Преди няколко дни Американският конгрес окончателно одобри мащабният план на президента Барак Обама за стимулиране на икономиката. По последни данни размерът на този уникален пакет е в размер над 780 милиарда долара. Признавам си – не мога да си представя такова количество пари. 780 милиарда!!! Естествено американската десница изпадна в истеричен пристъп пред тези финансови мащаби и видях, че ги определиха с любимото си клише: “това е едно класическо либерално харчене”. В Америка либерал е равносилно на социалист. Някои от десницата отидоха и една стъпка по нататък. Един десен икономист със забелени зеници нарече планът на Обама Троянски кон – “отвън е план за стимулиране на икономиката, но отвътре е социализъм”, с библейски плам изрече той и размаха пръст. В САЩ социализъм изначално е гадна дума. Да те нарекат социалист означава да те обявят за първи братовчед на Дявола. Всъщност в момента критиките на десницата не се чуват много в САЩ поради една проста причина - благодарение на тях империята е в това състояние. Нещо повече – некадърната им икономическа политика и поразително налудничавата идея, че бюджетният им дефицит ще изчезне някак от само себе си, прецакаха целият свят. Заради това всички ги взимат на подбив и има защо.
Според една от разпространените теории навремето Римската империя започва да се разпада, защото нейните периферии се отдалечават твърде много от центъра. Звучи добре като теория, лесно може да се докаже, но вече смятам, че е супер недостоверно като обяснение. Защото видяхме наживо и това се случи в последните 5 месеца как се разпада една империя – когато икономическите й фантазии надминат с пъти реалните й възможности. Всяка империя, в това число и американската е заклещена в едно неразрешимо противоречие – тя трябва да се разширява, но същевременно изконните й жители, обитателите на Рим не трябва да страдат икономически. Империите падат заради вътрешни дългове, причинени от тотални халюцинации за самите тях. Заради това в последните месеци (и сигурно това е грешка) ми е по-интересно да следя политическите спорове в САЩ, отколкото да обръщам внимание на провинциалните скандалчета разиграващите се нашето парче земя от 111 хиляди квадратни километра. В САЩ все още има десни гласове, които твърдят, че кризата не е системна, а всъщност се дължи на прекалено голяма регулация. На мен лично това ми звучи все едно някой криминалист да каже, че намереният труп някъде не е умрял от 12 куршума в черепа му, пюс 70-те патрона в гърдите, а се свършил, защото сърцето му е спряло да бие в мига в който са стреляли по него. Нещо такова. Десницата в САЩ в момента се опитва да заложи на тази теза, но парадоксалното е, че единственото им предложение за справяне с кризата е да се намалят данъците. Ортодоксалните либералисти са впримчени отдавна в този идиотски капан. Според тяхното почти сектантско отношение към пазара и икономиката, като оставиш на хората повече пари в ръцете, от тях веднага ще следва едно – пазаруване, пазаруване, пазаруване, докато потоците на изобилието не потекат отново. Много ми допадна коментарът на комикът Джон Стюарт на тази вечна дясна идея: “Намаляване на данъците? Пак ли? Нали Джордж Буш го направи без никакъв ефект?! Републиканците заприличват на стара баба, която знае само едно – болен си, детето ми, хапни си от моята пилешка супичка и ще оздравееш. Да, ама, бабо – сега кракът ми е счупен”
Естествено и на Обама няма да му е лесно. Защото – и това е жестоката, болезнена и ужасяваща истина – тези милиарди, които иска да вложи в икономиката, на практика ги няма. Съвременният капитализъм доказа едно, че успешно може да си фантазира пари, дори известно време убедително поддържа фантазията, че финанси наистина има, но природата на реалността, особено на икономическата реалност е такава, че рано или късно се намесва и разрушава илюзиите. Според мен Обама се надява да излъже икономиката като впрегне достатъчно американци в работа по огромни инфраструктурни обекти като магистрали, железопътни линии, шосета, та когато икономическата реалност дойде на себе си (а това неименуемо ще стане) вече да има достатъчно натрупани човешки и материални ресурси, които да се противопоставят на новия срив. Парадоксално е, че иконимиката се оказа толкова илюзорна наука. Великият руснак Виктор Пелевин, който винаги се е отнасял с подозрение към самата природа на реалността, бе дал уникално определение на това какво е икономика. Той я нарече: “псевдонаука, която представя пред един човек въображаемият процес на неговото халюцинаторно забогатяване”
Процесите, които тепърва ще се развиват са достатъчно интересни. Но онзи ден се сетих за уникалната история на гениалният мексикански художник Диего Ривера. Ако я изчетете докрай ще видите как той прекалено отдавна е знаел какво ще се случи. Ривера е уникална фигура не само в мексиканското, но и в световното изкуство. Уникален творец, монументалист, комунист до края на живота си, той създава разпознаваема и до днес художествена школа. Ривера се жени за художничка – също известната Фрида Кало, която доби световна популярност, благодарение на филма, който снимаха за нея. Един от най-близките приятели на Ривера пък е друг от епохалните мексикански художници – Давид Сикейрос. Сикейрос също е комунист, дори за известно време сталинист и като такъв води цял отряд, който прави опит да щурмува хасиендата на живеещия в емиграция в Мексико Лев Троцки. Тези подробности не са важни, но подчертават размирния дух на епохата.
Но това да го оставим настрани. Славата на Ривера минава границите на Мексико и достига до САЩ. Тогава синът на милиардера Рокфелер наема Ривера, за да изрисува цялото фоайе на Рокфелер Сентър в Ню Йорк. Мексиканецът се съгласява. Рисува четири или пет месеца. Не съм наясно как е оставил рисунката си скрита. Най-накрая ден преди откриването показва какво и изобразил. Синът на Рокфелер с ужас вижда, че цялото фоайе е изобразено с образите на Маркс, Ленин и Енгелс, с рисунки на вдигащият се на революция пролетариат, който къса своите окови и руши банки и борси. Чувствителното сърце на милиардера не издържало на гледката, той платил на Ривера, но заръчал да заличат картините, което показва единствено, че и милиардерите могат да бъдат пълни кретени. Убеден съм, че днес Ривера щеше да се смее. Пророчеството му се оказа много вярно. Пролетариатът наистина не се вдигна на революция, но то и нямаше нужда – просто банките и борсите се оказаха по-голям боклук, отколкото комунистите смятаха. Ако Рокфелер младши бе проявил политически разум щеше да остави рисунките във фоайето. Истинските пророци сред нас се появяват твърде, ама твърде рядко и техният труд трябва да бъде уважаван. Ривера, защото винаги е вярвал в своите идеали, прекрасно е знаел какво ще се случи с американската империя и се е опитал да ги предупреди. Ако стенописите стояха, можеше изненадата от кризата да не е толкова голяма. Империите обаче – и това е друг техен траен дефект – никога не са обичали гласовете на пророците. И винаги плащат невероятно високата цена за това. Пада им се!
No comments:
Post a Comment