След цялото сюрреалистично телевизионно шоу, наречено "предсрочни избори", вече всички се убедиха, че Слави Трифонов и сценаристите му са много талантливи хора. Изисква се ненормално количество "талант", за да направиш Ива Николова и Илиана Беновска симпатични, но Тошко Тодоров и Филип Станев се увенчаха с пълен триумф в тази задача. Политическото им безсилие да отговорят на конкретни въпроси и логически питания се изля под формата на словесни обиди към външния вид на Ива Николова, а това буквално изчегърта всеки ореол на нещо ново, "нещо друго" от висшите топченгета на Слави. Те се оказаха катастрофален кавър на предишния цинизъм. Предишният наричаше журналистките "мисирки", новите започнаха да ги обиждат на външен вид. И това не е дори политически, а дълбоко морален въпрос. Защото само за два часа жив ефир ръководството на партия "Има такъв народ" буквално се самоунищожи. А тази катастрофа беше заложена още в изборите на 4 април. Днес можем да разкажем истинската история на политическото страдание в България, като напълно се отървем от политическа коректност, въздишките на вестник "Капитал" и фантазиите, че животното, наречено "партии на протеста" някога изобщо е съществувало.
На 4 април отдавна чаканото чудо се случи - Бойко Борисов беше свален насила от джипа, изпратен в Банкя и принуден да дава брифинги до скъскване, за да се самоубеди, че все още е накякъв фактор в държавата. В този смисъл големият политически залог на България беше изпълнен още тогава. Големият сблъсък с мрачната крепост на ГЕРБ се осъществи и крепостта рухна ненадейно, но сигурно. Така още в рамките на 45-ия парламент се оформи достатъчно ясно и отчетливо мнозинство за автентични промени, за битка с модела на ГЕРБ и за редовно правителство, което да се саморазправи с остатъците от бойкоборисовата корупция, плъзнала като ракови разсейки навсякъде. Тогава, дали от страх, дали от нежелание, дали заради невежество, дали заради тайни сметчици, партията на Слави не поиска да направи кабинет. Въпреки, че подкрепа за него беше заявена отвсякъде. При това подкрепа от най-чистия вид - без искане на министерски кресла, нито опити за извиване на ръцете. ИТН блесна на изборите, беше голямата изненада, новият сън на българския народ за различно бъдеще и заради това подкрепата беше такава. Слави Трифонов и компания обаче решиха, че ще продължат да съществуват в мълчание, изолирани в кулата от слонова кост на своята телевизия и пропуснаха уникалния шанс не просто да бъдат партията на голямата промяна, но да покажат смелост и решителност във времената, когато това се изискваше от тях. И нека да бъдем честни - стигнахме до новите избори заради страха на Трифонов и компания. Те отказаха да поемат отговорност за началото на прочистването и оставиха тази работа в ръцете на президента и служебното правителство. Вече е съвсем коректно да го кажем. Това не е злоба, а тъжна констатация.
Точно поради тази причина Слави Трифонов спечели предсрочните избори, но на косъм. Гласовете за ИТН се увеличиха, но останаха под 700 хиляди гласа от което следва, че е буквално смешно да твърдиш, че представляваш целия народ. Подозирам, че сценаристите можеха да имат много по-бляскаво присъствие на политическата сцена, ако вместо в състезание за по-крилата обида към Бойко Борисов, бяха проявили истинско мъжество в усилията по неговото политическо разграждане. Нещо повече - скоростното обявяване на кандидатурата на Николай Василев за премиер, освен, че хвърли България в шок, разруши и мита за "партиите на протеста". На всички им стана безжалостно ясно, че в нито един момент ИТН не са водили диалог, нито с Демократична България, нито с "Изправи се. Мутри вън!". Но голямата подмяна дойде от другаде. Огромна част от гласувалите за Слави гласуваха протестно. Бюлетината за ИТН беше тяхната псувня в лицата на политическите елити, размаханият среден пръст на целия преход. Този гняв е пълен със социален заряд, одухотворен от неосъзнат социален бунт. И вместо да видят това - Слави и сценаристите извадиха на бял свят налудничаво дясна програма, пълна с токсични антисоциални идеи, които буквално са в състояние да разкъсат страната. В нито един момент избирателите на ИТН не бяха предупредени, че дават гласа си за концесионирането на магистрали, приватизацията на ББР, пълната липса на социална политика, чупене на гръбнак в черния параклис на "балансирания бюджет" и огромно количество други токсични идеи и глупости. В телевизионния си монолог Слави Трифонов не изръмжа дори една буква за пенсии, за реформа в здравеопазването, за актуализация на пенсиите. Вместо това, сякаш писан от холивудски сценаристи, се появи бляна за български астронавти в космоса. Все едно вече не сме постигнали това.
