Александър Кьосев стене в нета, че Милен Русков извършва зрелищно самоубийство пред цялата страна.
Реших да проверя какво е разтревожило и ужасило така култорологичната душа на професора и попаднах на брилянтен статус на Русков, който като съвестен антрополог установява, че ПП-ДБ е форма на дееволюция и я описва безпристрастно като биолог, който гледа микроб под силно увеличително стъкло.
Тъжно, но болезнено вярно наблюдение.
И точно това Кьосев нарича самоубийство.
Представяте ли си?
В очите на професора, когато имаш мнение, което се отличава от мнението на мейнстрийм павианите, това те самоубива. Ние всички трябва да сме еднакви. Подредени като соеви бисквити една до друга - безглутенови, безвредни и поръсени с чия от Мадагаскар за хипстърски блясък...
А истината е съвсем обратна.
Смятам, че точно сега Русков намери истинския си обществен глас.
Писателят не може да бъде обитател на кула от пясък и да е втренчен до полуда в нарисуваните звезди по небето.
Истинският писател трябва да присъства тук и сега.
И да влудява до побъркване всички уеднаквени сноби и техните мънички, подлички и зализанички политически пристрастия.
Той избира не да размахва пръст и да примлясква пред картонените видения на политическите пърформанси. А да стреля точно в разсейките на тумора, който е задушил България.
Русков е великан!
No comments:
Post a Comment