Ако погледнем на предизборната кампания с окото на
страничен наблюдател, който десет години е бил в кома, то един от екзотичните
моменти на политическата ситуация днес, е пълната липса на "автентичната
десница" от терена. Могъщото някога СДС съществува на разтроено плюс една
добавка, за да може шизофренията да е наистина интересна, а не поредната
баналност. "Да, България", "Нова република" и
"Реформаторския блок" толкова много затънаха в плаващите пясъци на
безвремието, че май беше съвсем логично едновремешните кинжали на Филип
Димитров, талибанското ядро на старото СДС, да се прелее по естествен начин в
ДОСТ. В края на краищата хората се интересуват от пари повече отколкото от
идеи. От ден номер 1 на тази кампания обаче чакам десницата да се посъвземе и да
изиграе единственият сценарий, който е усвоила до съвършенство, сценарият
"Бият Паниковски", в случая "Демокрацията е в опасност".
Кога и как точно това дясно, снобско, презадоволено и надуто, е сключило
договор да бъде говорител на демокрацията тъне в мистерия, но всички знаем, че
през годините единствено подобна свръхистерия е пускала някакви жизнени
течности към суперзомбифицираният им електорат. В случая колективната десница
тръгна да се заяжда с една реплика на Корнелия Нинова "Демокрацията ни отне
много". Вой, крясъци, децибели, скубане на коси, буреносни статуси и
скърцане със зъби. Малко по-надолу ще покажем в цялост какво точно каза Нинова
и защо го каза така, но преди това трябва да отбележим, че това не е нещо ново.
Понеже няма какво да предложи на България, десницата ни говори за Крим. Понеже
няма автентична програма, тя се занимава с Нинова, като начин поне малко да й
се обърне внимание, да получат посечване на разтроеното им его. И понеже за
десницата не съществува никаква заплаха от страна на Ердоган и свръхагресивното
поведение на Турция, то беше ясно, че те ще се опитат да играят на старите
струни, за да се опитат да изтръгнат от тях поне малко музика.
И като се
заредиха едни специалисти и полужурналисти, и като се почна едно мазало, не е
за разправяне. Човек, ако не познаваше реалностите, би си рекъл, че не Ердоган,
а Нинова дебне на границите, за да нахлуе в луксозните мезоните на
"засегнатите". В България отдавна съществува един голям парадокс -
партии, които едвам събират по 2 процента в социологическите проучвания,
получават медийно внимание все едно ще управляват със супермнозинство. Заради
това вероятно доста хора си мислят, че десните журналисти би трябвало да бъдат
удостоявани с внимание, а всъщност те се глас на около 3,4 процента от нашето
общество. Важно е това да се знае, защото в противен случай ще попаднем в
абсурдния сценарий да ги взимаме насериозно, а вселената ще приеме това като
черен виц.
И така дайте да видим какво точно казва председателката
на БСП и дали това, което е казала е някаква голяма грешка, свръхдраматична и
тежка.
Всъщност "грешката" на Нинова е в това, че тя
използва езика, който хората използват. И заради това не приемам моралистичните
крясъци на десните политически кастрати, които всеки път вдигат фалцета до горно
"до", когато някой си позволи да каже истината. Проблемът е в това,
че в началото на прехода на хората им поднесоха един отровен коктейл от
объркани аксиоми и повечето от тях трудно се ориентират в този лабиринт.
Демокрацията, казваше ни грантовата агентура, е невъзможна без пазарна
икономика, а пазарната икономика е равна на демокрация. Това беше
самозатворената реалност, която ни пробутаха, за да може да бъде извършена
престъпната приватизация и унищожаването на индустрията. Все още в България има
места, които приличат на местности, където е паднала атомна бомба - цели
изкорубени сгради на стара фабрики, с избити стъкла, оставени да се разрушават,
окрадени до последната шушка. Някога там е имало работни места, социална
сигурност - днес погром, бедност и обезлюдяване. При тази тотална подмяна на
понятията е съвсем естествено хората да не знаят на какво да се зъбят, но този
клокочещ гняв набъбваше от година на година и днес вече е очевиден и
незаобиколим. Той не може да бъде усетен единствено от доброволно оттеглилите
се в кулите от слонова кост на чуждото финансиране и в затворените комплекси на
луксозните софийски ресторанти.
