Eдно ефектно предложение на лидера на АБВ Румен Петков - да бъде закрита най-накрая Комисията по досиетата, подейства като поредна водородна бомба за световната либерална общественост от жълтите павета и административните паразити, които в последните 20 години смучат финансови сокове от държавата като все по-нелепо, смешно и карикатурно се опитват да държат темата за досиетата в дневния ред на обществото. Торнадото се понесе по екраните на всички телевизии - от политическите подземия с полунощни писъци се появи Екатерина Бончева, несменяем член на комисията, финансов вампир по темата досиета (и нека да уточним - тук не визираме никакви физически характеристики на госпожата, защото в случая те не са важни, но тя е храненик на тези тема, един от вечно захлебващите от нея) и с тъмен вой обяви, че закриването на комисията ще е престъпление. После от мазето на обществения живот изскочи и "журналиста" Христо Христов, за когото никой никога нямаше да е чувал, ако не беше вечното му сополене на тема "досиета", ДС и всички останали любими демони на градската общност. Нямаше как да не ми направи впечатление, че при липсата на всякакви аргументи за съществуването на подобен държавен орган, двете небесни създания първо започнаха с персонални атаки срещу Румен Петков. Той бил "провален политик" (Христов) и е "дискредитиран политически и морално" (Бончева). Няма човек, който да се е задържал за повече от 17 секунди в обществения живот и срещу когото не могат да бъдат отправени критики, но опитът на двамата "общественици" да започнат с обидите, със съсканията и с телевизионното квакане подсказва, че този път Петков е напипал ахилесовата пета на градската десница, свързана с загниването и истинското дискредитиране на любимата им тема - митичните досиета и приндлежности към ДС.
Обидите към Петков са още по-абсурдни и нелепи, ако припомним, че идеята за Комисията по досиетата бе оформена по негово време като вътрешен министър и то след един техен публичен спор с Георги Коритаров. Тогава досието на Коритаров видя бял свят, а журналистът бе принуден да дръпне една дълга телевизионна проповед как е бил насилствено принуден от ДС да им сътрудничи. Смея да твърдя, че бяхме добри познати с Коритаров, и до днес изпитвам страхопочитание към неговия интелект и ерудиция, но тази легенда за извиването на ръце и недоброволното сътрудничество звучи като нещо, което само некадърен автор на фентъзи може да съчини, за да му се върже сюжетът. Но веднага след тази публична битка бе създадена Комисията по досиетата, една от големите грешки на левицата в мъглата на прехода, защото от самото начало беше ясно, че не се ражда фар, който да освети миналото, а се оформя една бездарна идеологическа централа, която ще сбере под своя покрив достатъчно на брой паразити и те никога няма да поискат тази институция да отмре, както й се полага.
Комисията по досиетата е държавно зомби. Нещо, което никога не е функционирало освен като справочно бюро за това кой има досие и кой няма. Нещо, което при подходяща електронизация може да стане достояние на всеки избирател, който се интересува от темата с две натискания на бутон. Нищо друго качествено, смислено, интересно или полезно този държавен орган не е произвел, освен, че край него едни 200 души постоянно смучат жизнени сокове и правят тлъсти банкови сметки.
Румен Петков в своето предложение за закриване каза, че Комисията всяка година гълта под над 10 милиона лева. Подземните създания веднага гракнаха: "Това не е вярно, бюджетът е около 4 милиона, а щатът е около 100 души". Моля, вие чувате ли се какво говорите? Какво могат да правят 100 души в това мъртво образувание, което носи грозната абревиуатура КРДОПБГДСРСБНА (това звучи все едно дебел буржоа се е задавил със соев мъфин по време на веган тийм билдинг) или дълго казано: "Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия". Вижте само как е мислено - да е максимално дълго, за да може Екатерина Бончева да е сигурна, че ще изкара поне до пенсия, а и доста години след нея на стаж там докато не се мумифицира политически. Дори и това административно недомислие да не струва само 4 милиона пак е много. Но Петков определено знае какво говори, защото от години се чува, че към тази нелепица се насочват допълнителни средства я за издателска дейност, а за организирането на конференции на които политическите птеродактили на десницата от началото на прехода да леят токсични слюнки за историята. Като вземем щатните работници, парите, които се отпускат за всякакви странични занимания и отделянето на хонорари за журналисти, коит се интересуват от ДС, ето ти ги 10 милиона, че и малко отгоре. И това финансово безумие трябва да бъде прекратено. Моментално. Нека да не мислим за съдбата на госпожа Бончева - към този етап е натрупала достатъчно стаж и осигуровки за прилична пенсия, убеден съм.
