Нищо не остана

 

Потресаваща сценка: лидерът на ДПС-Ново начало Делян Пеевски кани журналисти в кабинета си, за да им представи своя нов "Музей на сглобката". 

Това, което прави впечатление не е политическият пърформанс (в тези времена той идеално се вписва в реда на нещата), а мълчанието на медиите. 

Нито един журналист не зададе въпрос. 

Поне един.

Тук не става дума дали някой одобрява Пеевски или не. 

Не говорим и за политически позиции. 

Лидерът на ДПС-Ново начало обаче е достатъчно незаобиколима фигура в нашата обществена среда, за да може журналистите никога да не мълчат в негово присъствие, а да го разкъсват с въпроси. 

Нека да не го питат за протестите, гнева и яростта, но можеха поне да се поинтересуват от неговото мнение дали държавата трябва да приеме нов бюджет или да се задоволи с продължаване на стария. 

Ако в присъствието на един политик репортерът мълчи това е некрологът на журналистиката. 

Тъжен помен за нещо, което можеше да е велико, но днес е само един призрак, обезкостен, безгласен, който вече не плаши абсолютно никого.

Мълчанието на медиите е един от симптомите на тежката политическа криза. Щом медиите не питат значи вече няма разговор за бъдещето, политиката е бездиханна, а на нейно място са дошли обидите, ритниците в пленарна зала, изобщо един колективен Радостин Василев, безнаказан и неподлежащ на въпроси...

Стефан Продев, незаобиколимият титан на българската журналистика, бащата на съвременните медии имаше свое верую за журналистите: "Необходимо е да се пише кратко, ясно, точно и смело - нищо повече, нищо по-малко". 

Точно това е голямата липса днес. 

Там, където има мълчание просто няма смелост. 

А без смелост журналистиката обитава вечно слугинския килер на политиката и това си личи по липсата на въпроси.

Независимо от общото мнение, че във вихъра от подкасти, социални мрежи, статуси и вечни разбирачи журналистиката глобално е в криза, това не е много вярно. Медиите по света продължават да бъдат някакъв еталон за ровене във фактите, изваждане на дребните детайли, които са ключови, и търсене на истината. 

Журналистиката в България е в криза, защото в последните години тя бе развратена от дребнотемията и външните поръчки. 

По пътя на антиселекцията за медии у нас минават информационни източници, които не само не търсят истината и не се стремят да разнообразят гледните точки, ами съвсем целенасочено набиват в главите на хората една-единствена "истина" и резултатът е, че обществото вдигна ръце от медиите. 

И днес вече виждаме резултата - мълчание пред Пеевски, мълчание пред Борисов, тотална липса на въпроси по най-важните проблеми. 

Тази абдикация е кошмарът на ежедневието и след нея просто вече няма нищо. 

Останалото е мълчание...