Ако някой някога си е мислел, че изборите на 11 юли ще дадат окончателен отговор на българския политически пъзел и ще разрешат един път завинаги всички дилеми пред които е изправено нашето общество, то още отсега трябва да го причислим към изчезващия вид на романтичните наивници и да го предложим за книгата на Гинес. Вотът предложи в изобилие напрежение, размествеания и драми, но не даде разрешение на нито една от дилемите пред които са изправени българските граждани. И в това е голямата трагедия на всичко, което се случи.
Няколко важни фактора около изборите.
Първо - активността беше изключително ниска. Близо 600 хиляди избиратели не се явиха отново пред урните, което разби един от основните митове от предишния вот - че заради КОВИД-кризата избирателите не са се явили да гласуват. Това се оказа огромна лъжа. Предният път българските граждани, въпреки нагнетената обстановка се явиха пред урните, защото залогът беше огромен - свалянето на Бойко Борисов от джипа и изпращането му в Банкя, за да си гледа старините и внуците. Лишени от такава дилема сега, българските избиратели просто не отидоха да гласуват. Това даде първото място на "Има такъв народ", но по никакъв начин не опрости политическото уравнение. Партиите на протеста така и не успяха да вземат 121 мандата, вероятно за огромно разочарование на вестник "Капитал", който няколко дни преди изборите излезе с култова корица. На нея бяха изобразени Мая Манолова, Тошко Йорданов и Христо Иванов като космонавти в скафандри с текст " Мисия 121". Това оливане май допринесе за ниския резултат, защото човек винаги може да е сигурен, че градкото дясно ще изплиска легена в най-неподходящия случай и място.
И нито окончателното преброяване на гласове, нито мистерията дали ДБ или БСП ще заеме третото място бяха в състояние да решат тази дилема. Което направи новите избори буквално излишни. И това ни дава основание да кажем, че всички, които не излязоха пред урните наказаха партиите заради това, че още след 4 април не направиха правителство. Защото ИТН буквално на няколко пъти съгрешиха пред избирателите. Първо с изявленията на Тошко Йорданов, че може да се отиде за трети или четвърти път пред урните. Няма по-демотивиращо нещо за избирателите от подобно послание. То буквално взриви авторитета на партията на Слави. Не може да искаш висока избирателна активност, когато с лека ръка предварително поставяш вота на избирателите на политическата рулетка. И второ - изявлението на Слави Трифонов пред авторитетния вестник "Льо Монд" буквално имаше ефекта на атомна бомба. В него гологлавия шоумен се обяви за Европа като федерална държава, а и обяви, че ЕС трябва да накаже Виктор Орбан за неговата политика спрямо хомосексуалните. След като видя ефекта от изявлението си Слави се опита да даде заден, да припише всичко на грешка на журналиста, но беше твърде късно. Голяма част от неговите избиратели бяха шокирани, ядосани и гневни и просто не излязоха да гласуват. Това промени коренно електоралната картина на страната. ГЕРБ бяха наказани и остракирани, но не достатъчно, за да разберат големия урок от повторното упражнение по гласуване.
Второ - избирателите ясно показаха, че не разбират защо още преди няколко месеца не бе съставено редовно правителство, което систематично и последователно да не започне и продължи демонтажа на ГЕРБ и техния корпоративно-феодален модел. Това е големият извод от изборите. Те бяха упражнение по самоувереност на "партиите на протеста", които се провалиха в техния опит да извият ръцете на българския народ да им даде пълно мнозинство. Слави Трифонов и компания имаха достатъчно голямо мнозинство, за да поемат отговорност и да съставят нов кабинет. Това, че не го направиха избухна в техните лица. След новите избори това предизвикателство стои с нова страшна сила пред тях. Българските избиратели показаха, че БСП е незаобиколим фактор в демонтажа на ГЕРБ. И причисляването на левицата към статуквото е огромна грешка, която ще тежи със страшна сила пред новия цикъл от преговори, който предстои.
Това става още по-явно на фона на пищните кампании, които направиха Демократична България и "Изправи се. Мутри вън". Техни билбордове буквално бяха заляли страната, без да е много ясен произходът на средствата за подобно разточителство. За сравнение - БСП направи значително по-скромна кампания, ориентирана основно на срещи с хората и разясняване на програмата. Това е достатъчен знак, че избирателите се вълнуват от бляскавостта, но не са й пълни пленници или заложници.
Трето - БСП буквално повтори своя резултат, макар и сега при по-ниска активност, което ясно показва, че хората очакват от социалистите по-ясно лице, по-радикална промяна, по-категорични действия и ясен ангажимент. Въпреки усилията левицата не успя да отлепи от резултатите си до момента, което е силен знак, че нейните собствени избиратели искат от тях различно поведение и резултати. Въпреки това БСП спечели достатъчно, за да даде силен знак, че трябва да е фактор в политическите процеси. И това е голямата въпросителна пред всичко, което предстои да се случва. ИТН, "Изправи се. Мутри вън" и Демократична България ще бъдат принудени да ги търсят за разговор, освен ако не искат да попаднат в паяжината на ДПС, а там ги чака единствено агония и бавна и мъчителна политическа смърт. Упражнението е тествано многократно, а резултатът е един и същ. В нощта на изборите Корнелия Нинова ясно заяви, че този път подкрепата за ИТН няма да е безусловна, а левицата ще настоява за ясна програма и идеи. Вероятно голямото упражнение по "изчегъртване" бе играно, за да бъде и БСП поставена на колене, но това просто не случи. БСП претърпя нов кошмарен резултат, но той не беше достатъчен да я занули от политическата сцена или да я постави в поза "партер".
И четвърто - социологическите агенции за пореден път доказаха своята безполезност. Вместо обективен измерител на вота, те се оказаха фактор в политическата игра. За пореден път техните данни не разкриха обективната картина на вота, а бяха основен инструмент за битката. Нито една агенция не даде реалния резултат и така превърнаха социологията в поредната жертва на месомелачката на прехода.
След поредния вот за тази година вкусът в устатата не е от най-добрите. Изборите не завършиха с бляскав хепиенд, който да сложи край на всички терзания и съмнения, които измъчват обществото от години насам. Телевизионните образи тържествуваха в техния край, но пред тях изниква като непреодолим проблем да се научат да говорят с останалите и да престанат да бъдат пленници на своя рейтинг и самообожание. Никой не може да каже накъде върви България днес и какво предстои пред страната. Но е факт едно - раздялата с ГЕРБ ще бъде дълга и мъчителна. По-мъчителна от реч на Цветан Цветанов. И по-продължителна от едно телевизионно шоу. България преживя предсрочни избори, които не бяха искани от никого, ще преживее и Слави Трифонов и компания. Но в края на краищата най-важното е след целия извървян път в края му да има поне перспективата за светло бъдеще. Днес тази перспектива е доста неясна и трудна. Очевидно е, че само с избори не става. Необходима е смелост. Необходими са топки. А се оказа, че те са големият дефицит в нашите размирни и буреносни времена.
No comments:
Post a Comment