След оспорвана битка, драматичен балотаж, среднощно висене в лабиринтите на НДК, в края на миналата седмица БСП си избра нов лидер. Атанас Зафиров застана начело на столетницата след като победи Борислав Гуцанов с 422 на 365 гласа.
От не твърде голямата разлика в резултатите се вижда един категоричен факт, който дори и вечните хейтъри на БСП трябва да признаят - вътрешнопартийната демокрация се е завърнала триумфално в левицата. Направете си един мислен експеримент - можете ли да посочите друга партия, особено парламентарна, където цари такава атмосфера и лидерът не ясен предварително?
Можете да си мислите каквото искате за БСП, можете да сте превърнал плюенете срещу нея в кариера, но това е незаобиколим факт и всеки истински анализ за левицата трябва да започне от него.
Ще има достатъчно упражнения по омраза, десетки хейтърски статуси и мелодраматични вопли, заради това аз лично ще се опитам да погледна към позитивното в променящата се БСП и нейното място на политическата сцена в България.
През 2020 година в левицата за първи път лидерът беше избран с пряк избор.
Това е радикално демократична форма, която обаче се отрази на БСП като проказа.
Защото уставът бе направен така, че Корнелия Нинова буквално бе изстреляна в небесата от които нямаше кой да я свали, нито пък да коригира нейната политика. "Лидерът" концентрира толкова власт в ръцете си, че получи възможност да се саморазправи с цялата вътрешнопартийна опозиция, както и да влезе в десетки мини-войни с институции и други партии. Това самоизолира БСП от процесите в страната, направи я затворник на собствения й политически балон, а той и без това се смаляваше от година на година.
От един момент нататък БСП престана да излъчва политически послания, а стана единствено източник на жълти новини за скандали, драми, изключвания, безобразия и поредната битка с джендър-идеологията. Лидерът излетял в облаците причини на БСП такива идеологически безумия като идеята за ляв консерватизъм и други епични експерименти със здравия разум.
Резултатът от това се видя като в сюрреалистичен филм, който се прожектира пред напушена публика на бърза скорост - само за 4 години БСП се срина от близо милион до малко над 150 хиляди гласа.
Или от партия, която с години се бореше за първото място, тя пропадна до нивото на пета политическа сила. Това я постави в позиция "партер" - от една страна левицата продължава да носи в себе си държавническия ген, експертното начало и мощните идеи, от друга страна се превърна в джудже от което нищо не зависи. Така БСП започна да участва в някакво състезание по опозиционно надвикване, но в една улична джунгла, където се бяха появили нови телевизионни хищници, които бяха по-опитни в оцеляването в подобно политическо риалити. И така БСП от ключова, системна и държавническа партия изведнъж се трансформира в някакво псевдополитическо образувание, което загуби собствен образ, достойноство, а дори и смисъл от съществуване.
Точно това беше прекратено през юни миналата година.
Спомням си колко много журналистки ахкаха и охкаха заради скоростта с която Нинова беше торпилирана от своя пост, но това не беше реваншизъм, нито отмъщение, а инстинкт за самосъхранение.
В БСП запищяха абсолютно всички аларми, че превръщането на партията в лидерска я води към тотална катастрофа и към гробището на историята. Всички подценяват БСП, но тя просто няма равна, когато се налага да оцелее. А когато една партия мине през радиционната зона на един харизматичен лидер с деспотична и авторитарна природа, след това се налага не просто прочистване, а пълна трансформация.
Точно това се случи на 51 конгрес на БСП.
Партията мина в трансформационен режим, но понеже ние свикнахме да живеем в антиполитическа атмосфера, се налага да обясним какво точно означава това.
След Нинова пред БСП възникнаха три огромни проблема, точно като три гнойни мехура - кого представлява тя като партия и на кои избиратели говори, на каква идейна основа лежи и как да направи така, че да може да се върне в голямата игра. И трите въпроса могат да получат истински отговор, едва когато БСП успее да се стабилизира структурно и започне да излиза от смъртоносния свредел в който е попаднала. И заради това на поредния конгрес нямаше сблъсък на харизми или визии, които са облечени с опияняващо слово. И четиримата големи кандидати, които застанаха един срещу друг не си позволиха да играят театъра с големите и бомбастични обещания. Просто и на четиримата им беше ясно, че днес БСП първо трябва да разреши проблема със своите структури, а чак тогава да види как да си изпълни с ярък идеологически живот.
Един приятел, философски скептик с афористична нагласа се опита да обобщи ситуацията така: "БСП за добро или лошо нямаше кандидат, който да вдъхва надежда. И в това е тайната сила на този избор. Носител на надеждата бързо ще бъде приземен в калта, защото няма чудотворна рецепта, която бързо да оправи проблемите на БСП. Значи е по-добре, че това са хора, освободени от багажа на надеждата. Тяхната мисия днес е оцеляването, а тя е много различна".
Всъщност вероятно заради това няма да срещнете много статии, които да са пълни със светли анализи за БСП.
Ще срещнете точно обратното - гръмокипяща проза, която е пълна с обвинения, криви, но насочени пръсти и безкрайно споменаване на думата "Пеевски". Пеевски е вечният кемитрейлс на либералната журналистика у нас. Всъщност този конгрес можеше да носи името: "Мисия "Оцеляване", защото неговата задача беше да се види дали в БСП е останал достатъчно живот, който да я задържи над водата, особено в ситуация в която партията е влязла във властта, за да види може ли това да й послужи като спасително въже. И всъщност този форум се оказа лакмус за неочаквана жизненост. Ако БСП беше гробище, пълно с призраци едва ли щеше да има 17 кандидати за лидер и да се стигне до такъв епичен сблъсък между Гуцанов и Зафиров.
Между другото мнозина се опитват да не видят политическия залог в тяхната битка, но имаше и такъв. Защото в тяхната битка се отразиха две визии за развитието на БСП.
Зафиров е човек, който е тръгнал от недрата на партията и бавно, упорито, но неумолимо се е катерил нагоре. Мнозина отвън не виждат това като някаква харизма, но за човек от партията подобна биография респектира. Защото, нека да ви напомня отново, в БСП има достатъчно хора, които да решат идеологическото уравнение, но партията се нуждаеше от човек с достатъчно решителност, който да я избута от състезанието под надбягване с много по-големи професионалисти в опозиционните писъци.
И Зафиров пое върху себе си тази отговорност.
Мнозина се правят на слепи, че начинът по който само за няколко месеца бе направено най-голямото обединение на левицата от 2001 година, всъщност започна една автентична трансформация на партията. Тя няма как да е бърза, нито чудодейна, но стъпка по стъпка тръгна в правилната посока, защото на последните избори левицата за първи път не се яви скарана със самата себе си. Зафиров не се опита да заложи на харизма или да се прави на титаничен идеологически играч, най-малкото, защото неговата платформа бе подчинена на идеята, че времето на "лидера" в БСП е приключило. Днес партията ще трябва да се научи отново да живее в епохата на "председателя", който е пръв между равни.
Именно във фигурата на Зафиров е отразено онова, което цяла партия трябва да научи отново - вътрешнопартийната демокрация, търсенето и формулирането на големи леви цели за България, и връщането в БСП на самочувствието на победител.
И този път това няма да стане през дрогата на една харизма, защото левицата по кожата си усети всички странични ефекти от този подход. Може би точно тук се крие и ключът към неуспеха на Гуцанов.
Зафиров е председателят, който не се се смята за по-различен от останалите.
Гуцанов се опита да влезе в ролята на здравословен лидер, който ще е по-различен от Нинова.
Но така или иначе БСП избра работягата, този, който обеща да стопи лагерите от работа на всички, но в името на това, че бъдещето ще е светло.
Мнозина са се опитвали да отпишат БСП и да я превърнат в страничен факт в обществения хоризонт.
Но БСП винаги е успявала да покаже, че не напразно е най-старата партия на хоризонта.
Тя е партия, която е минавала през трансформации и заради това много често е била идеен факел за цялото общество.
БСП още се намира далеч от тази свръхцел, но един жив, буден, демократичен и изпълнен с неочаквани краища конгрес, показа, че левицата още знае как да бъде интересна, дори и когато не е харизматична.
Това е истинската рецепта за бъдеще.
No comments:
Post a Comment