В края на януари 2019 година 49-ия конгрес на БСП проведе своето поредно заседание. Основна звезда на него беше Елена Йончева. Цялата зала я посрещна на крака. И имаше защо. За своя престой в българския парламент Елена Йончева влезе остро с бутонките на управлението на ГЕРБ. Благодарение на нея бяха осветени болезнени теми за управлението - феодализацията на общините (аферата "Кумгейт" и дриймтийма на Делян Добрев), аферистките схемички на ГЕРБ и коалиционните им партньори (драмата с "великата българска стена" по границата), както и паяжината на корупционния тумор, проникнала в сърцевината на правителството (скандалът "Ало, Банов съм" за ларгото в София). Социалистите с право виждаха в Йончева кулминацията на всичките им усилия да бъдат яростна, непримирима и последователна опозиция на безвремието на мутрите. Точно това заседание прие и декларация в защита на депутатката срещу която започнаха серия от прокурорски проверки. "Това не е декларация в защита на частния случай Елена Йончева, това е битка за държавността, за правовата държавата и срещу корупцията", каза тогава лидерката на БСП Корнелия Нинова и делегатите посрещнаха думите й с мощни овации. Те бяха в пълен синхрон и с думите на разследващата журналистка, която каза вдъхновено, че това, което наблюдаваме са последните опити на "диктатурата да се задържи на власт". Много от страничните наблюдатели на конгреса тогава отбелязаха, че Елена Йончева се превръща в новия Стефан Данаилов - фигура, която дори и в най-буреносните времена успява да обедини партията, да я надъха и да й даде мощна доза политически адреналин. Само няколко месеца по-късно Корнелия Нинова впрегна целия си авторитет и наложи Йончева като водач на евролистата на БСП. При това успя да го направи в ситуация на все по-очевидно разделение в ръководството на БСП, в среда на постоянни раздори, скандали и всекидневни телевизионни интриги. В онзи миг това имаше смисъл - Йончева трябваше да бъде символ на безкомпромисността на БСП, на упоритата битка, на желанието за автентично обновление, а не за театрална мимикрия. Не напразно в първоначалния вариант на листата, предложен от Нинова, името на Сергей Станишев отсъстваше от списъка. Принципът беше "или обновяваме радикално, или нищо не правим".
Припомняме всичко това, за да се противопоставим на един по-нов политически наратив, за съжаление разпространявам от самата Йончева - че тя е била оставена самичка в битката срещу ГЕРБ, че тя е някакъв самотен войн в изцяло враждебна среда, неподкрепен от никого, изоставен от всички. Чухме тези оплаквания в серия от телевизионни интервюта, едното дадено буквално два дни преди прекия избор на лидер в БСП. И заради това много хора започнаха да си задават въпроса - защо Йончева започна тази война с Корнелия Нинова? Защо изведнъж рязко смени лагерите и кога точно откри, че според нея "Нинова се е договорила с ГЕРБ и ги крепи на власт? Това са ключови въпроси, а отговорите им, смятам, са достатъчно неприятни. Въпреки това днес БСП си дължи да казва истината на висок глас, защото премълчаванията, полутоновете и полусенките вече не ни вършат работа. Прекият избор на лидер и заседанието на 50-ия конгрес на партията начертаха един друг възможен ляв път на БСП, който обаче е възможен само, ако се справим с призраците на виновното минало.
Първо - не е вярно това, че Йончева някога е действала самичка. Историята обича личностите, гради им своя свещен олтар, но истината, както винаги е по-различна. Дори самото твърдение, че единствено и само Елена Йончева е била острие срещу ГЕРБ е обидна за всички онези социалисти, които не спираха да й помагат в нейните разследвания. Като част от парламентарната група на БСП прекрасно знам колко много мои колеги работеха заедно с нея по най-големите й теми. Достатъчно е да разгледате снимките от всички събития на които Йончева е вадила разкрития или е давала сигнал за злоупотреби. Край нея като верни оръженосци винаги има и други леви депутати. Всъщност нейните битки станаха възможни, защото тя не беше сама. Ако беше самотен войн гласът й най-вероятно щеше да потъне в блатото на безвремието. Йончева стана възможна като политически феномен, защото БСП в нито един миг не е спирала да бъде зад нейния гръб. Щеше ли да може настоящата евродепутатка да развие всички теми срещу ГЕРБ, ако не беше и Корнелия Нинова, която през 2017 година й предложи да оглави листата на левицата в Хасково? Абсолютно не. Във всяка своя битка Елена Йончева имаше армия зад гърба си, цялата парламентарна група на БСП. Заради това е повече от странно твърдението й, че не е била подкрепена.
Второ - наблюдаваме един много интересен феномен днес. Всички онези, които не спряха да интригантстват срещу самата Йончева, за да могат да поставят Сергей Станишев начело, днес са се трансформирали в нейни най-големи фенове. Прочетох няколко патетични оди за това как за разлика от Нинова, Елена действала, разбивала, разнищвала, разследвала и какво ли още не. Много ми се иска същите запенени последователи да бяха такива верни следовници преди година и половина, но както й да е. Всъщност тук опираме до централния проблем. Не знам защо, а не съм сигурен, че вече ме интересува, Йончева се превърна в оръжие срещу БСП на хора, които така и не успяха да приемат факта, че партията им не ги иска. Да, визирам точно Сергей Станишев. Неочаквано за мнозина, твърде логично според други, Йончева се превърна в неговото последно оръжие за разклащане на левицата и за атака на ръководството. Коварен и ефектен ход, точно като трилър от средновековието. Всички нейни обвинения звучат като нещо преписано от тайния дневник на Сергей Станишев. А върхът на абсурда е опорката с договорката на Нинова с ГЕРБ. Това освен чудовищна подмяна е и много нечиста интрига. Нинова е единственият политически лидер, който никога не прие изкушението с власт и с цената на много удари под кръста отстоя този свой курс. Нещо повече, ако не бяха нечистите интереси в предишния състав на Националния съвет на БСП, левицата можеше да изпревари цялата протестна вълна в страната и да бъде нейният естествен лидер. Точно това целеше идеята за внасяне на вот на недоверие, но след като се събере национална подписка под него. Опозицията на Нинова бламира тази идея. Няколко седмици по-късно протестите избухнаха...
И днес Елена Йончева става говорител точно на тези, които тайно или явно искаха договорка с ГЕРБ. Не напразно едното й интервю беше точно преди изборите за лидер. Тя е била разглеждана като последен възможен ход за спъването на Нинова. Е, не стана, но горчилката още пари под езика. А колкото до обвиненията, че Нинова нарочно се фиксирала в Истанбулската конвенция, за да не подкрепи резолюцията на ЕП, всичко това се оказа въздух под налягане. Пред БСП никога не е стоял въпроса за неподкрепа на резолюцията. Обаче не абстрактните европейци избират евродепутатите ни там, а българските избиратели. Точно за тях беше необходимо позицията да се обясни. От Брюксел сигурно това изглежда нищожно, но тук е парещ проблем.
Смятам, че точно в това се крие отговорът на въпроса какво се случи с Елена Йончева. Тя загуби посока, дълго време я нямаше на политически хоризонт, а когато се появи вече беше своята пълна противоположност. Чух много съскания за позицията на хасковските социалисти, че свалят доверие от нея, но аз прекрасно ги разбирам. БСП в региона заложи своя авторитет, за да наложи Йончева. Корнелия Нинова заложи своят авторитет за същото. А днес са принудени да се обясняват. Защото от жената пред която залата на 49-ия конгрес стана на крака не е останало почти нищо. Елена Йончева успя да разруши своя авторитет сред социалистите, защото така и не разбра в каква паяжина я заплитат. А ако е разбирала през цялото време - толкова по-зле за нея. БСП не се е отказала от своята битка срещу мутрите и продължава да бъде единствената партия, която никога не е влизала в договорки с ГЕРБ. Единствената. Но вече не съм сигурен дали това важи за Елена Йончева, защото нейният отбор днес е на тези, които така и не преживяха това, че не станаха коалиционни партньори на Бойко Борисов. В това отношение историята е безмилостна.
Тя винаги се повтаря като фарс.
No comments:
Post a Comment