"Ама не може", крещи истерично в свой статус във фейсбук проф. Евгений Дайнов, "наистина не може в 21-ви век шайка крепостни, декласирани елементи, под ръководството на руски агенти, да изнудват цяла една държава, за да имат техните господари яхти и майбаси, платени от редовните граждани". Истерията на политолога е предизвикана от протеста на миньорите, които излязоха на протест и поискаха правителството да им представи ясен план какво прави държавата с въглищните централи и да им начертае истинска перспектива за бъдещето, дори и цената за нея е да предоговоряне на условията с ЕС. Интелектуалният планктон обаче се нерви на всяко автентично социално искане, защото то влиза в противоречие с неговото идеологическо разбиране за света. Не напразно точно "либералното" дясно, което иначе до утре на света може да не проглуши ушите с искания всички колективно да участваме в гей-парад и да сме толерантни към различията, започна шумно да иска правителството да преоткрие методите на Маргарет Тачър, да строши четири-пет миньорски черепа и да смаже синдикатите като хлебарка между своите метални пръсти.
Друг професор - Ивайло Дичев, културен антрополог, който напоследък е развил способност да коментира всичко в околните действителности и успешно замества поизчезналите врачки от кабеларките, подема темата за "руските агенти", които предвождат протестите. Според него цялото недоволство е дирижирано от "путинистката" опозиция, каквото и да означава това. А пък фразата "енергиен суверинитет" го изкарва от кожата му подобно на талибан като види как христиани се събират на молитва и пръстите го сърбят да си сглоби саморъчна бомба и като камикадзе да се взрива сред гнусните селяни в името на евроатлантическата власт и нейния просперитет.
Дичев отива и една стъпка по-напред. Той иронично съска срещу заплахите, че 100 хиляди миньори могат да загубят работата си. Припомня гневно, че "зърнарите" твърдели, че 300 хиляди ще останат без препитание, а преди това и работещите по тютюна имали наглостта да извиват ръцете на обществото с подобни твърдения. "Че кой остана да работи в България?", иронично фъфли антропологът, с което окончателно разкрива, че живее в някакъв свой балон, в изящна политическа жълтопаветна психиатрия от която никога не си позволява да излезе, за да не бе реалността да му се стовари като паве върху главата. Защото, ако професорът някога си позволи да погледне действителността ще се ужаси. Например работещите по тютюна останаха без работа. Да, те не протестираха шумно, не блокираха пътища. Просто отидоха в чужбина да изкарват пари там. Да допринасят за местния брутен вътрешен продукт. Там, където никой не гледа на работната ръка като на руска агентура, която има наглостта да поставя социални искания. Тези хора отдавна ги няма в икономиката на България. Връщат се от време на време, но вече нямат нищо общо със своята страна. Строят къщи, дават пари на роднините, но дотам. Не напразно бизнесът е пропищял, че няма работна ръка. Работната ръка отдавна избяга, защото разбра, че тук никога няма да има държава, която да я подкрепи, разбере и да й пази гърба. Сега миньорите по трудния начин усещат това.
Но тук не говорим за отношенията на работниците с властта. Те трябва да бъдат обект на отделен анализ. Ужасяващото е отношението на интелигенцията към нейния собствен народ. Тук вече удряме някакво морално дъно, което ясно ни показва, че интелигенция буквално няма. Тя е била заместена с някакво офисно постмодерно ГМО, което говори наукообразно, но на практика не притежава никакви хуманистични сетива, а е чудовище, съществуващо да се угоява като усвоява безогледно грантове.
И това е изключителна подмяна. Защото за разлика от много други страни българската интелигенция винаги се е стремяла да бъде близо до своя народ в исторически план. Това, което днес наричаме Възраждане всъщност е един епичен и успешен опит на новата българска интелигенция да събуди духа, гордостта и самочувствието на своите сънародници. Говорим за хора, попили елитно образование, които веднага се завръщат по своите родни земи, издават вестници, стават учители. Преклонението пред учителя, което съществува в България идва от онези стари времена. Интелигенцията не живее в кула от слонова кост или въздушни замъци - тя отива сред хората, защото знае, че културата и знанието е нещо, което трябва да бъде споделяно. Така у нас възниква народностната традиция учителят да е център на всяко микро-общество, защото през него минават знанията. Той не ги използва да бичува останалите за тяхната изостаналост или глупост, а иска да извади всички от мрака. "Народността не пада там гдето знанието живей", се казва във великото стихотворение на Стоян Михайловски. Това са думи, които звучат на всеки 24 май, а пък тия новите ГМО-ата май искаха да го правят и национален празник. Очевидно нищо от смисъла на тържествата и интелектуалното ядро на датата не е влязло в кухите им кратуни. У нас голямата идея на знанието, смисълът от съществуването на културата и духовността е тя да бъде предадане на хората. Това е голямата мисия на интелигенцията и тя никога преди не се е оплаквала от нея.
Ако човек обърне поглед към балканската литература от края на 19 и началото на 20 век ще види много романи, обединени от общ сюжет - завръща се младият човек от чужбина, окрилен е да предаде наученото, но местният манталитет го срива. Всичко ново бива удавено в старото блато. Това са тъжни, отчаяни, протоекзистенциални романи, разтърсващи със своята трагедия. В България обаче подобна литература няма. Може би ако човек се зачете в "Търновската царица" на Емилиян Станев би открил нещо подобно, но това е книга писана в доста по-късни времена. Дори хардокор сатирата на Алеко Константинов не е опит за типизиране на национален типаж, а е буквална карикатура на новобогаташката класа, появила се след Освобождението. Никой не би казал, че бай Ганьо е декласиран крепостен елемент. Напротив - той е търговец, обикаля из чужбина, развива се и пробива в политиката. Юмрукът не е в зъбите на българския народ, а в онази част от него, която би трябвало да го възвисява вместо да олицетворява най-ниските му и абсурдни страсти.
Като гледаме Дайнов, Дичев и бродещите телевизионни зомбита, които трябва да минават за коментатори днес живеем в някаква историческа аномалия. Тези, които трябва да обясняват политическите процеси, да са наясно със социалните напрежения и да знаят, че притисният в ъгъла човек няма друг избор освен да протестира, вече са заели не страната на хората, а са в отбора на властта. През техните гневни, истерични и неадекватни мнения си личи политическата проекция на някакъв чуждии външен интерес. Той може да е изгоден за тях, но за мнозинството от хората е край на перспективата за всяко добро бъдеще.
Иронията във всичко това е, че протестиращите миньори днес са много повече европейци от тези, които ги бичуват от всеки екрат. Защото въглищата и от само в Маришкия басейн могат да ни обезпечат текущото потребление на страната през следващите 70 години. А това са приходи, това са работни места, това е сигурност. Вероятно за нечии полуинтелектуални фантазии е прекрасно да погребем цял един край на страната, да го обезлюдим, да го изтискаме от работна ръка и да го оставим да се оправя в такава ситуация, но фактът, че има съпротива показва, че искрата в българският народ не е загаснала завинаги. Миньорите днес осъзнаха, че това, което ни пробутват като "справедлив преход" буквално поставя на колене българската държава и икономика и не приеха по никакъв начин замерянето им с "до 36 заплати". Между другото на интелигенцията май много й се досвидяха тези пари все едно някой наистина е тръгнал да ги взема...
Ето къде е произходът на духовната криза в България. Имаме интелигенция, която с часове може да преживя пред картонена кръжочна постановка като "Хага" (украински спектакъл, който се опитва да си въобрази съдебният процес над Путин пред Международния наказателен съд), може да лее до безкрай сълзи за украинските жертви във войната, но никога, ама никога няма да се трогне от съдбата на своите собствени сънародници, които излязоха на улиците, за да потърсят сигурност за себе си.
Описвайки нещо подобно преди доста години Христо Смирненски бе възкликнал: "Два свята. Единият е излишен".
Колко, ама колко прав е бил!
No comments:
Post a Comment