Едно наблюдение на Ришард Капушчински по въпроса за границите ме накара да се замисля за нашата балканска съдба. Според известният полски журналист понятието граница е залегнало дълбоко в психиката на всеки човек. Навсякъде край нас виждаме граници, отбелязва мъдро Капушчински, дори в човешкото тяло ги има. Сякаш нещо в нашия мозък, някакъв древен инстикт ни кара да очертаваме своята територия и да маркираме границите...
Това разсъждение неизбежно ме доведе, както вече казах, на темата за това изстрадало парче земя в Европа, наречено Балкански полуостров. Тук границата е основен елемент от разбирането за света изобщо. Нещо повече - ние помним не само настоящите, а и предишните граници. Те са се отпечатали в нашата памет и стават отправна точка към разбирането ни на нашия балкански свят. Подобно отстояване на границите води до жестоко вражда и подозрения към съседите. След две войни Европа се научи да не забелязва чак толкова границите и да не се фиксира в различията. Ние тук сигурно и след 20 войни не бихме научили този урок.
Границата и нейното възвеличаване, нейното ясно отбелязване, ни настройва подозрително към съседите. В българският език имената на всичките ни съседи са обидни думи. Не се шегувам - всичките ни съседи за негативно оцветени в лексиката ни и до днес.
1. Турчин. Това и до днес е груба обида. В нашият език турчин означава изостанал, архаичен, гаден, злобен. "Този е ревнив като турчин". "Не се дръж като турчин". Все едно турците са някакво бедствие в духовен план.
2. Грък. Също обида. Да си грък в нашия език означава да си подъл, подмолен, хитър по гадния начин, пресметлив и скръндзав. "Този е лукав като грак". "Подъл е като византиец". Тази фраза, която се употребява и до днес пък е прекрасно свидетелство как езикът пази колективната памет за нещо, които индивидите няма как да знаят.
3. Сърбин. Поредна обида. В българският език сравнението със сърбите е начин да ти кажат, че си нахален, противен, предател и т.н. Това е сравнение, което е заредено с някаква историческа обида. Сърбите за болезнен за България въпрос, защото нашата история допреди 17 години е историята на един постоянен спад, докато съседите ни бяха нация в исторически възход. Сега палачинката се обърна, но езикът не се променя. Сърбите все още са обида.
4. Румъния. Румънец в нашия език е презрително понятие. Мани го тоя мамалигар! Румънски работи тоест глупави работи.
Това е едно наранено разбиране на историята. Дори езикът, който говорим очертава нашите собствени психологически граници и е добър компас за тъмната карта на нашите фобии и параноя. Смятам, че докато не променим това наше отношение към съседите си, няма как да успеем да се придвижим към различно бъдеще. Знам, че трябва да се борим с векове наслагвана омраза, но друг път няма. Омразата помага на човек за кратко преди да го убие с невероятните си количества отрова.
За целта обаче трябва да извършим едно епохално по размерите си усилие - да за престанем да гледаме на историята като фактор за съвремените отношения. Ние можем да се удавим от толкова много история, но от това няма полза. Съседът-враг е формула от миналото. Когато сме в състояние да я забравим може би ще трябва да се огледаме наоколо. И да видим, че светът е станал по-красиво място...
No comments:
Post a Comment