Синдромът на лакея

 

Повече от 24 часа минаха откакто шведската прокуратура напълно оневини българските моряци от кораба "Вежен", но за това време нито един от хората, които се упражняваха на техен гръб, не намери сили да излезе и да си извини.

Надежда Нейнски половин час съска в телевизионно студио, че те (моряците) може и да са виновни.

Лена Бориславова използва парламентарната трибуна, за да се усъмни, че екипажът на кораба е вербуван от подлите руснаци.

Кирил Петков влезе в абсолютно същия тон. 

Руснаците, моряците, Путин, саботажи...

Това не са обикновени конспиративни тъпотии. 

Това е начин на мислене. 

Това е слугинска психика, която на първо място се тревожи за "имиджа на България" и чак тогава за съдбата на обикновените българи.

Точно такава психика подсигури на медицинските сестри в Либия дълъг затвор, вместо моментално освобождение. 

Сега виждаме, че този синдром е безсмъртен. 

Той се повтаря от поколение в поколение, а цената му я плащаме всички. Да не си българин и да се окажеш с проблем в чужбина. 

Тукашните политически бастуни първи ще насочат пръст срещу тебе, за да печелят точки навън. 

И нито един от тях не събра сили, за да се извини. 

Поне една дума да каже. 

За да сме наясно, че в него е останало нещо човешко. 

Пълно мълчание. 

Ето този синдром на лакея е най-голямата заплаха за националната сигурност.

 

Полунощният вой на телевизионните папионки

 

Появата на доцент Георги Лозанов (с кафява жилетчица и традиционната абсурдна папионка) рано сутрин в събота на телевизионния екран е сигурна рецепта за махмурлук през целия ден. 

Това е медийния аналог на хвърлянето на тежко паве по черепа, а дори не слагаме в сметката гърчат на мозъчни клетки и прединсултното състояние на краен бяс и желание да прокълнеш вселената и всички възможни богове. Ефектът "Лозанов" трябва да бъде изследван от психиатрите, защото съм убеден, че дори фанатизираните талибани на градската десница трудно се примиряват с апокалиптичната естетика, която доцентът е превърнал в своя запазена марка. 

Точно както масовите убийци обичат да оставят свой собствен знак на местопрестъплението, местният телевизионен анализатор е напълно предсказуем, досадно скучен и не обяснява нищо, а вещае като полунощна врачка пред запалени свещи.

Това, разбира се, не е отказало нито един телевизионен редактор със садистична радост да кани георгилозановците в студията, защото, нали знаете, имаме безкрайно време за празни дискусии и папагалско дърдорене и все някой трябва да свърши работата. 

Тежко и горко на нещастните жертви, които не се усетят навреме да изключат телевизора, а се подлагат на такава токсична смес, която носи дъх на радиоктивно сметище. 

Аз бях от жертвите. 

Не бях достатъчно бърз, а и някакъв мазохистичен инстинкт ме накара да видя дали новият световен безпорядък все пак е накарал доцент Лозанов поне малко да смени изтърканата плоча и да ни ощастливи с някакво ново разбиране за процесите на тази планета. 

Тежка греда.

Доцент Лозанов започна отдалече с поетична меланхолия. 

Корабът на либералната демокрация, каза той, е напуснат отдавна. 

В неговия поглед планетата е станала жертва на политически хищници - Тръмп, Си Дзинпин и Путин щели да си поделят света на сфери на влияние, мачкайки нещастната Гренландия, стъпвайки в кървавия прах Украйна и удавяйки в солените води на Тихия океан Тайван. 

Фактът, че в разгара на "либералната демокрация" и нейния политически пик се случваше абсолютно същото остава незабелязан от кавалера на папионката. В неговото съзнание светът е живял в някаква лъчезарна утопия на правата, международното право и хармонията и сега всичко това е отишло по дяволите. 

Това послужи и като обяснение за оставането на ПП/ДБ вън от властта. 

Те били апостоли на либералната демокрация, а светът станал жертва на политическото насилие и тиранство. Живи да ги ожалиш.

Този анализ вероятно можеше да мине като нещо меланхолично, странно и екзотично, ако не беше особената фиксация на доцента в митичния град Москва ("Москва, Москва! Ти ярко пак пламтиш, ти пак туптиш! Ти си огнено сърце...", както беше казал Смирненски). Нека обаче цитатът да ви заблуждава - в погледа на телевизионния анализатор Москва е новия Мордор, столицата на ада, центърът на злото в този свят и заради това осем пъти повтори, че чака да види дали правителството няма да хване "влака за Москва". Тази жепейска стилистика се превърна в новата апокалиптична логорея на Лозанов. С такова ниво на тревожност хората обикновено търсят психиатрична помощ, а не дават интервюта за сутрешните блокове, но в България и без това нивото на грижа за хората с ментални проблеми е скандално ниско. 

Доцентът с папионката се раздаде и в поставянето на задачи - тест за "западността" на кабинета щяла да бъде еврозоната. 

Иначе хората пак щели да излязат на улицата, за да защитят евроатлантическите ценности и всички останали политически митологии на остатъчното градско дясно.

Разказваме всичко това не, за да танцуваме хора върху остатъците от една политическа психика, а за да посочим централен проблем на българската политическа публичност. 

Ролята на анализаторите не е да се изживяват като шамани, които омагьосват реалността, а да се опитат да обяснят на хората какво се случва и какво да очакват в окото на геополитическите турбуленции. Вместо това нещастните български граждани получават димящи коктейли с неясна идеологическа сплав и жепейски метафори, които не им говорят абсолютно нищо. Защото това за "влака за Москва" е абсолютно фалшива дилема. 

Пред българското общество не стои въпроса за геополитическия избор, а за излизането от политическата криза, която за четири години пресуши всяка надежда за по-различно и нормално бъдеще. 

Точно тук се вписва и въпросът за еврозоната. 

Той не може да бъде решен с комсомолски ентусиазъм и идеологическа патетика. 

България трябва да влезе в еврото, когато е готова и когато това няма да разруши нейната икономика. 

Пред бюджета днес стоят огромни въпросителни, а дефицитът в него е обект на ожесточен икономически и политически спор. 

Да твърдиш, че влизането в еврозоната е политически въпрос означава да не даваш пет пари за това как ще се отрази подобно действие на всички български граждани. 

Точно така преди около година, когато Хърватия се присъедини към еврото, знайни и незнайни бакалаври по икономика ни обясняваха, че при тях всичко ще е наред, вадеха се статистики за ниска инфланция и се хвърляха токсични слюнки срещу всички, които си позволяваха да не приемат тази стъкмистика. Днес виждаме резултата от прибързаното влизане - в Хърватия започна реален протест на потребителите срещу високите цени в големите търговски вериги. Ситуацията съвсем не е толкова розова, колкото ни я рисуваха телевизионните папагали. И точно тук е проблема. Когато по екраните шестват анализатори, които са захранени с чужди пари, тяхната обективност изчезва. Те са идеологически работници на други държави, а в това уравнение липсват единствено българите. 

Едва ли ще намерите друга страна в която щом се случи някакво злощастие с български кораб, либералната експертна общност първа да започва да грачи: "ами ако са виновни, ами ако са наистина руски агенти?". Ако някога се случи подобен инцидент отново и първата ми мисъл е за "имиджът на България", а не за българите в беда, честито! Вие сте готов да замените Георги Лозанов като телевизионен анализатор. 

Отговаряте на всички условия и критерии.

Геополитическата дилема също е фалшива. 

Проблемът на Европа днес е, че тя става жертва на всичките си грешки от виновното минало и не може да се отърси от тях. Европейският избор съществува, проблемът е, че ЕС днес е сянка на самия себе си и става лесна жертва на бурята, която разтърсва света. ЕС прави грешка след грешка във външната политика - още от времената на започналата гражданска война в Сирия до сегашното завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом. Това трябва да бъде изследвано като феномен. 

Европа практически няма участие в големите конфликтни зони на света, но незменно плаща солената цена за тях. 

И на фона на всичко това се появява една Папионка и пак съска за "влака към Москва", без да осъзнава, че това един ден ще се окаже самосбъдващо се пророчество. 

Но тук липсва анализ, експертиза, дори и елементарно разбиране за света. От птичи поглед дори се вижда, че правителство, което е сглобено толкова трудно и е резултат на такива големи компромиси, няма как да се захваща с огромните геополитически въпроси. То нито има мандат, нито съгласие по това. Но междувременно, докато костюмарите по телевизионните студия, се правеха на световни разбирачи, България затъна в свои собствени кризи от които няма лесно излизане. През 21 век в една европейска държава малко сняг остави цели области без ток по празниците, а пострадалите ще има да чакат компенсации и никога да не ги докачат. Пак през 21 век български градове живеят в средновековен режим на водата, резултат от безкрайни бездействия и вечно нагласяне на схеми. Но за топумовете на републиката тези теми не съществуват. Защото на тях не им пука как живее държавата. Те искат политика в съзвучие със собствените си фобии и комплекси, отражение на тяхната кошмарна психика, където хората не съществуват.

Не е само Лозанов. Наскоро и друг виден анализатор Деян Кюранов пусна своя петиция срещу "тръмпутинизма". Думата за кратко стана легендарна и роди повече мемета от образа на фолкаджийка, която се прави, че шмърка кокаин. Оказа се, че практически неизвестния Кюранов се опитва да го играе активен борец срещу тръмпутинизма и призова да се събере боен отряд от чисти съвести, които да го съпътстват в борбата. Отворих наскоро петицията му. Под нея има около 160 подписа. 100 от тях обаче са абсолютно анонимни. Много типично и българско. Вием срещу тирана, срещу големите злодеи на планетата, но ако можем да си останем в тайна, че Тръмп все някога може да пусне програма за финансиране, а тогава два милиона обществени паразита ще се наредят на опашка, за да бъдат ощастливени. Това псуване под юргана е отколешна черта на националната психика. Още Вазов я пародира в "Чичовци", а днес вероятно класикът би написал втора част на повестта - "Тръмпутинци".

Ние живеем в катастрофата на либералната словесност и визия. Всички вече са го осъзнали. Само телевизиите още живеят в предишния век. Векът на позорните папионки.

Закъсняващата държава

 

Ужасяващата новина за пострадалите от некачествен ботокс жени, които се лекуват в "Пирогов" е доста по-сериозна, отколкото изглежда от пръв поглед. 

И тук не говорим за вечното като света желание на един човек да изглежда по-млад, привлекателен и да устои на ветровете на времето по-дълго.

Цялата тази козметична индустрия обаче съществува не просто на ръба на закона, а в повечето случаи отвъд него. 

Това е сив бизнес, пълен с всякакви самозванци и мошеници, а той вече откровено вреди на хората.

Прегледах профила в Инстаграм на "лекарката", която прати жените в болницата. 

Тя се казва Алина Гудз и от два километра си личи, че няма абсолютно нищо общо с дерматологията. 

Къде се е чуло и видяло дерматолог да обявява "черни петъци" и да сваля драстично цената на процедурите, за да привлича нови и нови клиенти. Обаче в нейната паяжина се се уловили достатъчно отчаяни жени, които платиха със здравето и проблемите си, цената на тяхната наивност.

Но проблемът не е в хората, които са измамени. 

Както винаги проблемът е в държавата, която никога не си е на мястото и реагира само след страшни събития. Украинка убива децата си във Вакарел - тогава се сещаме колко важно е психичното здраве. Дерматоложка-самозванка вкарва жени в болницата - тогава изниква темата, че тази сфера изобщо не е регулирана и всякакви ментета подлагат здравето на много хора на риск. Ботоксът е лекарство, а се оказа, че го прилагат всякакви козметички, които дори не познават анатомията на човешкото тяло. Така се стига до най-страшното - много отчаяни жени буквално са в джунглата, където ги дебнат мошеничките, а държавата до този момент е оставила това да се случва. Държавата действа както винаги на принципа "след дъжд качулка", но цената за това забяване за жените в "Пирогов", жертвите на ботокс-хищниците. Ситуацията се оказа още по-страшна, когато разберем, че истинските лекари си мълчат от този проблем, за да не бъдат атакувани от стотици тролове в социалните мрежи. Защото псевдолекарките си имат армии от тролове и е живо чудо, че страданието на пострадалите жени все пак стигна до медиите. 

Че ако всичко беше оставено на тази закъсняваща държава - ботокс-измамниците още щяха да дефилират по риалита, светски карнавали и даже из болниците...

 

Комисията по досиетата – най-големият държавен паразит на прехода

 

Eдно ефектно предложение на лидера на АБВ Румен Петков - да бъде закрита най-накрая Комисията по досиетата, подейства като поредна водородна бомба за световната либерална общественост от жълтите павета и административните паразити, които в последните 20 години смучат финансови сокове от държавата като все по-нелепо, смешно и карикатурно се опитват да държат темата за досиетата в дневния ред на обществото. Торнадото се понесе по екраните на всички телевизии - от политическите подземия с полунощни писъци се появи Екатерина Бончева, несменяем член на комисията, финансов вампир по темата досиета (и нека да уточним - тук не визираме никакви физически характеристики на госпожата, защото в случая те не са важни, но тя е храненик на тези тема, един от вечно захлебващите от нея) и с тъмен вой обяви, че закриването на комисията ще е престъпление. После от мазето на обществения живот изскочи и "журналиста" Христо Христов, за когото никой никога нямаше да е чувал, ако не беше вечното му сополене на тема "досиета", ДС и всички останали любими демони на градската общност. Нямаше как да не ми направи впечатление, че при липсата на всякакви аргументи за съществуването на подобен държавен орган, двете небесни създания първо започнаха с персонални атаки срещу Румен Петков. Той бил "провален политик" (Христов) и е "дискредитиран политически и морално" (Бончева). Няма човек, който да се е задържал за повече от 17 секунди в обществения живот и срещу когото не могат да бъдат отправени критики, но опитът на двамата "общественици" да започнат с обидите, със съсканията и с телевизионното квакане подсказва, че този път Петков е напипал ахилесовата пета на градската десница, свързана с загниването и истинското дискредитиране на любимата им тема - митичните досиета и приндлежности към ДС.

Обидите към Петков са още по-абсурдни и нелепи, ако припомним, че идеята за Комисията по досиетата бе оформена по негово време като вътрешен министър и то след един техен публичен спор с Георги Коритаров. Тогава досието на Коритаров видя бял свят, а журналистът бе принуден да дръпне една дълга телевизионна проповед как е бил насилствено принуден от ДС да им сътрудничи. Смея да твърдя, че бяхме добри познати с Коритаров, и до днес изпитвам страхопочитание към неговия интелект и ерудиция, но тази легенда за извиването на ръце и недоброволното сътрудничество звучи като нещо, което само некадърен автор на фентъзи може да съчини, за да му се върже сюжетът. Но веднага след тази публична битка бе създадена Комисията по досиетата, една от големите грешки на левицата в мъглата на прехода, защото от самото начало беше ясно, че не се ражда фар, който да освети миналото, а се оформя една бездарна идеологическа централа, която ще сбере под своя покрив достатъчно на брой паразити и те никога няма да поискат тази институция да отмре, както й се полага.

Комисията по досиетата е държавно зомби. Нещо, което никога не е функционирало освен като справочно бюро за това кой има досие и кой няма. Нещо, което при подходяща електронизация може да стане достояние на всеки избирател, който се интересува от темата с две натискания на бутон. Нищо друго качествено, смислено, интересно или полезно този държавен орган не е произвел, освен, че край него едни 200 души постоянно смучат жизнени сокове и правят тлъсти банкови сметки.

