Чуждо българско небе

И така - това, което очаквахме, което разчитахме като страстен блясък в погледа на рицаря, който се бори с Путин и не му остава време за армията - Николай Ненчев, се случи. В полунощни доби кабинетът пусна поправки в закона за отбраната, които разрешават на чужди самолети да пазят родното небе. Опцията не била необходима, а за всеки случай, увери депутат от ГЕРБ, трайно вярващ във философията на собствената партия, че всички българи сме идиоти.

Решението на правителството е признаване на пълен национален крах.

Да не говорим, че май промените са направени така, че да заобиколят парламента, защото управляващите искат да се измъкнат сухи от скандала. Това, че ще пуснем чужди самолети в небето си, е пълен отказ от малкото останала независимост. Ключалката хлопва. И този ход е естествен завършек на политиката на изути гащи, упражнявана от години. Предложението е дошло на срещата в Дъблин през 2014 г., но тази власт не е сметнала за необходимо да ни уведоми какво договаря.

Вместо истината видяхме истеричното геополитическо риалити на Ненчев, гордо размахал юмрук, че ще прати нашите самолети на ремонт в Полша. Въпреки че Варшава няма лиценз за това. И сега ще видите, че военният министър ще обяви промяната в закона за успех, вместо да хвърли оставка, защото и неговите действия доведоха България дотук.

Живеем в подло, нечестно и интригантско време.

На власт са хора, които твърдят, че са жертви на измислена хибридна война, а всъщност те водят такава срещу собствения си народ. И чуждите самолети са най-доброто доказателство за това. В един разказ на ужасите главният герой обръщаше поглед към небето, гледаше самолетите и мислеше: "Иска ми се да вярвам, че ги карат хора".

Ние сега ще гледаме към небето и ще знаем, че в самолетите има чужденци.

Толкова за суверенитета ни.

Защо Обама беше разгромен от лидера на една "регионална сила"?

В края на март 2014 година в своя реч в китния холандски град Хага американският президент обяви буквално следното: "Русия е регионална сила, действаща заради слабост". Тези думи ще останат в историята. Дали в класацията на топ 5 на идиотщините, дали в енциклопедията на пълните глупости изричани от иначе умни мъже.

Нека да припомним политическата обстановка. След преврата в Украйна, който доведе до откъсването на Крим от състава на републиката и присъединяването му към Руската федерация Европа отново се върна, поне ментално, в епохата на Студената война. "Наглостта" на Русия да защити своите интереси и интересите на руското население в Крим хвърли в паника европейските чиновници и бюрократи, защото ситуацията в света се измени само за няколко месеца. И това доведе до спешната европейската обиколка на Обама, по същество опит за кризисен пиар и damage control. Именно поради тази причина Обама се нуждаеше от бомбастични фрази. Тезата "Русия - регионална сила" му беше необходима да успои европейските евроатлантици, че тяхната сигурност ще е гарантирана, а и да отправи послание отвъд Океана, че нищо не застрашава политическата хегемония на САЩ навсякъде по света.

Европейската медия на статуквото "Дойче Веле", камшикът на псевдожурналистиката веднага побърза да прасне бегръбначен коментар със заглавие "Защо Обама е прав". В него авторът, някакъв немец, разглеждаше спешно задействаната политика на санкции като полубожествено решение и се твърдеше, че само до няколко месеца Русия ще коленичи, обляна в сълзи, разкаяние и западничество, защото тя е, нали, такова...регионална сила.

Сега трябва да се запитаме - дали тогава, през март 2014 година, Обама наистина е вярвал в това, което говори. Защото, ако приемем, че наистина е вярвал, тогава трудно ще си обясним цялата нервност на американският държавен глава по време на юбилейната сесия на Генералната асамблея на ООН. В една назубрена и пълна с кухи фрази реч Обама се опита да мине с идеологически финт през всички провали на американската дипломация, а и оръжие в последните няколко години. САЩ не приемали Асад и кризата там била неприсъща на страни с демократична ориентация. Разбира се, критиката срещу Асад щеше да е много ефектна, ако не идваше от президента на САЩ, чийто най-добър съюзник в Залива е мракобесната и тиранична държава Саудитска Арабия. Следователно Обама е пленник на двойните стандарти като всички американски президенти в новата история. Ако Асад ти пречи, защо не ти пречи кралят на Саудитска Арабия. Според наскорошно проучване Саудитска Арабия се явява една от страните в която човешките права се потъпкват най-много. И казвам това не, за да отклонявам вниманието, а да стане ясно, че позицията на Обама е незащитима. Ако имаш претенцията да бъдеш морален лидер, тогава в позицията ти не трябва да има никакви пукнатини. А в американската позиция има. САЩ така и не поискаха да признаят поне отчасти вина за огромната бежанска вълна, която се стоварва върху Европа. Вместо това Обама твърди: "Всичко, което е правилно за Америка, подхожда и на другите зрели демокрации". Само си представете, че Путин бе произнесъл тази фраза - веднага щяха да го изкарат вманиачен лидероман. САЩ продължават да имат световни претенции за лидерство, въпреки, че стърженето със зъби срещу тяхната политика се усилва все повече.

"Историята е пълна с фалшиви пророци, които твърдят, че силата винаги е права, но ние живеем по други правила", каза още Обама и дори първокласник би оборил неговото твърдение. Защото, ако някой някъде е налагал своята воля със сила това са именно САЩ. Те отвориха мола за либерална демокрация и се опитаха като дрога да я разпространят навсякъде с идеята, че каквото е добро за американците ще е добро за целия свят. Крахът на това егоцентрично заслепение е толкова очевиден, че дори Обама вероятно се е почувствал неудобно докато е казвал това. Путин по-късно в речта си сравни САЩ със СССР и това сравнение е удачно. СССР също изнасяше социализъм с идеята, че ценностите на строя могат да бъдат подходящи за всеки. САЩ е новият СССР, колкото и да им се иска да го признаят.

Но идеята беше друга. Обама искаше да открадне шоуто, да покаже мускули, да затъмни Путин и да го отвее на международна сцена. Като класически американец той дори си бе подготвил и мръсен номер, за да отклони вниманието на конкуренцията - "сензационна" пресконференция на НАСА за течаща вода на Марс по времето, когато Путин щеше да говори. Човек не се държи така с една "регионална" сила. О, не. Регионалните сили човек ги подминава с презрително мълчание или тотално игнориране. Човек се държи като Обама само, когато насреща си има вече различна и много конкурентна визия за света. Визия, която идва от световна, а не регионална сила. С други думи - Обама от 2015 година и неговото суетене доказа, че Обама от 2014 година е дрънкал врели-некипели. Американският президент се провали в опита си да докаже, че той е едноличен председател на земното кълбо (това за земното кълбо е един много сполучлив и ефектен израз на руския футурист Велимир Хлебников) и тази геополитическа драма тепърва ще оттеква като буря в предстоящите избори за президент на САЩ.

Путин "направи на пух и прах наложения след края на Студената война еднополюсен свят", бе мнението и на известната журналистка от CNN Кристиан Аманпур. Цитирам ви нея, а не някой руснак, или пък европеец, за да видите, че победителят от битката пред ООН е ясен на абсолютно всички. У нас дежурните грантаджии ще се опитат да извъртят медийната истина по типичния за тях олигавен начин, но дори и те няма да могат да скрият истината. Заради това най-умният и нахъсан сред тях Георги Коритаров почти призна успеха на Путин, защото започна да говори за това, че "съществува риск тази криза да превърне Русия в скрит играч, който си подбира партньор за диалог във Вашингтон". Защо това е риск един Коритаров си знае, но в думите се съдържа признание за международния успех на Путин.

