Sunday, September 29, 2019

Криза в БНР или нова възможност за свободното слово



"БНР не е частна собственост на група хора, то е национално. Работата на журналистите е не да правят оценки, а да предават фактите такива, каквито са, и да не вземат политическа страна, и да ми глаголстват по теми, които дали ги разбират или не ги разбират, това си е тяхна работа. Да си имат убежденията, да си ги държат вкъщи". Точно с тези думи обобщи скандала в Националното радио тези дни вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов. Само си представете същата ситуация през 2013 година - някой от министрите на Пламен Орешарски да беше изрекъл това. Навън щеше да има пълчища от умни и красиви, които се въргалят по улиците, плашат със самозапалване и се жалват пред западните журналисти, че диктатурата ги е стиснала за гърлото и се опитва да изтръгне евроатлантическите ценности от тях. Всъщност, може би, не съм справедлив. Голяма част от градското дясно в окото на бурята на новия скандал в БНР зае автентична позиция и защити Силвия Великова, но ми е трудно да забрява, че навремето, когато СЕМ посече предаването "Деконструкция" на Петър Волгин сегашните адепти на свободата ги нямаше никакви на улицата. Повечето от тях дори потриваха злорадо ръце и се радваха, че гадният левичар и путинист Волгин е бил съсечен. Ситуацията стана още по-абсурдна след като видях, че в редицата на защитниците на свободното слово днес се е наредил и бившия шеф на СЕМ доц. Георги Лозанов, който беше изпаднал в сложно метафизично размишление как в радиото, ако имало повече Волгин нямало да има свобода и обратното - повече Великова означавало повече свобода. За чест на двамата журналисти - те никога не прихванаха такива елементарни тактики на разделение и видях, че и във всеки случай на несправедливост и протягане на железните пръсти на властта към БНР, те са сред най-активно протестиращите. Абсурдът "Лозанов" се състои в това, че днешния защитник на свободното слово само преди няколко години го газеше с огнен бич в ръката и демонични пламъци в очите. Да помниш е проклятие, защото човек бързо се освобождава от напарфюмираното медийно лустро с което някои хора обичат да прекаляват. Но скандалът в БНР е показателен с реакциите на властта, а пък интелектуалците ще ги оставим на техните папионки, пардон, съвести.
От първия миг на скандала в БНР властта започна да се държи като явен шизофреник. От една страна имаме Бойко Борисов, чийто реакции ("главанаци", обаждането до Силвия Великова, строяването на групата на ГЕРБ, дори и на думи, да иска оставката на шефа) показват желание за бързо потушаване на проблема и от друга например Вежди Рашидов, който изсъска в национален ефир "Хайде, стига с тая свобода на словото!". Казано от Рашидов това трябва да звучи като вещерски кикот, защото той не е кой да е, а председател на парламентарната комисия по култура и медии, един от малкото политици реално овластен да взима отношение по проблемите на медиите. От една страна имаме парламентарната група на ГЕРБ, на която беше заповядано да подкрепи идеята на опозицията за анкетна комисия за БНР, а от друга буквално ден по-късно се появява Красимир Каракачанов, който изстрелва цитата споменат в началото. Ще бъда конспиративно да смятаме това за част от перфиден план, но от друга страна ще е наивно да твърдим, че двата процеса не са свързани.
След като новината, че Силвия Великова е свалена от ефир и дори е със сменен ресор бързо придоби размера на пробив в националната сигурност заради безпрецедентното спиране на сигнала на радиото, скандалът се разрасна като тропическа буря. И ако държавните органи имат правомощия да проверят техническата страна на нещата, то големият проблем в избухналата драма е съвсем другаде. Да, престъпна небрежност, нехайство, дори и злонамерено вредителство е да спреш сигнала на националната медия, но политическият проблем е очевидният натиск, който е бил оказван върху новото ръководство на БНР. Самата Силвия Великова разказа пред СЕМ как шефа на радиото Светослав Костов я е привикал на разговор в Борисовата градина, за да й сподели, че натискът да я махне ставал голям, а заплахата била, че ако не го направи