От великата халюцинаторна фантазия на Дейвид Линч "Туин пийкс" в българския език завинаги влезе мистичната, леко налудничава и сюрреалистична фраза: "Совите не са това, което са".
Милиони фенове на Линч по цял свят през годините са се опитвали да проникнат в дълбочината на този слог, да го разнищят психоаналитично, да го прекарат през всякакви възможни свещенни текстове и философски трактати, за да открият на дъното някакво откровение за живота, но в литератата и кинобълнуванията тази рационалност никога не работи.
Да не говорим за това, че понякога истината е пред очите ни, но понеже Линч посвети целия си великолепен живот на това да поставя капани и да ни кара да погледнем на света от най-абсурдния ъгъл, мнозина и до днес не могат да повярват, че крилата му фраза може би е съвсем ясна, точно приложима и не се опитва да хване неясен биологичен вид в бездната, а описва света пред нас, тук и сега, свят, който винаги е по-различен от нашето мислене за него.
Ако приложим тази фраза върху българския политически живот ще видим, че с нея може да бъде описано страшно много. И без това в България от началото на прехода витаят вечните подозрения, че партиите са само опаковки на скрити интереси, парламентът е просто осветената част от политиката, която се прави в задкулисието, а паралелната държава е с пъти по-силна и зловеща от официалната такава. Преминаването през кризата на последните четири години и превръщането на изборите в национален спорт с трагични резултати, допълнително доказа правотата на Линч. Въоъръжени единствено с тази фраза и днес можем да видим какво е моментното състояние на българската политика в миговете след няма и 100 дни кабинет, странно мнозинство и опозиция в състояние на радикален полуразпад.
Нека да започнем с една от епичните новини на миналата седмица.
Мустафа Емин официално обяви, че става съветник на лидера на "Величие" Ивелин Михайлов. Ядрена бомба да се беше взривила на "Витошка" вероятно нямаше да потресе така цялото градско дясно, както този анонс. Нека да припомним - само преди две години Емин беше съветник на министъра на отбраната Тодор Тагарев и се прочу след като вдигна скандал на лекарите в "Пирогов", че не обръщат внимание на детето му. Тогава той беше записан от камери как постоянно звъни в "Шокова зала", истерясва пред лекарите и сестрите, а след това орева света, че е бил жертва на хибридна атака от страна на Москва. И не е само той - цялата секта изрева на умряло. Оказа се, че нямало нищо по-естествено от това да крещиш на лекарите, да ги заплашваш със служебното си положение, а който недоволства от това е агент на Кремъл и личен шпионин на Путин. Десетки статуси пълни с гъргорене, моралистични плюнки и политически оргазми бяха написани в защита на Емин, който се оказа перспективен кадър на "Да, България". Хора, които до онзи ден не бяха чували името му го изкараха гениален тактик в отбраната, експерт от такъв калибър, че лично Кремъл е дал старт на операцията по неговото дискредитиране. Това се случи през 2023 година - правителството на Сглобката още набираше скорост в глупостите и евроатлантическата утопия изглеждаше вечна и непоклатима. Именно заради този скандал най-вероятно шефът на "Пирогов" дълго беше тормозен административно, заплашван с отстраняване на поста и какво ли още не.
Сега се оказа, че Мустафа Емин е избягал от партията и набързо е отишъл във "Величие". Мрак. Ужас. Драма. Как да си вземеш слюнките в защита обратно? Десницата се оказа в морален запек.
Защото в тяхната митология "Величие" е кремълски проект. То, май се оказва, че те живеят в среда само на кремълски проекти и изведнъж младият син на партията реши да бяга натам. Какво се случва с руските пипала? Как да обясним на децата, че героят от светлина се присъединява към батальона на орките?
Совите не са това, което са.
Мъдростта се отнася не само за градското дясно, но и за "Величие". Тези, които трябваше да са нещо различно и паразитират политически върху гражданското недоволство изведнъж решиха, че точно Мустафа Емин трябва да е техен съветник. С коя експертиза ги е впечатлил? С какво разбиране за света? Въпроси без отговор. Или на тях трябва да си отговарят избирателите на тази партия, които убеден съм, едва ли приемат такива резки политически акробатики и ги считат за нещо нормално. Но тези, които трябваше да се отрицание на евроатлантизма в неговия брутален вид да си вземат трансферен евроатлантик, също показват своята двойнствена природа. Нищо не е такова на каквото се прави на избори. Това е вечната българска трагедия.
Същата ситуация се случи с вота на недоверие. За първи път в историята на крехката и тревожна българска демокрация тази процедура се оказа по-голям проблем за опозицията, отколкото за управлението. Защото в рамките на 51-ото Народно събрание опозицията е тежко разделена, захвърлена в морална криза и абсолютно необединяема. "Възраждане" решиха да атакуват кабинета по отношение на външната политика преди правителство да направи и 100 дни. Оказа се, че ПП/ДБ обаче няма да го подкрепят, защото те чакали юни, когато на масата трябвало да бъде сложен конвергентния доклад за влизане в еврозоната. През юни обаче - изрепчи се Кирил Петков в едно телевизионно предаване - митичните сили на доброто вече готвели вот на недоверие за корупцията и щели да го внесат. По подобни твърдения трябва да се изказва или психиатър, или поет. Или смяташ, че правителството трябва да си отиде тук и сега и буквално подкрепяш всеки вот на недоверие или просто не искаш да си признаеш, че чакаш да те поканят в управлението. Разбирам градското дясно - след всички изръсени тъпотии, глупости и грандиозни лъжи за тях ще е политическо самоубийство да гласуват заедно с "Възраждане", но отказът от подкрепа е полупризнание, че министрите не се справят чак толкова зле. Позицията на ПП/ДБ да не гласуват е абсурдна, защото дори и техните гласове нямаше да свалят кабинета. А оправданията с потенциалното приамане на еврото вероятно не работят дори и пред най-яростните десни зомбита. Градската десница просто е във вакуум, защото дори и голямото чудовище Делян Пеевски вече не е в състояние да мобилизира избиратели. Ако Пеевски ти е враг, когато си в опозиция, защото ти става политическо другарче, когато управляваш? Дори и най-закалените костовисти, дори най-хардкор десните талибани с болка осъзнават философското противоречие в тази позиция. Нима десните партии твърдят, че правителството сега не е корумпирано, но след два месеца вече ще бъде и заради това пазят вота за тогава?
А каква опозиция имаше едно време. Ехеее. Сега совите не са това, което са. Но при такава опозиционна конфигурация правителството като едно нищо ще успее да изкара четири години и не, защото е най-доброто, а защото наистина за първи път в историята в парламента няма никаква алтернатива, а опозиционните партии са като радиоактивни елементи, които не могат да взаимодействат един с друг.
А какво да кажем за самия Делян Пеевски? По времето, когато Мустафа Емин искаше да бие лекарите в "Пирогов", той беше лицето на българския евроатлантизъм - посрещаше Зеленски, получаваше орден от украинското посолство. После вятърът се обърна - и сега Украйна беше натикана в политическо мазе, а Пеевски започна да говори като преоткриващ се социален наблюдател. Изведнъж откри проблемите на българските граждани, социалното недоволство, високите цени. Проблемът не е в тематиката му, а в скоростта с която я сменя. Вярно е, че в негово лице отечеството си има върховния телевизионен зрител, който е поръчал на литературните си негри да са готови с позиция в мига в който гледа нещо по новините, но точно този начин на правене на политика разкъсва крехките нишки на доверието и допълнително стрива на прах надеждата за различно бъдеще.
Совите отдавна не са това, което са.
Същото е и с правителството, по дяволите. То се роди като абсолютна неизбежност след месомелачката от избори, но дали само преди една година някой можеше да предположи, че точно тези три партии ще се в основата на управлението с палавата добавка на АПС, които трябва да са вечната променлива на българския политически живот. Ясно е, че след водопад от кризи ще е твърде наивно да искаме последователност, но наистина щеше да бъде добре такъв кабинет още отсега да почне да говори за други теми отвъд еврозоната и нейното съмнително щастие. Именно невъзможността на партиите или тяхната травма да си представят по-далечен хоризонт е основната причина да живеем в този дейвидлинчовски свят, където нищо не е такова, какво трябва да бъде.
"И нищо и никой не е място, само думите във речника", пееха "Контрол" в мътното начало на прехода.
Сега като гледам актуалното състояние на совите и това, че никой не е място с ужас се питам да не започваме всичко отново?
Ето това е кошмар от който и Линч би избягал.
No comments:
Post a Comment