Този успех се дължи на това, че руския президент предлага решение на проблема, докато Обама се държа като пейзажист на хаоса. Путин показа визия и тя по никакъв начин не може да бъде наречена имперска - той поиска международна коалиция под егидата на ООН, която да се бори с ИДИЛ. Това е конкретен и легитимен план за действие, който прави това, което американците досега не са правили - действа според световните институции, а не в тяхна вреда.

Точно заради този план за действие въпросът на Путин, който обиколи всички медии, ще остане като събитието на годината - "Разбрахте ли какво направихте?". И като гледах настроението в залата - подобно питане беше минавало през главите на представителите на всички държави.

Путин беше противоположност на Обама. Не се опита да претендира за изключителност на Русия, а поиска обединение на държавите и направи историческата реминисценция с Втората световна война. Още тук той беше спечелил публиката, защото американците в техните безполезни войни досега вечно конструират коалиции по свой модел, встрани от установите институции и, ако някой показва признаци на империализъм това са те. И точно заради това визиите на САЩ и Русия са сблъскаха по темата Сирия. Единствено силите на Асад и кюрдите се бият с ИДИЛ и това най-накрая прозвуча от висша трибуна. Прозвуча и другото съмнение, което отдавна витае наоколо - че не се знае кой кого манипулира - дали САЩ "Ислямска държава" или "Ислямска държава" САЩ?

След като предложи този план Путин се нахвърли и срещу друга част от американската политика - за фалшивият избор предложен на постсъветските страни - да бъдат със Запада или с Изтока. Тази псевдодилема бе предложена с разрушителни последствия в Украйна и се оказа истина - когато предлагаш фалшива политика жънеш геополитически катастрофи.

В крайна сметка изходът от срещата беше предрешен, защото дори и в ситуация на санкции, дори и в "международна изолация" Русия успя да се наложи като незаобиколим фактор в Близкия изток с реално решение на проблема, а не с общи фрази. Доста добър успех за една "регионална сила", нали?

И най-накрая да подчертая. Забележете - Русия не воюва в Сирия. Тя разположи самолети там, укрепи базата си, започна нова, но не воюва. Не си позволява да бомбардира на своя глава. Руснаците искат мандат от Съвета за сигурност. И като гледам как се разви сесията на ООН като едното нищо ще го получат.

Музикалната "еманация" на ДПС

ДПС пак го направиха. Тъкмо човек си помисли, че тези избори ще минат без редовният им номер и ето, че те пак хвърлиха бомбата. На концерт в Исперих за откриването на кампанията за вота песента "Кой уши байряка" бе започната на български, а завършена на турски език. Новината за това предизвика бура в социалните мрежи. А верни на своя собствен стил от ДПС обявиха, че това било "еманация на заедността и толерантността". Това, което остана необяснено е как така техните еманации винаги приличат на пускане на химически газ и атака срещу здравия разум у нас. Не само тази песен - спомнете си величавите изцепки на Доган за разпределяненото на порциите, обръчите от фирми, целувките за Калфин...

Това е цяла поредица от знакови еманации.

Човек дори и да не иска започва да си мисли, че това се прави съвсем целенасочено. Че точно това е тактиката на ДПС преди всички избори напоследък - безкрайното опъване на етническите струни и върховната провокация като начин гейзерът на примитивния национализъм да избухне. След това вече тотото на ДПС е сигурно.

Техните избиратели не задават въпроси, а гласуват от страх. Това е усмирителна риза, а не вот. Подобен стил на предизборна провокация е единственото нещо, което спасява ДПС от равносметката за това каква цел изобщо имат като партия освен консумацията на пари и власт и за пореден сезон им осигуряват избиратели, които иначе едва ли биха гласували за тях. Кой беден човек ще гласува за самозабравени милионери, които вече дори не искат да се крият?

Създаването на този стил на перманентната провокация, ох пардон, еманация е знак за това, че ДПС може да държи редиците си единни единствено чрез такива външни форми. Значи дори и колосът, най-стабилната партия е обхваната от процес на разложение, след като разчита на музикални еманации, за да може да събира гласове. Докога ще трае това? 

Ами поне докато другите партии оставят да бъдат изненадани от тях.

Шарли Ебдо” в битка срещу шарлитата

Миналото през ада на тероризма сатирично френско списание "Шарли Ебдо" миналата седмица показа, че няма никакво намерение да изневерява на своя провокативен стил и хвърли бомба в лицата на всички, които през януари се самообивиха за "шарлита", само, защото такава беше мейнстрим модата и последният фейсбук-писък. Нека да припомним - след атаката срещу списанието през януари през социалните мрежи като радиционна вълна премина хитът всички да си слагат вместо профилна снимка надписът "Je suis Charlie" (Аз съм Шарли)като знак на подкрепа за свободата на словото и като начин за това западната цивилизация да се самохипнотизира, че ислямските главорези никак не я плашат и няма да успеят да променят начина й на живот.

"Шарли ебдо" обаче се оказаха много по-големи и истински от олигавеният медиен образ, който им създадоха. Опитаха се да ги изкарат мъченици в името на един живот, който те доста презират и са го бичували хиляди пъти с безпощадни карикатури. Но усмирителната риза на пропагандата е нещо жестоко. Карикатуристите бяха превърнати едва ли не в икони на западния начин на живот, въпреки, че това през цялото време сигурно ги е карало да искат да повърнат или да си мечтаят да бяха загинали от безмилостните куршуми на терористите. Трагедията на списанието бе превърната в политическа манипулация, карикатурите на едни крайнолеви анархисти бяха използвани като начин политическото статукво в Европа да си купи още малко доверие и да се опита да излезе автентичен говорител на ужасените, уплашените и гневните. И цялата тази подлост на европейските елити бе демонстрирана, когато бежанската вълна тръгна към Стария континтент като геополитическо проклятие. Именно пред лицето на тази криза стана ясно, че в ЕС на власт са хора, които не само не знаят какво да правят, но вече дори не са в състояние да решават реални проблеми и да проявяват политическа независимост. Европа реагира на бежанската вълна като лунатик на опит да бъдат дадени лекарства. Вместо да търси генезиса на проблема, върхушката на ЕС реши да се опита да го скрие, не с идеята, че може да излъже хората, че вълна няма, а че Европа е толкова мъдра, гостоприемна и класна, че ще успее да прибере всеки бежанец. Това е илюзия и част от лидерите на ЕС започнаха да се усещат, че са попаднали в клопка. Но вече беше малко късно. Изведнъж основен проблем за ЕС стана не спирането на бежанската вълна, а това коя страна каква квота да има. Нали разбирате, че това с квотите е палиативно решение, имитация на дейност. Първо, бежанците искат да бъдат в Германия и Австрия и ми е интересно как няколко хиляди от тях ще бъдат принудени да дойдат в България например. Вижда се, че страната ни е в топ 5 на бежанските дестинации. И второ - кой гарантира, че след като квотата бъде изпълнена няма да се появи втора такава? Тоест - кой е сигурен, че тази бежанска вълна няма да продължи с години докато Европа накрая не рухне под тежестта на собственото си лицемерие.

За да бъдат продадени на публиката квотите, за да бъде убеден Стария континент, че това решение е правилно, на пълни обороти бе пусната пералнята за промиване на мозъци. Всички, които през януари помпозно обявиха "je suis Charlie" почнаха да пускат хаштага "човечество изхвърлено на брега" и да споделят снимката на малкото сирийско кюрдче Айлян Курди, телцето на което беше намерено на плажа в курорта Бодрум. "Образите са коварни, защото освобаждават от необходимостта да мислиш", казваше навремето Сюзън Зонтаг, която посвети цяла книга на фотографията, но докрая на живота си остане скептична към фотографиите сами по себе си. Тя се страхуваше, че те повече пречат, отколкото помагат на човечеството да схване света край себе си. Същото стана с образа на Айлян. Невинната жертва бе превърната в плакат на една на практика незащитима политика. Кюрдчето беше употребено, за да получат европейските консуматори своята всекидневна доза глобално съчувствие и да престанат да обръщат внимание на самоубийствената политика на елитите.

