Покрай петроханската афера има нещо много гнусно, противно, смазващо разума и разкъсващо душата. И тук дори не става дума за педофилския култ, за безобразната сектанщина с политическа протекция, за така създадената атмосфера при която майки доброволно дават децата си на един хищник, а след това го бранят като някакъв гуру и правят протести в негова защита. Не говорим дори за вълната от самоубийства и убийства и сексуалните девиации, които са били пред очите на всички, но никой не е реагирал, най-вече тези, които са пълнили гушата на култа с дарения. Ще оставим настрани дори превръщането на една планинска хижа в педофилски непрестъпен замък на удоволствията. Говорим за реакциите след като цялата истина по случая излезе наяве. Един тъмен кален поток в защита на извратеняците, в опита експертизите да бъдат поставени под съмнение и то с явни политически мотиви. Градската десница и най-вече нейните виртуални орки се хвърлиха да отбраняват „Петрохан“ все едно това е някакъв Камелот, който ще падне под ударите на варварите. Има само един проблем – Калушев и компания не са рицарите на Кръглата маса, нито пък са имали друга кауза, освен да се отдават на най-тъмните си страсти, подкрепяни и с редовна доставка на нови деца. Някакъв патологичен роман от Стивън Кинг е това, не е „Ана Каренина“ – историята за една неразбрана жена.
В дните след последната пресконференция на прокуратурата в която бяха изнесени всички данни по казуса стана ясно едно – няма външни хора в този казус, няма геополитическа конспирация, няма мафия, която да ликвидира неудобни свидетели. Пред очите си имаме един „Туин Пийкс“ – абсолютно смазващ със своя кървав сюрреализъм и липса на всякаква нормална логика. Това е като надникването в антисвят, който се е превърнал в норма и си е спечелил последователи.
Каква беше реакцията обаче? Първо – самата пресконференция по начина на своята организация и поднасяне на информацията си беше провал. Присъствието на „майките“ там внесе допълнителен елемент на абсурдизъм. И още нещо – изявата на определени журналисти като страна по тази афера допълнително нагнети атмосферата и превърна това, което трябваше да е един морален катарзис, в пълно безумие. На фона на такъв политически активизъм фактите просто изчезнаха, те се стопиха в бурята от гневни стонове, откровена шизофрения и целенасочените опити случаят да бъде заметен и оставен да виси във въздуха, пълен със съмнения.
Веднага след пресконференцията се развихри някакво демонично торнадо. Инфлуенсърите на десницата започнаха гневно да твърдят, че пресконференцията е някакъв политически театър, целенасочен инструмент срещу тях. Някакъв написа, че е абсолютно убеден, че ГРУ е ликвидирало рейнджърите, за да може техния канал за трафик на оръжия до Сърбия да остане отворен. Друг пък веднага вметна, че това е дело на всесилната мафия, която е ликвидирала неудобни свидетели. Разказите на родители и деца за сексуалните практики, за маниакалните обсесии на Калушев, за видимите с просто око практики на абсолютен култ, всичко това, оказа се, няма никакво значение. Значение имаше единствено, че градската десница в нейната гражданска цялост се хвърли да брани педофила и неговата кохорта, сякаш от това зависи животът им. Политическото крило на тази орда от тролове – ДБ и ПП също не останаха без пръст в опита скандалът да бъде заметен под килима. Ивайло Мирчев обяви, че службите не са си свършили работата по казуса „Петрохан“, нищо не било станало ясно от изнесените данни. Той, разбира се, се спря основно върху това, което е ахилесовата пета на градското дясно – натрупващите се данни, че Ивайло Калушев е бил фактор в политическото структуриране на „Да, България“, а според някои информации дори одобрявал списъците на учредителите на партията. Не е ясно доколко има истина в това, защото е факт, който тепърва ще трябва да се потвърждава или не. Но реакцията на десницата е показателна, че нищо в тази афера не е толкова политически неутрално, колкото се опитват да ни убедят. Ако беше така защо десницата реагира толкова болезнено на извадените данни? Защо прие изводите от експертизите като лична обида? Това говори за много дълбинна връзка между тях и педофилите, колкото и да се опитват да опаковат всичко в целофана „искаме да се знае цялата истина“. Всъщност цялата тази патардия се вдига, за да бъде защитават столичния кмет Васил Терзиев, който е с двата крака в целия случая. Още в началото стана ясно, че той е дарил 251 хиляди лева на педофилската банда. Дарение за което и до днес казва, че не съжалява. Тези дни Терзиев се опита да каже, че цялата пресконференция на прокуратурата е предизборно мероприятия. Виж ти, значи не е изумен от данните за децата, от данните за сектантските тъпотии на Калушев, от неговите убийства и маниакални разбирания, а единственото, което успя да измъдри е нещо, че странно как такива информации се вадели преди избори. Тук говорим за истинска политическа патология. На 4 февруари, когато още не беше ясно какви дълбочини има това криминално престъпление, той написа статус в който се обръщаше към убитите по име и казваше, че преживява това, което се случва. Той споделял тяхната кауза и дарявал в лично качество. Разбирай, дори и да има нещо мътно, Терзиев не е виновен, той е ангел с бели крила. Откакто те поели хижата вече нямало бракониери и животните се върнали в горите.
