Friday, June 08, 2012

Eвро 2012 - истинска политическа битка



Още на първия ден от Евро 2012 година ми направи впечатление, че началните мачове едно към едно копират политическата ситуация на Стария континент. Футболът се оказа продължение на политиката, но с други средства. А вероятно винаги е било така, а днес просто кризата вече ни помага да го видим ясно като бюста на абитуриентка, облечена в свръхлиберална рокля. Европейското първенство разигра минивариант на всички страсти, които разкъсват континента и го превръщат в сапунен сериал с порочен неолиберален привкус.


Първият мач Полша - Гърция почна съвсем логично. Веднага се забеляза високомерието на Полша като страна, която изобщо не е влизала в криза. Поляците играха нахъсано и агресивно точно като хора, които искат основната част от еврофондовете да са за тях. Тоест те имаха какво да доказват - превъзходството на европейската нация, която обаче трайно е влюбена в собствените си лудости, все още несанкционирани от ръководството на ЕС. Високомерието се оказа добра краткосрочна инвестиция - поляците вкараха гол и повярваха, че тяхното превъзходство вече е официално благословено и от боговете на политиката и футбола. Като бонус към това, че са връзкари и домакини те елегантно бяха подпряни и от съдията, който побърза пресилено да изгони грък към края на първото полувреме. Нали знаете как е - гърците днес вече са виновни за всичко. Пък подозрението, че те колективно ще гласуват за СИРИЗА ги прави още по-виновни в очите на правоверните европейци. И така единият грък се насочи към съблекалните, а пък поляците почнаха като аристократи да се разхождат по терена със самочувствието на хора за които Меркел не е казвала, че са мързеливи и, че не си плащат данъците.


Това, което всички пропускат обаче е, че гърците не са ходещи лузъри, те са активна нация, която знае как да се организира в миговете в които изглежда, че светът се разпада и повече никакви изходи не са останали. Заради това поляците останаха като гръмнати, когато в 51 минута гърците възкръснаха като Зевс, който се е насочил в акция по прелъстяването на някоя нимфа, изравниха резултата и мащабно се върнаха в мача. На поляците това им подейства като изборът на президент-социалист насред неолиберален вихър - все едно някой ги поля с ледена вода на собствен терен. Това всъщност е символ на кризата на Европа - Европа просто не може да се променя бързо, не е повратлива като гръцки нападател, бюрокрацията я е лишила от енергия и я подчинила на диктата на политическите клишета.
И така мачът се изравни...


Самите гърци обаче също имат проблем. Те все още не могат да си повярват достъчно. Не искат да схванат, че днес като никога (или пък както и било винаги) съдбата на Европа е в техни ръце. Не е нужно да си с капацитета на Славой Жижек, за да стигнеш до този извод. Именно протестната енергия на Гърция е великият резервоар за обновление на ЕС, защото бунтът има склонност да се мултиплицира като фейсбук статус, посветен на кончината на някой певец. Но самите гърци още не го осъзнават и заради това точно, когато трябваше да размахат крила и да скрият топката на поляците, те се издъниха като европейски финансов министър, спипан да проявява милост.
Капитанът на гърците изпусна дузпа, защото така и не успя да се убеди, че победата я възможна. Той би тази дузпа точно като нещо, което сякаш се случва насън. И съвсем логично не я вкара. А те почти успяха да обърнат мача. Дори съдията се стресна и изгони вратарят на поляците. Усети се, че иначе дори и в правоверна Европа няма да го гледат с добро око, ако се държи като немски евродепутат в емоционална криза.
Но след това мачът зацикли като Еврокомисията върху директива за дълговата криза и така и не успя да излъчи победител. 
Идеално геополитическо отражение на ступора в цяла Европа.



Русия – Чехия пък беше пир за сетивата, дори и за човек като мен, който се сеща за футбол един път на четири години. Руснаците като страна, която винаги е била с единия крак в Европа, а с другия в Азия, винаги гледана подозрително от цялата западна преса и олигархия, успяха по култов начин да приспят чехите и 14-15 минути им дадоха да се правят на футболисти от европейска класа. После обаче изригнаха като ракета „земя – въздух”. Унищожиха чехите  точно, както „Южен поток” е на път завинаги да унищожи „Набуко” – вкараха им два гола с такъв невиждан политически финес, че чехите започнаха да се държат като герои на Достоевски, наказани от съдбата, но неизвестно защо.
Ако се замислите – картината в политическо отношение е аналогична. Европа си въобразява, че познава Русия, държи се като някакъв ментор с нея, но на практика си няма дори и най-малка представа какво се случва там и защо се случва това. Европа обича да обяснява Русия с клишета, а руснаците това ги устройва жестоко, защото точно клишетата не ги ловят по никакъв начин.
Руснаците играха като страна в подем, с толкова хъс и амбиция, че чехите не успяха да се върнат в мача дори и, когато намалиха за малко разликата.


Всъщност, ако трябва да критикуваме Сборная, трябва да споделим, че тяхното усещане за превъзходство за малко щеше да ги унищожи. Но пък вероятно заради това без капчица милост порязаха всякакви амбиции на чехите да си въобразяват за нещо като победа и вкараха още два гола при това като на шега. 
Всички десни анализатори и блогъри на свободна практика и американски хонорари сигурно са гледали с ужас тази футболна среща, защото тя великолепно потвърждава всичките им подозрения – Русия е държава на скорост, която гази като танк по време на Втората световна война.  И Европа трябва да излиза срещу нея подготвена, ако изобщо вече знае как...


Евро 2012 започна като истинска политическа битка. Вероятно заради това на това първенство възнамерявам да подкрепям всички политически аутсайдери, защото мразя банките да ми казват коя страна е готина и коя не.
Футболът е запазил своята драматична страна и това е прекрасно. Ако политиката малко повече приличаше на футбол – сега целият политически елит на ЕС щеше да е на резервната скамейка.
Не пречи да помечтаем малко, нали?



Thursday, June 07, 2012

30 въпроса за книгите



Попаднах на една литературна анкета с 30 въпроса за книгите и се амбицирах да отговоря на всички тях. Йосиф Бродски навремето казваше, че неговата биография като човек не е интересна и единственото смислено, което може да разкаже за себе си е своята биография на читател. Докато пишех отговорите осъзнах, че ние можем да разберем света най-вече през книгите, защото светът  съществува, за да бъде пресъздаван, разбиран, интерпретиран и преразказван. Това е нашият начин да оставим следа след себе си и да оставим следи в себе си. Рядко съм писал нещо с по-голямо удоволствие от отговорите на тези въпроси.





1. Любима книга: Не мога да дам конкретен отговор на този въпрос. В различни периоди от живота си бих посочил различни книги - "Сняг" на Орхан Памук, "Измерването на света" от Даниел Келман, "Ни вест от Гурб" от Едуардо Мендоса, "Играта на ангела" от Карлос Руис Сафон, целият цикъл "Хиперион" от Дан Симънс. Харесвам "Майстора и Маргарита". Чел съм я 15 пъти. Избягвам да го споменавам обаче от оригиналност. Просто много хора прекаляват с харесването на "Майстора и Маргарита", а дори не съм сигурен дали са я разбрали правилно. Харесвам журналистически книги от типа "Призрачни войни" на Стив Кол и "Ал-Кайда - пътят към 11 септември" от Лорънс Райт. Такива книги се пишат трудно, бавно, трябва да се видиш с два милиона души докато ги напишеш, да обобщиш невероятно количество сложна информация. Това респектира...
Егати гадния въпрос. Който може да си каже любимата книга и тя е само една, все едно се е прострелял в слепоочието.


2. Най-омразна книга: не мога да понасям Куелю. Мразя книгите от типа "Подсъзнанието може всичко" или "100 начина да подобриш живота си". Веднъж попаднах на книга с истории, наречена "Пилешка супа за душата". Очевидно душата ми се оказа алергична към пилешката супа, защото лиготията на историите щеше да ме унищожи. Мразя американски тийндейджърски романи, защото съм убеден, че ако някой ден светът бъде унищожен причина за това ще именно поотрасналите днешни американски тийнейджъри.
Намразих и книгите на Георги Господинов. На него просто адски му личи колко много се старае да бъде модерен. И става смешен.



3. Книга, която ви кара да се смеете високо: книгите за Уилт на Том Шарп, "Животът и необикновените приключения на войника Иван Чонкин" от Владимир Войнович, целият Хашек, "Наталия" от Антонио Гомес Руфо


4. Книга, която ви кара да плачете: избягвам да плача на книги. Много от тях лесно могат да те разреват. Последната книга, която почувствах сякаш с кожата си беше "Марина" от Карлос Руис Сафон.


5. Книга, в която бихте искали да живеете: във вселената на "Пътеводител на галактическия стопаджия".  Или в безметежната вселена на Удхаус. Има един разказ на Уди Алън за един среден американец, който намира изобретател, създал машина, която намира начин да те прати в някой роман. Образът си избира да отиде в света на "Мадам Бовари", защото очевидно си пада по хронично недоволни интелектуалки. Приключението не свършва добре. Намерете разказа и ще се убедите.


6. Любима книга от детството: "Маншон, Полуобувка и Мъхестата брада" - двете части на книгата. "Небивалици" на Доналд Бисет, "Отвличането на автобуса" на Чавдар Шинов, "Приключенията на Незнайко" на Николай Носов.


7. Книга, която може да цитирате: "Непосилната лекота на битието" - има цяла част в нея, разсъжденията за неприемането/приемането на историята, които мога да пресъздам пичти буквално. Кундера е майстор в това да те впримчи в капана на своите разсъждения. Вероятно, защото се прави на непукист.



8. Книга, която ви плаши: "Голият обяд" на Уилям Бъроуз. Книгата има размах и стил, но ми приличаше на явление от друго измерение. Все едно си се сблъскал с доста чужд разум.


9. Книга, която ви отвращава: "Войникът и държавата" на Самюел Хънтингтън. По-отвратителна и гнусна книга не съм чел досега. Хънтингтън е едно милитаристично копеле, което е заслепено от своите фобии.


10. Книга, която промени живота ви: "Адамов комплекс" от Владислав Тодоров. От нея схванах, че силата на левия политически език е жива, мощна и продължава да запленява въображението. Ироничното е, че Тодоров пише книгата си, за да докаже точно обратното. В крайна сметка обаче и той попада в плен на радикалната лява словесност. Искаше да убие левия език, а всъщност го възкреси и запази.


11. Книга от любим автор: "Лазурната мас" от Владимир Сорокин


12. Книга, която описва живота ви: "Сирените от Титан" от Кърт Вонегът. Това е шантава и фантастична книга, но цялостното й светоусещане адски си прилича с моето. Заради това я четох с изумление - книгата отгатваше мислите ми преди дори да успея да ги формулирам.


13. Книга, чийто герой наподобява вас: Вавилен Татарски от "Generation П" на Виктор Пелевин. И аз подобно на него възприех целият преход като някаква гигантска медийна манипулация. Не станах мъдрец и не преоткрих притчата за Симург, но като цяло чувствах, че все едно описват мен.


14. Книга, в чийто главен герой искате да се ожените/омъжите: не съм обмислял сериозно въпроса за брак с литературна героиня. Вероятно, защото такава героиня можеш да видиш гола единствено във въображението си, но не и наистина.



15. Първата книга, която си спомняте да сте прочели като дете: Трите тома с приказки на Ангел Каралийчев. Издателите бяха направили странен номер. Сред всички приказки бяха сложили и част от разказите от сборника на Каралийчев "Ръж". Тези разкази вероятно са едно от най-добрите приозведения на българската литературата, но в тях има толкова тъга и мъка, че когато за първи път прочетох "Гробът го вика" например, усетих как нещо в детската ми душа потреперва неистово. Никога не е имало шанс да не стана комунист след като още като дете изчетох тези разкази.


16. Най-дебелата книга, която сте прочели: откакто почнаха да се пишат многотомно и дебелииии фентъзи-саги, това е въпрос, който е лишен от смисъл.


17. Най-кратката книга, която сте прочели: "Гълъбът" от Патрик Зюскинд. Дори не знам защо я издават в отделна книга. И също така: " Супата на Кафка" от Марк Крик.


18. Книга, от която ви е срам че я харесвате: обичам книги със зомбита, въпреки, че знам, че това не говори за извисен литературен вкус. Харесва ми и романа "Шибуми" на Треванян, въпреки, че е адски недостоверен и главният герой Николай Хел е като някаква версия на Супермен.


19. Книга, която ви възбуди: еротичната възбуда от книги е тема на която може да се посвети роман, така че, ще пропусна отговорът на този въпрос. Ако говорим за възбуда в интелектуален смисъл - подобна тръпка в мен събуди "Махалото на Фуко" от Умберто Еко - просто открих, че интелектът е задължен да иронизира мащабно околния свят. Това беше едно от най-висшите ми културни открития.



20. Книга, която сте прочели най-много пъти: "Рома етерна" от Робърт Силвърбърг (после я изгубих и сега не мога да я открия отново. Мамка им на издателите, които не искат да преиздават своите шедьоври) и "Странник в странна страна" на Робърт Хайнлайн.



21. Любима картинка на книга от детството: обожавах кориците на поредицата "Галактика". Художничката им се казваше Текла Алексиева, именно заради нейните корици възпитах в себе си интересна страст съм сюрреализма и фантастичните илюстрации.


22. Книга, която планирате да прочетете: смятам най-накрая да се хвана и да прочета "Вълшебната планина" от Томас Ман. Намерих си я в едно кашонче само за 2 лева, но от една година си намирам причини да я заобикалям. Предната книга, която заобикалях така - "Степният вълк" от Херман Хесе се оказа изключително яка и сега мога да твърдя, че Хесе е един от любимите ми писатели.


23. Книга, която казвате че сте я прочел, а всъщност не сте: "Критика на чистия разум" от Кант :)))))))



24. Книга, съдържаща любимата ви сцена: обичам сцените на окончателно отмъщение или постигането на откровение. А такива има в много книги.


25. Любима книга, прочетена в училище: банално - харесвам "Тютюн" и то с образа на Лила.


26. Любима нехудожествена книга: "Политическото животно" от Джеръми Паксман


27. Любима художествена книга: Ако някога успея да отговоря на този въпрос с едно-единствено заглавие, значи окончателно съм полудял и трябва да бъде спешно институционализиран.


28. Последната книга, която прочетохте: "В дворците на слънцето" от Брайън Д'Амато. Книгата се оказа неочаквано зарибяваща. Най-накрая видях писател, който наистина е наясно с маите, а не просто си играе с митовете за тях.


29. Книга , която в момента четете: "Норвежка гора" от Харуки Мураками. Мисля, че с нея успешно приключвам четенето на абсолютно всичко, което е преведено от Мураками на български. Наскоро налетях на негово английско издание на последния му роман "1Q84", та възнамерявам да се опитам да положа усилия и да се захвана на английски с него, защото няма да имам енергия да чакам дългия и сложен превод на български.


30. Книга, която обичате да дискутирате на кафе: обичам да дискутирам творчеството на Набоков. Харесва ми носталгията на паметта в неговите книги. Мога с часове да говоря за френските сюрреалисти и дадаисти. Обичам тяхната поезия и екстремен политически светоглед.

Wednesday, June 06, 2012

Дезертьорството



На 3 юли 2008 година мощен взрив събуди призори лятната София и паникьоса заспалите граждани. По-късно се разбра, че взривът идва от склад за боеприпаси в Челопечене. И понеже политическата ситуация вече се разгаряше като горски пожар, гледащата към властта партия ГЕРБ излезе с мощна декларация срещу управлението на Тройната коалиция. "Взриви се не само Базата с боеприпаси в Челопечене, взриви се за пореден път митът за компетентното и отговорното управление на страната в настоящия момент", обявиха в нея гербаджиите и обобщиха, че взривът е символ на краха на гражданското доверие във възможностите на властта да помага на хората в кризисни ситуации.

На 5 юни 2012 година България доказа, че в нея историческото време не помръдва. Отново мощен взрив на боеприпаси хвърли в паника хората, този пък на ямболското село Лозенец. Е, в двата случая има и разлика. През 2008 година се размина без изчезнали хора и жертви. Прочетете отново изречението от декларацията на ГЕРБ. Днес то звучи като харакири за управлението, защото изводът в него и верен. Рухнаха митове, взривиха се не само снаряди, а и самата идея, че ГЕРБ са нещо по-специално.

Проблемът в кризисната ситуация обаче е още по-голям. Оказа се, че вместо държавата да утилизира боеприпасите, работата е възложена на частна фирма. Очевидно е - отстъплението на държавата вече убива хора. Тя се оттегли отвсякъде, остави се на санитарния минум и снарядите започнаха да гърмят. Почнаха да убиват. Дезертьорството вече си личи по печалните резултати.
Големият въпрос е - трябва ли всичко да се вдигне във въздуха, за да започнем да виждаме истинските проблеми? 
Могат ли взривовете да помогнат поне за това? 

Tuesday, June 05, 2012

Политически особености на подуянския парламентарен живот



Дъждът винаги е изненада в Подуяне. Идва неочаквано като вот на недоверие срещу кабинет с осигурено парламентарно мнозинство. Такава е оптимистичната природа на квартала. Хората никога не очакват дъжд, а винаги очакват поевтиняване на ракията. Това е позитивен светоглед, който задържа София като единно политическо и обществено пространство. Без лъчистия и с нищо неоправдан оптимизъм на обикновеното население, столицата отдавна щеше да се е разпаднала на отделни анархистични федерации, които се конкурират със силата на музиката, която се лее от кръчмите.
Заради този оптимизъм дъждът винаги е изненадващ. Идва неочаквано напролет като данъчна проверка на НАП и буйства упорито като кабинет в оставка. Така притичването в дъжда се оказва не само поетично, но на практика и постмодерно действие, защото няма нищо по-омразно в тази вселена от това да се мокриш в дъжд, който нежелан, невъзможен и неповярван. Но това е природата на реалността - тя се проявава дори и когато всички мечтатели я отричат. 
Така че представете си ме в един понеделник, под дъжда, късно привечер, когато напролет нощта все още не е дошла, но денят е подал оставка, как се прибирам измокрен и изтощен в китното Подуяне, което упорито не иска да вярва, че дъждът е възможен, а евтината ракия - не.
Точно пред входа на блока стоят 15-тина бабички, които цял ден са обсъждали вселената и това изобщо не им е омръзнало. Според някои интелектуалци, които от време на време дефилират в медиите, в обществото хората имат различни роли, които изпълняват с вариращи степени на ентусиазъм. Най-важната роля обаче имат шамани - те, твърдят специалистите, трябва да държат лисицата горе в небето, тоест да правят всичко възможно познатия ни свят да функционира според правилата. Експертите доскоро смятаха, че тази социална роля се изпълнява най-добре от интелигенцията. Аз обаче казвам, че експертите могат да ходят да се гръмнат. Единствено обсъждащите света бабички държат лисицата горе в небето и правят цялата вселена възможна. Бабичките пред блока, забелязъл съм емпирично, имат огромен набор от теми и мнения върху околната действителност. Те варират от критична оценка за развитието на действието в сериала "7 часа разлика" до политологична оценка за това кой има най-големи шансове да стане премиер на Гърция, когато й да има избори там (само да вметна, че се опитах да разкажа пред това колективно тяло за моите наблюдения за дискусията в която участваше радикалния философ Славой Жижек, който потупа по рамото лидера на СИРИЗА Алексис Ципрас и каза, че гърците знаят какво искат - искат Ципрас да им стане премиер, но срещнах неразбиране по основни пунктове, защото първо трябваше да обясня кой е Жижек, а това ми се стори трудно като да прокарам левичарски проект за бюджет през месомелачката на Дянков).
И така - понеделник е, аз се опитвам да се шмугна във входа, защото имам за дочитане книгата "В дворците на слънцето" от Брайън Д'Амато - радикална история за летоброенето на маите и тяхната идея за край на света, но парламентът засича моите нелегални действия и ме призовава да спра и да отида, за да дам политически отчет за последното развитие на обществения живот.


Приближих се смутено като Калина Илиева към съдията, когато му е признала, че е среднистка. Бабите обаче не ме оставиха в колебание. Една от тях ме попита как ми се струва напоследък премиера. В колективната фантазия на подуянския парламент всеки журналист почти ежедневно комуникира с премиера и дори беседва с него върху проблемите на управлението постоянно.
Отговорих бързо и екстремистки, че премиерът е абсолютен идиот, който прилича на извънземно, което не пребивава в тази реалност и вероятно един ден заради всичко това ще лежи в затвора. Одобрително мърморене посрещна моето изявление. Почувствах, че се извисявам политически. 
Защото имаше и години в които бабите бяха на почти крайно герберски позиции и тогава всеки разпит за политика бяха като Нюрнбергски или Лайпцигски процес за мен, а политическите ми идеи бяха обругавани с черна ирония и подуянска прозорливост. 
Сега обаче очевидно лявата вълна вече даваше отражение върху народа и той приемаше с разбиране моите крайности. Госпожа Петрова, която винаги е била якобинката в парламента, закален член на БСП, социалист над социалистите, дама, която дори в годините на падение на Тройната коалиция продължи да отстоява с жар постигнатото от предишния кабинет, направо намекна, че престоя в затвора за Бойко Борисов ще бъде ненужно пилеене на пари на данъкоплатците и предположи, че разстрел или бесилка ще бъде качествен отговор на безумно дясното управление. Честно казано - не успях да намеря хуманистичен аргумент да й противореча качествено по този пункт.
Другата част от парламента обаче потъна в политически скепсис. Колективното тяло на наблюдателките на вселената успя да постигне консенсус по проблема, че в момента цялата политика се състои от абсолютни идиоти, а това предполага, че който й да смени Борисов, все ще е същия ужас.
Опитах се да споря партийно, но видях, че не срещам разбиране в народа и заех популистка позиция - въздъхнах с примирение и се съгласих с тезата на мнозинството, че политиката тъне в хаос, че България се е скофтила и, че така не може да продължава повече.
Темата за политиката съвсем неусетно ни прехвърли върху темата за цените на Подуянския пазар. Една от жените разказа с красива доза социален ужас как само за три дни цената на ягодите е скочила с 2 лева.
- При всеки дъжд повишават цената на всичко с левче! - обобщи една от представителките на народа и моментално постигна политическо съгласие за протеста си. 
Друга баба сподели, че като си види пенсията и като види цените, веднага й идва да похарчи всичките пари за пистолет и да се саморазправи като камикадзе с носителите на това социално зло, което прави живота на пенсионерите ад. Общото мнение на подуянския парламент беше, че ако някой прекупвач му попадне в ръцете с него ще случат неща за които дори и въображението на Стивън Кинг би мълчало нелепо. Ако някой случаен брокер от Уолстрийт бе станал свидетел на този антикапиталистически разговор, то той определено щеше да побелее като фасадата на българското Народно събрание и да изтича да се обеси милостиво преди да стане пленник на разгневените пролетарки от пред входа. 
Точно този път не стана дума за "Топлофикация", но съветвам шефа на дружеството също да помисли за нещо подобно, защото в дните на революцията той със сигурност ще бъде издирен, а нещата, които биха му се случили надминават с пъти всичко лошо, което може да си представи. Не един и два пъти съм бил свидетел на такива закани пред които заплашително писмо от Коза ностра би звучало като романтичен и розов роман.


А най-накрая след като обсъдихме положението в България и колективно се сблъскахме с извода, че промяната предстои, защото, ако не дойде просто няма да има бъдеще за страната, две от жените захванаха любимата тема на входа  - Палавата съседка от 8-ия етаж. 
Това е митологично и легендарно създание с дълги крака (така гласи легендата, аз никога не съм виждал въпросната дама), която със своето поведение е обект на засилени критики от страна на будната общественост.
Палавата съседка е явление с широк спектър на дразненение, защото бабичките проявяват силна тенденция към колективна критика на нейното поведение. Един път преди време станах свидетел на разговор за дължината на нейната пола, който предизвика у мен единствено желание поне веднъж да мерна на живо описвания субект, защото според колективното мнение полата й била с толкова мизерна дължина, че оставяла половината й задник открит. Палавата съседка очевидно е неконформистка със силно изявена индивидуалност, която разчупва установените социални канони, защото всичко, което прави се превръща в обект на социален анализ от страна на парламента. 
Това митологично и еротично създание очевидно не търпи диктата на общността, защото според слуховете толкова често води мъже у тях, че този факт не скандализира достатъчно дори и най-консервативните представители на входа. Очевидно дамата, която е на неопределената възраст между 25 и 45 години, има либерални идеи за своето поведение, а това предизвиква политическа криза всеки път, когато премине покрай парламентарно представените бабички. Последното събитие с нейно участие, оказа се, бил шумен съботен купон, който траял до малките часове на деня, когато кроткият подуянски пролетариат почива и изтрезнява, а това се бе превърнало топсъбитието на седмицата. Според парламента подобно отношение към уикенда било недопустимо и разваляло микроклимата в скромната ни 15-етажна обител, която съвсем наскоро шумно преживя земетресение, комбинирано с постоянно скачащите цени на черешите....
Стоях пред бабичките и послушах малко от разговора. После усетих, че вече съм ненужен като министър, който е дал отчет на парламентарния контрол и се оттеглих в тишина от политическото внимание.

Всъщност излъгах. 
Тръгнах си цъкайки от парламента. Цъках от разочарование.
Не би ли трябвало да има закон, който да задължава палавите съседки, когато правят шумен купон никога да не пропускат да поканят и представителите на скромната творческа интелигенция, а? :))))

Monday, June 04, 2012

В страната на щастливите кокошки



Всички кокошки в България вече са щастливи, бодро обяви вчера земеделският министър Мирослав Найденов.
Щастието е толкова неуловима величина, както предчувстваше навремето Достоевски, а ето, че се оказа толкова лесно постижима - трябват само малко кокошки, приказлив министър и ощастливени от новини от медии.
В България започва бъдещето.
Щастието идва като чужд окупатор, но понеже не може всичко накуп, ето че най-напред почнахме от кокошките. Една по една те бяха заставени да станат щастливи, а съответно и много скъпи. Защото знаем, че е трудно да оцениш щастието, но това не пречи на търговците постоянно да опитват.
И така кокошките станаха щастливи, скъпи, недостижими, което очевидно трябва да се тълкува като мощен знак, че страната ни става богата и европейска.


Пак вчера прочетох, че следващи в списъка за абсолютно щастие са прасетата.
На тях ще им бъдат осигурен играчки, душове, пространство и контакт със себеподобни. Прасетата ще тънат в утопично щастие, защото нали все отнякъде трябва да се почне. Съвсем скоро повечето прасета у нас ще си имат личен психоаналитик, педиатър и педикюрист, който да се грижи да не би нещо да смути покоя на бъдещите пържоли. Прасетата вероятно трябва да имат осигурен масажист и специален проверител на конститенцията на храната им. Защото в една страна пълна с депресари трябва да сме убедени, че никой няма да трови радостната атмосфера на животните.
Не го казвам с цинизъм.
Радвам се, че в България поне някой е постигнал щастието пък бил той кокошка или прасе.



Злите езици говорят, че след прасетата и кокошките, точно като у Оруел, в пирамидата на щастието се нареждат министрите. Финансовият министър се изяваваше като пица-майстор на свободна практика, въпреки, че пицата му горчеше като отвара на вещица. Въпреки това, смятат запознати, Дянков вече е на път да потъне в абсолютната нирвана на управленското щастие, за което ясен знак били палавите му фотосесии на които той съвсем небрежно е положил ръката си на деликатните части вероятно като знак на финансова независимост и намек към кризата, че финанста винаги знае как сам-самичък да си осигури щастие, независимо от обективните обстоятелства.
А какво да говорим за абсолютното щастие на премиера. Пуснете го по телевизията и само се наслаждавайте на картината на веселия човек. Той не спира да пръска мъдрост и бляскави фрази, само, защото е озарен от вътрешно щастие и тайни банкови сметки.
Вижте и вътрешният министър. Според един древен богослов Емануел Сведенборг има хора, които говорят езика на ангелите.
Нима Цветан Цветанов не е ангел?
Заради това никой никога не може да проумее небесния му език.
Той е изтъкан от щастие и солидни имотни притежения. Небесната граматика на полиция просто не е за ушите на разни земни тъпанари, които не могат да оценят музиката на светлото бъдеще.



След министрите в класацията на щастието стои прелестния светски елит. Него постоянно ни го показват по телевизията, значи трябва да покрива всички критерии за модерно щастие - луксозни облекла, много кинти, блясък, лукс, курви и пиячка. Това е телевизионното щастие, което трябва да ни изравни с прасетата и кокошките по степен на радостно възприемане на света. А след това са и интелектуалците. Те вечно говорят като напушени черногледци, но все пак са щастливи, защото им обръщат внимание и някой е склонен да оценява техните фобии като изкуство. Въпросът за щастието е много лесен, когато го гледаш по телевизията.
Или пък четеш за него.


А всички останали...Хаха.
Нима трябва да се говори за нещастниците, които живеят в страната на щастливите кокошки.
Нима не стана ясно?
Хората са излишни, защото пречат на щастието на другите.
Пречат на кокошките, прасетата, министрите, светския елит, интелектуалците и всички останали да бъдат щастливи в тази страна.
Вероятно заради това никой не се занимава с тях.
Очевидно на никой не му пука за нещастниците, които са толкова тъжни, че дори злобеят срещу новопостигнатото щастие на кокошките.
Сигурно, защото просто завиждат.
Все пак щастие е това, не вятър работа.

Sunday, June 03, 2012

Има ли шанс радикалната левица II



Преди няколко дни попаднах на интересен репортаж. Икономистът, всъщност по-скоро „икономистът” Лъчезар Богданов от един от бесните десни тинк-танкове на българска почва „Индъстри уоч”, организация, която по талибански начин защитава икономическата идеология, която щеше да унищожи света, коментираше програмата на гръцката партия СИРИЗА. Богданов не пестеше определения и жлъч в описанието на техните идеи – с пяна на устата обясняваше, че СИРИЗА може да върне Гърция 50 години назад, ако изпълни своята програма. После сбърчи вежди (любимата поза на десния икономист, когато трябва да си защитава хонорарите) и обясни, че левите идеи били непродуктивни, ако СИРИЗА спечелела изборите това щяло да захвърли не само Гърция, но и цяла Европа в непредвидим сценарий. Тези шамански поучения се разпростряха върху цели 5 минути, което в телевизионно време се равнява почти на една вечност. Основният извод на стресирания Богданов беше, че СИРИЗА е някаква форма на политическо бедствие и цяла Европа трябва да се пази да не я сполетят подобни неща.
Подобен икономически вопъл се вписа в една друга прелестна медийна тенденция. Въпреки, че всички проучвания дават най-много проценти на СИРИЗА, а рейтингът на нейния лидер Алексис Ципрас скочи неимоверно много само за два месеца, цялата европейска преса (включително и българската, която преписва като луда западните гледни точки) започнаха да вадят фундаментални и неверни заглавия за това как „Нова демокрация” започвала да набира преднина...
Какво да ви кажа? Целият финансов свят на Европа иска да живее в своя собствен въображаем розов свят, където няма гадове, които искат веднъж завинаги да сложат край на диктата на европейската икономическа олигархия.
Най-интересното е, че Лъчезар Богданов все пак беше прав в едно нещо. СИРИЗА наистина иска да върне Гърция 50 години назад във времето, когато все още нямаше военна хунта, а пък по-късно 15 семейства, които да владеят цялата икономическа и политическа власт в страната. 50 години назад е красива мечта, защото идеята е Гърция отново да бъде изведена във времето, когато нейната собствена олигархия не я бе засмукала като вампир, за да я остави години по-късно с огромни дългове, с нефункционираща политическа система и елит, който на практика даде страната си на командно управление от Брюксел. Защото Европейският съюз също има вина. Той сключи пакт с гръцката олигархия и изостави народа встрани. В този смисъл – да се върнеш 50 години назад е най-прогресивното възможно действие на този свят.


Преди около година, когато написах статията „Има ли шанс радикалната левица” не подозирах, че събитията ще се развиват с такава зашеметителна скорост. А и, че ще наложи да ревизирам термина „радикална левица”. Ако се замислим ще видим, че това не е обяснително, а заклеймително словосъчетание. То е създадено с идеологическа цел – да отхвърли предварително много идеи и да ги припише на някаква екстремистка крайност, която няма право на живот в конвенционалното политическо битие. Всъщност радикалната левица днес не изразява нищо крайно – това е просто добрата, стара, реформаторска левица, която обаче не иска да поръсва с неолиберална пудра своята идеология и да се примири с диктата на финансовите елити, които искат да си създадат санитарно поле в политиката при, което техните интереси ще бъдат недосегаеми.
В последните 25 години стана нещо парадоксално – нормалните леви идеи се превърнаха в субкултура, защото нито една партия не искаше повече да ги защитава.  Десните напълно откачиха и се самозабравиха, левите сложиха скъпите костюми и си наляха шампанско в чашите. Така се получи огромен вакуум. Това не беше особено голям проблем докато старият финансов свят не се изкорми самичък заради своята естествена свръхалчност, която не познава ограничения. Но, когато кризата дойде като древно икономическо проклятие, стана ясно, че политическият вакуум може да унищожи Европа, която отказа да се промени под естествения натиск на събитията. Оказа се, че няма партия, която е в състояние да изрази естествения интерес на хората, които загубиха в тази криза, защото елитите изсмукаха техните средства, за да спасят себе си.
И субкултурата на левицата в един момент придоби форма. Преди това тя може би беше само културен призрак, който бродеше из целия свят, но после придоби сила, плътност, привлекателност и нов заряд. Хората в цяла Европа излязоха по улиците, за да настояват за справедливост и да искат финансовите касапи да спрат да окървяват ръцете си с поредната доза безработни, бедни, отчаяни и изтощени от лъжи и алчност хора.


Оказа се, че идеите могат да бъдат запазени като субкултура, дори и когато официалното статукво се е опитало завинаги да ги отстрани от сцената. В този смисъл СИРИЗА не е някакъв нов феномен, просто левицата се завръща по нов начин, в нови условия. Гърците, защото са докарани до ръба на пропастта и предадени от своите политици, първи потърсиха изхода. А изходът много често е просто отхвърляне на статуквото, преподреждане на приоритетите, завръщане към онова, което старите социалисти знаеха като основен житейски принцип – само солидарното общество може да бъде силно, защото без солидарност няма общество, а хормонясал зоопарк.
Има една велика мисъл на Джонатан Суифт: „Яви ли се на света истински гений, ще го познаете по туй, че глупците всинца са в сговор против него."
Така ще разпознаете как на политическата сцена се е завърнала радикалната левица – глупците всинца, по целия свят ще е изкарват най-лошото, което може да се случи. Защото левицата в своя автентичен вид е сила на голямата промяна и това не е нелеп идеализъм, а политическо правило.
Това, което радикалната левица прави днес, а глупците всинца не могат да понесат е, че тя започва да търси начини за нов Европейски съюз. Няколко пъти четох това, което може да се намери на български като думи на Ципрас – той никъде не говори антиевропейски, просто неговата партия е носител на идеята за нов вид на Европейския съюз. Старият ЕС наливаше до побъркване пари в ръцете на гръцката олигархия и сега дори я оставя да се държи като извънземно, което случайно е кацнало на планетата.


Има още един европейски процес. Стихийните движения на хората по целия свят започнаха да променят дори и левицата на статуквото, която също носи своята кармична вина за кризата. В един момент традиционните леви партии видяха, че има огромно море от гневни хора до които те не могат да стигнат по никакъв начин. Някои от тези хора в желанието си да накажат всички гласуват за фашистки партии, но това е гневът на озлобеният малък човек, който не вижда по какъв друг начин да накаже огромното финансово зло, което се е подиграло с живота му. Изобщо културата на гнева се настани на Стария континент и някой трябва да предложи проект за различна Европа, ако не иска да се сдобие с Европейски съюз на елитите и Всеобщ хаос на обикновените маси.
Заради това шансът на левицата е в нейната тотална радикализация. Или си радикално ляв или си на страната на финансовите акули. Днес вече не може да се говори за половин промяна или за частично облагородяване на старите модели. Мисля, че крайната левица се бе оттеглила встрани, за да дочака своя истински час и да се появи в подходящото време. А то е точно сега.



Жил Дельоз и Феликс Гатари, двама френски активисти и радикали се увековечиха в историята на философията, когато само няколко години след прословутатата 1968 година, издадоха своята книга „Анти-Едип. Капитализъм и шизофрения”. В този текст, който е на ръба между философията, поезията, психоанализата и лунатичното писане, двамата французи първи се опитаха да се саморазправят с цялата мисловна система, която конституира капитализма като незаменим, за да не може да се види, че той е просто поредната репресия върху свободната човешка душа. На едно място в книгата можем да срещнем откровението, че по някакъв начин капитализмът е натрапчиво е навестявал всички форми на общество, но като техен плашещ кошмар. Сега не е късно да се огледаме и да видим, че кошмарът е стигнал до своят краен сюрреалистичен етап. Лудостта, която не иска да свърши, защото е изчерпана и вместо това се самоудължава истерично, защото е институциално, но вече не и морално закрепена.
Струва ми се, че новата радикална левица се появи, за да доразтърси това състояние на системата. Пукнатините се появиха и вече няма сила, която да удържи целият свят в едно. Моделът не работи, лудостта тържествува, хората търсят промяна. Субкултурата се оказа перфектното хапче срещу модерната шизофрения. Просто запазените там идеи се появиха в точното време, на точното място, сред точните хора.
Сега е време за ново начало.

Един призрак броди из Европа...


Неделя - ден за малко негативизъм



Има два български демона, които винаги оцеляват в оргията на политическото време - реденето по опашки и думата "задължително".


Изпитвам ужас като видя повече от четирима българи на едно място, защото подсъзнателно се ужасявам, че те ще направят опашка и нещо повече - ще почнат да правят списък кой на кое място се намира на тази опашка. Знам, че проблемът не е в хората, а в шибаните институции, които работят тъпо и гадно, но пък списъците за това къде си в опашките ми се струват демоничен начин за обявяване на вечно статукво във висене.


Другият демон е още по-зловещ - думата "задължително". Лиляна Павлова била за "задължително" застраховане на частните сгради. Премиерът бил за "задължително" плащане на здравни осигуровки. "Топлофикация" била за задължително плащане от всички хора, независимо имат ли парно или не. 
Това е България - ти си "задължен" по рождение. 
Не роден, а задължен.


Единственото задължително нещо, което бих приел като правило е като видиш министър "задължително" да го плескаш зад врата, за да не му идват кошмарни идеи накуп.

Това беше петминутката ми за оплакване. 
Мрън, мрън. :))


Saturday, June 02, 2012

Създател на бохемска философия



Основният проблем на 21 век е чернотата на погледа към света. Не знам как стана така, песимизмът се настани като официална идеология на модерните времена. Навремето – през 30-те и 40-те години на миналия век,  писателите-фантасти си представяха 21 век предимно в розови краски. Това, което те не успяха да предвидят е, че достигайки бъдещето хората просто ще се откажат да гледат напред и ще потънат в постмодерния хаос на живот в криза, финансови акули, скапваща се Европа и полудяващи Съединени американски щати.
На този фон е невероятно трудно да формулираш лъчезарен светоглед и оптимистична умонагласа, но, ако човек се самозарови във философските основи на света, ще види, че нашата планета не може да съществува без оптимизъм и веселие. Това е основата на всяко бъдеще, каквото и да говорят скептиците. Заради това с удивление видях, че старателно поддържам бохемската линия на развитие в притивовес на тези, които мислят, че светът ще се удави в хаоса. Ако хората могат да осъзнаят своята сила, никога няма да се стигне до политически апокалипсис. А как хората могат да осъзнаят своята сила?
Просто е.
Не бива никога да тънат в песимизъм.









Преди време в едно странно есе на Борхес видях формулиран древен философски въпрос: "Колко е времетраенето на ада". Оказа се, че древните богослови не са били тъпите, тесногръди и коравосърдечни копелета, за които днес масово ги мислим, а са предвиждали пърженето в казана да не бъде вечно наказание ("казан" и "наказание" имат общо звучене, което трябва да ви каже нещо за богословските основи на езика), а просто лимитирана серия от мъки. Сега не мога да възпроизведа какъв отговор даваше на въпроса Борхес, защото щом е забъркано не тялото, а вечната душа присъда от "4 милиарда години" би трябвало да се брои за средна по големина. Но идеята, че адът има край е с позитивна насоченост. Защото казанът всъщност тормози душата, а тялото е това, което поглъща ракията :))) Очевидно дори и небесните институции наказват не, когото трябва. А щом в една съдебна система се появят грешките, то значи рано или късно някой ще намери начин да й се изплъзне от лапите. Наздраве! :)))


-------------------------------------------------------


Закон за еволюцията на Симов: Чрез труд маймуната се е превърнала в човек. Значи на човек му е време да спре да се труди. Че току-виж чрез много труд обратно вземе, че стане маймуна :)))))


-----------------------------------------------------



Чух готина история за началото на размириците в Сирия. Веднага след събитията в Египет, в Дамаск има опит за две демонстрации. При втората от тях на протест излизат около 150 души, които веднага биват арестувани. После се оказва, че едни полицаи всъщност са арестували други куки. Боже мой, казах си аз, една част от тайната полиция да воюва с друга част от тайната полиция??? Че това вече не е Сирия. Това си е направо България...:))))


---------------------------------------------------------------


От твърде много време слушам как в България фигурата на интелектуалците била потъпкана, а самата интелигенция била загнила, нефункционираща и в радикален емоционален застой. Това мрънкане ми е абсолютно непонятно. Културата винаги съществува като алтернатива на тъпотата, а това, че хората избират тъпотата е проблем не на липсата на държавна политика, а на това, че самите интелектуалци са са се превърнали в агенти на тъпотата. А, най-големият, най-грандиозният и най-големият проблем на българската интелигенция днес е, че тя е проповедник на апокалипсиса. За нея всичко е черно, мрачно, гадно, подтискащо. Ролята на интелектуалците винаги е била да създадат светъл проект за бъдещето, а не бонзай-апокалипсис на личните си фобии. В момента в който видя интелектуалец искрено да вярва в бъдещето и с блеснал поглед да ми говори за политически или културни идеи, вместо да се държи като постмодерен лигльо с неизменен скепсис и подигравателно презрение, едва тогава ще повярвам, че интелигенцията може да бъде истинска съзидателна сила. Както е била. :)))


-----------------------------------------------------------------


Слушам някакво радио, което пуска песни от края на 80-те години в които старите хипи-мотиви се възраждаха с диско-звучене и изведнъж загрях каква е разликата между песните на 60-те и 80-те години. Музикантите от 60-те години бяха на тревица. Тези от 80-те вече караха на екстази :)))))


-------------------------------------------------------------


Чета, че Столична община вдигала таксите. За използването на обществена тоалетна вече щяло да се плаща 1 левче. Величествено. Сега вече ще имам оправдание, ако ме хванат да опикавам сградата на общината. Ще твърдя, че го правя от социални, а не от политически мотиви :)))))


-------------------------------------------------------------


Не знам защо реших да прегледам групите в които съм се включвал по време на своето ФБ-битие. И попаднах на факти от миналото си, които биха ужасили колектив от психиатри. Открих, че съм член на група, наречена "Проф. Юлиян Вучков президент", в която очевидно съм влязал докато е имало остра криза на антидепресанти на фармацевтичния пазар. Присъствието ми в група "Пубери в розови ризки и брилянтинови пайнерки" пък ме размаза, защото дори като пубер се стремях да бягам от розовото като талибан от пържола със свинско. Загадка ще остане кой ме е присъединил към нея, но успях да коригирам този срамен факт от ФБ-живота. Не се срамувам от отстояването на кауза "Кючек богословие", защото съм един от администраторите на групата. Тя е подчинена на идеята, че танцьорките на ориенталски танци единствено могат да поправят нередностите в света. А за десерт открих, че все пак присъствам изненадващо и в революционна група в която младотоко поколение от цял свят протестира срещу изначалната гадост на света. Групата се казва: "Математиката е езикът на Сатаната" :))))


-------------------------------------------------------------


О, боже господи, когато Ти се помолих да Ни отървеш от този кабинет по всички възможни начини, нямах предвид да затриваш и цялата държава с него ...:))) Това е за Твоя информация - имай предвид, че адресът на Министерския съвет е в София, а не в Перник..:)) И земетресението е твърде крайна мярка - светкавица, гръм или някакъв друг небесен спецефект ще бъде за предпочитане :))


---------------------------------------------------------------


Направих си културен експеримент: изгледах шведския филм "Мъжът, който мразеше жените" (направен по първа част от доста екстремната и интересна трилогия на Стиг Ларшон "Милениум"), а после успях, но само донякъде да изгледам и американският аналог "Момичето с драконовата татуировка". Вторият филм е сниман от Дейвид Финчър, който е маниак и създаде филм в чийто край борсите рухнаха - "Боен клуб", снима "Пришелецът 3", а за десерт първи възпя шеметната кариера на св. Марк Зукърбърг,а първият от непознатият за мен швед Нийлс Оплев. И така - след края на този експеримент стигнах до един-единствен извод: няма нещо, което американците да не могат да развалят :))


--------------------------------------------------------------


След като двата дни температура, която палаво се колебаеше си седеше към 38 градуса, не ме убиха, се чувствам длъжен да дам доказателства за живот из виртуалното пространство. А как ще разберете, че един журналист е оцелял? Ами много просто - той започва отново да се хвали. И така - в дните преди темературата да ме прасне, поставих свой личен рекорд - за 6 дни изчетох един фентъзи епос ("Името на вятъра" и "Страхът на мъдреца" от Патрик Ротфус), който до този момент се простира едва на скромните 2 хиляди страници. Айнщайн все пак се оказа прав - времето е относително нещо. Особено, ако потънеш в свят на млад студент по магия, който има удивителните способности да вкарва в леглото си всякакви мистични създания от женски пол :)))) Да ви кажа едва сега загрях защо младите поколения си падат по фентъзито - че това си е като "Емануела", но с магьоснички...:)))


-----------------------------------------------------------------


Някаква гадна настинка се опита ми организира арабска пролет днес - главата ми се разбунтува като сирийска опозиция, стомахът ми се опита ми организира екзекуция като либийски бунтовник на Кадафи, а високата температура ме приклещи като интелектуалец на площад "Тахрир" :))))) В резултат на тези несанкционирани политически действия, аз реших да действам задкулисно като американска агентура в ООН. Обещах на демонстрантите демократични реформи и поне два дни време от махмурлук до махмурлук. И чудооо - протестът замря засега, а аз вече се чудя дали наличието на оръжия за масова настинка в мен е добър повод да си сипя една малка от ракията на тате...:))))


-------------------------------------------------------------


"Това, което векове наред с жестокост и омраза ни причиняваха враговете, собствената ни власт вече няколко десетилетия го прави с любов и внимание!". Нинус Несторович.


------------------------------------------------------------


Обявявам кауза: "да не допускаме Росен Плевнелиев да напуска границите на отечеството!". Този пич е ходещо бедствие. Достатъчна трагедия за нас е, че го избрахме, нека поне светът все още да не научава, че извънземните са сред нас, а едно от тях е станало президент на България. И дори в най-голямата криза и бедствия ходи да подарява яйца на папата :)))) Да не допускаме Росен П. повече в чужбина! :))))


---------------------------------------------------------------


Покрай всички предавания за 24 май днес, налетях на едно в което малко дете рецитира стихче на което са го учили в детската градина:


Зайо в своята хралупа,
вместо моркови да хрупа,
издурва си по интернет
зелка, но от сладолед.


Алоу, детските поети, до никъде няма да стигнем, ако залъгваме младите поколения с фалшификати. В поезията, казваше Хайне, или си честен, или си никакъв. Така че в духа на постмодерната честност стихчето трябва да гласи:


Зайо в своята бърлога
пиратства той до изнемога.
С бира, потен, запъхтян,
издирва мажоретки от Тайланд! :))))


--------------------------------------------------------


Послание от 22 век: "Чистит 24-ти may! Хеви-метъл, авери! Да жевее делоту на светите брадъри Кире и Мето и братувчет им Марк Зукърбърг, дето спретнаха дълаверката с буквити, че бес букви къкво е чувек? Кирилицъта е дъ бест! Върви, народе озлобени...! :))))"


------------------------------------------------------------


Чудно ми е - дали човек може да надбяга дъжда? :))) Аз поне ще се опитам да го направя като зарежа земетръсната София, като махна с ръка на ветровете и дъждовете и отивам на класическо пилигримско пътешествие - да търся пролетта в Пловдив. Ако и там я няма, тогава съм подготвил жалба до небесното ръководство на вселената в която ще настоявам за морални и поетически компенсации, защото вселена без пролет каква вселена е изобщо? :))))


---------------------------------------------------------


Таксиджията: "Знаеш ли, братче, къде бях като удари земетресението снощи? Въртях пак геврека из улиците. А то едно пусто, човек не можеш да видиш, дори да напсуваш премиера, кука няма да излезе, за да те арестува. И тогава колата задруса. Ама задруса яко ти казвам, разгони ми се фамилията. Грешен съм, викам си аз и вече се готвя Оная с косата да идва и си викам - то бива живот, бива, ама да умреш на пътя, посред нощ в една кола, това ли ми е писано, така ли трябва да си отиде човек, така ли?. Ама оцелях. Сега се чудим дали пък не съм карък. Сега пак по цяла нощ трябва да въртим геврека и да се чудим ще падне ли бакшиш, нема ли да падне...". Богословската реч ви предавам почти дословно, с изключение на псувните, които изпъстряха тази религиозна изповед. И само за протокола - не се реших да му оставя голям бакшиш. Реших, че този кадър има още какво да търси из вселената преди светът му да се нареди по перфектен начин :))))))


------------------------------------------------------


Никога няма да мога да разбера желанието на някои медии да търсят мнение от врачки, гадателки и всемирни спасителки, когато стане някое земетресение. В такива случаи винаги се оказв, че те (врачките, гадателките и всемирните спасителки) са пророкували това бедствие от години, но гадните и скептични хора (тоест - всички завършили гимназия) не им вярвали и сега извънземните от 74-ия астрал ги наказвали. В такива случаи винаги се сещам за прословутата шега-предсказание на един герой на Уди Алън, чието пророчество звучеше така: "Две нации ще започнат война, но ще победи само едната". Хахах, после Уди Алън казваше, че това било смразяващо предсказание за Руско- Японската война от 1905 година, хахахах :))


-------------------------------------------------------


Към 3 часа през нощта, когато цялото Подуяне се разлюля на вълнички като тялото на танцьорка на ориенталски танци, старият репортер ядосано си каза: "Не е възможно Аллах да е така немилостив, че да ми праща световъртеж заради две ракийки и преждевременен махмурлук заради две ракийки, малко салатка и няколко мръснишки вица - за вселената изобщо и срещу Бойко Борисов". Заради това реших да стана, за да погледна навън. Подуяне желязно спеше, защото по нашия край на София едно кратко разлюляване не може да уплаши пролетариата, който е падал и ставал из хиляди кръчми и има тренинг да издържи дори на нападение на Годзила...:))) Заради това реших и аз да си легна отново. По-нататъшните леки полюшвания (шампоаните из банята ми бяха изпопадали все едно е вилнял палав полтъргайст) възприех единствено като опит на Вселената да ме приспи отново, за да мога със свежа глава да чета статусите из ФБ за земетресението и да се радвам на подуянската си закалка...:)))))


----------------------------------------------------


"Десните нямат мечти, само левите мечтаят". Иван Костов. Велико време да си ляв, нали? :)))


-------------------------------------------------


Много искам един ден да открия човека, който къдри темите за изпитите по литература и да му отмъстя с огън. Сега на осъдените на матура гимназистите им се паднаха размисли върху "Под игото" демонично озаглавени: "От здравия разум до поетическото безумие". Че това изобщо не звучи като тема за размисли по Вазов. Истинската тема за Вазов трябваше да гласи: "От млад поет до леглото на Евгения Марс" :)))))))


---------------------------------------------------------


Старият репортер успя да се изплъзне на Матрицата, ловко финтира системата и изненадващо и следконгресно успя да попадне в своя форма на социализъм - просто да излезе в отпуска :)))) Сега гледам с такава надежда книгите, които съм отлагал в последната една година, че не съм сигурен дали 10 дни ще ми стигнат :))) Когато човек се потопи в други светове губи представа за времето. Ето вчера чух, че БСП е спечелила в Съединение. Велика новина. Ама аз съм посредата на една дълга фентъзи сага в която главния магьосник има да пребори едно ято дракони и то без магическото си наметало...:))))) И двете събития си струват вниманието, нали? :)))


----------------------------------------------------------


Плевнелиев в Чикаго: "България няма да бъде Троянският кон на Русия в Европа". Хаха. Като се има предвид къде точно казва тази реплика очевидно Ел президенте има по-арт план - България да бъде киндер-сюрпризът на САЩ в ЕС :)))))


-----------------------------------------------------------


Упражнения в политика с розови очила: реших, че въпреки всичко може да се опитам да видя хубавото в 48-ия конгрес. Докладът на Станишев (ако не беше толкова дълъг) имаше хубави моменти - пичът поне се е опарил от своята деснота или дясност. Сега е открил левия речник. Мисля си, че беше искрен. Поне на думи Станишев е открил левицата. Отбелязвам го като плюс. Първанов също ми хареса. Това, че диагнозите идват от него съвсем не означава, че той не е прав. За първи път от много време в БСП протече лидерска дискусия. Вярно е, повече приличаше на кабаретно шоу, но все пак отдавна не си спомням журналисти да са чакали с вълнение новини от закрита дискусия на конгрес. Мисля, че и аз успях да се представя добре - за два дни (странно за мълчаливия ми характер) успях да изговоря два милиона простотии, родих около 700 теории за света, дори май на два пъти казах нещо мъдро. О, да, и трябва да отбележа - родило се е ново поколение социалистки, които изглеждат добре в бизнес-костюми. Малко консервативно отдалече, ама по походката им личи, че в социалистките е бъдещето. Алелуя! :)))


------------------------------------------------------------


Вчера беше ден за политически откровения за мене. Открих, че Първанов бил майката на БСП. Бащата обаче предпочете да стои в нелегалност. Сигурно не му се плаща издръжка. Издържах на химическата атака от скука с която Станишев бе решил да доубие всички незаспали след доклада му социалисти. Бодрият революционер Драго Стойнев пък реши да се оттегля от лидерската битка след като мина през всяка телевизия, за да каже как ще остане в състезание. Въобще БСП е станала (това не е критика) партия на екзотичните страсти, на многото майки, на библейските притчи и цяла поредица от други екстри. Но съм разочарован - очаквах битки, а получих отводи. Нещо като черешовото топче на Боримечката. Все едно да отидеш в бордей, да си поръчаш най-луксозната танцьорка, а пък да те затворят в стая с гумена кукла...Ееех, БСП, моя любов :))


--------------------------------------------------------------


Днес си взимам ФБ-ваканция. За да го заменя с нещо още по-вредно - партийни битки, политически страсти и призиви за революция. Дали ще ми разрешат да рупам пуканки докато слушам речите на Първанов и Станишев? Така де - големите екшъни не могат да минат без благословията на бога на пуканките, нали? :)))


------------------------------------------------------------


Eдин леко черен виц: Стоят си два призрака в едно гробище. Луната мистично ги озарявала. Единият седял върху надгробния си камък и четял вестник. По едно време се изсмял радостно:
- Е, Гошо най-накрая ще дойде да ни види.
- Как разбра?
- Виж тоя некролог...:))))


----------------------------------------------------------------


Американски учени откриха, че средната продължителност на живота е пряко свързана с нивото на образование. Завършилите колеж и или университет живеели средно с 9 години повече от по-необразованите, показват проучванията. Хахаха, най-накрая науката въоръжи със силен аргумент желанията на майките за образовани деца. Учи мама, за да живееш по-дълго :)))) Сега открих защо има вечни студенти - това са хора обсебени от идеята никога да не умират, хаха. Или поне никога да не спират да пият :)


-------------------------------------------------------------------


Два часа разговори с интернет-доставчика ми и то само, за да ги накарам да проверят един кабел и да видят защо свалянето на филма "Палави бразилки 7" ми отнема 2 часа, а не само 20 минути. Но най-накрая разбрах какво изпитва международната общност да накара Иран и Ахмадинеджад да спрат ядрената си програма :))))


------------------------------------------------------------------


"Този, създателят, който е горе, нали забрани на Адам и Ева да се докосват. После ги подмами и те се шмугнаха в храстите". Любeн Корнезов. Дайте на социалист да говори по богословски въпроси и той винаги ще набърка секса някъде...:)))) Как да не си фен на Корнезов, кажете? :)))


---------------------------------------------------------------------


Снощи завърших един роман на руския писател Анатолий Корольов, който носи удивителното заглавие (дръжте се сега) "Змия в огледалото, скрито на дъното на кошничката в ръката на Червената шапчица, както тича през гората по вълчата пътека". Това е една удивителна книга (не я търсете по книжарниците, на български е издадена единствено в списание "Факел") в която се оказва, че доста съвременни процеси днес всъщност са продължение на противоборствата на древногръцките богове. Това ми даде удивителен поглед към партийните драми. Битката Първанов - Станишев е все едно битка между удивително потентния бог Зевс, баща на неизброимо домочадие, осеменител на богини и простосмърти и неговия син Арес, осмелил се да иска власт над Олимп...О, колко е по-лесно като разположиш всичко на митологича основа! Можеш да отидеш да пиеш бира и просто да кажеш - абе нека богчетата да се оправят...:)))


Friday, June 01, 2012

Здравословният протест на вредните пушачи



Или както каза един приятел: "Ще спра да пуша, но не на Цветанов под ботуша"



Българският пушач е синоним на нахалство. Той е истинско природно бедствие, което е обсебено от идеята, че цигарата му е символ на някаква свобода. Българският пушач би пушил и върху барутен погреб, само, защото не е в състояние за няколко часа да не се поддава на вредния си навик, а и, защото гласовито ще обяви на света каква жертва на изначалната вселенска несправедливост е.
Децибелите, които един пушач може да развие само, защото се опитват да му кажат, че не е нормално да пречи на другите хора с дима си, могат да се сравнят с виковете, които би надавала Монсерат Кабайе на на няколко испански ракии. Защото българският пушач не държи да убие само себе си. О, нееее. Той иска да убие и мене, заедно със себе си...



Казвам тези крайни думи, защото ми писна да слушам как свободата в този свят се измерва със свободата за пушене. В мига в който стане дума за тютюневия дим всякакви незначителни проблеми на страната (бедност, безработица, земетресения, правителство) остават назад, за да бъдат заменени от изключително непродуктивен спор около правото на пушача да пречи на другите.
Писна ми обаче и от неумението на държавата да въведе забраната за тютюнопушене. Защото, ако пушещите се държат абсурдно и истерично, то законовите разпоредби са не по-малко абсурдни. Оказа се, че единственото, което може да измисли този кабинет, за да въведе забраната е....полицията. Полицаите ще бдят за пушенето на народа. До всеки пушач - полицай. Чудно ми е какво ли ще правят доблестните представители на реда, ако съмнителните субекти за пушене се шмугнат в някоя тоалетна - и там ли ще преследват народа, за да го лишават от черните му нездравословни страсти? Или ще изчакват отвън и ще подлагат всички на детектор на тютюн? Или ще вървят по улиците и подозрително ще се вглеждат във всеки като потенциален пушач?
Американският писател Джон Кенеди Тул имаше една книга "Сговор на глупци" в която един от героите - полицай под прикритие в името на службата се обличаше като транссексуален и четеше "Утешение във философията" на Боеций в градските тоалетни на Ню Йорк. Така ли искаме да си представяме ченгетата, които дебнат пушачите в безопасната градска среда?



Изобщо, когато две безумия се сблъскат като влакове в нощта, изпадаме в парадоксална ситуация. От една страна са хората, които са пристрастени към своя вреден навик, а от другата страна държавата, свръхникотизирана от полицейщина. Заради това споровете около тютюна на българска почва няма да доведат до никакъв резултат. Държавата може да се опита да спаси хората от самите тях, но подобни действия са обречени на неуспех. Видях, че журналистътът от "Дойче веле" Александър Андреев говори за "здравен фундаментализъм". това наистина го има като проблем. Държавата е длъжна да се грижи за здравето на своите граждани, но няма случай по света здравословният начин на живот да е бил въведен с полиция.
Полицейщината като начин на мислене никога не допуска, че тя може да не е права. Точно обратното - тя е убедена, че има обяснение за целия свят, заради това с лекота измисля правила, които радикално могат да преобърнат живота на хората. Просто, защото за нея хората съществуват като статистика - здравна, икономически, социална, търговска, но не и като реални хора.


В този смисъл протестът на пушачите е здравословен, макар и посветен на един вреден навик. Защото инстинктът на хората подсъзнателно надушва полицейщината, дори и, когато тя е маскирана като загриженост за здравето на хората. 
Човек е свободен, дори и, ако иска да се саморазруши пред очите на всички. Можеш да се опиташ да помогнеш на хората да прекратят вредните навици, но това никога не става с институционален натиск и полицейски палки. 
Държавата не може да мисли вместо всички нас, дори и, когато има основания да се съмнява в здравия разум на целия пушещ народ...
Изобщо полицейщината е не по-малко вредна от тютюна.
И, ако трябва да избирам между пушачите и полицейщината, аз избирам пушачите, въпреки, че са шумни и досадни.