Няма време

 

Има ли напрежение в мнозинството? 

Ще оцелее ли правителството след поредната буря в чаша вода? 

Тези въпроси избухнаха в медиите, след като стана ясно, че хората на Доган ще подкрепят бюджета, но същевременно искат оставката на председателя на Съвета за съвместно управление Костадин Ангелов. 

В България такова изявление е достатъчно да подпали знайни и незнайни анализатори и кръчмарски философи.

Истината е, че напрежението е неизбежно, защото действията на правителството се бавят. 

Бюджетът зацикли, споровете около него се изостриха, задвижването на държавните механизми започна да буксува. 

Ясно е, че след години на вакуум тръгването в конкретна посока не е лесно, но кабинетът повече няма време за губене. 

Хората все още чакат с надежда началото на някаква промяна. 

Но, ако тя се отлага за другата, а след това и за по-другата седмица, властта попада в капана на добре познати интригантски схемички. 

Това е любим спорт на някои политици - тихичкото изнудване. 

Нима някой вярва, че Бойко Борисов е само обикновен депутат? 

Нима са останали балъци, които да смятат, че Джевдет Чакъров и компания са политически алтруисти, които подкрепят управлението в името на светлото бъдеще?

Всичко това е капан. 

Едно трудно управление може да бъде унищожено в пожара на пазарлъците и ритането на кокалчета. 

За да не стане това е необходима работа. 

По същество. 

Веднага. 

Спешно. 

Тук и сега.