Задава ли се революция в Европа?

Само до преди пет години въпросът „Задава ли се революция в Европа?” би предизвикал единствено кротък кикот или незабавно звънене по телефона в близката психиатрия.  Идеята за радикална промяна на съществуващия ред изглеждаше не просто като утопия, а като утопия, сътворена от човек на пет водки и седем екстазита. Какво ли можеше да се промени в идеалната технокрация на големите банки, мегакорпорациите и зализаните политици, които обслужваха радостно техните интереси. 
Формулираната от Рейгън икономическа доктрина, известна като „trickle down”  (идеята е, че когато най-богатите стават все по-богати и фрашкани с кинти, това богатство ще се процеди и към по-долните слоеве от населението) никога не е работила дори и за миг, но политическата каста по света известно време успешно създаваше красивата илюзия за просперитет като стимулираше всички извън привилегированите класи да живеят на кредит и да вярват, че заемите могат да бъдат погасени не с реална икономика, а с още заеми.

Резултатът от това шизофренно съществуване се прояви на 15 септември 2008 година, когато дори борсите не съумяха да продължат повече живота в лъжа и се сринаха надолу като небостъргач в който се е разбил самолет. Светът се събуди с чудовищен махмурлук, но без никаква идея как да спре търговците на ментата отново. Резултатът от това беше, че всички продължиха да живеят като доказани алкохолици, продължиха да вземат още от същото с поетичната идея, че, ако повториш по шамански начин грешката два милиона пъти един след друг, самата вселена ще наруши законите си и ще започне да функционира по новому.

Вместо да се промени, Европа реши да се доалкохолизира и въведе чудовищна политика на бюджетни съкращения, която настина трябва да наричаме с нейното западно име – „остеритет”, защото звучи като названието на непозната чума. Това противоречи не само на икономическата, то противоречи и на математическата логика. Когато един човек е без въздух не можеш да го излекуваш като се опитваш да го научиш да не диша, а просто трябва да му сложиш кислороден апарат на лицето. Целият Европейски съюз обаче направи обратното. Той колективно реши, че единственият отговор на кризата е да вземе повече пари от бедните, за да може да спаси богатите, които всъщност забъркаха цялата вещерска смес. По този начин обаче започна смъртоносната логическа спирала – хората остават без пари, потреблението рязко пада, правителствата решават да режат още, потреблението напълно изчезва и костеливите пръсти на рецесията затропаха по черепа на всеки премиер из Европа. Остеритетът обаче не постигна нищо, освен едно – напълно разруши социалната тъкан, без която обществата не са в състояние да функционират нормално. Всяка държава съществува на принципа на солидарността, но кризата оголи наднационален интерес – богатите от цяла Европа се спасиха с парите на бедните от цяла Европа. Точно заради това първата реакция на озлобените хора е да потърсят крайната десница като носител на техния политически интерес – те искат отмъщение за провала, но понеже е трудно да видиш системната несправедливост, която се осъществява, виждаш най-невинните – емигрантите. Заради това Европа се оказа в голяма опасност.

Наскоро италианският политически анализатор Алесандро Полити съвсем сериозно предупреди, че Европа е на ръба на въоръжена революция. Според него целият континент е подложен на атака от страна на финансовите спекуланти и в резултат на тази война на кинтите страдат не само най-бедните, но и средната класа е заплашена от абсолютно пълно изчезване. Подобна опасност за средната класа вижда не само Полити, но и Франсис Фукуяма, който в статията си „Бъдещето на историята” доста разтревожено се питаше защо се получава така.

В последните 80 години именно средната класа беше буферът, който възпираше радикалните настроения от това да получат реално изражение. След Втората световна война в Европа бе създадено и най-великото достижение на човечеството – западният социален модел, който балансира обществата добре и позволява икономически просперитет, съчетан със социална сигурност. В последните 30 години обаче този модел вампирски бе изсмукан отвътре, защото алчността на финансовите пазари не може да позволи да има свободни ресурси, които да спрат техния възход. Така се стигна до нещо още по-зловещо. Компроментира се самата идея за политика. Изведнъж се оказа, че когато европейците гласуват по грешен начин (под грешен се разбира начин, който е в ущърб на борсите), изведнъж започва координирана атака срещу управлението, което си е позволило да постави под въпрос съществуващия финансов ред. Това е авторитаризъм на когото демокрацията вече започва дори да пречи. Защото обикновените хора имат числен превес над финансовите спекуланти и последните постъпиха гениално просто – направиха така, че изборът да е само привиден, но всъщност промяна никога да няма.

