Човешката душа

Докато бях в почивка успях да прочета едно невероятно есе на мексиканският писател Октавио Пас - един от титаните на латиноамериканската литература, нобелов лауреат за 1990 г. Това на снимката е той. Есето му е от 1958 г. и е за романа на Борис Пастернак "Доктор Живаго". Аз самият, откровено си признавам, не харесвам толкова самият роман, въпреки, че никога не бих дал някой да каже лоша дума за него. За сметка на това поезията към "Доктор Живаго" е едно от най-великите неща писани от човешка ръка.
В есето на Пас обаче ме порази посоката на неговите разсъждения. Нека да цитирам един от неговите изводи:
"Само страдалият и обичалият истински, миналият през чистилището на историята, притежава собствена душа. Останалите просто нямат. Да, повечето хора нямат душа. Те имат "психология".

По някакъв странен начин тези думи резонират с някакво мое лично усещане, което обаче не съм имал силите да изразя по този начин. Пас продължава:

"Душа" е дума, излязла от мода, малко двуслислена и леко влажна - от първобитната светлина, дъжда и светлината. Чрез тази "тъмна" дума хората са започнали да опознават своята същност. Узнали, че притежават душа, те разбрали, че битието им е уникално, неповторимо и до известна степен свещено".

Това разбиране е апология на оптимизма. Осъзнаването, че имаш душа вече те прави свободен. Както казва Октавио Пас - човек остава извън всяка система дори когато й се подчинява по своя воля. Не можеш да живееш цял живот в затвор, защото просто си осъден да бъдеш човек, да бъдеш свободен.... Знам, че малко пресилвам думите на Пас, но когато усетиш възможност за глобална радост, трябва да й се отдадеш. Сега знам, че отново трябва да прочета "Доктор Живаго". Може би по друг начин ще преоткрия тази книга. В този миг обаче най-много ме радва страхотното усещане, че ще открия по нов начин един текст, който е минал през мен. В такива мигове имам ужасно лекото усещане, че някъде в мен, въпреки, че чистилището на историята не ме е застигнало, се крие една радостна душа, която иска да излезе под дъжда и да крещи от невероятно щастие..