Абсолютно невероятно е колко много неща могат да се случат в политиката за два месеца. Още няма и осем седмици откакто България беше съвсем друга. В началото на май Бойко Борисов все още беше премиер макар и в оставка. Джипът се движеше из страната, а СевдаТВ със слагачество невиждано в тази галактика предаваше тирадите на министър-председателят. В тях той си изграждаше образ на строител, държавник, на основен фактор за привличането на инвестиции и незаобиколим европейски феномен. Подозирам, че всичко това се дължеше на големият ритник в слабините, който получи ГЕРБ на изборите на 4 април. Те станаха първа политическа сила, но в един момент осъзнаха, че са политическият еквивалент на сметището за радиоактивни отпадъци до което никой не иска да се доближава. Тази обида продължава да си личи в наратива на дежурните по любов към Борисов медии. Ако човек направи грешката да ги чете ще види, че описанията там са сравними с постапокалиптичен роман. Само преди два месеца държавата е просперирала и благоденствала. Хората са задръствали граничните пунктове, защото буквално не е имало къде да изхарчат огромните си заплати тук. А вечните мрънкалници прогонили всеки докаран от ГЕРБ инвеститор с постоянното си мрънкане за европейски доходи - толкова безгрижна държава е била България. После ордите от орки на Черния лорд Румен Радев са дошли и само за два месеца са опоскали страната, превръщайки я в пушещо бойно поле. Гадовете не само започнали невиждана чистка в която всеки горд и доблестен член на ГЕРБ е принуждаван да гледа телевизия "Седем осми" по три часа на нощ, но вдигнали безобразно цената на тока, за да стенат заблудените души, които били подлъгани да не гласуват за Бойко Борисов. Ситуацията била толкова лоша, че единственото, което останало на бившата управляваща партия е да роди с мъки лозунга "Ред в хаоса" и да излезе пак на бойното поле като единствена сила на светлината във вселената...
Умишлено хипетрофирам политическите стенания на ГЕРБ, защото през тях най-ясно може да си проличи изцяло новата ситуация в която се намира България. За първи път от много време насам се задава вот в който партията на Бойко Борисов не само не е фаворит, ами се спори дали няма да се окаже на болезненото трето място в предпочитанията на хората. И това ще е съвсем естествен процес. След цялото цунами от разкрития за гнилите основи на неговото управление, за шефовете на спецслужби, които излизат координирано в отпуска, за раздаваното колосално количество пари на близки фирми, за паяжината на корупцията, която се е просмукала във всяка сфера, ГЕРБ заслужават нещастната си съдба. И тъжната за самите тях истина е, че те оттекоха в канализацията на историята. С това наближаващите избори са съвсем различни от всички, които сме преживявали от 2009 година насам. Основният залог вече не е дали Борисов ще направи нов кабинет и кого ще покани в него, а какво правим в епохата в която бившата управляваща партия започва да се превръща във второстепенен фактор в политическия живот. Хората си задават въпроса не дали страдат уволнените кадри на ГЕРБ, а каква е възможността за ново управление и кои партии ще участват в него. Това е водоразделно питане, защото от отговора зависи не само бъдещето на политическия модел, но и бъдещето на страната. А възможните варианти не са чак толкова много. Заради това си струва да направим преглед на възможните политически комбинации, които могат да ни си стоварят като паве върху нашите черепи.
Първата хипотетична възможност е "новите" партии (тук включваме "Има такъв народ", "Изправи се. Мутри вън" и "Демократична България) да имат достатъчно депутати, за да съставят правителство. Ако това се случи те ще заобиколят онова, което ги притесняваше толкова много в 45-ия парламент - зависимостта от някоя от по-старите партии, на първо място БСП, а след това ДПС или ГЕРБ. Подобен вариант обаче е малко вероятен, а е и политически перверзен. Независимо от уверенията във взаимна любов тези формации са трудно съвместими, най-малкото, защото в тях няма нищо ново. Повечето от тях са пълни с лица, които познаваме от зората на прехода и сме наясно с техните възможности и идеи. Да не говорим, че формация като "Изправи се. Мутри вън" е заредена с нестабилност още от самото начало на своето съществуване. Да ви припомням ли, че те бяха на ръба дори да не формират парламентарна група в предишния парламент заради вътрешни дрязги и непоносимости. Както и това, че Татяна Дончева до последно преговаря с БСП, за да се яви с тяхна листа, а не със своите "съпартийци".