Сега, съжалявам, че ще цитирам сатанизирана фигура на 20-ти век, но Европа днес се вписва във формулата на Ленин:  масите не искат да живеят по старому, елитите не могат да управляват по новому.

Това е класическата рецепта за революция и не е необходимо да си гений, за да видиш как условията за нея назряват. Нека обаче отсега да предупредя. Ако предупрежденията на Полити се окажат истина, това съвсем няма да бъде някаква идеологическа революция, както бяха предишните. Тази все още не е намерила изразител и, ако днес има проблясъци, то те ще бъдат под формата на разрушителен антиелитаристки бунт. Защото Европа не може да съществува на ръба, впримчена в своите социални противоречия, които не може да разреши.

Европа на финансовите пазари много трудно ще позволи промяна, която да стане по политически път. Франция запали първата светлинка на надеждата и, ако си мислите, че говоря глупости ето ви един факт – повечето европейски вестници, а в това число, барабар Петко с мъжете, и българските започнаха ехидно да пишат, че французите гласували за социалиста, но пък социалиста още при първата си среща с Меркел щял да клекне и да приеме нейните условия за фискален пакт, действие, което изземва демокрацията по мащабен начин и лишава държавите от суверинитет. Оланд очевидно обаче все още няма инстинктите на камикадзе и рязко се опълчи на Меркел, което подсказва все пак някаква надежда, че част от евроелита осъзнава каква беля бе направена и как целият континент е като барутен погреб, който чака искрата.

Оттук-нататък въпросът за революцията за която предупреждава Полити е въпрос единствено на реална политическа воля. Ако Европа успее да се промени, вероятно това ще отмени за още известно време промяната. Но историята е доказала, че еволюционистките методи почти никога не сработват. Човечеството обикновено навлиза в нов етап чрез някакъв рязък бунт и радикален кипеж. Гракх Бабьоф, малко преди да попадне под гилотината през 1797 г. го е казал най-добре: „Нека войната на богатия против бедния спре да има характер на тотална дързост, от една страна, и тотална подлост, от друга! Да, повтарям го: всички злини са на техния покрив. Те не могат да се влошат повече, но не могат да се поправят другояче, освен с едно пълно разтърсване”.

И най-накрая нека да си припомним част от романтичните времена на Стария континент. Свършва Първата световна война. Европа се буди от красивата идилия в която е попаднала между 19 и 20 век. Изведнъж тя се събужда в друг свят, в който ясно си личи какви дивотии могат да сътворят елитите, водени от собствените си халюцинации. След войната Европа никога повече не успява да бъде същата, защото независимо от временната кротост на събитията, кипежът на гнева тлее като незагаснал въглен. Част от хората търсят тежката ръка, която ще нареди отново света по стария начин, интелигенцията сънува за революция. 

Времената сега са точно такива, водоразделни и яростни. 

Светът кипи от гняв, а финансовите вампири искат да подсигурят властта си до абсолютният край на историята.

Още отсега мога да предскажа какво ще последва. И не е необходимо да напрягам въображението си. Образът и предчувствието за революция можем да открием в едно брилянтно политическо стихотворение на Луи Арагон, което е писано през 1931 година. Това е поемата „Червен фронт”. В нейните редове сюрреалистът захвърля шантавата образност и като истински пророк зове:

Извивайте като сламки електрическите стълбове

Накарайте да затанцуват будките скамейките и водоскоците

Избивайте фантета

Другари,

Избивайте фантета

Вървете на запад където спят

Богатски деца и първокласните курви

Отмини Мадлената, пролетариате

Нека бесът ти помете Елисейския дворец

Ти имаш правото да ползваш Булонския лес цялата седмица

Един ден ти ще хвърлиш във въздуха Триумфалната арка

Пролетарии, опознайте силата си,

Опознайте я и се развихрете

Ако нещата в Европа продължават така, ще четем Арагон не като поезия. А като репортаж от бойните действия.