Не мисля, че преди 30 години някой някога си е представял една епична сцена - лидерката на БСП говори пред протест на десни избиратели, които са се събрали, за да защитят и подкрепят правителството в което същата тази председателка е вицепремиер. Но точно това видяхме миналата седмица. И, да, някои от събралите се на жълтите павета наистина освиркваха Корнелия Нинова, но видях и доста хора, които никога, ама никога не са гласували за левицата, които й ръкопляскаха. Може би, защото с очите си се убедиха, че тя не просто не яде хора, а с нейните последователни, решителни, инатливи и упорити усилия БСП наистина показа на избирателите, че е партия на промяната. Системна партия, която дори в най-мрачните години на Бойко Борисов нито един път не колаборира с него, не прие изкушението с власт и систематично правеше най-острите атаки срещу медийният авторитаризъм, който ни заобикаляше.
В отразяването на този протест веднага си пролича опитът този епизод да бъде заличен или по възможност обезсмислен. Дежурните по любов към ГЕРБ медии веднага се опитаха да наблегнат на освиркванията, въпреки, че всеки, който е бил на площада като свидетел ще ви каже, че те съвсем не бяха толкова много. А вероятно те са и разбираеми, защото в онзи ден беше окончателно строшено едно от големите табута на прехода. Не всички разбраха, че е крайно време да вземат завоя и да мислят по нов начин. Другата, по-голямата част, обаче разбра това. Десни избиратели аплодираха Корнелия Нинова. Запомнете този исторически миг.
Защо е важно вече да мислим за българската политика по нов начин. От началото на прехода в българското общество, дали инженерно, дали по естествен начин, се настани една атмосфера на тотална нетърпимост между оформящото се ляво и дясно. Напрежението между тези две части на политическото пространство много често стигаха най-нагорещена фаза и от един момент нататък, за да запазят образ, те започваха да декларират, че не просто няма да влязат в съюз една с друга, но и че никога няма да седнат на една маса. Това пулсиращо напрежение, това наложено табу обаче роди не една и две мутации на прехода. Точно това табу породи НДСВ като политически субект от искрящато нищо, а след това произведе и ГЕРБ, които бяха сигурни, че срещу тях никога няма да застане обединен фронт на нормалните партии и установиха своя едноличен режим за отрицателно време. Едва на летните протести през 2020 година това самоналожено ограничение започна да се пречупва под тежестта на политическите задачи на времето. Но трябваше да мине цяла година след това преди БСП и Демократична България да се окажат в един и същи кабинет, в едно много размирно време и то като част от експлозивна коалиция с отчетливо присъствие на една телевизионна партия. И когато този съюз се разтресе под тежестта на атаката на мафията, и левицата и десницата вероятно бяха бомбардирани медийно с обвинения, че са част от един безпринципен съюз, от една коалиция, която съществува единствено и само в името на властта. И заради целият този мътен поток от кафява кал и пиратки си струва да кажем няколко думи по темата.
Да, правителство в което могат да съжителстват БСП и ДБ е на ръба на разума и на два сантиметра от лудостта. И във всяка друга политическа ситуация вероятно такова управление нямаше да бъде нито възможно, нито разумно. Но ситуацията в България е далеч от всякакви класически определения за нормалност. След ГЕРБ България се оказа една страна с разрушени институции, цяла камара от лобистки закони, абсолютно подчинена и неефективна прокуратура, корупционни схеми, които като метастази са обхванали цялата страна и всички сфери на дейност, обезличен парламент и липса на всякакъв нормален политически диалог. За да има истински идеен сблъсък е необходима нормална политическа среда. За да може лявото и дясното да водят своя вечен двубой трябва да има развита демокрация и институции. Когато всичко това липсва, то първо трябва да бъде изградено и тогава вече да мислим за политиката в европейска терминология. На трите избора през миналата година българският народ изключително отчетливо показа, че иска промяна. Но той видя промяната в лицето на много партии, които трябваше да намерят начин да комуникират ясно помежду си и да си подадат ръка. Това съвсем не беше лесен процес. Два пъти парламентът беше торпилиран, заради невъзможността да се проведе реален диалог и заради това на третият път с много скърцане управленската формула все пак се получи. Тоест никой не може да твърди, че коалицията е безпринципна. Тя бе създадане след много гласувания, провалени преговори, върнати мандати и задълбочаващ се хаос. И за БСП, а и за ДБ щеше да е по-добре да бъдат в друг състав на правителство. Но тук нарочно всички изпускат голямата задача. България след ГЕРБ се нуждае не просто от почистване, а от тотална реорганизацията. Битка с корупцията, нова прокуратура, ярко и работещо антикорупционно законодателство - това са изключително важни приоритети, които не са по силите само на една партия, която иска да види България друга страна. Това е свръхзадачата и защото много сили в България не искат да я видят постигната, те не просто издърпаха министрите на Слави Трифонов от кабинета, но и започнаха тази атака за безпринципността. Само си представете тези, които готвеха коалиция между ГЕРБ - ДПС - ИТН (ДПС-2) - "Възраждане" (ДПС-3), да говорят за нарушени идейни граници и ценности. България понякога наистина прилича на пиеса на Йожен Йонеско. Когато срещу теб стои хунта първо се бориш с хунтата, после мислиш дали си ляв или десен. Това са думи на Арман Бабикян, които обичам да си спомням, когато чета морализаторите отляво и отдясно, които са се отдали на любимия си спорт - късане на коси и размазването на моралистични плюнки. И ви давам само един пример от историята на левицата. Ако комунистите навремето бяха такива сектанти, каквито са днешните им последователи, едва ли някога щеше да съществува Отечествения фронт, който както и да го погледнеш е съюз между много различни, а понякога и антагонистични партии. Но днес никой не се интересува от историята. В епохата на социалните мрежи виртуалното същество живее от статус до статус, от лайк до лайк, от гневен коментар до още по-гневен коментар...
Всъщност от този политически миш-маш най-добре се възползват старите схемаджии, които наистина нанесоха удар в гърба на правителството и го изправиха пред неговото най-голямо парламентарно и политическо изпитание. За моя изненада обаче в тази атака най-неочаквано влезе и президентът Румен Радев. Не искам, все още не искам да повярвам, че той е готов да се съюзи с ГЕРБ и ДПС, но очевидно така и не успя да разбере, че няма как посрещне тази криза просто като наблюдател, който дава мъдри съвети и подлютява ситуацията с геополитически интриги. Противопоставянето днес е толкова отчетливо и ярко, че само някой, който широко си е затворил очите не може и не иска да го види. Битката е за различна България, за различна държава, за различно управление. "Продължаваме промяната" направиха своите грешки, залитания, неверни ходове и глупави залози, но в крайна сметка не се се отказали от голямата задача. Чест прави и на левицата, и на десницата, че са част от тази битка. Някой ден със сигурност те отново ще бъдат в политическа битка. Но сега битката им е обща.
Жал ми е за всички, които не могат да го разберат.
No comments:
Post a Comment