Появата на доцент Георги Лозанов (с кафява жилетчица и традиционната абсурдна папионка) рано сутрин в събота на телевизионния екран е сигурна рецепта за махмурлук през целия ден.
Това е медийния аналог на хвърлянето на тежко паве по черепа, а дори не слагаме в сметката гърчат на мозъчни клетки и прединсултното състояние на краен бяс и желание да прокълнеш вселената и всички възможни богове. Ефектът "Лозанов" трябва да бъде изследван от психиатрите, защото съм убеден, че дори фанатизираните талибани на градската десница трудно се примиряват с апокалиптичната естетика, която доцентът е превърнал в своя запазена марка.
Точно както масовите убийци обичат да оставят свой собствен знак на местопрестъплението, местният телевизионен анализатор е напълно предсказуем, досадно скучен и не обяснява нищо, а вещае като полунощна врачка пред запалени свещи.
Това, разбира се, не е отказало нито един телевизионен редактор със садистична радост да кани георгилозановците в студията, защото, нали знаете, имаме безкрайно време за празни дискусии и папагалско дърдорене и все някой трябва да свърши работата.
Тежко и горко на нещастните жертви, които не се усетят навреме да изключат телевизора, а се подлагат на такава токсична смес, която носи дъх на радиоктивно сметище.
Аз бях от жертвите.
Не бях достатъчно бърз, а и някакъв мазохистичен инстинкт ме накара да видя дали новият световен безпорядък все пак е накарал доцент Лозанов поне малко да смени изтърканата плоча и да ни ощастливи с някакво ново разбиране за процесите на тази планета.
Тежка греда.
Доцент Лозанов започна отдалече с поетична меланхолия.
Корабът на либералната демокрация, каза той, е напуснат отдавна.
В неговия поглед планетата е станала жертва на политически хищници - Тръмп, Си Дзинпин и Путин щели да си поделят света на сфери на влияние, мачкайки нещастната Гренландия, стъпвайки в кървавия прах Украйна и удавяйки в солените води на Тихия океан Тайван.
Фактът, че в разгара на "либералната демокрация" и нейния политически пик се случваше абсолютно същото остава незабелязан от кавалера на папионката. В неговото съзнание светът е живял в някаква лъчезарна утопия на правата, международното право и хармонията и сега всичко това е отишло по дяволите.
Това послужи и като обяснение за оставането на ПП/ДБ вън от властта.
Те били апостоли на либералната демокрация, а светът станал жертва на политическото насилие и тиранство. Живи да ги ожалиш.
Този анализ вероятно можеше да мине като нещо меланхолично, странно и екзотично, ако не беше особената фиксация на доцента в митичния град Москва ("Москва, Москва! Ти ярко пак пламтиш, ти пак туптиш! Ти си огнено сърце...", както беше казал Смирненски). Нека обаче цитатът да ви заблуждава - в погледа на телевизионния анализатор Москва е новия Мордор, столицата на ада, центърът на злото в този свят и заради това осем пъти повтори, че чака да види дали правителството няма да хване "влака за Москва". Тази жепейска стилистика се превърна в новата апокалиптична логорея на Лозанов. С такова ниво на тревожност хората обикновено търсят психиатрична помощ, а не дават интервюта за сутрешните блокове, но в България и без това нивото на грижа за хората с ментални проблеми е скандално ниско.
Доцентът с папионката се раздаде и в поставянето на задачи - тест за "западността" на кабинета щяла да бъде еврозоната.
Иначе хората пак щели да излязат на улицата, за да защитят евроатлантическите ценности и всички останали политически митологии на остатъчното градско дясно.
Разказваме всичко това не, за да танцуваме хора върху остатъците от една политическа психика, а за да посочим централен проблем на българската политическа публичност.
Ролята на анализаторите не е да се изживяват като шамани, които омагьосват реалността, а да се опитат да обяснят на хората какво се случва и какво да очакват в окото на геополитическите турбуленции. Вместо това нещастните български граждани получават димящи коктейли с неясна идеологическа сплав и жепейски метафори, които не им говорят абсолютно нищо. Защото това за "влака за Москва" е абсолютно фалшива дилема.
Пред българското общество не стои въпроса за геополитическия избор, а за излизането от политическата криза, която за четири години пресуши всяка надежда за по-различно и нормално бъдеще.
Точно тук се вписва и въпросът за еврозоната.
Той не може да бъде решен с комсомолски ентусиазъм и идеологическа патетика.
