Политическият пенсионер, призракът от отвъдното на десницата, идеологическият гуру на "Да, България" Христо Иванов блесна вчера с удивително откровение.
То трябва да бъде цитирано, защото преразказът ще унищожи автентичното му дълбокомислие: "Властта е място. Ако там не сложим вашите тела, на това място ще бъдат други. Тези, които не трябва да са на власт".
И целият този токсичен коктейл бе поднесен на публиката, че десницата доказала, че не иска властта на всяка цена...
Всъщност проповедта на Иванов показва точно обратното.
Това е апология на алчността за власт, инструментализирана като някаква морална визия за управление. Нищо подобно обаче няма в действителността - призракът на Христо Иванов, подобно на призрака на бащата на Хамлет, изисква от своите съподвижници незабавно, постоянно и неспирно участие във властта. Нещо, което неговите клонинги многократно приложиха в последните години - от влизането в спалнята на Бойко Борисов до седенето в скута на Делян Пеевски.
Иванов може да е спокоен - в залата го слушаха небесни създания, които вече са изсечени по примера на сектатата.
Те искат власт и знаят, че техните тела са създадени за властта, а всички останали кучета ги яли...
Това, което пенсионерът ръси пред своите ученици всъщност е автентичната експлозия на политическата секта в която отдавна се е превърнала градската десница.
Те не просто живеят с усещането, че са елит, на тях им набиват канчетата, че са родени за властта и са повече от всички останали. Тоест има "правилни" хора за управление и "неправилни".
Под подобно твърдение би се подписал направо Алфред Розенберг. Подобни мисли вероятно са си разменяли членовете на сектата "Аум Шинрикьо", която през 1995 година пусна зарин в токийското метро.
За каква демокрация изобщо говорим след като най-разглезените деца на българската политическа система биват зомбирани точно по този начин? Подобно разсъждение няма нищо общо с политиката - в него има псипологическа патология, която отвращава всички нормални хора от градското дясно.
И съвсем доскоро тази сектантщина не личеше толкова, защото медийната паяжина на психодясното е разгърната мащабно, но геополитическата буря в света отвори очите на хората.
Христо Иванов е прав, че една партия не може и не бива да развива психологията на вечна опозиция, защото това я вкарва в нокдаун. 8-те години на Корнелия Нинова в БСП са ясното доказателство.
Но проблемът на политическия пенсионер и глас от отвъдното е, че той създаде всеядно политическо чудовище, което със своето разбиране, че властта е място на което трябва да присъстват само нашите костюми, буквално разгради всяка смислена кауза.
От съдебната реформа, до отвоюването на държавата от мутрите.
Точно бастуните на десницата плюха на тези каузи и ги занулиха.
Защото нито един от техните идеологически зомбификатори не им каза, че във властта трябва да се влиза с принципи.
Казаха им точно обратното - властта е място, където трябва да сте вие, за да се натъпчете до безобразие и после никой да не може да ви изнесе от там.
Дори и това място да е политическата морга на прехода.
No comments:
Post a Comment