Забраната за това Марин льо Пен да се яви на следващите парламентарни избори не е триумф на демокрацията.
И тук няма никакво значение кой какво смята за идеите и визията на французойката.
У хората се е насложило тежкото усещане, че в ЕС управлява политически картел, който не допуска различните гласове и идеи.
Във Франция удариха Льо Пен, в Румъния забраниха Джорджеску - пред очите си виждаме една тъмна и мътна вълна, която не води към добро бъдеще.
Защото административното отстраняване на алтернативите не ги приключва.
Дори напротив - репресията им дава политически адреналин.
Защото в края на деня изтощеният от идеологически промивки на мозъка избирател започва да се пита: "Абе, тези защо са им толкова неудобни?".
Всеки път, когато на хоризонта се зададе геополитическа буря, политическите елити на западния свят започват да крещят едно и също: "Трябва да защитим нашата свобода и демокрация.
Врагът иска да унищожи нашите ценности".
И ние дълго време се плацикахме в розовия вакуум на това понятие. Но врагът май не е външен.
Той е някъде там - при забраните, административните репресии, при насилственото отстраняване на кандидати от изборите.
Това вече не е демокрация, а някакво нейно огледално и карикатурно отражение.
И е рецепта за катастрофа.
Нея съдът не може да я спре.
No comments:
Post a Comment