Sunday, June 15, 2014

Хроника на един култов гаф на Реформаторския блок




Началото на тази история започна невинно в неделя сутрин, 15 юни, ден след протестърската общност промени, абе направо подмени, слоганът на протеста си от #ДАНСwithme на #ДАНСNoMore. Отбелязването на годишнината от протеста ще се запомни с мощното узурпиране на остатъците от хората от страна на Реформаторския блок, които се явиха там със знамена, плакати и други пропагандни материали. В името на историческата истина (нещо, което не представлява никаква ценност за "автентичната" десница, както ще се убедите от този материал), трябва да споделим, че на истинския 14 юни, този през 2013 година, повечето от по-късните представители на РъБъ (нали като структура той се създаде след това) изобщо ги нямаше никакви. Беше ги хванала липсата и едва по-късно се усетиха, че има хляб в това да се появят на улицата, когато там вече властваше диктатурата на пиарките и останалите по шествията се самообожествяваха като "умни, красиви, богати, светли, съвременни, модерни, уникални и изящни".
Но това е само за описание на общия фон на случката. Все пак, ако слушате самомнението на РъБъ за самите тях - политическият им език е небесен, поривите им са чисти, сърцата им са пламтящи, а ръцете им никога не посягат да си пуснат руско порно, защото не са сигурно в безкрайното западничество на някои свои части и ги държат далече от изкушения.


В неделя сутринта случайно отворих страницата на Реформаторския блок във фейсбук и издивях от кеф. Видях, че на страницата официално е пуснат постинг на лидера на СДС Божидар Лукарски от съботния ден. Първото изречение на този текст беше пълен, ама пълен култ. То гласеше:



"Днес, заедно с колегите от Реформаторския блок поднесохме венци пред паметника на големия български демократ и реформатор Александър Стамболийски, зверски убит от комунистите..."





Усещането за историчност в това изречение може да изкърти два кътника едновременно или поне има ефектът на изслушването на компилация с хитовете на "Пайнер". Значи така - гадните комунисти са убили Стамболийски, ех тези ненаситни гадове - не се умориха да леят кръв. Пак ще повторя нещо, което вече веднъж написах - вярно е, че това убийство е проучено детайлно и учебниците по история дават съвсем други автори на зверското деяние, но кои са тези шибани историци, че да могат да се мерят със знанията на един от "умните и красивите". Всички знаем, че онова комунистическото възпитание и образование беше лъжливо, защото настояваше всички да имат равен шанс да учат - порочна ленинистка идея, която скофти интелигенцията в тази страна.
Вън от шегата не се наложи да се включвам веднага в ироничните подмятания, защото виртуалната общност добре беше надушила кой е идиотът през този ден и бяха изписани неща за Лукарски, които той дори като трениран футболен коментатор пак би се изчервил да прочете на висок глас. Очевидно админът на страницата се бе оттеглил на някаква несанкционирана левичарска сиеста, а докато го събудят да става и да трие, вече доста народ се бе изказал.


Вероятно гафът нямаше да бъде толкова голям, ако два часа по-късно текстът (след съответна редакция) текстът вече не гласеше:



"Днес, заедно с колегите от Реформаторския блок поднесохме венци пред паметника на големия български демократ и реформатор Александър Стамболийски и след това отидохме да подкрепим протеста ДАНС NO MORE..."





Всеки път, когато някой се опитва да редактира свой гаф в електронната епоха ме напушва смях. Във виртуалното общество гафът трябва да се приема смирено, с чувство за самоирония, с чувство за хумор. В крайна сметка никой от нас не е безгрешен. Редактирането на гафа обаче издава авторитарна психика на нарцисоидна психопатия. Редактиращата страна отчаяно иска да изглежда умна и смислена, което няма как да й де отдаде с оглед на това, че е написала пълна идиотщина. Този оруелиански опит за замитане на следите вече направи една смешна грешка политически гаф. Защото "умните и красивите" по-скоро биха отгризали ухото на Васко Кръпката или обръснали мустака на Кирил Маричков, отколкото да си признаят някаква грешка. И заради това мненията на хората вече бяха убийствени и разтърсващи. Админът им убеден съм е получил схващане на китките от триене на коментари. Но промяната/подмяната е нещо за което си струва да поговорим. Тук имаме не само историческо невежество, но и политическа подмяна. Няма как да обвинят комунистите, че са редактирали поста на РъБъ и са ги накарали да изглеждат смешни. Действието е особено шокиращо, защото идва от хора, които стават и лягат с идеята, че са говорители на морала и абсолютното добро. Очевидно обаче в РъБъ уроците на старата, корумпирана, маниакална и истерична десница не само са научени отново, но най-вероятно просто никога не са били забравяни. Тъжно е, но е така.


Най-накрая общественият натиск върху РъБъ стана толкова непоносим, че техният администратор прибягна до действие, което можем да окачествим единствено като "непоносим сюрреализъм". Той върна стария варинт на постинга, но с малко допълнения и най-накрая текстът изглеждаше ето така:



"Днес, заедно с колегите от Реформаторския блок поднесохме венци пред паметника на големия български демократ и реформатор Александър Стамболийски, Петко Д. Петков и Никола Петков зверски убит от комунистите..."





Какво да ви кажа? По-добре да не бяха променяли нищо, защото този път умишленото пренаписване, липсата на всякакво разкаяние и идеята, че нещо такова може да ти се размине лъснаха като бюст на стриптизьорка в нощен клуб. Сега изведнъж групичката нарасна до трима души, като Петко Д. Петков и Никола Петков напълно отсъстваха в който й да е вариант на виртуална реалност преди. Очевидно някой е прелиствал цял следобед енциклопедии, за да види дали не може да намери име, което да прикрие историческото невежество на Лукарски. В крайна сметка са изровили такова, но пренаписването на близкото минало е нещо по-ужасно от пренаписването на далечното такаво, защото все още има хора, които помнят и следят. Аз понеже нито за миг не съм си правил илюзии за морала на Реформаторския блок си направих скриншотове на всеки един от вариантите, защото събрани един до друг те са като политически комикс за състоянието на десницата. Една десница, която се самоизмисля и редактира в името на това като плеймейтка да бъде харесана от всички. Резултатът от това обикновено е, че всички почват да те презират. И то с право.


И след като през целия ден писах мнения на стената на Реформаторския блок, а те през целия ден бяха трити, най-накрая се опитах да насоча разговора в единствената смислена посока, която ми дойде наум. Написах им:
"Приемам оценката на Божидар Лукарски за Стамболийски. Наистина я приемам. Но с оглед на нея искам да попитам, това, че Стамболийски е оценен като "демократ и реформатор", позволява ли ни вече да дадем една нова оценка на Деветоюнския преврат - че той е едно кърваво, касапско и фашистко дело, което спира развитието на страната, а очевидно и "реформаторството".


В крайна сметка се опитах да видя позитивното. Признаването на Стамболийски като демократ веднага отваря голямата тема за 9-ти юни. А отворим ли нея трябва да попитаме - какво точно се е случило тогава? Нима демократи демократа са колили? Какъв е Александър Цанков? Чудовище или светец? Кажете бе, не мълчете. Кажете! Един път кажете истината.
Никой не ми отговори.
Две минути по-късно коментарът ми беше изтрит....

No comments: