Sunday, June 05, 2022

За цената на газа и на телевизионните лъжи

 

Не знам дали теориите на конспирацията имат реално изражение под формата на хора, които се събират в тъмни зали, за да решават бъдещето на една или друга държава, опиянени от власт и интриги, но ако някъде някога съдбата на България след последните избори е била обсъждана, при всички положения темата е предизвикала много изненади и неочаквани обрати. Най-малкото, защото досега всички залози за скоропостижен край на кабинета, радиоактивно разпадане на управляващата коалиция или бързи предсрочни избори в окото на перфектната буря от кризи, се оказаха неуместни и дори нелепи. Управляващите успяха да преодолеят (с позитиви или не, това ще покаже бъдещето) дори геополитическият трус в Украйна и неговите спазми, които разделиха българското общество и го вкараха в поредната яростна гражданска война, макар и само виртуална в този случай. Именно, когато абсолютно неразрешимият пъзел "оръжия за Украйна" получи такъв отговор, че вбеси цялото общество (това е цената на компромиса), мнозина видяха, че всъщност правителството изобщо не се справя чак толкова зле, колкото дежурните по любов и отчаяние към ГЕРБ медии се опитват да го представят. Всъщност управлението успокои бизнеса, даде компенсации за тока, успя да накара хората да забравят за ковид-пандемията с адекватни мерки и дори разгърнаха невидян досега социален щит върху всички социални групи в очакваните и неочаквани кризи. Проблемът идва от абсолютно неадекватната медийна политика и склоността на Кирил Петков да прави бомбастични изявления, които раждат след себе си цяла вихрушка от реакции, коментари, мемета и поредните злостни съскания за оставка. Въобще хейтът към правителството е станал любим виртуален спорт на много хора - от мечтаещите пак някой ден да попаднат в парламента до цялата виртуална жандармерия на "Възраждане". Това обаче е и политическият капан на социалните мрежи - те разсейват гнева или най-малкото карат всички клавиатурни воини да се чувстват значими само след кратка работа с "Фотошоп". Това акумулира гняв, но го прави бавно, продължително и неефективно точно като слънчева батерия, зарязана на Антарктика. И заради това ми се струва, че цялото войнство пропусна да забележи най-голямата грешка, която премиерът допусна. И това е отказът от преговори с "Газпром" и заплитането на страната в цялата паяжина от произволни твърдения как сме се отървали от своята зависимост от руски газ.

Заради това нека преди да кажем няколко думи по темата, да се опитаме да поставим ясни основи в нея. Европа е "зависима" от руския газ, защото той е лесен за добиване и следователно доста по-евтин. Разбира се, че алтернатива има. В пазарната икономика винаги има алтернатива. Ето ако аз имам "Фолксваген" винаги имам алтернативата да си купя "Мазерати", нали така? Тънката разлика е единствено в цената. Първата кола мога да си я позволя, а за втората мога единствено да си мечая в най-необузданите и нереалистични сънища. Същото е с газа. България не може да си позволи скъп газ, защото това ще повиши цените, ще разбута цялата икономика, ще занули индустрията и ще донесе след себе си цяла поредица от социални бедствия, които не могат да бъдат компенсирани. Тази позиция вече беше изразена от вицепремиера Корнелия Нинова и подкрепена и от представители на бизнеса, но гласът им остана заглушен в медийните фанфари и свирки. Наистина прочетох невероятни експлозии по тази тема. Видях десни анализатори, които триумфално обявяват, че България е дала пример за това как се късат икономическите връзки с Русия и финансовите пипала на "Газпром". Това твърдение се затъркаля като снежна топка, за да се превърне в лавина в последните няколко дни. Не съм против биенето на тъпани, нека всеки да си играе пачангата, но ме дразни опитът за огромна медийна лъжа, която да се стовари като паве върху съзнанията на хората.

Няма абсолютно никакъв начин да се намери по-евтина алтернатива от руския газ. Двата танкера от САЩ може да си ни дадени на промоция, но първо те не покриват дори едногодишното потребление на страната и второ никой не е дал гаранции, че цената ще остане така примамлива и след като промоцията приключия. И второ като чуя за помощ от САЩ не знам защо се сещам за онзи американски кораб, който в началото на демокрацията беше пратил като хуманитарна помощ на страната ни царевица. Не знам дали някой някога я видя, но символът още тревожи ума на отровеното от прехода поколение.

Но ако са върнем на темата - ако някой иска да е честен с българското общество трябва да обясни, че изборът на скъсването на отношения с "Газпром" ще ни струва скъпо и ще ни донесе невероятно икономическо страдание. Лесно е да си намет и смел в началото на лятото, трудно е да отстоиш такава позиция. Още по-лесно е да си смел, когато лъжеш и не казваш цялата истина докрай. Защото в момента България пак купува руски газ, но през други страни и цените вече са по-високи. Именно това накара вече доста европейския страни да открият банкови сметки в "Газпром банк" и да се съгласят на условията за превалутиране на цената в рубли. И го правят не, защото са големи фенове на Путин, а защото не искат техните общества да плащат солената и почти кървава цена от смяната на доставчиците. Ето това е големият проблем на Европа. Хората са свикнали на един стандарт и ако го разрушиш, ако унищожиш социалния ред не е ясно какво идва след това. Само у нас може поредица от десни икономисти да се плюнчат по телевизорите и да твърдят, че нищо особено не е станало. Защото цената няма да я платят те. Ще я платят обикновените хора, чийто спестявания ще се стопят, а покупателната способност на заплатите им рязко ще намалее.

При това грешката на Петков вече няма никакво оправдание. Ако преди можеше да се надяваме на европейска солидарност, днес това вече е в миналото. Оказва се, че бедна България ще плаща за една стока скъпо, а богатите европейски държави - евтино. Този факт няма как да бъде скрит в лъжи, медийни внушения, икономически фокуси или телевизионна клоунада. България има още няколко месеца да се опита да се върне на преговорната маса с "Газпром", за да може да осигури една спокойна зима на своите граждани. Всичко друго ще граничи с престъплението. И това не е путинизъм, както ще кажат господарите на лъжата, това е реална грижа за това как ще живеят хората, ще има ли какво да работят и как ще се развива нашата страна. Ако някой си представя друг път - нека да излезе и ясно да каже какъв е той и най-важното каква ще е цената на този експеримент. Не приемам отказът да се види реалността в лицето и да не се реагира. Защото този танц на измамата се играе върху гръбнака на изтормозени хора, които един ден вече няма да простят такава грешка. Но прави ли ви впечатление, че никой не се опитва да отвори реално тази тема. Значи можем да направим тъжния извод, че България пак е оплетена в инженерни схеми, които не чуват гласът на избирателите, а слушат само своите стопани и слугуват единствено на тяхната жажда на власт. Но когато викът на избирателите ще се чуе ясно, вече ще бъде много късно. И всеки изминал ден и изгубено време. Защото рано или късно телевизионните лъжи свършват и тези, които ги произнасят ще бъдат принудени да заживеят в реалността. 

А тя е болезнена.  

 

No comments: