Кой се страхува от Карл Маркс?

Някакво сдружение самонарекло се "Майки срещу насилието в Студентски град" вчера откри изворът на всичко зло в столицата - паметникът на Карл Маркс в двора на УНСС. "Майките" не пестят ядовити думи и прокурорски обвинения срещу немския философ - той е натоварен с вината на това, че е искал премахване на частната собственост, правото на наследство и е имал наглостта да напише "Комунистически манифест". С нетърпящ възражение тон представителите на това сдружение ядовито пишат, че младите хора отивали в УНСС да получат модерно европейско образование, а какво получавали - паметник на философско чудовище на което са приписани всички репресии на комунистическите режими...

Тази позиция е толкова елементарна, посредствена, тесногръда и невежа, че нейните автори трябва да бъдат върнати обратно в гимназията, за да се подложат отново на образователните процеси. На този свят едва ли има университет с претенции да дава модерно образование, който да си позволи да не преподава за Маркс и за неговата философия, чийто основен смисъл е търсенето на по-добър свят. А историята е удивително благосклонна към германеца - в мига в който трябваше да го обяват за окончателно мъртъв, неговият безпощаден анализ на капитализма доказа своята правота. Маркс е основен глас срещу неравенството, несправедливостта и отчуждаването на хората от продуктите на техния труд. Без него светът щеше да е мрачен и непроменен и вероятно заради това го обявиха за мислител на хилядолетието. Той даде глас на хората да поискат различен живот.

Най-важното е обаче, че ако не беше този брадат германец и неговият неспокоен и световен ум, сега тези "майки" най-вероятно нямаше да знаят да пишат, щяха да превиват гръб в накоя фабрика по 16 часа на ден, зъбите им да са окапали още на 14 години, а заплата им щеше да бъде 22 стотинки на час. Нищо в този жесток свят не се е извоювало без борба, стачки и протести. Хората, заради които днес живеем по-добре вярваха в Маркс и заради него осъществиха своите цели. Днешната сатанизация на философията му е безпомощен идеологически акт, защото елитите имат огромен интерес от това никой никога да не поставя въпроса за промяна.

"Философите само са обяснявали света, по различни начини, задачата е той да се промени", казва Маркс и именно в това разбиране се крие днешния страх от него. Той не е философ потънал в прах, а реален човек, чийто идеи продължават да възпламеняват умовете на хората и никога няма да престанат да го правят.

Разбира се, че срещу него винаги ще се намерят седем-осем пациентки на някоя тайна психиатрия, които ще искат тоталитарно да заличат следите му в нашия живот. Това просто няма как да стане. Колкото повече време минава, толкова по-актуален става Маркс. Изучават го в САЩ, изучават го в Европа, той е гласът и на тези, които не искат да се примирят със статуквото днес.

Да се откажеш от Маркс, означава сам да се заключиш в затвора. Защото той е философ на свободата, а не поробването. Заради това толкова много пише за отчуждението на хората от техния труд. Отчуждените хора не могат да бъдат свободни, защото са постоянно лъгани и експлоатирани. Днес се опитват да наложат тотална амнезия по тази тема. Но положението на хората не се е променило - преди бяха угнетени от експлоатация, сега са затрупани в дългове. И най-голямата заплаха е някой по марксистки да не би да се запита - абе защо е така? Защо светът е несправедлив? Защо бедните винаги плащат сметката?

Маркс е болезнено жив и днес. Заради това паметникът му пречи. Ниските хора винаги искат да се съизмерват с историческите гиганти и, когато рухват, от яд започват да водят битка с паметници. Не можеш да победиш историята. Не можеш човекът, който посочи несправедливостите в света и даде цел на хората.

Според Жак Атали цялата философия на Маркс може да бъде описана с вълнуващото изречение: "Човекът заслужава доверие". Драги, Карл, за някои хора определено си бъркал (да ги наречем "Майки срещу насилието").

И това е единствената твоя грешка за която се сещам.