Как народът разгроми телевизията?

 

В края на миналата седмица геополитическият антициклон, който разтърсва света от февруари насам и се ожесточава от минута на минута, забърса с един от своите странични фронтове и нашето многострадално отечество. То (отечеството) тъкмо отново навлизаше в нормалния си ритъм от политическо-битови скандали (бой в парламента, среден пръст показан на опозицията) и страничният наблюдател аха-аха да повярва, че всичко се връща по местата си и светкавиците отново се разбесняха над нас. Стана ясно, че България е отказала да даде коридор на самолета руския външен министър Сергей Лавров, който е трябвало да отиде на официално посещение в Белград. После се изясни, че такъв коридор са отказали и Северна Македония и Черна гора. Което, ако вземете една карта на Балканския полуостров най-малкото означава, че страната-членка на ЕС и НАТО Гърция е дала разрешение за полета. Контрата е останала у останалите три страни.

Бурята от реакции беше логична и очаквана. И както винаги в България в солидно малцинство останаха тези, които ръкопляскаха и оценяваха решението като проява на дипломатическа смелост. Повечето коментари бяха в съвсем обратна посока. Вярно е, че България е затворила своето пространство за руски самолети, но за такава визита винаги може да се направи изключение. И второ - показването на мускули в такива незначителни ситуации не само не спомага за въздигането на международния ни образ, а по-скоро е симптом за обратното - че страната ни отдавна самичка се е лишила от правото да взима самостоятелни решения в каквато й да е посока. И дори е нелепо в миговете в които колективният Запад започна да разбира, че май отказът от преговори с Русия за мир е най-голямата грешка, която е направил, ние да пъчим мускули и пак да повторя по съвсем незначителен повод. Нашият отказ няма да прекъсне дипломатическата совалка на Лавров, но ще направи така, че когато един ден страната ни отиде да преговаря за каквото й да с Русия да получи много по-тежки условия и високи цени. Каквото повикало, такова се обадило.

Тази случка обаче ни демонстрира един много интересен процес, който се развива в България. И този процес тепърва ще ражда политически искри и земетресения. Най-общо казано това е проблемът за яростното противоречие между водената международна политика и настроенията на хората. Казусът с Лавров просто за пореден път накара това противоречие да изплува като чудовище от японски комикс на брега.

Нека да изясним. Социологическите проучвания упорито показват едни нагласи на българите, а политическият елит прави нещо съвсем друго. Последният сондаж излезе буквално миналата седмица и за пореден път той не е продукт на местна агенция, а на международна. От него научаваме редица любопитни факти - например, че за 2 години делът на хората, които биха гласували "за" напускане на НАТО рязко е скочил - от 25 на 39 на сто. 57% пък не смятат Русия за заплаха за сигурността напук на всички телевизионни муцуни, които не спират да им обясняват обратното. 30 на сто смятат, че Русия е стратегически партньор на България и близо половината от запитаните смятат, че Западът е предизвикал войната в Украйна със своето безкрайно настъпление около границите на Руската федерация.

Не смятам, че в България има анализатор, който да знае какво да прави с тези цифри и отговори. Повечето от тях точно като кучето на Павлов веднага започват да слюноотделят - "руска пропаганда! рускааа пропагандааа!". Това всъщност не е анализ. Това е симптом на психическо и умствено заболяване. Защото руската пропаганда е толкова универсално обяснение, че веднага намирисва на псевдонаука, както ни учеше Попър. А и какво излиза, че според нашите самозвани папагали Русия е затънала в безкрайните украински блата, дави от се от глад и ужас и същевременно има егати ефективната пропагандна машина, която прониква със своите пипала в съзнанията на обикновените българи за ужас на Даниел Смилов и Евгений Дайнов.

Всъщност е точно обратното. Пуснатата пералня за мозъци от началото на войната в Украйна е причината за тази аномалия в социологическите проучвания. Българските медии се провалиха  в отразяването на конфликта, защото на преден план като мътна пяна изплува единствено патологичната русофобия, която се развихри до някаква абсурдна степен. Например Соломон Паси да каже, че Путин е много по-лош от Хитлер или пък Калин Янакиев да се развихри, че всички руснаци имат някакви отклонения. Това си е откровен расизъм, медийно институционализиран и политически подпечетан. Само, че никой не се съобрази какъв народ се опитва да удави в тази помия. България не е Полша, не Румъния, не Литва, Латвия или Естония. Исторически страната ни е свързана с Русия по такъв начин, че проф. Евелина Келбечева може да направи още 15 филма и те пак ще се гледат само от близките й роднини и градската снобария.

Така в течение на няколко месеца страната ни живее в изключителна шизофрения. От една страна тече телевизионното състезание по обругателство на Русия, от друга страна този тъп, проклет и велик народ не иска да вярва на официалните версии и настоява на своя собствена гледна точка. Как да не се ядосваш, ако си стипендиант на "Америка за България", а? Проблемът е обаче идва от най-неочаквана посока. Тази мазна пропаганда, която като токсичен газ се стеле навсякъде вече започна да ражда осъзнати опозиционери на Европейския съюз. С очите си наблюдавах няколко такива случая. Става въпрос за хора, които бяха недоволни, в повечето случаи са били гневни, но не никога не са имали стройни разбирания за различен път на България. Сега стоварването на стоманения юмрук на прогандата, но не руската, ги възпламени като факли. И това се забелязва и из социалните мрежи. Все повече са хората, които не просто се гневят, а са готови да напишат цели политически програми. Така тъподясното буквално материализира най-големия си кошмар - самоорганизираща се маса, която скоро ще издигне лозунги за излизане от ЕС. И за това не е виновен Путин. Кремъл също няма вина. Това го причиниха масата от кисели образи, които заляха екраните и се опитаха да изкоренят и цензурират всяка различна гледна точка от тяхната. Подобен конфликт няма никакво разрешение, защото и двете страни в него вече отказват да се погледнат и да се разберат една друга. Самозабравилата се телевизионна интелигенция отдавна смята народа си за глупав, потънал в суеверия, предразсъдъци и путинизъм, а този народ като види някоя интелектуална муцуна вече се е настроил негативно, защото знае, че ще получи поредната порция конско. Ето този драматичен конфликт ще се повтаря отново и отново. И по темата за Северна Македония предстои подобна колизия, защото честотата с която зачестиха псевдонаучните текстове на тема "ама защо да не ги пуснем в ЕС" вече е достатъчно притеснителна.

В цялата тази ситуация човек трудно може да не се възхити на естествената мъдрост на своя народ. Този тъпкан, мразен и презиран народ, който в най-мътните мигове отказа да се раздели с историческата си памет и напук на всякакви величия запази естествените си инстикти. В този случай народът разгроми телевизията. 

И това е новината на новините.