"Шарли Ебдо" отказаха да бъдат част от този спектакъл и влязоха отново в най-добрата си форма. Европейските медии ужасено съобщиха, че списанието се било изгаврило с трагедията на малкото кюрдче и едва ли не хвърляло камък срещу бежанците. Това, разбира се, е абсолютна лъжа.

Френското сатирично списание пусна две карикатури - на едната от тях, озаглавена "Добре дошли, мигранти" е изобразено тялото на малкото кюрдче, а над него се вижда билборд на "Макдоналдс", който гласи: "Две детски менюта на цената на едно". На другата карикатура, брутално кръстена "Доказателство за християнския характер на Европа" пак е изобразен Айлян с надпис: "Християните ходят по водата, а децата на мюсюлманите се давят".

Веднага се вижда, че това съвсем не е гавра с бежанците. Това радикална с Европа, с нейните псевдоморалистични заклинания и постоянно изказваните опасения, че християнският характер на нашия континент бил поставен под заплаха. В България също е пълно с такива мнения, изказвани обикновено от хора, които се сещат, че са християни само по Великден. Карикатурите са толкова истински в своето разобличение, че наистина предизвикват ахкане. Европа се докара до там, че обсъждането на една тема с истинските й имена и думи е повод за скандал. И какво се оказа, когато "Шарли" громяха мюсюлманските фанатици и то с право, те бяха герои, величствени рицари в защита на свободата на словото. Когато "Шарли" доказа, че не е списание за политически сноби, а следва своята линия на постоянно изобличение, дори и срещу псевдоморала на европейците, тогава изведнъж се оказаха големи гадняри. Някакви дори обявиха, че ще съдят списанието. Видях мнение в Туитър, което гласеше "Шарли Ебдо" е най-големият боклук на Земята". Именно тези остри реакции показват, че "Шарли Ебдо" наистина е явление и то явление, което имаше силата да метне паве по самоназначените за "шарлита". Това наистина е уникална ситуация. Точно сега бе времето всички, които в началото на годината мелодраматично възклицаваха "Je suis Charlie" и пръскаха сладострастни плюнки за свободата на словото да докажат, че наистина са били на страната на доброто.

Защото точно това е свободата на словото. Не това да редиш удобните истини, зализаните клишета, олигавените изводи, политкоректните тъпанарщини, а като видиш един проблем да го поставиш остро като възпаление на мозъка, да накараш снобите да скърцат със зъби, да поставиш мейнстрийма на колене и да ритнеш политическите дебили на Европа в кокалчета.

Нещо ужасно се случва с континент в който хората, които говорят истината получават обвинения и заплахи със съд. Нима медиите не използваха образа на Айлян и не го изсмукаха докрай, донякъде дори и сладострастно? Консуматорите разсъждава за политиката в търговски термини и май заради това никой в ЕС не може да формулира реално проблема с бежанската вълна и да насочи обвинителен пръст към основният виновник за хаоса, а именно САЩ. Проамериканските европейски елити станаха жертва на своите мълчания и съглашателства. И заради това само квоти са им главите...

Очевидно "шарлито", онова виртуално създание, което имитира световна загриженост, но реално мисли само за това как изглежда, се оказа една от диагнозите на западната цивилизация. Именно през тях се видя политическата безпомощност в осмислянето на големите проблеми. Именно през шарлитата стана ясно, че когато едно европейско поколение застане на страната на статуквото, то всъщност като във фентъзи роман предизвиква кризата да се случи. Нима преди три или четири месеца някой би повярвал, че ЕС може да стигне до състояние на разпад? Нали тогава всички шарлита щяха да се появят като талибани, да ви заливат със слюнки, да ви пращат да ходите в Северна Корея. 

Псевдоевропейците мразят истината. А междувременно техните политически продукти започнаха да раждат безумия. Пак миналата седмица стана ясно, че президентът на Украйна Петро Порошенко е подписал списък с журналисти на които е забранено да влизат в Украйна. В него са попаднали и репортери от западни медии, даже от ББС. В този черен списък има и две българки - Магдалена Ташева и Елена Йончева. Ташева, която сега е депутат от "Атака" и не пише толкова често, вероятно се е оказала заплаха за властта на майдана, защото смело отиде да бъде наблюдател на изборите в ДНР и изрази подкрепа за Новорусия. Не мога да приема, че един човек, който се е обявил за носител на демократични ценности като Порошенко да забранява на хора с различно мнение да влизат в страната му. Това не е демокрация, това е фашизъм. Но нека да приемем, че Ташева е пристрастна, което не само не е лошо, защото на хората отдавна им е писнало от безстрастни бастуни. Но с какво се е провинила Елена Йончева? Нейните филми за Украйна бяха изключително обективни и в нито един миг не са си позволили да бъдат пристрастни. С какво е виновна тя? С това, че е изобразила истинската реалност на украинския преврат ли? Но от нашенските шарлита нито гък. Как пък някой от тях не написа "Аз съм Елена Йончева". Защото случаят е абсолютно същия като с "Шарли Ебдо" - тези, които най-много пищят, че са свободата на словото всъщност се оказват най-големите цензори. Йончева е неудобна, защото не споделя техните фантазии и халюцинации за Украйна. И как пък никой не се възмути от политическото поведение на Порошенко? Нима това не е ритник в лицето на свободното слово? Представате ли си какъв вой щеше да се вдигне, ако Владимир Путин бе направил такъв списък? тези, които обаче щяха да вият тогава, днес мълчат. Защо им е да говорят? Никой не им плаща, а нашенските шарлита спреш ли им грантовете все едно им спираш звука. 

Ох, защо "Шарли Ебдо" не беше българско списание - щяха да знаят как да наритат задниците на всички, които днес мълчат.

Цветан Цветанов - ангел със съдебно решение

Лордът на шестте апартамента, Организационният камшик на ГЕРБ, Министърът с големите уши и малките подслушвателни, Първият приятел на Веселин Маринов, Системният изнасилвач на българският език - всичко това са медийни титли с които Цветан Цветанов е бил окичван през своята политическа кариера. Днес обаче той заслужава едно съвсем ново прозвище - Невинният ангел. Заместник-председателят на ГЕРБ става вторият виден политик, след оправдателната присъда навремето на Стефан Софиянски, който вече може да минава за ангел със съдебно разпореждане. Разбира се, за да не опетняваме името на новата небесна фигура не бива да се вглеждаме в малките детайлчета - за това как той беше осъден, а след това делото се затъркаля из съдебните инстанции като горещ картоф, за да стигне най-накрая до логичния си край - получаването на политическа индулгенция.

"Копеле, направо не мога да повярвам, че стигнахме дотук", беше казал правосъдният министър Христо Иванов на Радан Кънев. Днес двамата могат да спрат да се терзаят - съдебната реформа най-накрая успя и постигна своите цели. Цветанов си получи опрощението, а оттук-нататък театърът просто може да спре.

Образът на Цветанов е метафоричен за българската политика. Той е символ на това, че в България са важни не идеите, а проявата на сила. Силата е единственият политически мотор на изборните успехи на ГЕРБ. Не напразно полицейската кубинка стана символ на първото им управлението. Това е стратегическа визия за света - управлявай с железен юмрук, а пък бедните лузъри така или иначе няма да се разбунтуват.