Румен Петков в своето предложение за закриване каза, че Комисията всяка година гълта под над 10 милиона лева. Подземните създания веднага гракнаха: "Това не е вярно, бюджетът е около 4 милиона, а щатът е около 100 души". Моля, вие чувате ли се какво говорите? Какво могат да правят 100 души в това мъртво образувание, което носи грозната абревиуатура КРДОПБГДСРСБНА (това звучи все едно дебел буржоа се е задавил със соев мъфин по време на веган тийм билдинг) или дълго казано: "Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия". Вижте само как е мислено - да е максимално дълго, за да може Екатерина Бончева да е сигурна, че ще изкара поне до пенсия, а и доста години след нея на стаж там докато не се мумифицира политически. Дори и това административно недомислие да не струва само 4 милиона пак е много. Но Петков определено знае какво говори, защото от години се чува, че към тази нелепица се насочват допълнителни средства я за издателска дейност, а за организирането на конференции на които политическите птеродактили на десницата от началото на прехода да леят токсични слюнки за историята. Като вземем щатните работници, парите, които се отпускат за всякакви странични занимания и отделянето на хонорари за журналисти, коит се интересуват от ДС, ето ти ги 10 милиона, че и малко отгоре. И това финансово безумие трябва да бъде прекратено. Моментално. Нека да не мислим за съдбата на госпожа Бончева - към този етап е натрупала достатъчно стаж и осигуровки за прилична пенсия, убеден съм.

Някой може ли да посочи поне едно смислено нещо, което КРДОПБГДСРСБНА е извършила за периода на своето съществуване? Според Христов Комисията постигнала следното (изброявам без да се опитвам да се кикотя): подобряване на прозрачността на публичния живот и увеличаване на доверието в институциите, осветяването на зависимостите на манипулирания от задкулисието на ДС преход, дейността й имала пряка връзка с националната сигурност, към нейната работа имало обществен интерес.

Извинявайте, но това е поезия, а не отчет. Вдигало се доверието в институциите? Боже, това си реве за психиатричен преглед. Нечистоплътното ровене в досиетата не само не повиши доверието, но и доказа на много хора, че в битката за бъдещето буквално няма добри герои. Опитът за радикална сатанизация на миналото всъщност влезе в яростен конфликт с персоналните спомени на достатъчно на брой хора и това не ражда доверие, а разяжда сърцевината на политически живот.

Целта на КРДОПБГДСРСБНА никога не е била да освети миналото, а да създаде политически коректен наратив за него. И така в един момент се оказа, че все пак има добри ченгета. Например Иво Инджев, агент Ивайло, който сам се изкарва мъченик, защото видите ли го пратили в Ливан, но всички, които не се отказаха от своите идеали са порочни, загнили, корупционни и трябва да бъдат сочени с дългите криви и мръсни нокти на финансовите паразити от Комисията по досиетата. Благодарение на този раков политически тумор в България се оформи един шизофренен политически наратив за ДС, който си струва да бъде преразказан тук.

Значи, когато някой от "нашите" започне да се оправдава за своето собствено минало или миналото на баща си, чичо си, дядо си или някой друг, винаги се оказва, че неговата рода сътрудничи с ДС не само крайно неохотно, но и абсолютно нищо не докладва на Главната квартира на Сатаната. Така родата им с години води тъпите ченгета за носа. Този наратив е изключително як, но в него има един проблем. Ако в ДС са толкова тъпи, глупави и смешни, че да оставят средностатистически писатели, художници или студенти да ги водят за носа, тогава защо ги изкарваме такава адска машина? Че това са едни бюрократи, които са гледали да отчитат дейност, колкото да мине деня и да докредат до заплатка? Но тогава това прави съществуването на Комисия по досиетата абсолютно безполезно. И заради това всякакви подземни създания се опитаха да ни накарат да вярваме в абсолютната шизофрения - ДС е олицетворение на ефективното зло и същевременно в нея работят пълни идиоти. Има доносници, които са светци и политически офицери, които са престъпници. Пълна подмяна на стойностите, тотално размазване на истината, това е все едно да пуснеш екскремент върху вентилатор, ако перифразираме една култова фраза на Вонегът. И точно това ни донесе съществуването на Комисия по досиетата през всички тези години - безкрайна воня, политически паразитизъм, опити за постоянно изнасилване на историята и подмяна на миналото с всякакви хирургични средства. Заради това трябва да се плашим, че точно политическите еквиваленти на нацистките хирурзи в концлагерите, искат КРДОПБГДСРСБНА да стане Институт за национална памет. 

Паметта тези хора винаги са я разбирали единствено и само като обществена тоалетна. 

Крайно време е хрантутенето на паразити да спре.  

Нека да си развяват срамотиите някъде другаде…