Sunday, August 02, 2009

Шампанизацията на българската левица

Никога няма да забравя първият празник на Бузлуджа на който отидох. Бях млад, неопитен, не познавах никой, но пък безумно ми хареса. Аз съм човек на политическите емоции, а в прагматичния свят в който ни поднесоха да живеем съвсем няма такива. Бузлуджа стана много радикален символ за мен. Място, което фокусира надежди, емоция и идеи по един уникален начин, за да препотвърди отново и отново, че голяма част от левите идеали са универсални, красиви и винаги ще звучат съвременно. Първата ми Бузлуджа беше още по времето когато Георги Първанов беше лидер на БСП... Много отдавна. Беше август, но духаше силен вятър. Кой ти помни обаче студа, емоцията беше важна.


На следващата Бузлуджа беше ужасяващо топло. Пак ще кажа – кой ти помни топлината, важна беше общността. Виждах хора като мен, с моите идеали, с моите цели, опиянение от моето желание за промяна на света. Естествено след това почти не съм пропуснал нито един празник на Бузлуджа. Аз съм социалист и се гордея с това...


Но стига толкова за радостите, сега ще ви поговоря за горчивината. За това как са подменили моят свят и какво се опитват да ми пробутат днес. Ще се опитам да ви разкажа за един малък, но много показателен детайл за който за първи път си дадох сметка на тази Бузлуджа през политически съдбоносната и кръстоносната 2009 г.

Това мое откритие ме разтърси из основи, защото за първи път си давам сметка за него и то ме накара да осъзная БСП по съвършено нов начин. Групичка журналисти на Историческия връх отивахме към събранието на младежкото обединение. Тогова забелязах с какви коли са се качили каймакът на соцелита на Бузлуджа. Единият с „Додж” за стотина хиляди лева, другият с джип за 150 хиляди лева, третият със свръхлуксозно "Ауди", което отдалече казваше "безумно скъпо съм". Голяма част от назначените младежки лидери също бяха с такива коли. Тези пичове дори не бяха усетили жегите, защото в климатизираните им коли няма такова нещо като жега. БСП бе се сринала в опозиция, но готините червени пичове с кеф си караха джиповете, чиято сумарна стойност сигурно би надхвърлила 15 милиона лева.


В същото време в напечената утрин в очакване на митинга към върха бяха заприиждали стотици автобуси пълни с обикновени хора, които се събираха пореден път. За кого се събираха този път левите симпатизанти? За да викат за пичовете с джиповете? За да пълнят политическото им самочувствие и да кешират опозиционното им депутатстване?


Всички тези снобарски коли бяха в изключителен контраст с обикновените хора, които се събираха на върха, някои от тях дори отделили своите последни стотинки да си платят пътя. Този отвратителен контраст – елитът с джиповете срещу хората с автобусите, който напомня на индийско кастово противопоставяне е разтърсващ, защото е като събуждане от филма „Матрицата”. То е като да ти дадат червеното (ех, червеното!) хапче, за да погледнеш най-накрая за истинската реалност.



В един момент дори с ужас се попитах - а дали в БСП всъщност няма 2 партии - тази на хората с джиповете и тази на хората, които се качват с автобусите. Дали тези с джиповете осъзнават какво правят? Как така този самоназначил се елит, който прави всичко възможно да се самовъзпроизвежда си е узурпирал и правото върху лявата реторика и идеи? Откъде-накъде?


Кога обаче допуснахме БСП да стане партията на хората с джиповете? Кога дадохме шанс идеалите на хората с автобусите да бъдат подменени? Кога джипът се превърна в основно средство за придвежване на оялите се соцбуржоа и защо, мамка му, защо продължават да ни ги набиват в очите? Как стана така, че БСП се превърна в партия на бедни пенсионери, които глауват за червени олигарси, без между тях да има нищо? Въпросите в един момент станаха три пъти повече от отговорите.



Либерализирана и шампанизирана докрай БСП бе позволила джип-кастата да вземе връх. Шампанското е коварна субстанция. Замъглява главата и те кара да плюеш върху света. Изолира те от него и те кара да го презираш. А после се изпълваш с желанието да си купиш джип. И тези с джиповете, които нямат нищо общо с левицата, освен елементарното назоваване, като брамини ни повтарят все едно и също нещо. Някакви си псевдолеви мантри и богословски речи. Джип-социалистите са особена порода. Те вече никога няма да бъдат като другите хора, защото са забравили какво е това. Те искат единствено власт и вероятно ходенето на Бузлуджа е просто досадно задължение, което трябва да свършат, за да презаредят матрицата на собственото си удоволствие и просперитет.


БСП не може да си позволи да стои дълго в този шизофренен сценарий, разкъсана между джиповете и автобусите.Тези, милионерите, тези, забравилите да ходят пеш, тези, въобразилите си, че партията може да бъде тяхна, си правят сметката по изключително грешен начин. Левите идеали се нуждаят от реализация. А те не могат да бъдат осъществени от елитарни буржоа, за които социална политика е просто поредното клише, а справедливост – дума, която да търсят в речника.


БСП е партията на хората в автобусите. На тези обикновени хора, които наистина знаят и могат да оценят силата, която ги събира на поляната под върха. Тези хора нямат нищо общо с джипарския си елит, който ги използва единствено като ракета-носител. Пуснатите бюлетини могат да бъдат ракетно гориво, но те са до време. От един момент нататък хората в автобусите ще си потърсят идеалите. Тежко на тези у които не ги намерят. Честно ви казвам...



Когато видях джиповете и луксозните коли осъзнах и друго. Този политически сценарий на подмените е игран много пъти. „Животинска ферма” на Оруел е добър пример за това. Накрая книгата свършва със смущаващото прозрение – погледът минава от човек на прасе, от прасе на човек, но не може да открие никаква разлика. А вие можете ли да откриете разликата между тези с джиповете и техните конкуренти? Тези с джиповете дори са по-лоши. Защото лъжат и подменят идеите. Защото нямат нищо общо с нас. Защото те прецакаха всичко. И искат да продължат да го прецакват...



Няма да спра да ходя на Бузлуджа. Защото БСП е нещо много по-голямо и вълнуващо от сегашните й паразити, които се опитват да я сломят чрез смазващия блясък на своите джипове. Бузлуджа винаги ще си остане моят връх, както е връх и на всички останали обикновени хора, които неизменно се събират. Тези с джиповете не могат да ни вземат върха. Не могат.

No comments: