Ако се замислим внимателно и мислим правилно - това не много трудно, само трябва да имаш подходящи условия и нищожно количество лудост, то няма начин да не разберем, че историята е една илюзия, свръххалюцинация, мираж на изтънели от напразно чакане умове и в крайна сметка една голяма и шибана конспирация, чиято хитра и подла цел е да вкара в съзнанията ни мисълта, че ни е имало преди и дори нещо повече - и преди сме си купонясвали добре и сме разказвали играта на смисли и ценности. В крайна сметка каква е гаранцията, че Атила, Наполеон, Шопенхауер, Мата Хари, Клеопатра наистина са съществували. Някакви типове са писали за тях, убеждават ни в тяхната реалност, но о-о-о, ние отдавна не се връзваме на подобни манипулации и интрижки. Божичко, историята звучи страшно налудничаво и ако я приемем за истина, трябва да приемем, че ние сме страшни копелета и невероятни психари. Всъщност ние и без история сме такива, така че предпочитам да оставим историята в зоната на хипотезите и да потърсим нещо истинско край нас.
Илюзията, че има минало е почти равносилна по своето мракобесие с измамата, че има бъдеще. Невероятната логика на подобен тип философия съвсем скоро ще ни изведе и до заключението, че след като няма минало и бъдещето е мираж, то настоящето също е силно под въпрос.
Но не е така - настоящето е тук и си иска своето - поне желанието ми в този момент за двойна водка разредена с тоник и приятен разговор с млада дама, говори точно за това. Това би ме отклонило от херменевтичните въпроси, но общо взето, на кой му пука. Понякога съм убеден, че разговор с приятна млада дама много повече може да допринесе за съдбините на човечството, отколкото задълбочените размисли за това дали категоричният императив е субстанциален на волята за власт или е просто монада на диалектическия материализъм пречупен през деконструктивизма на егалитарното съпреживяване на критическият свръхекзистенциализъм.
Както и да е. Началото е само леко иронично отклонение от нещо за което си мисля от известно време насам. Това, което си мисля е налудничаво и го отдавам на излелия се тия дни есхатологичен дъжд, придружен от режещи светкавици и много вдигнат небесен шум. Ако приемем началната ми хипотеза (няма да ви карам да го правите насила, но рано или късно ще се убедите, че съм прав), че историята е просто нелеп пристъп на радикални измислици, то спокойно, ама спокойно можем да допуснем, че светът е сътворен няколко секунди преди да седна да пиша този текст. Това е красиво и смешно. Тържествено и леко смахнато.
Вашият смирен автор на тези думи напоследък е изпаднал в особена форма на социален ступор, което ражда в главата му единствено и само екзотични идеи и налудничави теории за вселената. Виждате ли – в моя свят се случи една много драматична политическа трагедия. И тук – не ме разбирайте погрешно – изобщо не става дума за победата на една странна партия на парламентарните избори. Смятам, че с йога-упражнения, вегетарианска диета с пет вида плодове и четири вида обезмаслено сирене и дълго четене на скучна философия този проблем все пак може да бъде преодолян. Става дума за нещо друго. Преди имах обяснения за света, сега вече нямам. Не мога да ви споделя дали обясненията ми са били перфектни, но зная, че бях в състояние упорито да вярвам в тях и със склонността на преял със свинско талибан да атакувам от правоверни позиции всеки, усъмнил се в тях.
Политическата трагедия, която преживях, но оцелях от нея и сега би трябвало да съм по-силен, ама казва ли ти някой, е, че обясненията ми бяха разрушени и аз бях принуден да живея в свят, който упорито не разбирам. След като в света се случват събития, които по никакъв начин не си очаквал, започваш да приличаш на философ, който по удивено открива, че думата „парадигма” не е в състояние да накара някоя разкрепостена мацка веднага да се съблече и да го пожелае. Да имаш обяснения за света е политическият еквивалент на това да вярваш на бързото събличане на мацките след като чуят странните думи. Та така.
В необяснения ми свят – който е като вакуум – очевидно се отвориха празнини за свръхинтерпретации на налудничави идеи и така от няколко дни се замислих по въпрос, който е отдалечен от политиката на светлинни години и донякъде обяснява крахът на историята и появята на подозрението ми, че история няма, както и, че светът съществува само от няколко секунди. Замислих се върху въпроса „Защо напоследък няма пророци?”. Ама ви говоря за автентичните пророци, а не са техните тв-версии, които от екраните на телевизията обещават, че могат да поправят всички неправди в света стига да наберете един импулсен телефон и да сте в състояние да чуете дългите тиради, които радостно всмукват парите ви...
Ако има професия достойна за уважение в този проклет свят пълен с налудничави истории и странни богове, това безспорно е достолепната професия на пророците. Дълбоко лъжа е, дами и господа, че най-древната професия е тази на проститутките - това не е лошо като идея и определено е по-пикантно като мисъл, но е съвсем погрешно. Най-древната професия се практикува от пророците, които са като скакалци, понякога не можеш да ги видиш цели столетия, а друг път нахлуват на цели орди и тогава не можеш да си поемеш дъх от пророчества и се объркваш тотално.
Но пророците са готини, защото си позволяват да поглеждат отвъд света и да казват някои истини. Друг е проблемът как точно ги казват, естествено.
Тирадата на един средностатистически пророк може да звучи буквално по следния начин и да бъде изказана в произволна одимена подуенска кръчма: „И ще дойде някой, ама после ще се скофти, а пък всички са педераси и що никой, да го еба, вече не черпи, няма как хлебарките са силни - има нещо в мъглата, макар че е по-добре да му пийна и още, няма ли някой да ми даде двайсе лева, идва дим и облак, ало, маце, що ме подминаваш, дай да ти пипна бедрото, има домати в края на хоризонта и кво ще стане точно на никой не му дреме!".
В съвременния свят на отчаяни графомани и налудничави анализатори тези думи могат да бъдат тълкувани като смразяващо пророчество за това, че икономическата криза не само, че няма да свърши скоро, но и, че ще дойде денят в който корпоративните босова и неолибералните анализатори ще бъдат принудени да станат нещо като гей-проститутки, за са скърпят бюджета си за сътворяване на нови теории и хаоси в света. Може да се тълкува и като уникално пророчество за това, че един ден сервитьорките ще вземат властта в тая държава и ще сложат нещата на техните места по много красив, радикален начин, а и не само това – ще бъдат с къси поли и ще предоставят сметката на когото трябва когато трябва. Това за хлебарките ще е трудно да го изтълкуваме, защото може да означава, че или Иван Костов ще живее 3000 години, или, че Бритни Спиърс най-накрая ще зареже музиката и ще се отдаде изцяло на порно-кариера. Казва ли ти някой? А това, че на никой не му дреме си е буквалната истина, дами и господа.
И така – в света в който история няма, политиката е безумна, а и самият свят е младенец на няколко секунди – единственият автентичен глас на истината може да бъде само гласът на пророците. За да е интересна задачата по тяхното откриване обаче, Аллах се е погрижил да постави интелектуални капани като ни е метнал и 9 хиляди лъжепророка. Библейските пророци, тези които в крайна сметка предсказаха някои неща, не са владеели пиар трикове и не са инвестирали в телевизионна реклама, за да представят своя дар на хората, а са намирали авангардни решения, за да оповестят истината в света. И тогава, да, да, да, точно тогава, дами и господа, ефирни читатели на безумието ми, точно тогава значи, се изпълних с увереността, че пророкът в сътворения преди секунди свят съм точно аз. Знам, че един ден тези думи ще бъдат тълкувани или като зашеметяващо откровение или като психиатрична диагноза, но в настоящия момент не ми пука особено много.
Всъщност пука ми единствено това, че ако аз съм Пророка в този свят, то той е загубен. Защото в мига в който се опитах да формулирам послание към него, думите ми изчезнаха. Потърсих изящни форми да обясня мистичното знание, но уви гледането на порно и четенето на революционни есета, окончателно са прогонили изящните метафори от съзнанието ми. Стигнах само до извода, че дори и необяснен светът е прекрасен. Толкова прекрасен, че понякога се питам защо ли искам да го променя. Не, не, не, никога няма да се откажа от идеята за това, че светът трябва да бъде променян, но пророческите ми дарби стигат единствено дотам, че да мога да възкликна удивено: „Животът е хубав!”. Да, това е моята разлика с останалите пророци. Не ги знам какви са били те. Аз ще съм пророкът от плажа. Седящ на белия пясък и вдигнал зелен коктейл в ръката си. Намерете ме там, под палмите, срещу вълните и ако не съм много опиянен ще ви доразкрия остатъка от всичките си останали пророчества.
Животът е хубав. Светът е млад. История няма. Бъдещето тъне в неясна светлина. Всичко може да се случи. Хаха, черпете по бира и ще ви светна как да извличате смисъл от всичко това.... Нали разбрахте къде точно може да ме намерите?
No comments:
Post a Comment