И така се стигна до върховната юридическа гавра. Цветанов не само бе оправдан, опрощение получава цялата полицейщина, която ГЕРБ ни демонстрира в своето кратко политическо битие. Заради това делото срещу ексминистъра беше от ключово значение. Хората отдавна се нуждаят от някакъв знак, че справедливостта застига и богоизбраните и, че самозабравените представители на елита също могат да получат присъда. Напразна надежда. Вече всички са в бяло, изпрани с модерен съдебен перилен препарат за чисто минало и са готови за предизборната кампания. В нея този път ще участва и един ангел като Цветанов, невинен, бял, непорочен и чист.

Според класическото марксистко управление правосъдната система е инструмент на управляващата класа. Май твърде рано изхвърлихме Маркс на боклука, защото точно тук той е улучил десетката. Ако отворите медиите ще срещнете десетки новини за хора получили реални присъди за кражбата на три кебапчета или за отмъкването на пет лева. При тях Темида работи безпощадно и със стоманен юмрук наказва бедните. За лузърите правосъдието не знае милост. И как да не повярваш тогава, че управляващата класа не използва съда като хапче за абсолютна невинност. Един случаен човек като Цветанов се домогна до висините на властта и изведнъж Темида наистина ослепя за него. И не само ослепя, ами направо се остави да бъде прелъстена в най-грозните политически пози, в най-отвратително пошлите картини, които обикновеният човек може да има.

И когато електоралната единица се запъти към изборните урни тя вече ще е изправена не пред политически, а направо пред богословски въпрос. При толкова много ангели небесни и невинни за кого да гласуваш на тези избори, без след това да искаш да си отрежеш ръката...

Накажете Винету

Изборната кампания за местни избори е най-радостното време за България. Само тогава бъдещето винаги изглежда светло, просперитетът възможен, а дупките по улиците най-накрая победени. Един път на четири години електоратът получава смъртоносна доза оптимизъм и рязане на лентички, докато човек не поиска да си прегризе гърлото.

Зад красивите обещания обаче зеят грозните реалности. Още отсега търговците на гласове са заредили пачките и само чакат да им падне случай. Там, където парите не помагат, гербаджийските жандарми обикалят като шпицкоманда, за да плашат всички евентуални кандидати, и така ни връщат във времената на Гочоолу и Дочоолу. Вероятно Алеко Константинов дори не е подозирал, че описва безсмъртно явление, което се преражда през годините и опорочава всичко светло, в което човек може да вярва.

И все пак, банално казано, тези избори са изключително важни. 

Те са възможност тази нагла, корумпирана и вманиачена власт да бъде наказана по-най добрия начин. 

Само голямото участие в избори може да направи шамара силен. 

Сега е времето. И да, това звучи досадно, което обаче не го прави по-малко истинско.

В противен случай след изборите, когато погледнете пак медийната пустош и започнат да ви облъчват с Винету от сутрин до вечер, вече ще бъде късно.

Алтернатива има.

Политическата шарка от "горещи точки" на Бойко Борисов

Вече е сигурно - Бойко Борисов прилича на нервно-паралитичен газ. Тъкмо десните шамани затанцуваха танца на победата покрай събраните 184 гласа за нищожните промени в Конституцията, тъкмо изглеждаше, че ГЕРБ и Реформаторския блок пак са в любовен период и всичко върви по мед и масло, тъкмо "Атака" бе призната за равноправен евроатлантически партньор на реформаторите и изведнъж - греда! Даже не греда - ами направо паве в главата.

С поредният си опит да се хареса на Ангела Меркел Борисов забърка толкова грандиозен скандал, че последиците от него ще оттекват по време на цялата кампания, можете да бъдете убедени в това. Бойко Борисов извади предпазителя на една истинска бомба и сега единствено, ако вселената е милостива осколките от нея няма да разнесат парчета от политическият му череп в изборната битка.

След срещата на върха на европейските лидери в сряда лично Ангела Меркел съобщи, че България (в лицето на Бойко Борисов) е поискал у нас да бъде отворен приемен център за бежанци. Приемните центрове, наричани много иносказателно "hotspots" (горещи точки) са част от изключително тъпия план на ЕС за справяне с бежанската вълна и кризата породена от нея. Меркел дори добави, че молбата на България ще срещне разбиране и подкрепа.

Разбира се - това е все едно изстрел от базука. Борисов по никакъв начин няма сам думата дали в България да има център за бежанци или не. Това трябва да е част от политика, която да мине като минимум през парламента, да не говорим, че трябва да бъде обсъдена и в обществото. България и сега се задъхва от бежанската вълна, както и последствията от миналата порция мигранти в края на 2013 и началото на 2014 година, а пък какво остава за създаването на нова гореща точка. Това е сигурна рецепта за подклаждане на етническия огън, особено след като новината по традиция вече ни я съобщава някой чужд лидер. Още една такава геополитическа импровизация на Борисов и вече дори и харизмата му няма да го спаси от това чучелото му да бъде горено в центъра на София. Това съдбата на дилетантите, които българските медии от любов представят едва ли не като епохални политици.

Соловата акция на Борисов, неговият грандиозен гаф веднага предизвика смут в редиците на управляващото мнозинство. Първа, за да брани лидера с голи гърди (метафорично казано) на амбразурата се хвърли дългокраката евродепутатка Ева Паунова. Казвам дългокрака не като опит да подценявам жените в политиката, а като опит да подценя единствено Ева Паунова. Едва ли друг евродепутат някога би приел да бъде преводач, пък било то и на своя премиер. А тя е приела. Снимките я запечатаха как превежда на Борисов по време на лидерската среща. Паунова е медиен балон. Фабрика за клишета. Тържество на баналността. И заради това единствената смела постъпка в политическият й живот изобщо беше опитът да изкара Меркел лъжкиня.

"Доколкото съм запозната, България не е поискала да бъде "горещи точки" за бежанци", са точните думи на евродепутатката. Добре бе - как точно успяват да ги измъдрят тия фрази. Сухи, скучни, лъжливи и подли. "Доколкото съм запозната"...Ама нали всички я видяхме на снимките как стои зад гърба на Борисов. Но при тези хора инстинктът за лъжа вече е по-силен от всичко друго. Те действат като мафията - оставят си вратички за бягство, когато тежестта на истината стана непосилна и срути измислените им светове.

Паунова влезе в ролята на заличител на следите на местопрестъплението. След това започна останалата канонада - мина се през изявление на Янко Янков от ДПС, който отдаде разминаването между Меркел и Борисов на грешки в превода (асоциациите с филма с Бил Мъри "Изгубени в превода" са толкова натрапващи се, че чак става брутално банални), за да се стигне до истеричният отговор на Кунева, която обяви, че ЕС не може да отвори насила гореща точка в България.

Схващате ли подсъзнателната линия на защита - Меркел не е разбрала, а сега Германия се опитва да принуди бедната и нещастна България да отвори гореща точка. Бедните ние! О, световно мъко!

Накрая проговори самият Той, но едва след като се убеди, че торнадото става твърде голямо и е необходима интервенция. Всъщност Той бил поискал помощ, защото убеждението Му било, че България вече е "гореща точка". А пък медиите, тези досадни и арогантни хищници били интерпретирали само една част от изказването му и така се получила цялата патаклама.

Това е дефектът на българската медийна среда - в канонадата от логорея истината се губи като дим по време на силен вятър. Бомбардировката на налудничави интерпретации води до обезсмисляне на идеята за поставяне на проблем, защото всички започват да крякат в един глас като лудница, която е останала без антидепресанти.

Въпреки това си струва да отбележим, че преди импровизацията за hotspot властта старателно отклони всякакво провеждане на Консултативен съвет по национална сигурност при президента за бежанската вълна. Междувременно из медиите плъпнаха алчните грантаджии, които се опитват да ни убедят, че САЩ и ЕС не носят никаква вина за човешките маси, които щурмуват границите. Резултатът от това очевидно разминаване на реалности е нарастването на броя на злостните националистически настроения, което определено си е проблем.

Всъщност изгубването на Борисов в лабиринта на превода е симптоматично за състоянието на българската политика. Той описва някакво събитие, което се е провело в различна реалност. Все пак да не забравяме, че говорим за политика, чиято формула за геополитика се крие във фразата "нека началниците да се разберат". Вероятно си е мислел, че като набутва България в епицентъра на конфликта ще успее да измъкне повече кинти, които да се разпределя паяжината на гербаджийските корупционни схеми, но това се оказа грандиозен провал. Защото бойкоборисовщината, която може да се материализира под формата на гореща точка ще се изяви като един грандиозен пробив в остатъците от национална сигурност. Всички знаем какво е състоянието на тази система у нас, ако идеята на Борисов се реализира - можете да забравите за каквото й да е спокойствие.

Идеята на Борисов е толкова удобна за Меркел, че ще си позволя едно скандално предположение. Ще се осмеля да предполажа, че премиера дрънка врели-некипели, че Ева Паунова лъже и маже, че Меглена Кунева истерясва, а всъщност Меркел е тази, която за разнообразие казва истината. Германия има спешна нужда да ангажира повече и повече страни, които да поправят нейната огромна грешка с масовата покана за бежанци, че няма да се учудя, ако Бойко Борисов с радост на пуделче е приел да бъде окичен с честта да ощастливи германската канцлерка. Вече се вижда как точно ЕС възнамерява да запушва дупките в своята политика - като натовари с тях периферните държави, вероятно, за да демонстрира още по-яко, че ЕС се разпада с бързи темпове.

 
Проблемът е, че Борисов доброволно поставя България в ролята на политическо сметище и се превръща в клоуна на ЕС. И двете му политически инициативи досега - да си открием хъбче и да станем гореща точка се оказаха пълно фиаско. За пореден път се доказа, че бойкоборисовщината закъсва на европейска сцена, защото винаги се загубва в сложния речник на полуделият свят. Но пък защо ли на Борисов да му пука. България е пълна с еви паунови, които веднага се хвърлят, за да опишат пълната глупост като върховно посещение. Не знам дали има hotspot, който да ни спасява от глупост. 
Но България определено се нуждае от такава

Ода за независима България

Горд съм, че България е независима държава. Сърцето ми пее. Душата ми скандира. Мозъкът ми прави манифестация. 

В последните 25 години България не само доказа, че е независима, ами отиде толкова напред в независимостта, че днес вече може да се обърне и да покаже среден пръст на другите лузърски държави, които още циклят в миналото. Душата ми скандира (опп, това вече го казах), добре де - капачките на колената ми стенат от възторг!

За толкова много години преход България:

1. Гордо и независимо унищожи индустрията си. Независимите държави не се нуждаят от икономика.

2. Абсолютно независимо затвори 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй", защото независимите нации разчитат на милостта на вселената да ги топли и грее.

3. Прелестно и много независимо се отказа от АЕЦ "Белене", "Южен поток" и "Бургас-Александропулис" и от всички големи инфраструктурни проекти. Това е гордо, независимо, прелестно дело, извършено без абсолютно никакъв, ама никакъв, повтарям никакъв натиск отвън. Честит празник, нали така?

4. Абсолютно независимо прати войски в Афганистан и Ирак, защото нали така правят независимите държави - помагат в побъркването на света.

5. Геополитически независимо привика тук сирийската опозиция, а след това си даде полигоните за изпитание на умераната такава. Справка в речника показва, че за умерена опозиция в Сирия минават хора, които хуманно след като убият ти режат само ушите, но човечно ти пощадяват рязанато на главата.

6. Напълно независимо пусна американски бази на собствена територия и то дори без да им иска да плащат наем. Независимите са щедри, ей!

7. Тотално независимо остава третостепенни дипломатически чиновници да й се бъркат в правенето на закони и да дават акъл от всеки телевизор. 

8. Като горда независима нация българската научава всяка важна новина от чуждите медии, а не от собствената си държава. Понеже независимите трябва да са над нещата, а не да се заяждат лузърски за всяка лакейска подробност на елита.

9. Взе абсолютно самостоятелното решение, ама напълно независимото, по-независимо няма накъъде, да спре руска хуманитарна помощ за Сирия.

10. Абсолютно независимо като горди представители на независима държава с кристален суверинитет представителите на целия й елит свикнаха да се отчитат първо не пред народа, а пред американското посолство.

И, за да ни стане още по-гордо, тези дни се изясни, че Македония е протестирала пред Украйна заради включването на свои журналисти в забранителен списък. Пълни лузъри. България пък мълчи. Защото така правят независимите, нали? Снишават се и треперят.

Голямо нещо е да си независим! Душата ти пее. 

Или пък стене. 

Дявол я знае вече тази душа...

Господарите на "самостоятелното решение"

Ние, българите, се намираме в медиен и информационен капан. Ако не са чуждите посолства, чуждите медии и чуждите журналисти до нас никога нямаше да стига нито едно парченце от истинската световна реалност, а щяхме постоянно да живеем в информационна диета от политически ГМО-лъжи, умело подправени с три-четири капки отровна и искряща от злост интригантска пропаганда.

Точно такъв беше казусът със спрените за прелитане през българското небе руски самолети с хуманитарна помощ за Сирия. Властта изигра тази сценка като апотеоз на национално достойнство, въпреки пукнатините в политическата им логика. Външният министър Даниел Митов мистериозно обвини, че нашите спецслужби го информирали, че товарът на самолета можел да бъде различен от обявеното. Това е новина. Повечето българи едва ли са подозирали, че страната ни има спецслужби, които работят, защото обикновено никакъв ефект от тяхната дейност не се вижда. А някои гавраджии започнаха да се шегуват как ли пък тези величествени спецслужби дадоха знак, че съществуват едва при драмата с руския самолет, а не при толкова по-важни случаи преди това. Митов и сие обаче не дадоха отговор на тези въпроси, а ни заляха с поредният евроатлантически буламач, който е омръзнал до втръсване - как България била отговорен и лоялен член на НАТО и нямало да допусне някакви си там коварни руснаци да правят каквото си искат.

Говорителката на Външно министерство Бетина Жотева в своето престараване произведе най-големият виц за тази година след като ни в клин, ни в ръкав в официалното съобщение за събитието сложи фразата: "Българското Министерство на външните работи самостоятелно е взело това решение". Защо изобщо трябваше уточнение по този казус? Какво го налагаше? Мислите ли, че някога институция на суверена страна ще тръгне да уточнява, че някое нейно действие не е взето под натиск. Това със самостоятелните действия го говорят най-вече хората към чието слепоочие е опрян пистолет и някакъв тъмен тип с маска зорко бди конспирацията да не бъде нарушена. 

В края на спектакъла се включи и президента Росен Плевнелиев, който грандиозно обяви, че лично той е дал "зелена светлина" на тази забрана, а после побърза да добави: "България е достоен член на НАТО", за да не би да си забрави опорните точки. Трилърът с руските самолети не спира дотук, но ще направим едно отклонение, за да изкоментираме президента, защото е изключително опасен симптом за състоянието на една страна, когато нейният държавен глава дрънка каквото му дойде на ума. Време е Петър Москов да се самосезира за казусът "Плевнелиев" и да види дали в Курило няма свободно легло и усмирителна риза. Случаят вече придобива маниакални форми. Прегледах внимателно Конституцията за правомощията на президента и вече съм убеден, че този тип халюцинира на живо. Нищо, ама нищо от неговите правомощия не предвижда той да дава "зелена светлина" на такова решение. Сами знаете - в нашият основен закон президентът е нещо като анимационен герой с представителни функции. Тоест - това, което коментира Плевнелиев е абсолютна измишльотина. Че по конституция президентът няма официално право дори да избере какво ще вечерят неговите гости, пък какво остава да имата думата за прелитащи самолети. Но очевидно в момента тече състезание за това кой от властта ще обере лаврите за слуга номер 1 и призът за творческа креативност за лакеи. Плевнелиев има особени таланти. Спомням си, че беше ходил на несъществуващ митинг на 10 ноември, тъй че защо да не си фантазира как лично той с голи гърди е спрял руските самолети. В мечтите няма цензура, казваше един голям български поет.

С всички тези действия спектакълът "България демонстрира национално достойнство и лоялност към НАТО в самостоятелните си решения" трябваше да приключи, а народът да се прибере по домовете си разтърсен от епоса и с вяра в непоклатимостта на българската военна сила. Източник на това последното трябваше да са изявленията на първенеца по гафове в кабинета - военният министър Николай Ненчев, който се изрепчи, че ако се налагало България щяла да приземява руските самолети. В мрежата веднага се понесоха вицове по този повод и чудене как ли трите ни бойни самолета, и то руско производство, ще се справят с такава задача.

Само два дни по-късно обаче студен душ заля отечеството. От информация на агенция "Блумбърг" стана ясно, че Барак Обама бил недоволен, че България е спряла руски самолети. Точното изречение е: "Президентът на САЩ Барак Обама не е знаел, че Държавният департамент е поискал от България и Гърция да затворят небето си за руски транспортни полети...". Дясната преса ужасена почна да търси изход от мрежата на собствените си лъжи. Най-накрая обвиниха превода. Медиите на "Америка за България" почнаха да обясняват, че в оригинала на статията бил потребен изразът "he was upset with the department", което трябвало да се преведе не като "недоволен", а че Обама бил "разочарован", че департаментът не е действал по-прозрачно и в по-добра координация". Предполагаше се, че след такова едно изясняване българските грантаджии трябваше да спят по-спокойно, че не са прегазили генералната линия на Вашингтон, но всъщност изобличението в статията изобщо не е разбито. Защото, честно казано, изобщо не е важно дали Обача е "недоволен" или "разочарован", а че в нея директно се казва, че Държавният департамент е изискал от България да затвори небето си. Толкова с идеята за "самостоятелното" решение. Дотук с това, че страната ни имала суверинитет. Външното министерство на една чужда държава се разпорежда с нашите институции все едно са й собствени. Дописката в "Блумбърг" отстрелва и версията на президента, че той е дал "зелена светлина". Очевидно американските дипломати пет пари не дават за лъжите на техните марионетки у нас и така благодарение на чуждите медии разбрахме, че естественото състояние на българският евроатлантизъм е безкрайната лъжа. Самостоятелно решение не е имало, България просто за пореден път е била използвана като инструмент в голямата геополитическа игра, чийто изход става все по-заплетен и неизвестен.

Има един политически парадокс в "смелото и самостоятелно" поведение на Външно министерство и цялото правителство. Приемаме, че гаднярът Путин е заплел интрига и е излъгал доблестната евроатлантическа власт и наистина вместо помощ е натоварил самолетите с оръжие. Окей, ама те носят оръжие, защото Русия очевидно се готви за операция срещу Ислямска държава. Спирайки оръжията за тази операция ние всъщност помагаме на Ислямска държава и призракът на Абу Бакр ал Багдади трябва да прати поне три девственици от отвъдното като дар на Даниел Митов. Стига, разбира се, Даниел Митов да знае какво точно трябва да прави с тях. Ако пък в самолетите не е имало оръжие, а наистина хуманитарна помощ - то българската държава се превръща в съучастник в разгарянето на хуманитарната криза в Сирия, което е поведение на пълни тъпанари. И в двата случая "самостоятелното" решение все ни води до гадни изводи и на човек му загорчава в устата.

Черешката на тортата станаха информациите, че ден преди "самостоятелното решение" руски самолет все пак е прелетял над България и е бил пропуснат. С екзистенциалната новина за това се натовари премиера Бойко Борисов. Той дори съвестно си подбра декора и публиката, за да каже това - тържественото представяне на кандидатите на ГЕРБ за местната власт в зала "Арена Армеец". Пред своите кадри Борисов описа покъртителна история. В неговите думи се оказа, че България е минала през своя мини-карибска криза Самолетите прелитали над наша територия, а той като герой на Достоевски бил раздвоен какво да направи и как да постъпи. Най-накрая решил да пропусне самолетите, защото му се видяло по-лесно да говори с натовските партньори, отколкото да вади трупове на пилоти от морето. И така идеята за "самостоятелното решение" на Митов и Жотева отново получи ритник в слабините. Оказа се, че България е малка страна, но за сметка на това лъжата ни дебне отвсякъде.

Политическият разказ по-горе е разказ за един крах. Това е история за една държава, която самичка се е отказа от самостоятелна историческа роля и по този начин върви срещу собствените си национални интереси. Драмата около самолетите показва, че ние имаме власт, която вече не в състояние да види истината за случващото се около нас. Бежанската криза доказа на целия свят, че ако проблемите на Близкия изток и Северна Африка не бъдат решени, то потокът от хора, които търсят спасение не само няма да спре, но и ще разтърси основите на политическия ред на Стария континент. Русия заради това реши да се ангажира в битка с Ислямска държава, защото тя е раковото образувание, което трябва да бъде премахното. Оказа се, че пред битката с истинските проблеми, нашата власт избра измисленото и халюцинирано зло. В държави със суверинитет това не се случи - от Франция и Германия дойдоха информации, че те приветстват руския ангажимент. На всички им стана ясно, че без Русия битката с терористите няма как да бъде спечелена. Но България избра да се втренчи в собствения си пъп и да пропуски света покрай ушите си. Това ще ни доведе до нова фаза на влошаване на отношенията с Русия, а няма какво да се лъжем - именно отношението към Русия ражда днес огромна част от политическите драми у нас, защото евроатлантиците със "самостоятелни решения" са узурпирали управлението, а реално са глас на не повече от 5 процента от българското общество. Те самички натикват страната ни в килера на прислугата откъдето ще наблюдаваме как светът се разтърсва и променя в близките години, защото е ясно, че трябва да се действа. А каква съдба ни е отредена на нас? На броячи на самолети? На хора, които гледат света по телевизията? На марионетки на повикване? Господарите на „самостоятелните” решения нямат отговор на тези въпроси. 

Не им плащат да отговарят. 

Плащат им да се подчиняват. 

Законодателната мастурбация на психодясното

Съжалявам за крайните думи и за грубия език, но повтарящите налудничави действия на десните политически субекти у нас и тяхната перманентна фрустрация на тема история, която е опасно близко до гаврата, вече трябва да бъде описана с истинското й име. В парламента тези дни тази екзалтация на измамата доби плът и кръв под формата на закон, който отменя давността на престъпленията, извършени след 9 септември 1944 година.

Този закон се съотнася с правото и историята така, както сексуалната фантазия на млад гимназист за оргия с модели на "Плейбой". Това, че нямало да има давност е една политическа мастурбация на десницата, опит на психодясното за пореден път да излъже избирателите с любимия им фетиш - "колко гадно ви прецакаха комунистите, братче, така че не ни гледайте, че ние станахме част от корупцията, ние всъщност сме рицари на пазарната светлина, които се борят с отвратителния комунизъм". Тази тяхна битка е пародийна и нелепа и прилича на разговор на шизофреник с отделните гласове в главата му.

Кой определя кое точно и престъпление и кое не, например?

Днес масово истеричното психодясно се опитва да изкара Народният съд престъпление, въпреки, че е ясно, че той създаден на база на споразуменията от Ялта и Потсдам. Точно заради това ми хареса изказването на Велизар Енчев, който безпощадно каза истината - този парламент е обзет от криптофашизъм. От една маниакална жажда на старите фашаги да мъстят заради това, че бяха изритани от властта и бяха наказани заради окървавените си ръце.

Ако психодясното имаше какво да съди защо не го направиха в първите години на прехода? Все пак няколко пъти бяха на власт. Или и тогава гадните комунисти са им обърквали мозъците и са ги разсейвали в тяхната историческа мисия? Нали се сещате, че в онези кинжалски години седесарските талибани, ако имаха възможност щяха да изправят пред съда всеки, за да се изкарат герои. Не го направиха. Защо? Защо тогава си налягаха парцалите или просто за тях беше по-важно да опоскат държавата чрез престъпната приватизация и пет пари не даваха за обещанията си и тъмните страсти на електората си.

Сега кого точно ще преследват - тези, които отдавна са в гробищата ли? Кой е останал жив, че да бъде съден? Или ще разравят гробовете, за да произнасят присъди.

Забелязали ли сте в какъв универсален сапун за съвести се е превърнала темата за комунизма. Всички, които са пишели възхвали сега е достатъчно да глътнат грантовия бастун и да почнат да говорят с клишета като "историята на комунизма умишлено не се изучава" или "някой умишлено насажда меланхолия по миналото", или още по-готиното - "трябва да поставим темата за комунизма по един обективен начин", за могат след това да се представят като жертви на ДС, като репресирани страдалци, които са били принудени вместо в петстайни да живеят в четиристайни жилища, защото гадните комуняги не са знаели милост в своето зловещо отношение към свободомислищете бунтари.

Комунизмът е досадното като нов български роман оправдание на десните, че се оказаха пълни издънки и, че вместо да осигурят добър живот на хората, те просто си увеличиха до безкрай банковите сметки. Сега комунистите са им виновни за всичко все едно те са невинни, чисти, непорочни като девици. Но понеже дори и техният електорат от хардкор зомбита почна да се усеща, че има жестоко разминаване между думи и действителност, че май им продават въздух, се стигна до идеята за този закон.

Това, което са приели в парламента всъщност не е закон, а лъжа. Това е дъвка. Розов балон. Поредният мъртвороден текст на хора, които си въобразяват, че законодателството е като писането на романтична гимназистка поезия. Дори прочетох как Мартин Димитров е обявил, че нямало давност за престъпленията на фашизма и комунизма.

Така ли бе, братче? Интересно тогава защо законът е за престъпленията след 9-ти. Преди това нямало ли е такива? Или българският фашизъм не е интересен за антикомунистическите отрочета на комунистическата номенклатура? Защо само след 9-ти. Дайте като сме тръгнали да правим радикален законодателен прочит на историята - да свалим давността и от фашистките изверги, част от които психодясното днес чества като герои. Или никога не е имало отразяни глави на партизани, избивани деца, изтезания с електрически ток в мазетата на полицейските участъци? Това наистина е криптофашизъм. Защото чрез опитът за законодателна мастурбация психодясното дава индулгенция на чудовищата, чийто наследник се чувства днес. Това е лицемерие, което няма да бъде простено. Това е огромна лъжа, която няма да бъде забравена. 

Опитите да използваш историята като политическа бухалка за изборите е политическо действие, което се родее с мутренските времена. Тия са исторически мутри, талибани, които не мислят. Криптофашисти.

Когато използваш парламентарната трибуна, за да чешеш историческата си краста и за пореден път да потвърждаваш пред себе си, че халюцинациите са ти истина, е съвсем нормално да ти викат "психодесен", братче. Защото законът, който си приел показва очевидната ти нужда за по-силни антидепресанти. И поне за една среща с истинска жена. 

Колкото да престанеш с онова другото, дето не искаш да си го признаеш...

Ах, този опасен, демоничен и страшен Джеръми Корбин...

В книгата си "Най-добрата демокрация, която може да се купи с пари" журналистът от вестник "Гардиън" Грег Паласт описва своите впечатления от Венецуела и първите години от управлението на Уго Чавес. Книгата му излиза през 2002 година, тоест наблюденията на журналиста са още от времето преди американците да се опитат да спретнат преврат на Чавес и да го отстранят от власт, начинание в което се издъниха напълно. Според Паласт Чавес съвсем не е някакъв изкукал краен левичар, фанатичен революционер или обезумял радикал, както обича да го описва западната преса. Според журналиста от "Гардиан" венецуелският лидер е просто един "старомоден социалдемократически реформатор". Тоест неговата политика съвсем не може да бъде описана като радикална ляво, а просто като опит на левицата да се върне при своите изконни идеи, които работят в полза на обществото, а не се давят в хайвер и шампанско. Чавес всъщност водеше изконната борба на всеки левичар - битката срещу бедността и неравенството. Съвременните европейски леви много често се оплитат в парадоксални въпроси, хълцат истерично и все се питат с какво са сбъркали, че избирателите ги наказват.

Ами сбъркали са с това - забравили са какво е да си ляв.

Горната история е илюстрация за това колко надясно отиде политическият модел в Европа и как това напълно прецака нормалната политика на Старият континент. След края на Студената война, Западът повярва, че историята наистина спира на последния паркинг и сега единственият проблем пред който ще се изправят победителите е какво точно шампанско да си отворят. Жертва на това високомерие стана и левицата. Във Великобритания Антъни Гидънс изхалюцинира теорията за "Третия път" - грандиозната измислица, че между лявото и дясното има някакъв неутрален трети път, който взима доброто от едната и от другата страна. Една стара история дори твърдеше, че приятел на Гидънс, който бил собственик на книжарница разпоредил книгата му за Третия път да се продава на щанда с фантастиката. С оглед на всичко, което се случи май трябва да поздравим този човек за прозорливостта и да отбележим, че всъщност книгата е трябвало да бъде поставена на полиците с романи на ужаса. Защото именно тази фантазия, че левицата може да е левица, но без да я лява, причини зловещ идеологически гърч на европейските леви идеи и захвърли социалдемокрацията в килера на прислугата на десните идеологии. Левица, която се кефи на свободния пазар, намалява данъци на богатите и гледа да превие гръбнак пред тях, изневерява на своята основна мисия в този свят. Но във Великобритания например Тони Блеър беше сляп за този процес. Той постепенно лиши Лейбъристката партия от нейни основни постулати, постави страната си изцяло във външнополитическа услуга на САЩ и резултатът от това беше нов възход на консерваторите във Великобритания. Защо избирателите да гласуват за левица, която се държи дясно, като може да гласуват за десницата, която така или иначе прави това по идеологическо задължение? Модерният опит да се обяви, че идеологиите са мъртви и е време да им махнем за сбогом приключи трагично за политиката. Тя роди някакви нови ГМО-субекти, които като вирус се намъкнаха в автентичните опаковки на левите партии и започнаха да раждат зализани кариеристи, сноби с лява реторика, откровени глупаци, които си мислеха, че като подкрепят свободния пазар и корпоративната глобализация изглеждат много готино и модерно.

И изведнъж сякаш удари бомба. Точно във Великобритания, столицата на зализаната идея за дясна левица, лейбъристите масово избраха Джеръми Корбин за лидер. В английският език не достигат думи, за да опишат това колко е ляв той, защото видях всякакви определения - hard-left, far-left, extreme-left... Считаният за пълен аутсайдер Корбин направи изключително модерна фейсбук-кампания, привлече на своя страна левите интелектуалци, със своята биография доказа последователност и почтенност и чудото стана! Стигна се дотам, че в своя фейсбук-профил консервативният премиер на Великобритания Дейвид Камерън истеряса: "Лейбъристката партия е заплаха за нашата нацционална сигурност, за нащата икономическа сигурност и за сигурността на вашите семейства".

Ехааа, абе, дайте до го видим какъв е този по-голям брат на Сатаната, кой е този политически демон, кой е този политически бин Ладен Джеръми Корбин, който така е смутил мозъчната дейност на английския премиер.

