В страната на щастливите кокошки

Всички кокошки в България вече са щастливи, бодро обяви вчера земеделският министър Мирослав Найденов.

Щастието е толкова неуловима величина, както предчувстваше навремето Достоевски, а ето, че се оказа толкова лесно постижима - трябват само малко кокошки, приказлив министър и ощастливени от новини от медии.

В България започва бъдещето.

Щастието идва като чужд окупатор, но понеже не може всичко накуп, ето че най-напред почнахме от кокошките. Една по една те бяха заставени да станат щастливи, а съответно и много скъпи. Защото знаем, че е трудно да оцениш щастието, но това не пречи на търговците постоянно да опитват.

И така кокошките станаха щастливи, скъпи, недостижими, което очевидно трябва да се тълкува като мощен знак, че страната ни става богата и европейска.

Пак вчера прочетох, че следващи в списъка за абсолютно щастие са прасетата.

На тях ще им бъдат осигурен играчки, душове, пространство и контакт със себеподобни. Прасетата ще тънат в утопично щастие, защото нали все отнякъде трябва да се почне. Съвсем скоро повечето прасета у нас ще си имат личен психоаналитик, педиатър и педикюрист, който да се грижи да не би нещо да смути покоя на бъдещите пържоли. Прасетата вероятно трябва да имат осигурен масажист и специален проверител на конститенцията на храната им. Защото в една страна пълна с депресари трябва да сме убедени, че никой няма да трови радостната атмосфера на животните.

Не го казвам с цинизъм.

Радвам се, че в България поне някой е постигнал щастието пък бил той кокошка или прасе.

Злите езици говорят, че след прасетата и кокошките, точно като у Оруел, в пирамидата на щастието се нареждат министрите. Финансовият министър се изяваваше като пица-майстор на свободна практика, въпреки, че пицата му горчеше като отвара на вещица. Въпреки това, смятат запознати, Дянков вече е на път да потъне в абсолютната нирвана на управленското щастие, за което ясен знак били палавите му фотосесии на които той съвсем небрежно е положил ръката си на деликатните части вероятно като знак на финансова независимост и намек към кризата, че финанста винаги знае как сам-самичък да си осигури щастие, независимо от обективните обстоятелства.

А какво да говорим за абсолютното щастие на премиера. Пуснете го по телевизията и само се наслаждавайте на картината на веселия човек. Той не спира да пръска мъдрост и бляскави фрази, само, защото е озарен от вътрешно щастие и тайни банкови сметки.

Вижте и вътрешният министър. Според един древен богослов Емануел Сведенборг има хора, които говорят езика на ангелите.

Нима Цветан Цветанов не е ангел?

Заради това никой никога не може да проумее небесния му език.

Той е изтъкан от щастие и солидни имотни притежения. Небесната граматика на полиция просто не е за ушите на разни земни тъпанари, които не могат да оценят музиката на светлото бъдеще.

След министрите в класацията на щастието стои прелестния светски елит. Него постоянно ни го показват по телевизията, значи трябва да покрива всички критерии за модерно щастие - луксозни облекла, много кинти, блясък, лукс, курви и пиячка. Това е телевизионното щастие, което трябва да ни изравни с прасетата и кокошките по степен на радостно възприемане на света. А след това са и интелектуалците. Те вечно говорят като напушени черногледци, но все пак са щастливи, защото им обръщат внимание и някой е склонен да оценява техните фобии като изкуство. Въпросът за щастието е много лесен, когато го гледаш по телевизията.

Или пък четеш за него.

А всички останали...Хаха.

Нима трябва да се говори за нещастниците, които живеят в страната на щастливите кокошки.

Нима не стана ясно?

Хората са излишни, защото пречат на щастието на другите.

Пречат на кокошките, прасетата, министрите, светския елит, интелектуалците и всички останали да бъдат щастливи в тази страна.

Вероятно заради това никой не се занимава с тях.

Очевидно на никой не му пука за нещастниците, които са толкова тъжни, че дори злобеят срещу новопостигнатото щастие на кокошките.

Сигурно, защото просто завиждат.

Все пак щастие е това, не вятър работа.