Пускам този статус на великия геополитически анализатор Рутко Олева неслучайно.
В своето разтърсващо есе Колева възражда идеята за Балканска федерация, една от великите мечти на Георги Димитров.
Тя го нарича с модерната заемка "алианс", ама по същество това е едно и също. "Всички печелят", казва Колева.
И вероятно е права.
Федерация на Балканите би била мощна и би се превърнала в реална сила на Стария континент.
Проблемът пред това обединение е само един - историята. Балканите са затънали в кървава история и колкото й да се опитва някой, тя няма как да бъде заметена под килима.
Когато Димитров тръгва да осъществява тази идея, той веднага челно се сблъсква с гноящата рана на полуострова, наречена "Македония". За да съществува Балкански алианс, "Македония" трябва да бъде отстранена като национална травма на България. И така комунистите започват политиката на македонизация, толкова обругавана и хулена от днешното дясно и нейните хоби-историци. Прочел съм доста неща по темата. В съвременната дясна публицистика обичат да наричат идеята "кървав покер между Сталин и Тито", коварен план за подаряването на България на Югославия, разтварянето на нейните национални граници в един голям политически субект.
Пределно ясно е, че подобни литературни сравнения не описват цялата ситуация. България в края на 1944 година е изправена пред непосилен избор - да жертва история или да жертва територия. Това не е моя мисъл. Няколко пъти съм чувал да я развива Георги Коритаров. Комунистите избират да не жертват територията и започват своите усилия да подменят историята. Не пожелавам на никого да бъде изправен пред такава дилема. Цената, която БКП плаща никак не е малка, защото партията съвсем не е единна по отношение на тази политика. Местните структури в Благоевградско например по никакъв начин не съдействат на подобна политическа линия. Висши функционери на партията също настръхват срещу югославската пропаганда.
Ироничното е, че днес Колева се сблъсква със същия проблем и тя го решава точно както го решават комунистите - стреля в историята.
"Обръщането назад" не е куул, трябва да гледаме напред. Цар Самуил е призрак, който трябва да бъде забравен или оставен да прашасва в някакъв гръцки музей, защото нашите певици вече имат планове за обединени Балкани под флага на евроатлантическите ценности.
Балканският алианс ни чака зад следващия ъгъл, но коварната Русия пречи на това бляскаво бъдеще на вечно приятелство и благодат.
Връщането на тленните останки на Самуил заради това на нея й се вижда като проблем.
Историята пречи на бъдещето.
Патриотизмът е прът в колелата му.
Историческите казуси нямат право да съществуват.
Много е яко как съвременната соева мисъл преоткрива дилемите на Димитров, въпреки, че сигурно Колева ще се гръмне, ако осъзнае по стъпките на кого върви. Разликата е само едно - тогава обвиняваха Русия, че иска да конструира единен балкански алианс, сега Русия е виновна, че му пречи да съществува.
Пиши "Русия" и да бегаме...
