Sunday, August 09, 2009

Летящите холандци на ГЕРБ

Като дете много харесвах легендата за „Летящият холандец”. В нея се разправя за един прокълнат кораб, който навеки е принуден да плува в морето и никога да не намери покой. Твърди се, че в старите времена моряците от уста на уста са си предавали тази мистична легенда – твърдели са, че прокълнатият кораб може да бъде видян като черна сянка в далечината, която леко пламти и то обикновено, когато има буря. Има и една доста впечатляваща картина от малко известният художник Албърт Пинкам Райдър посветена на тази тема. На нея се вижда едно ужасно бурно море, с вълни като яростни цунамита и между тях този обрулен и обречен призрачен кораб, който споделя невероятното проклятие винаги да се люшка в бурята, без никога да намери спасителния бряг...

Легендата ми харесваше, точно защото беше като страшна приказка, която обаче няма продължение в реалния живот. Оказа се, че митичните предания обаче много бързо могат да се превърнат в реалност. За целта бяха необходими просто едни избори и управление на партия ГЕРБ. На 27 юли парламентът гласува правителството на Бойко Борисов и победителите на изборите мощно обявиха, че идват с реформаторски дух и пламък в очите. Нещо повече много преди реално да вземат властта, те обрисуваха с черни краски кризата, която се задава, подобно на яростна вълна и обявиха, че ще вземат мерки срещу нея. Кабинетът бе гласуван, министрите отидоха по кабинетите си и оттогава сме свидетели единствено на комедийно шоу, което вече започва да изнервя.

Единият министър – Симеон Дянков, дойде с голямата ножица и започна да говори за икономии, за дупки в бюджета, за орязване на харчове и нито дума за това какъв е планът за развитие на държавата. Другите министри заразени от този апокалиптичен дух също започнаха да кършат ръце, навдигна се масов рев и вой. В хора на неистовото чупене на китки не се чу най-важната дума – план за справяне с кризата. И така България заприлича на Летящият хорандец, който се мята сред вълните, а капитанът се вайка за проклятието срещу него, но не прави нищо да го преодолее.

Кризата, колкото и да е екзотично да се опита, не се преодолява със заклинания. Не се преодолява и с рязане на харчове. Барак обама изсипа 700 милиарда в американската икономика, за да тръгнат нещата, но само ние тук го караме по остарелите рецепти на Световната банка – затягане на коланите. Днес, след като опиянението от голямата победа на ГЕРБ е попреминало, нека да припомним няколко неща. Независимо дали одобрявате или неодобрявате това – Сергей Станишев и БСП бяха единствените, които изработиха план за справяне с кризата. За планът „Станишев” днес никой не говори, но може би е необходимо да изступаме прахта от неговата корица, защото партия ГЕРБ няма дори и една написана буква като мярка срещу кризата. Дори и президентът Георги Първанов тези дни разкритикува кабинета заради тази фундаментална липса. Това е като да управляваш кораб в буря без радар. Хаотичните управленски действия са последното нещо, което хората искат да видят. А август е лежерен месец, слънцето е високо горе в небето, но бурята е на хоризонта и ще се развилнее наесен. А колкото и да се опитвам да си спомня все още не съм чул някой с вайкане и заглавия по вестниците да е преборил кризата.

Защото ГЕРБ трябваше още две дни след съставянето на кабинета да дадат пресконференция и да кажат точно, ясно и просто кои ще са им приоритетите в тежки тежки времена и какви стратегически цели смятат да преследват. Колкото и красиво да звучи да посветиш цялото си управление в преследването на отмъщение за предишното, подобно на капитан Ахав от „Моби Дик”, това доникъде няма да доведе...И кризата пак ще ни изненада, а вълните ще станат огромни. Тъжно е да е лято, а да ни залива такъв песимизъм. Лятото е създадено за романтични фантазии и трепети. Но откъде да ги вземем, откъде....

Легендата за Летащия холандец твърди, че капитанът на призрачния кораб често изричал една клетва: „Нека съм прокълнат и потъна завинаги вдън земя, ако отида там, защото аз ще се боря тук, ако трябва вечно докато не дойде деня на Страшния съд!”. Нашият кораб обаче е сред вълните, но капитаните му не само не се борят, но и не показват дори елементарно желание за това. А вълните идват....

No comments: