Баща и син
Валери Петров
Едно смешно джудженце до един великан
тази сутрин съгледах случайно
и тез пръстчета детски във голямата длан
изведнъж ме разнежиха тайно.
Дреболийка, съгряла ме с един квант топлинка,
какво имаше толкова в нея –
кой родител не води своя син за ръка,
та за тях да изпусна тролея?
И, зарадван се чудех: - А все пак от какво
бе дошло това странно трептене,
знам ли, може би някакво по-добро същество,
да пониква на старост във мене?
Пролет е...
Валери Петров
Пролет е, пролет е, и аз гледам площадчето
пред кварталната черква със почуда открил
как черешите в него са тъй бухнали в цвят, че то
сякаш за първи път преживява април.
А децата в игрите си не познават умората
и мачът им пролетен се прекъсва, едвам
когато през входа отворен за хората,
топката влиза във кварталния храм.
И от тук почва чудото: посред литургията
със кръжило, по расо и в сандали обут,
пред вратата на храма се показва светията
и връща им футбола с роналдиньовски шут...
Да, измислица старческа, но пък пролет е, пролет е,
а и в таз ми фантазия има капчица яд –
как напуска се този приземил ореолите,
нарушил протоколите, луднал пролетен свят!
No comments:
Post a Comment