И ето точно тук идва втората изненада. Всеки, който седне да чете за Джеръми Корбин може само да се изпълни с възхищение и респект. В политическият живот рядко може да се срещне пример на човек, който така последователно да отстоява каузи и никога да не им изменя. Краен републиканец например Корбин никога не става на химна на Великобритания, защото той е с рефрена "Боже, пази кралицата". Корбин толкова последователно отстоява своите виждания, че дълго време е нещо като черна овца в своята партия, защото като депутат над 500 пъти гласува срещу своята група, по това време овладяна от неолибералните фундаменталисти, от разглезените момченца, които си въобразяваха, че левицата може да флиртува с богатите като кол-гърла, която разчита да си издейства предложение за брак.

Вероятно заради страха от това, че се появява човек, който говори нормално, който връща дебата за традиционното ляво и не се страхува да отстоява идеи, които трябваше отдавна да са сатанизирани от големите медии и политическият мейнстрийм срещу Корбин се проведе една нечувана и подла медийна кампания. В нея се включиха не само представителите на десницата, които изографисаха на Орбин образ на полудял и вманиачен фанатик, но и лейбъристите, които гравитират около Тони Блеър и които така добре се се изчистили от всяко социално мислене, че по нищо не се различават от консерваторите. Корбин се оказа опасен, защото върна голямата тема за държавата в икономиката, защото остро се обяви срещу приватизацията в здравеопазването, постави на дебат идеята за мащабна строителна програма за жилища, които да бъдат раздавани чрез наеми контролирани от държавата, за по-справедливи данъци.

Корбин дойде като отговор на разпада на леви стойности, процес, който мина като торнадо и през европейските левици. Заради това медиите на Мърдок във Великобритания отново и отново се упражняваха на гърба му, пращаха журналисти в опит да се гаврят с него, но този обикновен човек, необикновен със своята идеологическа сила успя да излезе като победител. Защото зад него застанаха обикновените лейбъристи, тези, които вече никой не питаше за политиката на партията. Да не забравяме и друго - победата на Корбин стана възможна, защото на лейбъристите масово бе дадена възможност да гласуват. Това трябва да е шамар за досегашните ръководства - когато дадеш думата на обикновените социалисти, те винаги мислят от досегашните върхушки на статуквото. И тази пукнатина между провеждана политика и гласуващи хора, която унищожаваше лейбъристите най-накрая бе запушена от Корбин, който стана отговорът на едно голямо търсене за различна надежда. Най-накрая халюцинацията за третия път получи смъртоносния си удар, а на напудрената левица бе показано ясно какво искат хората - те искат автентични носители на идеите, искат връщане към онази старомодна левица, която изгради социалните държави и превърна Европа в мечта. Това е символът зад Корбин - надеждата, че най-накрая левицата ще бъде наистина левица и ще спре да ръси глупости, а ще се заеме със своите вечни битки, които правят света по-добро място.  

Аман от партийни феодали

Думата "феодал" започна да се появява като призрак в редиците на левицата малко след 2001 г. Тогава за първи път стана ясно, че част от местните лидери на БСП толкова бързо развиват комплекс за божественост, че започват да се държат като истерични аристократи, които имат много малко общо с тази реалност.

В друга партия това поведение може и да върви, но в левицата то гони избирателите по-бързо от чума. Алчната жажда за власт съчетана с абсолютното неумение да се печелят избори пресушиха живота в много структури на БСП по-умело от радиация. И понеже БСП дълго време предпочиташе да се прави, че проблем няма, днес цялата горчилка на виновното минало се опитва да си извоюва още живот.

Нещо подобно става във Видин. Председателят на БСП в града Пламен Трифонов, който е със свалено доверие се барикадира в кабинета си и подлуди кандидатите за кметове на БСП. Самозабравяне превърнато в цирк. Апаратщина доведена до абсурд. Трифонов демонстрира целият коктейл от качества, които направиха думата "феодал" проклятие в БСП. Цирковете не печелят избиратели. А да издигнеш кмет, прочул се със своите далавери и схеми, е просто наглост.

Не е ясно дали Трифонов е гледал сериала "Игра на тронове", но там има мъдрост, която все едно е писана за него. Героите в тази поредица умират в момента в който си повярват, че са незаменими. И това по хладната и черна ирония на живота. 

Нима партийните феодали смятат, че са недосегаеми за нея?

Протестните слуги на господарите на разрухата

В разгара на атомната параноя и парализиращият страх, че един ден от небето апокалиптично ще рукне радиоактивен дъжд, през 1964 година (само две години след Карибската криза) Стенли Кубрик прави великолепният филм "Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба". Той е уникално добра сатира на влюбените в разрушението егоманиаци, които не могат да си представят света да съществува в състояние на мир. През всички епохи на света е имало такива господари на разрушението, които вместо да търсят нормален живот, предпочитат ексцесията, кървавият сблъсък, защото обикновено пращат други да свършат черната работа, а те си стоят защитени в подземните бункери и чакат в мрака прахолякът от атомната буря да се размине.

Това, разбира се, е леко преувеличение на случая, който стана ясен тези дни, но просто в него като поетично сравнение си личи възможността да се извади по-голям извод. Протестна мрежа и сайта "Бивол" сезираха тези дни прокуратурата за действията на премиера Бойко Борисов, който наскоро призна, че лично той е разрешил минаването на руски самолет над страната. Борисов тогава описа ситуацията мелодраматично - предпочел да обясни на натовските партньори своето решение вместо да брои трупове на пилоти в морето.

Много интересен обрат. Протестна мрежа е групировката, която на практика върна и инсталира Борисов отново на власт. Не напразно повечето й кадри днес са на държавна службица и съскат като древни вещици, ако някой се опита да критикува управлението. Тоест в хладната есен на 2014 година протестърите показаха, че нямат никакъв проблем да гледат на власт човека, който твърдяха, че не приемат, защото финансовите им претенции бяха удовлетворени, а кариеристичните им амбции здраво напомпани.

Днес обаче протестърското съсловие, преяло от новите грантове, е било дресирано да бъде агент на разрухата. На тях не им необходима България, която е в добри отношения с Русия, защото им се плаща положението да е точно обратното. Ето откъде идва тази злост, която стигна до подаването на абсурдни сигнали в прокуратурата. Забележете - тях не ги заболя, когато тази власт изтръска джобовете на бедните с 16 милиарда, а се възмутиха, когато премиерът е взел едно от малкото разумни решения в кариерата си.

Аргументацията им е просто нелепа. С действията си Борисов бил застрашил сигурността на НАТО. И как точно е станало това? Някой да е чул този коварен самолет да е пуснал бомби над щаб-квартирата на НАТО? И това, че България е член на Алианса съвсем не отнема правото на страната да взима самостоятелни решения. Все пак руският самолет е превозвал хуманитарна помощ за Сирия, а не оръжия за масово поразяване. И понеже не са сигурни за това обвинение - Протестна мрежа и сие цакат с второто - премиерът бил иззел правомощия на президента. Интересно. А защо самият президент първи не се оплака от изземването на тези правомощия? Защо самият Плевнелиев не сезира медиите, че така нагло са го ограбили от право на глас за самолетите в българското небе?

През този сигнал си проличава един ясен опит. Управляващата коза ностра вече се опитва да се раздели на две - добрата евроатлантическа част, която да се опише като непорочна и идеалистична и лошата останала, която е като маша на Путин. Този опит обаче е смешен, защото по-дискредитирана групировка от Протестна мрежа няма. Те са доказателството, че задгробен живот все пак е възможен, особено, когато си на хранилката на "Америка за България". И май това е пропуснал да опише навремето във филма си Стенли Кубрик. По-лоши от самите господари на унищожението са техните отдадени слуги и мазни лакеи. 

И заради това всичко, което направят вече ще прилича на черна сатира.