Нека да обърнем ситуацията, за да видим абсурда – ако някой бъде уличен, че е дарявал на наркокартел, защото покрай правенето на хероин са намерили ценно химическо съединение, дали реакциите щяха да бъдат същите? Дали това щеше да е политическо оправдание за подобни действия? В други държава след тежестта на подобни разкрития всеки политик отдавна би изхвърчал от своя пост и потънал в плаващите пясъци на историята. Само в България Терзиев продължава да стои на мястото си и нагло да се опитва да си измие ръцете. Пак си представете, че кметът беше от друга партия – гарантирам ви, че сега заплахите със самозапалване от страна на десните инфлуенсъри щяха да бъдат във всички медии. Щеше да има гневни есета, дълги статуси, дълбокоморални философски изригвания. Но понеже в София управлява един самодоволен милионер, който отказва да поеме отговорност за постъпките си, но е от правилните политически сили, всички са се втурнали да му лъскат реномето и да го спасяват от непосилната тежест на политическите му грешки.
Ето това е другото смазващо в този случай. Отказът на десницата да приеме реалността ражда една смразяваща токсична атмосфера, в която бледи виртуални нарциси се опитват да заметат фактите в името на собствената си сектантщина. Ето това е големият политически кошмар на петроханската афера. Всеки човек със здрав разум би разбрал, че по този случай няма какво повече да се доказва – няма външна намеса, имаме педофилска мелодрама, удавена в кръв, много кръв. И на този фон политическата бесовщина на десницата изпъква кошмарно като разтрошен на части череп, който се търкаля из мазната кал.
Всъщност политическите лидери на тролската фабрика до един признаха под сурдинка, че официалната версия е правилната. Но встрани от това пуснаха своите орди да бесуват и да смазват последните остатъци от здрав разум у нас. По този начин обаче те, може би без да искат, а може и да е съзнателно, знае ли човек, правят много лоша услуга на Андрей Гюров, защото го превръщат в защитник на петроханските педофили. И това придава на изборите за президент един дълбочинен и морален пласт, който едва ли щеше да съществува, ако не бяха защитниците на тази педофилия с политически окраски.
Петроханските демони на десницата не са просто аномалия, която трябва да подминем. Те са знак за това в каква опасност се намира българското общество, защото една част от него си е направило лагер само на няколко милиметра от пълната лудост. И нещо повече – те са готови да защитават дори един педофил, защото е от „правилната“ страна и защото неговите контакти разкриват мрачни политически дълбини, абсолютната липса на нормална преценка и всичко порочно, което умните и красивите представляват днес. Прочетох, че част от интелектуалците на десницата са много възмутени и възпалени от това, че някой на едро се опитвал да сатанизира десните хора, да ги опакова в една група и да по този начин да ги охули трайно. Това обаче е израз на пълна безпомощност. Защото се оказа, че големият елитаризъм и самовъзхищение, което тази общност изпитва от самата себе си, приключват някъде там в горите край Петрохан, в които бродят въоръжени педофили, а те оставят след себе си кръв, трупове и разбити съдби.
No comments:
Post a Comment