България трябва да влезе в еврото, когато е готова и когато това няма да разруши нейната икономика.
Пред бюджета днес стоят огромни въпросителни, а дефицитът в него е обект на ожесточен икономически и политически спор.
Да твърдиш, че влизането в еврозоната е политически въпрос означава да не даваш пет пари за това как ще се отрази подобно действие на всички български граждани.
Точно така преди около година, когато Хърватия се присъедини към еврото, знайни и незнайни бакалаври по икономика ни обясняваха, че при тях всичко ще е наред, вадеха се статистики за ниска инфланция и се хвърляха токсични слюнки срещу всички, които си позволяваха да не приемат тази стъкмистика. Днес виждаме резултата от прибързаното влизане - в Хърватия започна реален протест на потребителите срещу високите цени в големите търговски вериги. Ситуацията съвсем не е толкова розова, колкото ни я рисуваха телевизионните папагали. И точно тук е проблема. Когато по екраните шестват анализатори, които са захранени с чужди пари, тяхната обективност изчезва. Те са идеологически работници на други държави, а в това уравнение липсват единствено българите.
Едва ли ще намерите друга страна в която щом се случи някакво злощастие с български кораб, либералната експертна общност първа да започва да грачи: "ами ако са виновни, ами ако са наистина руски агенти?". Ако някога се случи подобен инцидент отново и първата ми мисъл е за "имиджът на България", а не за българите в беда, честито! Вие сте готов да замените Георги Лозанов като телевизионен анализатор.
Отговаряте на всички условия и критерии.
Геополитическата дилема също е фалшива.
Проблемът на Европа днес е, че тя става жертва на всичките си грешки от виновното минало и не може да се отърси от тях. Европейският избор съществува, проблемът е, че ЕС днес е сянка на самия себе си и става лесна жертва на бурята, която разтърсва света. ЕС прави грешка след грешка във външната политика - още от времената на започналата гражданска война в Сирия до сегашното завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом. Това трябва да бъде изследвано като феномен.
Европа практически няма участие в големите конфликтни зони на света, но незменно плаща солената цена за тях.
И на фона на всичко това се появява една Папионка и пак съска за "влака към Москва", без да осъзнава, че това един ден ще се окаже самосбъдващо се пророчество.
Но тук липсва анализ, експертиза, дори и елементарно разбиране за света. От птичи поглед дори се вижда, че правителство, което е сглобено толкова трудно и е резултат на такива големи компромиси, няма как да се захваща с огромните геополитически въпроси. То нито има мандат, нито съгласие по това. Но междувременно, докато костюмарите по телевизионните студия, се правеха на световни разбирачи, България затъна в свои собствени кризи от които няма лесно излизане. През 21 век в една европейска държава малко сняг остави цели области без ток по празниците, а пострадалите ще има да чакат компенсации и никога да не ги докачат. Пак през 21 век български градове живеят в средновековен режим на водата, резултат от безкрайни бездействия и вечно нагласяне на схеми. Но за топумовете на републиката тези теми не съществуват. Защото на тях не им пука как живее държавата. Те искат политика в съзвучие със собствените си фобии и комплекси, отражение на тяхната кошмарна психика, където хората не съществуват.
Не е само Лозанов. Наскоро и друг виден анализатор Деян Кюранов пусна своя петиция срещу "тръмпутинизма". Думата за кратко стана легендарна и роди повече мемета от образа на фолкаджийка, която се прави, че шмърка кокаин. Оказа се, че практически неизвестния Кюранов се опитва да го играе активен борец срещу тръмпутинизма и призова да се събере боен отряд от чисти съвести, които да го съпътстват в борбата. Отворих наскоро петицията му. Под нея има около 160 подписа. 100 от тях обаче са абсолютно анонимни. Много типично и българско. Вием срещу тирана, срещу големите злодеи на планетата, но ако можем да си останем в тайна, че Тръмп все някога може да пусне програма за финансиране, а тогава два милиона обществени паразита ще се наредят на опашка, за да бъдат ощастливени. Това псуване под юргана е отколешна черта на националната психика. Още Вазов я пародира в "Чичовци", а днес вероятно класикът би написал втора част на повестта - "Тръмпутинци".
Ние живеем в катастрофата на либералната словесност и визия. Всички вече са го осъзнали. Само телевизиите още живеят в предишния век. Векът на позорните папионки.
No comments:
Post a Comment