децата му нямало да има какво да ядат. Колеги от БНР също разказаха покъртителни истории за това как новия мениджмънт на БНР действа буквално като спецотряд по екзекуциите и то с поставена отгоре задача, за да унищожи всякакво наличие на свободна мисъл и независима журналистика. Така всъщност пред очите ни се материализира стария признак на подозрението, че цензурата в България има не само икономическа, но и политическа форма. А от много години точно този факт е яростно оспорван от мнозинството на ГЕРБ и техните присъдружни политически патерици. Всеки път, когато темата опреше до свободата на словото у нас и до печалната класация за него, която ни е стоварила на незавидното 111-то място, произволен народен представител на управляващата партия излизаше и повтаряше опорната точка на премиера: "Свободата на словото е отговорност на самите журналисти". Оказа се, че не е точно така. Че самите журналисти, последната останала автентична общност у нас се навдигна, но сега е времето да се дадат политическите отговори на проблема. Защото скандалът като ярка светкавица показа, че политическият натиск не само не си е тръгвал, той винаги е бил тук, замаскиран в кадифена регулация или някое друго безобразие. Всъщност историята на българския преход може да бъде разказана през опитите за овладяване на БНР и системните кризи, които избухваха там. Очевидно е, че в България така и не бе създадена система за защита на журналистите от политически посегателства и заради това отговорът на въпроса "КОЙ", но този път "кой натисна шефа на БНР" е повече от интересен. Защото независимо от изумленията на Бойко Борисов, това може да е единствено и само човек от властта, който е тръгнал на джихад срещу журналистиката по принцип. Хайде с ръка на сърцето ми кажете, че в ГЕРБ няма такива хора! Хайде с ръка на сърцето ми кажете, че Борисов наивно не знае за тях! Ако приемем, че премиерът е невинен в тази ситуация, тепърва ще видим има ли сили да посочи виновниците. Защото дългият престой във властта наистина действа като радиация и кара някои хора да се държат все едно са дишали газ. Заради това е важно да има политически отговор на кризата в БНР. И той не е дори в това кой е сивият кардинал на проблема, а как ще бъде гарантирана реалната незавимост на медията.
Всъщност скандалите в радиото ясно демонстрираха защо страната ни е в системна криза на медиите, както показва рязкото ни пропадане в класацията за свобода на словото. Защото в пика на кризата стана ясно, че странното образувание, наречено Съвет за електронни медии не функционира по никакъв начин. То се оказа заложник на всякакви скандали, нищоправене, интриги и съскания. Това го доказа и Народното събрание след като през юли тази година избра като член на СЕМ Галина Георгиева, жена, завършила "агрокономика" във Враца със среден успех 3,89. Това е политика по абсолютното детониране на регулатора, а резултатите от нея ги видяхме при разрасналия се скандал - СЕМ не успя да реагира по никакъв начин. Чухме всякакви мнения, чухме уверения, че сигналите за цензура ще отидат в прокуратурата, но не видяхме най-важното - регулаторът да реагира и да изрита шефа на БНР. Какво точно трябваше да чака? Светослав Костов вече няма легитимност да управлява будка за банички и заради това ми е интересно какво си мисли, че може да постигне в БНР оттук-нататък.
Скандалът в БНР се оказа много важен лакмус за процеси, които зреят у нас. Разбирам тези, които не приемат идеята, че едни журналисти получиха ореол на вечни борци за свободата на словото, въпреки, че мненията им честно издават пристрастност. Аз самият, признавам си, в повечето случаи не съм съгласен с Великова. Но ми се струва, че каузата тук е по-голяма от отделното его и конкретното недоволство. Много малко останаха преградните стени в българската журналистика и те падат една по една. Заради това има мигове в които журналистическата общност трябва да бъда единна, дори и да приеме присъствието на напудрените нарциси, които обичат да пишат високоморалистично за битката си с мафията. За първи път от много време има шанс за промяна. 
И аз съм благодарен до дъното на душата си на колегите от БНР за това.

No comments: