Tuesday, October 06, 2020

Ама наистина ли одеснява БСП?

 

(Драматично есе за това как профуках цял час от своя безценен живот, за да гледам интервю с Велислава Дърева и Валери Жаблянов)

 

Тези дни направих нещо непростимо и екзистенциално необратимо - изгубих цял час от живота си, за да гледам съвместно интервю с Велислава Дърева и Валери Жаблянов за БСП. Да, знам, имаше толкова по-полезни неща, които да свърша през тези 60 минути - например да приключа книгата "По бреговете на Нева" на Ирина Одоевцева, което щеше да е много по-смислено занимание и къде-къде по-полезно за душата и мозъчните клетки. Но мазохистът в мен надделя - инатливо и упорито изслушах цялата беседа с Дърева и Жаблянов, за да се опитам да открия парещия отговор на въпроса защо според тях БСП одеснява. Спойлер: конкретен отговор в интервюто няма. О, да, имаше десетки клетви, че БСП е одесняла, но конкретни доказателства за това не бяха приведени. Ако правилно разбирам линията на Дърева-Жаблянов - според тях БСП одеснява, защото те не са в ръководството и защото в политическите им фантазии партията е станала вождистка и лидерска. Всъщност единственият аргумент за одесняване, който беше преведен е, че Корнелия Нинова някога някъде била казала, че Маргарет Тачър е нейният любим политик. И точно тук Велислава Дърева триумфиращо отбеляза, че Тачър някъде е казала, че социализмът е вредна идея. Липсата на аргументация обаче съвсем не спря двамата събеседници да повтарят като Мирча Кришан, че БСП е станала "отчетливо дясна партия", а дори и "отчетливо дясна популистка партия". Анализът на тази реплика може изобщо да не е дълъг. Достатъчно е да цитираме ехидната забележка на Валентин Вацев, който нарече одесняването на БСП "частна измислица на Валери Жаблянов на която приглася и Велислава Дърева". Аз обаче ще се опитам да се потопя малко на-надълбоко в тази фантазия, защото така или иначе заради особеностите на медийната ситуация у нас ще я чуваме постоянно. Да, тепърва на самопровъзгласилите се бунтари в БСП ще им се изяснява, че никой не се интересува от техните идеи, размишления и страсти. В похитения свят на медийните те са желани събеседници единствено в качеството си на говорители срещу Нинова, а между другото ще им бъде позволявано да повтарят това за одесняването. Но това ще го оставим за ефектното бъдеще.

По време на безвъзвратно загубения един час дуетът Дърева и Жаблянов ни описаха един постапокалиптичен свят, който ми напомни на фентъзи-серията "Мъглороден" от Брандън Сандърсън. Сюжетът накратко. В света е победила Черната Господарка Корнелия Нинова. Добрите сили са били смазани, натикани в пещерите, изгонени от Националния съвет. Те са били политически осквернени и морално изнасилени, а бандата от спечелили орки тържествува. Желязното токче на Черната господарка е овладяла и последната крепост на Светлината, а самата тя е промила мозъците на всички членове на БСП. Точно заради това Дърева описа конгреса на БСП като сборище, което е било завладяно от масова психоза, парализа и еуфория. Това е последната защитна линия на "дуото на доброто" или на "шесторката на прогресивния социализъм". Не партията им е показала вратата и им е дала оценка, а Корнелия Нинова по някакъв мистичен и магичен начин е промила мозъците на членовете на БСП и така е прецакала единствено добрата и правилна линия. И понеже няма как партия в която Валери Жаблянов не е в ръководство да е лява, значи остава БСП да е одесняла драматично и да е потънала в мрак и стонове на праведници.

Сюжетът е ироничен, но ако превърнем основните постулати на обвиненията в литература, точно това ще се получи. Проблемът както винаги е в това, че, когато литературата се сблъска със света обикновено света печели. Къде и как е успяла да одеснее БСП? Как се е случила тази могъща подмяна? Как така Черната господарка е успяла да подмени характера на БСП, а всички социалисти не само да не се усетят, но и да я изберат с над 81 процента резултат? Това ли е била причината шестима народни представители да се отцепят, точно, защото техните драматични леви души не могат да издържат на дясното поведение на БСП?

Хаха.

Истината е, че Валери Жаблянов, а и неговите колеги-отцепници, които по поетично измамен начин са си присвоили званието "прогресивни социалисти" в нито един момент не можаха да обяснят в какво ще се различават от БСП по парламентарно поведение. Защото това е изключително важно. Напускаш една група, когато не си съгласен с нейната политика. Поне така е в идеалния свят. Когато лявата ти съвест не може да понесе политическо поведение, което е несъвместимо с твоя морален кодекс. Нека да видим.

Ще правят кворум ли? Не, зарекоха се те, няма да правим кворума на ГЕРБ.

Ще гласуват за конституцията на ГЕРБ ли? Не, казаха "прогресивните", никога няма да я подкрепим

Ще подкрепят законодателството на управляващото мнозинство? Неее, изреваха отцепниците и техните десет виртуални фенове, никога...

Ще сътрудничат с ГЕРБ ли? Нее, почнаха да вият напусналите, това е долна клевета, част от кампанията срещу нас.

Следователно - по какво ще се различават от поведението на парламентарната група на БСП. Ами по нищо. Поне според клетвите им. Значи БСП не се държи като дясна партия в парламента, иначе щяха ли "левите съвести" така безобразно да я копират. Тоест - причината за напускането е съвсем друга. И Жаблянов си го признава в прав текст - изходът от конгреса ги е накарал да се махнат от групата. Тук вече е необходимо да преведем сложните му политологически дъвки, защото иначе някой би се удавил в тях - не ги избраха в ръководството на партията и те махнаха за сбогом. Толкова за прогресивния социализъм.

Толкова за автентичните леви съвести.

Толкова за носителите на ценностите и морала.

Прерових много сайтове и техни изявления, за да открия така необходимата ми идеологическа искра на тяхното дисиденство, но не я намерих. Преплувах десетки интервюта срещу Корнелия Нинова, но никъде не открих ясна идейна сърцевина на напускането. Същото се случва и с мита за одесняването на БСП. Очаквах да ми предложат поне три големи примера за дясно поведение на БСП и да ми го натрият в лицето високомерно и триумфално. Но нямаше нито един пример.

Защото истината е, че БСП не одеснява. Дори напротив - напук на вътрешното съпротивление и ожесточена ярост тя в момента прави драматичен опит да се върне към основните принципи на своята програма от 2008 година и да не живее в постоянна шизофрения спрямо нея. Защото нека да ви припомня, че в мига на приемането на тази програма БСП се обявява срещу плоския данък, а буквално година преди това го въвежда. Очевидно обаче на Жаблянов това не му е било одесняване. На Дърева също. А плоския данък и до днес е основната кървяща рана на левицата, защото такава подмяна на принципни постановки и ценности остава като вечно клеймо на челото. Нинова се опитва да върне БСП към основните й програмни постановки и изведнъж се оказа десен лидер. Колко яко!

Второ - на мен отдавна не ми е достатъчен красив език, за да повярвам, че някой е ляв. Красивият език е поетичната фантазия на левицата, но истината е, че днес БСП се опитва да направи нещо друго. Да вземе този красив език и да го превърне в конкретни управленски идеи. Това е сложния процес с който никой не иска да се занимава. Ние знаем, че трябва да трансформираме обществото, но как точно. От кои сфери да почнем? Какви са инструментите ни за тази модернизация?

И тук ще дам един-единствен пример, защото той е достатъчен. И ясно показва каква холивудска пушилка е мита за одеснялата БСП. Ние много често обичаме да даваме световни примери за състоянието на лявото ("а ние примигаме, братя, защото перото си топиме ние далече, далече – през девет морета". Никола Вапцаров) и заради това ще ви дам веднага такъв. Във всякакви дискусии много често като пример за модерно развитие на социалистическата идея ми дава Бърни Сандърс и прогресивното крило в Демократическата партия в САЩ. При това с основание. Само, че ако някой тръгне да чете политически речи на Сандърс ще види, че той не е хирург на изящната словесност и не се опиянява от идеологически описания на социалистическата трансформация. Той настоява за конкретни идеи. Според него пример за идея, която може да трансформира едно свръхпазарно общество като американското е въвеждането на обществено здравеопазване. Това е битка срещу милиарди долари и колосални интереси. И веднага ви давам българската аналогия. Ние тук няма как да поставим въпроса за обществено здравеопазване, защото поне на хартия имаме такова. Но битката ни е за подобряване на това здравеопазване, за изправяне срещу търговията в него. И в така недолюбваната от "прогресивните" "Визия за България" ясно е записано - болниците да не бъдат търговски дружества. Това е битка срещу интереси за няколко милиарда лева. Но е ясно, че каквато й да е социална трансформация в България не може да започне без промяна на модела на здравеопазване, който особено по време на пандемията демонстрира шокиращи липси и кошмарни неуредици. Това ли трябва да е дясното в БСП? Че е сложила в своя дневен ред подобна битка?

Всъщност - обвиненията за одесняването на БСП се стовариха като мълнии в мига в който партията се възпротиви на Истанбулската конвенция. Тогава срещу Нинова започна канонадата от обвинения, че е почитател на социалния консерватизъм (фраза, която тя никога не е използвала в публичните си заявления) или на консервативния социализъм (друга фраза, която никога не е произнасяла). Всъщност един-единствен път чух Нинова да използва подобно съчетание и то беше - "консервативно ляво". Но от целия контекст беше ясно, че тя не само не го натоварва с нищо дясно, а чрез него се опитва да степенува битките на левицата. Тоест смисълът от съществуването на левицата винаги е бил в битката за икономически трансформация, отстояването на социални права, борбата с бедността и неравенството. Другите битки на съвременната левица може би са важни, но в страна като България те няма как да бъдат нагоре в списъка с приоритетите. Всъщност именно тук се получи разломът между Сергей Станишев и Корнелия Нинова, а донякъде между Сергей Станишев и цялата партия. България е част от ЕС, но нека да го признаем - преди да можем да станем ефективна част от този съюз ние имаме за решаване тежки национални проблеми и заради това ни е необходима политика с национална специфика. Лява политика с национална специфика. Всъщност това е ясно на всеки човек и трябва да си доста голям морален изверг, за да твърдиш обратното. По-горе дадох един цитат от стихотворение на Вапцаров. Произведението е "Доклад" - една от най-острите му политически творби, която е обърната точно към левицата. В нея той изисква същото от своята партия. Конкретна политика за конкретните хора тук в България. Можеш да стигнеш до тях не през общи и гъвкави глобални формулировки, а като покажеш, че виждаш техните проблеми и не спираш да търсиш начини за тяхната реализация.

Заради това ми е трудно да приема например и хейта към "Визия за България". Това е един автентичен ляв текст. Можем да спорим дали идеите в него са достатъчно радикални, но никой не може да отрече левият им характер. БСП за първи път систематизира на едно място конкретни леви идеи и най-важното - дава възможност на хората да контролират дали ги изпълнява. Дали те ще са достатъчни за обществена трансформация? Най-вероятно не. Но те са необходимото начало. Това е лява политика с българска специфика. Социализъм, който търси своите национални опори, защото няма как да бъде социализъм без тези ясни принципи.

И най-накрая. Това е иронията на историята. В мига в който наистина започна да олевява, БСП получи най-тежките си вътрешни обвинения, че одеснява. Но разглеждам това като положителен процес. Защото поне доста фигури, които ни обясняваха, че няма нищо драматично в прокарването на абсолютно противоположна с левите ценности политика, сега вече останаха в бележките под линията на историята. Не казвам, че БСП няма да прави грешки или, че няма да има залитания, но за първи път от много години насам партията се опитва да открие собствено лице и да се опита да бъде автентичен автор на лява политика. Това е добро начало. Много хубави романи започват точно така...

 

No comments: