Към средата на интересния си живот аржентинецът Хорхе Луис Борхес пише един озадачаващ разказ, чието действие се развива в първите векове след новата ера. В историята става дума за двама религиозни противници. Единият представлява официалната църква, а другият е еретик и разпространява различно учение. Първият изкарва живота си във война срещу втория. Разказът става странен в своя край. Най-накрая представителят на официалната църква побеждава, но след като умира, на небето разбира, че за Бог той и еретикът са един и същи човек. Това е красивото в литературата на Борхес - представя ни един свят като лабиринт без център, в който най-големите противоположности на практика са едно и също нещо.
И кой след това казва, че литературата няма нищо общо с живота и политиката? Точно обратното е. Трима депутати от ДСБ официално напуснаха парламентарната група на партията. Мотивите им за това крайно действие са много интересни. ДСБ върши най-грозните действия в политиката, обяви една от напусналите - Антонела Понева. Фразата е пълна с борхесианско разбиране. ДСБ уж възникна като алтернатива на грозното в политиката, както го разбират те, а само за няколко години се превърна в символ на всичко, което отвращава българите. Най-запомняща ще остане идеята на Костов, която вестниците доста остроумно кръстиха "кеш енд кери" - съюз между десните партии, като всяка от тях участва и със своите финанси. Така навлязохме в странния и объркан литературен свят на ДСБ. "Борците" срещу корупцията станаха идеолози на брокерството. Противоположностите в политиката се оказаха едно и също.
Всъщност Иван Костов се оказа невероятен по размера си прахосник. Той пропиля огромно количество гражданска енергия, която в един момент го припозна като разрушител на статуквото. Тук не говорим за дните му като премиер, а за времето му като партиен строител. ДСБ имаше за кратко шанса да начертае модерна дясна перспектива за страната. Трагедията на тази партия дойде от това, че всички инвестираха надеждите си във фигура, която в края на деня се оказа еднаква с всички останали. В исляма през годините често се появяват пророци. Някои от тях са носили маски, били са забулени, защото са вярвали, че думите са много по-важни от техния носител. Иван Костов пропиля думите, защото си повярва, че без него те не струват нищо. Така десният идеолог стана гъвкавият брокер. Едно и също лице. Борхес би се зарадвал. Литературата е предсказала всичко.
No comments:
Post a Comment