Всъщност именно подозрението, че подобна подмяна е абсолютно възможна намали избирателната активност до критичния минимум. Защото истината е, че минималната преднина на ИТН не промени абсолютно нищо в разположението на силите. Нещо повече - дори неприятно слабия резултат на БСП не отмести партията от третото място и не я направи заобиколима в търсенето на решение на политическото уравнение. Тоест в много отношения изборите не промениха абсолютно нищо. Освен, че стигнахме до ситуация в която видяхме истинското лице на ИТН. И то си пролича не толкова в самоувереното вадена на фигура от миналото за премиер, а в пресконференцията, която беше дадена за оттеглянето на кандидата за министър-председател. За пореден път се видя кристално ясно, че ИТН нямат нищо ново и оригинално, което да кажат на българския народ. Те нямат нова визия, нови идеи, нов смисъл и обаяние. Точно заради това са изтърсили прахта от десния птеродактил Николай Василев и го пуснаха на бял свят като шамар на всичките им избиратели.
Всъщност пред очите ни се разкри наистина грандиозен инженерен план за подмяна на волята за промяна. Защото се намираме посред автентична постомодерна ситуация - партията, която така и не отиде на протеста буквално го похити, изсмука като вампир и премаза всички останали формации, които все пак се появиха там. На всичкото отгоре именно от тях дойде презрението към БСП и причисляването на левицата към статуквото, което е подлостта на века. След пресконференцията на сценаристите обаче се убедих защо го направиха - защото на Трифонов и компания просто не им необходим партньор с последователна биография, партньор, чието присъствие всеки ден ще доказва колко неопитна, аматьорска и нелепа е новата партия.
Между другото на почти никого не направи впечатление, че в целия нов спектакъл партията на Слави пак не остави вратата отворена за преговори поне с "братските" партии. Напротив. Той им изви ръцете и ще продължи да го прави, защото за съжаление това е единственият модел за действие, който познава. Абсолютен близнак на Бойко Борисов. Дете на прехода. Чудовището на прехода.
След като видяхме пред себе си партия, която няма какво да предложи освен някаква неясна въздишка за "експерти, които да управляват" изведнъж стана кристално ясно, че големият завой към промяната се отлага за неопределено време. България е в менгеме от такива влияния, че тук винаги поривът за промяна приключва на хирургичната маса на крайнодясната политика. А подобно отлагане на реалната промяна е опасно, защото е неясно кога това клокочене наистина ще се превърне в бунт. А рано или късно славитрифоновците ще свършат и тогава ще сме изправени пред проблем.
"Мислете с главите си, а не с телевизиите", гласеше един белградски графит. Днес започвам да осъзнавам неговата философска дълбочина. Защото видях какво става, когато на власт дойдат телевизионните образи, които не знаят да правят нищо друго, освен заканително да махат с пръсти и да назидават патетично. Една година живяхме в режим на брифинги, сега ще живеем в режим на безкрайно телевизионно шоу. Но тази виртуализация рано или късно ще катастрофира, защото както човек не може да си хване гадже-героиня от електронна игра, така и не може да намери добро управление от телевизора. Само след една година всички ще повтарят тези думи.
Но дано да не бъде късно.
No comments:
Post a Comment