Една от постоянните причини за ужас край всички избори у нас е неизменният наплив на невероятно количество анализатори по всички медии. Който и вестник да отвориш виждаш анализ след анализ, които чертаят схеми, конструкции, правят прогнози, анализират тъмното бъдеще, дават съвети на партиите и пътьом слагат по някоя и друга тежка фраза като "системен дисбаланс", "дискурсивно противопоставяне" или любимото ми "прагматизация на вота".
Какво не е наред в тези анализи?
Винаги оставам с усещането, че този аналитичен език, който срещаме изобщо не описва държавата в която живея, нито пък политиката, която наблюдавам. Говори се, че българите щели да гласуват прагматично, а като са заслушаш в разговорите на хората по автобусите - срещаш точно обратното. Българите, тъжно е да го казвам, пак са в ситуацията да искат ново чудо и трепетно да желаят то да се случи. Това не само не е прагматизъм, а ни запраща изцяло в шаманската наука, която с подскоци и викове твърди, че контролира вселената.
Прагматичния вот, който няма как скоро да се случи в България, предполага трезва оценка на реалността и вземане на решения на нейната основа. Аз самият не съм способен на прагматичен вот и, ако разсъждавам необективно смятам, че това важи и за другите българи. Анализаторите обаче не подхващат тази тема, нито говорят за неизменният ропот на повечето хора срещу абсолютно всичко в държавата.
Не може да не сте виждали такива хора - за тях всичко е лошо, а описанието на животът им през последните 17 год. е описание на един непрестанен апокалипсис. Този тих и мощен ропот ме плаши, защото смятам, че това е ропот срещу демокрацията изобщо. В глабалното недоволство от всичко аз чувам онзи толкова древен страх от това да бъдеш свободен и да носиш отговорността за собствения си живот. Това е причината да смятам и, че автентично десните у нас не съставляват и 0,3 % от всички хора. А иначе новините заради това са пълни с хора, които казват - държавата да направи това, държавата да направи онова, къде е държавата, защото държавата спи...
Поправете ме, ако греша, но не беше ли голямата битка за свобода именно в името на по-малко държава в много от сферите на обществения живот. Ето сега етатисткият възглед отново тържествува, но по грешния начин.
Това са темите за които трябва да говорим преди тези избори. Резултатите и политическите процеси, нека да ги обсъждаме след вота. Иначе няма да открием разлика между анализатор и врачка...
No comments:
Post a Comment