Някой може ли да посочи поне едно смислено нещо, което КРДОПБГДСРСБНА е извършила за периода на своето съществуване? Според Христов Комисията постигнала следното (изброявам без да се опитвам да се кикотя): подобряване на прозрачността на публичния живот и увеличаване на доверието в институциите, осветяването на зависимостите на манипулирания от задкулисието на ДС преход, дейността й имала пряка връзка с националната сигурност, към нейната работа имало обществен интерес.
Извинявайте, но това е поезия, а не отчет. Вдигало се доверието в институциите? Боже, това си реве за психиатричен преглед. Нечистоплътното ровене в досиетата не само не повиши доверието, но и доказа на много хора, че в битката за бъдещето буквално няма добри герои. Опитът за радикална сатанизация на миналото всъщност влезе в яростен конфликт с персоналните спомени на достатъчно на брой хора и това не ражда доверие, а разяжда сърцевината на политически живот.
Целта на КРДОПБГДСРСБНА никога не е била да освети миналото, а да създаде политически коректен наратив за него. И така в един момент се оказа, че все пак има добри ченгета. Например Иво Инджев, агент Ивайло, който сам се изкарва мъченик, защото видите ли го пратили в Ливан, но всички, които не се отказаха от своите идеали са порочни, загнили, корупционни и трябва да бъдат сочени с дългите криви и мръсни нокти на финансовите паразити от Комисията по досиетата. Благодарение на този раков политически тумор в България се оформи един шизофренен политически наратив за ДС, който си струва да бъде преразказан тук.
Значи, когато някой от "нашите" започне да се оправдава за своето собствено минало или миналото на баща си, чичо си, дядо си или някой друг, винаги се оказва, че неговата рода сътрудничи с ДС не само крайно неохотно, но и абсолютно нищо не докладва на Главната квартира на Сатаната. Така родата им с години води тъпите ченгета за носа. Този наратив е изключително як, но в него има един проблем. Ако в ДС са толкова тъпи, глупави и смешни, че да оставят средностатистически писатели, художници или студенти да ги водят за носа, тогава защо ги изкарваме такава адска машина? Че това са едни бюрократи, които са гледали да отчитат дейност, колкото да мине деня и да докредат до заплатка? Но тогава това прави съществуването на Комисия по досиетата абсолютно безполезно. И заради това всякакви подземни създания се опитаха да ни накарат да вярваме в абсолютната шизофрения - ДС е олицетворение на ефективното зло и същевременно в нея работят пълни идиоти. Има доносници, които са светци и политически офицери, които са престъпници. Пълна подмяна на стойностите, тотално размазване на истината, това е все едно да пуснеш екскремент върху вентилатор, ако перифразираме една култова фраза на Вонегът. И точно това ни донесе съществуването на Комисия по досиетата през всички тези години - безкрайна воня, политически паразитизъм, опити за постоянно изнасилване на историята и подмяна на миналото с всякакви хирургични средства. Заради това трябва да се плашим, че точно политическите еквиваленти на нацистките хирурзи в концлагерите, искат КРДОПБГДСРСБНА да стане Институт за национална памет.
Паметта тези хора винаги са я разбирали единствено и само като обществена тоалетна.
Крайно време е хрантутенето на паразити да спре.
Нека да си развяват срамотиите някъде другаде…
No comments:
Post a Comment