Дори и в разгара на новата вълна от коровирус, която с цялата си жестокост показа всички дефекти на здравната система и абсолютният провал на властта в нещастните си опити да я подготви за кризата, дежурните по любов към управлението медии продължават да разнищват и оплюнчват един вече доста доскучал сценарий. Разказан със стила на жълтите медии той гласи: "Шок! Скандално! БСП и Радев в тежък конфликт! Нинова нарита президента! Президентът прецака БСП! Вижте как на "Позитано" работят, за да издигнат друг кандидат на изборите! Левицата реже главата на обитателя на "Дондуков" 2!". Не твърдя, че съм успял да постигна автентично литературно качество на заглавията, но съм синтезирал всички посоки на интригата, които съм срещал в последните няколко месеца. Този скандальозен наратив се усили с пъти повече след като президентът уволни своя началник на кабинет Калоян Методиев, който преди това беше забелязан на Боровец да празнува зашеметяващата победа на Корнелия Нинова на прекия избор за лидер в БСП. Оттогава жълтите медии живеят в състояние на патологична истерия, което никак не е случайно. Президентските избори са буквално зад ъгъла и залогът в тях е удивително голям. Много по-голям от този, който имахме през 2016 година. Тоест пускането на артилерията и бомбадировките с интриги никак не е случайно. Заради това се струва да се опитаме да анализираме този казус хладно, обективно и безпристрастно. При това водени от от желанието за манипулация, не от страстта към перманентната интрига, която дави постоянно българското общество, а от разбирането, че манипулации може да има само там, където се мълчи.
Избирането на Румен Радев за президент на страната беше един от най-значимите успехи на Корнелия Нинова като лидер на БСП. За да стигне до тази победа тя трябваше да мине доста труден път в който атаките срещу нея валяха една след друга. Мнозина смятаха, че ходът да се издигне човек, който е външен за политиката е истинско самоубийство, а току-що избраната лидерка на левицата буквално тика БСП към пропастта. Оказа се обаче, че Нинова е разчела точно и момента, както и кандидата. Разгромът на ГЕРБ беше смазващ, а болката от тази рана си личи и до днес. Ходът наистина беше рискован, но в крайна сметка се оказа печеливш. Днес е трудно да се повярва, че имаше хора, които наричаха Радев "тракторист в небето", "лузър" и "злощастен експеримент". Всъщност в онзи миг БСП беше пред решителен избор - да издигне партиен кандидат или да подкрепи независим човек, с чест, достойнство и морал. Радев взе над два милиона гласа, което показа, че успя да стане изразител на мощна вълна от недоволство, гняв и желание за промяна на страната и изход от блатистото статукво на прехода, което в крайна сметка мутира в раковия тумор ГЕРБ. Точно заради това БСП никога не е искала от Румен Радев послушание и поклони. Не настоявала той е да е политически послушник, който да се съобразява с левицата. Неговата сила е в независимият му дух, честността, безпощадния и безкомпромисен анализ на реалностите, както и в нежеланието му да търгува и прави сделки с управлението на мутрите. Ето защо е много трудно да се каже, че в някоя ситуация президентът е вървял срещу интересите на БСП. БСП не искала да си има иконом на "Дондуков" и мисля, че това не е високопарно и голословно твърдение, а всеки може да го провери в политическото поведение на социалистите в последните години.
По време на мандата на Радев досега аз лично само два пъти съм чувал реални критики от средите на левицата към действията на Радев, критики, които отиват отвъд баналността на конкретния политически момент. Първият беше при създаването на служебното правителство на Огнян Герджиков, което така и не успя да спре машината за избори на ГЕРБ, нито да даде реален анализ на безумията на второто правителство на Бойко Борисов. Въпреки това обаче не съм сигурен доколко тази грешка е единствено на Радев. Все пак той беше хвърлен в най-дълбокото и трябваше да се оправя в една кризисна ситуация без да има голям практически опит, а вероятно към онзи миг още вярваше, че политически диалог за осигуряване на нормалност с ГЕРБ е възможен. А и БСП тогава не постъпи както трябва като се дръпна, за да не бъде обвинена, че дирижира задкулисно политическите процеси. Тези обвинения партията си ги получи така или иначе. Тук обаче наистина важи поговорката "всяко зло за добро", защото случилото се след това наистина убеди Радев, че с ГЕРБ не може да се преговоря. Те са партия, която знае да действа само от позицията на силата и се опитват да премажат всяка опозиционна гледна точка като танк.
И вторият път критики се чуха, когато гръмна интригата с това ходил ли е президента контактен на среща в Естония за инициативата "Триморие". Всъщност драмата съвсем не е в това дали Радев е бил в контакт със заразен или не, а с това, че самата инициатива има дълбоко антируска основа, а в левите среди са като гайгер-мюлеров брояч за такива събития. И, да, наясно съм, че трябва да се отчитат баланси, поведение, геополитически моменти, но има мигове в които хората пет пари не дават за равновесието, а искат позиция, която да отстоява исторически ценности и памет. Те разглеждат това като отдалечавене от БСП, а искат президента да си спомня кой го е издигнал.
Казвам всичко това, за да не остава нищо скрито-непокрито. Същевременно обаче социалистите бяха едни от първите на протеста, който почна на 9 юли, когато прокурорски мутри нахлуха в президенството. Социалисти са и основната част от тези, които продължават да се събират на протестите, въпреки, че Отровното трио официално сложи край на тази форма на изразяване на недоволство. Социалистите бяха и тези, които първи викнаха на площада "Мутри вън", за да покажат, че ще се съобразят с политическата линия зададена от президента. Тоест, че няма да партизират протеста, че ще оставят той да се развива като гражданска инициатива и че политическият разговор за бъдещето може да почне едва след като ГЕРБ паднат от власт. Смятам, че в името на тази цел левите среди са готови да преглътнат много - и флиртът на президентската институция с градското дясно, и опитите за разграничаване от БСП, където ги има, ако изобщо ги има. Все пак президентът е изразител на интересите на всички българи, а не на "Позитано" 20.
Заради това ми се струва абсурдно още отсега да се поставя въпроса за това дали БСП ще търси друг кандидат за изборите, които ще се следващата есен. Тази тема има точно толкова познавателна стойност като да се питаме извънземно ли е Бойко Борисов и на коя планета е роден. Принципно тази интрига се роди от една интервю на Корнелия Нинова, което беше преразказано целенасочено превратно от медиите. На въпрос дали БСП ще издигне Радев за нов мандат, соцлидерката даде единствено възможния отговор: "Това ще го прецени Националния съвет на БСП". И оттук започна новата лавина от подозрения, съмнения, инсинуации, интриги и биене на тъпана. Всъщност вдигането на шум за президентските избори е опит да се свали напрежението от темата за парламентарните. Имаме власт, която е затънала до ушите в проблеми, предизвикани от нея ужаси и кризи и заради това тя отчаяно се опитва да премести фокуса някъде другаде, някъде, където е по-безопасно. Проблемът е, че те нямат кандидат, който да извадят и се опитват да разчистят полето предварително. Толкова досаден и банален опит, че наистина си мисля, че ГЕРБ страдат от ментален КОВИД и се опитват да продават вече толкова изтъркани номера, че дори и ПИК не може да ги накара да звучат оригинално.
No comments:
Post a Comment