"Демократична България" пък е партия с доста богато финансиране (София беше залята от техни билбордове и плакати, а никой не ги попита откъде имат пари), но миналото на основните им лица е като воденичен камък. Христо Иванов все пак беше министър на Бойко Борисов и остави своите отпечатъци върху съдебната реформа срещу която сега протестира. А какво да кажем за физиономиите на ДСБ, които си спомняме още от мрачните костови времена и не си спомням някой да им е подписвал индулгенция за прегрешенията.
"Има такъв народ" дори не подлежат на коментар, защото партия, която тъне в мистериозно мълчание е трудно да бъде обхваната от логически категории. Дори предизборния им слоган го доказва. "Време за нещо ДРУГО". В нормалния свят с такъв призив щяха да стигнат най-много до Карлуково, защото другото се нуждае от обясние. Какво е друго? Какво точно?
С такава експлозивна смес трудно се съставя стабилен кабинет. Вероятно заради това две от тези три партии, независимо една от друга започнаха да говорят, че биха приели подкрепа на ДПС. Нямало да я искат, но биха приели. Това е ключов момент. Те не искат подкрепа от БСП, а от партията на Доган. Защото БСП при всичките си кусури и проблеми е идейна формация и ще настоява за програмни идеи. А управление от типа "орел, рак и щука" няма как да издържи на подобна претенция. ДПС са по-лесни. Те ще искат задкулисна реализация на иконимически интереси. И самият факт, че "новите" партии допускат тяхната подкрепа, трябва силно да бие камбаната на тревогата в главите ни. Защото след ДПС следва и ГЕРБ, а покрай гласуването в Благоевград се видя, че ИТН принципно могат да играят с кадри на Бойко Борисов, макар и бивши.
В ситуацията след ГЕРБ на сцената излезе и нов незаобиколим играч - президентът Румен Радев. Ако неговият рейтинг и преди имаше космически стойности, сега той се доказа и като ефективен и мощен политик. Това е другият вариант за управление на страната. Партиите в парламента, които са срещу ГЕРБ да договорят парламентарна подкрепа за кабинет, който е посочен от президента. Успехът и популярността на част от министрите от служебното правителство, прави този вариант доста по-възможен. Да не говорим и за факта, че ИТН практически нямат управленски експерти, а и доказаха, че не искат да носят отговорност, а и не знаят как точно да я понесат. Дали от страх или от ясно осъзнаване на възможностите към момента не е ясно. Правителство, посочено от президента би се радвало на голяма подкрепа, но крие в себе си един капан. То ще направи президента уязвим за управленски критики по време на президентския вот, който се очертава кървав и безпощаден. Тоест - предстои ни да видим какво ще се случи след 11 юли.
Има някакъв вариант и при който ИТН и БСП да седнат на една маса и да се разберат. Той е най-трудно осъществим. Не заради това, че хората на Слави няколко пъти заявяваха, че няма да преговарят със социалистите, а защото това няма как да е непрозрачен разговор за схеми и местене на пионки. БСП не може да си позволи това. Всъщност цялото съскане срещу левицата от страна на новите партии и опитът за вписването й в статуквото може и да са просто преговорен инструмент. Идеята е левицата да бъде натикана в ъгъла откъдето да приеме ролята на гласуващото всичко слугинче, без да се обажда много-много.
ГЕРБ и ДПС ги оставяме вън от формулата за управление, защото всяко тяхно участие ще взриви политическата ситуация. Така се вижда, че възможностите не са много като е възможно да се постигне някакъв среден вариант, който обаче едва ли ще задоволи някога. Всъщност точно това е изпитанието пред политическите сили днес. Защото хората могат сега да наградят тези, които постигнаха нови избори и промениха политическия пейзаж. Но в следващия парламент партията, която тръгне към нови избори ще изяде най-много сопи по гърба си. Защото изборите са инструмент на демокрацията и в тях няма нищо страшно, но демокрация без носене на отговорност е просто параван.
No comments:
Post a Comment