От самото начало на четворната коалиция много апокалиптични анализатори и телевизионни проповедници предполагаха, че управлението ще бъде покосено, разклатено и и ударено от някакво идеологическо бедствие или икономическа криза. Очакваше се, че водоразделът ще е ударната инфлация и споровете как трябва да се държи държавата, след това се мина през кръвожадното очакване войната в Украйна да подейства като бомбардировка с напалм на властта, а най-накрая всички втренчиха поглед в Северна Македония като основна ябълка на раздора. В крайна сметка правителството беше разклатено от нещо толкова банално, че чак политическата пошлост буквално тържествува. Пари. Точно така - кабинетът беше ударен не от идеология, а от искането на регионалния министър в оставка Гроздан Караджов за допълнителни 3 милиарда лева, които да бъдат моментално налети в бездънните гуши на пътните фирми на ГЕРБ. Дотук с претенциите за сложен идеологически и политически живот. Оказа се, че това е основно правило на балканската логика на политика - големите препятствия мобилизират, а малките се превръщат в непреодолими трудности и разрушават абсолютно всичко. Точно това се случи с управлението в България - то беше ударено не от външни сили, не от идейни драми, а от кръчмарски политически сметчици и ударът, дойде точно от там откъдето го очакваха всички - от Слави Трифонов и неговата партия. Кабинетът издържа половин година, подложен на яростна медийна бомбардировка, на постоянни интриги, манипулации, атаки и виртуални бичувания, но както винаги фаталният удар дойде отвътре. Всички наблюдатели на политическите процеси бяха забелазали, че отношенията между ПП и ИТН се смрачават от ден на ден след като Любомир Каримански не беше избран за шеф на БНБ и градусът на напрежение се покачваше бавно, но упорито. Но едва ли някой е очаквал управлението да се срине точно в началото на летните месеци и то когато опозицията в лицето на ГЕРБ и ДПС тъкмо се беше уморила от своята безкрайна мобилизация.
Много странични анализатори твърдят, че Слави Трифонов е избрал стратегически моментът за изтеглянето на партията си от властта. Последните проучвания на социолозите ясно показаха, че участниците в управлението търпят щети, но големият лузър определено е "Има такъв народ" за които се твърдеше, че не е ясно дали ще попаднат в следващия парламент. И видях много виртуални акламации за това, че шоуменът е успял в последния възможен момент да реанимира своя проект и да му осигури още малко бъдеще. Уви, това ми се струва не просто пресилено като твърдение, но и целенасочена подлост по отношение на дезертьорите от властта. Нека да си припомним, че миналата година по това време ИТН бяха партията-изненада, формацията с ракетно гориво в крилете, която пореше политическите небеса и съсредоточаваше в себе си основната надежда за промяна. И на изборите на 11 юли ИТН станаха първа политическа сила. Тогава защо сега са пета? Защото партийците на Слави два пъти торпилираха управлението и показаха пълна полиическа импотентност за съставянето на правителството. Оказа се, че това е партия, която много я бива в хулигинските изпълнения, но никак я няма в поемането на отговорност. Сега по абсолютно кафкиански начин се повтарят сценките от мелодраматичното лято на миналата година - караници, обвинения и изваждането на Слави Трифонов от мрачното мазе на политиката. Защото сега пак доживяхме до появата на Слави, който с намръщена физиономия на човек, който има хронични киселини обяви, че изважда министрите си от управлението. Убеден съм, че ситуацията е изцяло по Виктор Пелевин - дори министрите и депутатите на ИТН научиха от телевизията, че вече не участват във властта. После една част от тях си счупиха краката, за да доказват вярност на върховния лидер, а другите започнаха да се мотаят из кулоарите на парламента като хора, които са се оказали в друго време, пространство и измерение. И политически пик на целият този театър на абсурдна стана едно ужасно дълго и досадно интервю на Слави Трифонов, дадено за Дарик радио. Там между другото се сблъскаха две визии за света - от една страна водещ от умнокрасивитета, претенциозен, ужасно маниерен и влудяващо скучен и от друга страна Слави Трифонов, който като квартален хулиган намръщено гледаше не само интервюиращия, но и публиката и нито един път не се усмихна. Всъщност изявата на Слави май имаше една стратегическа цел, която умнокрасивият водещ не успя да проумее - пред него шоумена се опита да изгори всички възможни мостове за диалог във всяка посока. Бил направил голям компромис с БСП, защото БСП била партия на статуквото. Миналата година тази мантра вървеше, но казана насред инфлация, криза и наближаваща тежка есен, сега тя звучеше не просто глупаво и претенциозно, но и като нещо, извадено в името на създаването на конфликт. Това беше някаква телевизионна форма на кризисен пиар, защото Слави се опита да предпази своята парламентарна група от разцепление. Което обаче няма да му е никак лесно, защото напук на социологическите драматургии много хора осъзнават, че ударът срещу управлението ще бъде платен с много висока, почти непосилна цена.
"Слагам край на агонията", беше ключовият слоган на Слави в телевизионната му проповед. Но истината е, че ситуацията е точно обратната - той даде начало на агонията, защото политическата ситуация у нас внезапно се заплете като лабиринт. В един момент правителството увисна във въздуха, без парламентарно мнозинство, но и без особено голямо желание на опозицията моментално да го торпилира. Това нагнетяване на напрежението дефинира и по нов начин политическото пространство. От една страна на барикадата странно се оказаха ПП, БСП и ДБ (eдно непредставимо доскоро трио), които се обявиха против предсрочни избори. И в техните твърдения има логика. Фрагментираното политическо пространство у нас може да роди единствено безкрайно фрагментиран парламент, а това не само няма да доведе до разплитане на ситуацията, а ще ни вкара в нов цикъл от изборни въртележки. От друга страна сами за себе си застанаха ИТН, които може и да имат, а може и да нямат план за съставянето на друг кабинет в рамките на този парламент, което само по себе си е класическа илюзия и самоизмама. ДПС и ГЕРБ са отделна фракция в тази кризисна ситуация, които имат много причини да мразят кабинета, защото трайно ги изолира от властта, но и от друга страна и нямат причини да бързат към предсрочните избори, защото прекрасно съзнават, че те ще бъдат катастрофа за всички. И най-накрая "Възраждане" с най-шумния виртуален електорат и вероятно единствената партия, която наистина иска избори, защото в момента е на върха на вълната. В такава взривоопасна смес се е овъргаляла България днес, че няма анализатор, който да се опита да предскаже изхода от тази криза. Аз обаче съм убеден само в едно. Независимо от хулиганската харизма на Слави, ако партията му се пусне в поредната въртележка от избори, тя ще бъде изчегъртана жестоко от политическото поле на България. Което само по себе си ще бъде един забележителен виц.
За една партия-виц.
No comments:
Post a Comment