Смисълът от промяната на 10 ноември 1989 година беше
един-единствен. Новите политически елити бяха задължени да осигурят по-добър
живот на хората, да подобрят тяхното битие, за да могат наистина да оценят
променята. Само, че преходът се оказа затъване в блатото и калта малко по-малко
достигна до устите на хората. Да, десни публицисти, прикачени към всички
възможни фондации до утре ще ви убеждават как днес живеете по-добре, как трябва
да сте доволни, засмени, бодри и евроатлантически настроени, но това е
високопарен цинизъм. Бедността може да бъде и състояние на духа. Тя е заключена
в усещането за безвремие, безнадеждност и липса на всякаква перспектива. И това
е продукт на дивашкия капитализъм, който се развихри у нас. И понеже на хората
им казаха, че капитализъм и демокрация е едно и също, те намразиха и двете.
Тоест Нинова съвсем не се опитва да обругава демокрацията. Нейните думи са
някакъв болезнен опит всъщност да раздели двата процеса. Точно заради това
трябва да се прочете цялото й изречение, защото десницата отново чете като
човек с дислексия, тоест само първата част. Точният цитат е в абсолютно
обратния смисъл на обругаването: "Демокрацията ни отне много, но ни даде
свобода да имаме мнение, да се борим за правата си. ГЕРБ ни отне тази свобода.
Ние ще ви я върнем. Ние сме гаранция, че ще бъдете свободни и независими хора,
че никой няма да ви гони и уволнява за свободно мнение, че няма да има рекет на
бизнеса и натиск върху семействата ви".
Трябва да си много отчаян, трябва да си много зле, да се
чувстваш във велика депреси, че не намираш място в голямата битка за бъдещето
на България и заради това влизаш в ролята на улично куче, което се опитва да
лае по колите, но никога не им се нахвърля. Точно това правят остатъчните десни
днес - вадят от контекста едно изявление и се опитват за пореден път да
продадат на ошашавената публика любимото си фокусничество - как те, умните,
красивите, богатите и надутите, са единствените защитници на демокрацията по
нашите географски ширини.
Ох, как ми е писнало от този нарцистични пози и
бръщолевения. Защото те идват от хората, които всеки път бутат България в една
и съща пропаст. Като стадо от овце се наговарят да гласуват за поредния
костюмар в дясно, който бива обявен за светец, герой и полов атлет
едновременно, а когато "десният чудотворец" се окаже поредното
корупционно чудовище с пламнали от алчност очи, те колективно се отказват от
него и отново заемат позата на върховната невинност и морал. По същият начин
някои по-отракани проститутки си пришиват химен, за да могат всеки път да
взимат висока цена в покупко-продажбата на своето тяло.
Тези същите високоинтелектуални чистници обаче никога
през живота си не са водили автентична и реална битка за демокрация, която да
не е свързана с уреждането им на държавни постове. Когато първото правителство
на Борисов стисна за гърлото медиите и полицейската кубинка започна да се шири
навсякъде, повечето от сегашните защитници даже и статуси не пишеха в защита на
демокрацията. А след това поредната им политическа сила дори влезе в коалиция с
него. Даваме този пример, за да сме наясно с какви "бойци" имаме
работа. Това са спечелилите от прехода, хората, които имат всички причини да се
чувстват доволни и спокойни за бъдещето. Всичко останали обаче са само бледи
сенки на хора. Защото нима е човешко да си жител на най-бедната страна в ЕС, а
темата за бедността да присъства единствено и само спорадично в медиите. Да си
гражданин на страна с огромно неравенство, където обаче медийните слуги на
богатите са иззели публичното пространство и прокламират неравенството като
нещо естествено. Те не са продукт на демокрацията. Демокрацията е достижение.
Но нали ни казваха, че демокрацията вирее единствено при капитализъм? Тоест
вече хората нямат даже правото да бъдат недоволни и гневни. Тези, които днес
пускат слюнки по медиите искат точно това. Те се държат като ново интелектуално
ДС, което трябва в зародиш да спира опасните идеи за промяна.
Убеден съм, че повечето хора нямат нищо против
демокрацията. Те обаче трудно се разбират с капитализма и пазарна икономика,
разбирани по български модел. И заради това не бъркайте. Трубадурите също не
защитават демокрацията. Те защитават собствеността на олигархията. Някой трябва
да се обърне с гняв назад и да преоцени последните 27 години, а този процес ще
издуха от сцената много самозвани герои и назначени капиталисти. Та заради това
десницата се гневи. Спонсорите им ще се стопят и тогава бедните ще трябва да си
търсят работа.
Как да не праснеш гневен статус по този повод, а?
No comments:
Post a Comment