Wednesday, March 09, 2016

Билборд на шумната лудост на виртуалния гражданин












Време е да го призная. Аз съм стар. Защото съм роден във време при което заглавието "Братята Уашовски станаха сестри" нямаше да има никакъв смисъл. Сега има. Стар съм...

---------------------------------------


Великолепно русофобско откровение на един от психодесните. Ще го цитирам с поетично преклонение, защото е изкуство да самобичуваш мозъчните си клетки по такъв начин: "Александър Невски е бил военоначалник във войни срещу цивилизования запад". Значи тевтонските рицари са били древните носители на евроатлантизъм и цивилизация, а пък проклетия путинист хибридно ги е закопал във водите на Чудското езеро, болшевик и кагебист скапан. Даа, плашещо е, че по тази линия на мислене то и Калоян трябва да го обявим за руски агент, преборил коварно носителят на европейската цивилизованост и финес Балдуин. Кога, питам аз, като един същинский десен интелектуалец с три манифеста в главата си, българската история ще бъде прочетена по правоверния начин, за да изхвърлим всичко путинистко от нея? :))))))))

--------------------------------------------------


Честит празник на всички дами! И на една особено конкретно - Юлия Ал-Хаким. Именно съжителството с нея ме научи на това, че жените притежават тайни суперсили. Та точно от Юлия научих, че една жена е в състояние, подобно на Наполеон, едновременно да пусне статус във фейсбук, да направи зелена салата със зехтин и да проконтролира представителят на противоположния пол да не я метне през прозореца докато тя се разсейва, да прокълне американците за поредната им геополитическа простотия, да преначертае наум границите на Близкия Изток, да състави план за глобалното господство на шиитите, да проконтролира представителят на противоположния пол каква риза да носи, да обмисли популацията на феи във викторианската епоха и да провери представителят на противоположния пол по телефона дали е обядвал, пил ли си е необходимите хапчета срещу грип и да не се мотае ами да пуска статус срешу тия гадове реформаторите, които развалят фън-шуито на Вселената...:))))) Честит празник! Жените са революционна сила в този свят и дано никога не го забравят :)))

-------------------------------------

Ооооооо, Господи! Защо ли се зачетох в интервюто на Ивайло Цветков - Нойзи с Радан Кънев. Някои неща никога няма да можеш да изчегърташ от мозъка си с колкото и високоградусов алкохол да го облееш. За първи път през живота си изпитвам жал към Радан. Бих изпитал жал към всеки, който получи въпрос от типа: "Да. Буквално. Той... Как да кажа... Но хайде. Сори за внезапната апосиопеза". Почвам да си мисля, че наративът (хохохохо) на Нойзи е мократа фантазия на всеки десничар. Това е овеществения новговор на градския сноб, който вече е толкова овъртян в лъжите за самия себе си, че му е необходимо да говори като надрусана със странни гъби реститутка, която току-що е затворила книгата "Капитализъм и шизофрения" на Жил Дельоз и Феликс Гатари с неясното усещане, че тия са я обиждали, ама не знае как точно...

---------------------------------------------

Едва сега прочетох защитната реч на Надежда Савченко пред руския съд. За тези, които не знаят Савченко е медийната икона на бандата крадци в Киев, нещо като национална героиня на лумпен-националистите и то само, защото я съдят в Русия. Има две версии как е попаднала в ръцете на руските власти - руска и украинска, но не това е темата. В речта си Савченко обявява, че вече освен да яде, няма и да пие вода. И това заявление щеше да е признак на боен дух и жертвоготовност, ако не беше един маааалък факт. Савченко твърди, че е в гладна стачка от 2014 година. От тогава тя все не яде. Братче, тоя руски въздух верно е чудотворен, ама чак такива вълшебни свойства да има...

-------------------------------------------

"Няма ляво, няма дясно", казват авторите на митичния манифест на гражданята на Републиката. Тези думи зажужаха в главата ми като досадна буболечка, защото ми напомняха на нещо, което ми убягваше, подобно на избиратели от Реформаторския блок. И тогава изведнъж загрях. Ами че това е първановизъм и то класически. Много преди този митичен манифест, още през 2011 година, Първанов пръв се опита да прокара тезата, че "няма ляв и десен изход от кризата". Резултатът от това няколко години по-късно беше АБВ, едно ГМО, политически плевел, който без да му мигне окото влезе в коалиция с ГЕРБ и с Радан, защото нали няма ляво и дясно, значи всичко е позволено...Интересно ми е дали авторите на манифеста ще поканят Георги Първанов да го подпише. Все пак духовния баща трябва да бъде зачетен :)))))

---------------------------------------------

"И на фона на всичко това какво измислиха политиците? Извадиха старите идеологеми и обвиниха всички наоколо в комунизъм и рубладжийство...Същите те извадиха от политическия нафталин антикомунистическите и рубладжийски заклинания и направиха всичко възможно да подменят истинската тема..." Асен Генов, 2012 година. Мигът в който заприличваш на отрицателните герои от текстовете си...:))))

-------------------------------------------------

Честит 3 март! Честит национален празник! Благодаря на всички, които кресливо и гнусно се опитват да отрекат светлината на тази дата и саможертвата на нашите освободители, които вградиха своята кръв и кости в основите на нашата държава. Всички думи и пожелания днес щяха да звучат леко кухо от безкрайното им повтаряне, ако не бяха тези отрицатели. Именно те правят думите на благодарност отново жизнени, топли и истински. Обичам България, когато я виждам такава - държава с истинска памет, решена да се съпротивлява на тези, които искат да тънем в амнезия. Честит празник!

-----------------------------------------------


Вероятно дори да ми платят не бих издържал да живея в главата на Иван Кръстев повече от 15 секунди, защото от постоянното виене на свят вечно ще ми е лошо. Някой ден по-подробно ще си поговорим, че е неправдопобно да говорим за един Иван Кръстев, защото има поне двама - един от началото на 90-те години и един от наши дни. Но в поредното му интервю чета забележителна мисъл: "И за все повече хора „промяна” означава да сменят не правителството си, а страната, в която живеят".
Колко е красиво да констатираш като проблем нещо, което си проповядвал в миналото. Защо хората не сменят правителства, а емигрират. Не се ли дължи това на факта, че 20 години им обясняваха, че идеологиите са мъртви, политиката трябва да се ръководи от стерилни експерти, а консуматорския свят е възторжена проява на вътрешна свобода. Правителствата се свалят от политически идеи, от раждането на смислени алтернативи. Да сваляш правителство в името на абстракции в свят лишен от политика е задача почти невъзможно. И бг-протестърите са явно доказателство за това. Как да се бориш за различен свят като ти искаш същия свят, но само правилата да са в твоя полза? Как да опияниш масите с идеята, че ти трябва да управляваш не, защото имаш алтернатива, а защото си по-голяма свежарка и си по-готин? Народите масово вече не се връзват на този номер и заради това предпочитат промяната да минава през терминалите на летищата. Чудно ми е обаче кога ли експертите на статуквото като Кръстев ще поемат отговорност за това, че наливаха в гърлото на хората такъв политически буламач, че на целия свят още не може да спре да му се гади от него? Докато няма разкаяние, революцията на мигрантите няма да спре...А всъщност и разкаянието вече не може да спре нищо. Твърде е късно.

-------------------------------------------

Няма да се изказвам за това дали наистина биячът от "Околовръстното шосе" Георги Близнаков наистина е бил доброволец в ДНР. Много факти не са ясни и напук на цялото психодясно да приемаш думите на Антон Герашченко, доказан интригант, манипулатор и кука е като да нагазиш в плаващи пясъци. Не един и два пъти Герашченко е бил уличаван в лъжа. Давам пример - миналата година той публично обяви, че вероятно най-добрият журналист на Украйна Анатолий Шарий (той живее в емиграция още от времената на Янукович) финансира терористични организации. Шарий се се впрегна от това налудничаво обвинение и организира много яко офанзива срещу Герашченко, докато междувременно цялата украинска преса, която е минала във фентъзи-измерения, с огромни заглавия повтаряше тази лъжа. Най-накрая след около седмица същият този Герашченко, цитиран като огромен авторитет рухна и призна, че това е лъжа, а той я бил казал, за да направи реклама на сайта "Миротворец". Оппп, точно така - същият сайт откъдето тръгва информацията. В България гледам, че представят този проект, че е нещо като центърът "Визентал", но за Украйна. Щях да се сгъна на стола от смях. "Миротворец" е сайт, който е зловещо творение на службите за сигурност на Украйна, камшик на репресивните органи срещу всеки инакомислещ. Миналата година в Киев пред дома си бе застрелян легендарният журналист Олес Бузина, който беше отявлен критик на властта. И само за информация - ден преди убийството адресът му и цялата лична информация за него излезе именно на този сайт "Миротворец". Струва ми се, че българските медии избързват да скочат с двата крака в киевското блато, което не разбират докрай.
Близнаков има пълното ми презрение за това, което направи на Околовръстното. Но вкарването на украинците като чиста монета в този случай кара всичките ми аларми да зазвънят.

----------------------------------------------

Животът в България зорлем ме прави конспиратор, мама му стара. Но един по един всички, които бяха набъркани в аферата "Мишо Бирата" си отиват "внезапно" от този свят. Мишо Бирата почина внезапно в разцвета на силите си. Жената на Мишо Бирата почина внезапно година и половина по-късно, а сега вече и Ваньо Танов не е между живите. Пак внезапно. Ако Някой е решил да излиза в пенсия то той много държи да не остави никакви следи по единствената афера при която го спипаха по бели гащи...

-----------------------------------------

Гледам "Хубава жена" (не ме съдете!) и откривам много интересен икономически детайл, който ми е убягвал преди. Героят на Ричард Гиър е финансов капиталист, икономическа пираня, борсов хищник, който печели от унищожаването на предприятия. Но почва да тъне в угризения. Усеща, че не създава нищо, а забогатява само от въртенето на пари. Разбира се такъв герой може да бъде единствено измислен. Не съществува хищник с етика или масов икономически убиец с принципи. Филмът е романтична комедия не заради любовната история, а заради абсолютно недостоверния капиталист с угризения. Съмненията обаче изобщо не го насочват в антисистемна посока. Успокоява ги като инвестира в едно предприятие и спасява дългокрака проститутка от улицата. Този филм е утопията на 90-те години. Идеята, че икономическият звяр може да има и човешка страна. Че един финансов касапин може да спре себе си преди пълната морална и стопанска катастрофа. Хохохо, колко смешно звучи това днес. Гледам " Хубава жена" не като романтична, а като икономическа комедия :))))

------------------------------------------------

Демократичната природа на душата ми и анархисткото ми усещане за култура ме карат понякога да виждам поезия дори и там, където тя драматично отсъства. Вероятно заради това и до днес се кефя на песента на Пуси Райът от храма "Христос Спасител". Акцията им там беше толкова нелепа, че всеки път като се сетя за нея ме избива на кикот. Казвам всичко това, за да ви въведа в поредната драма на руската опозиция, за която дори и бг-психодясното не знае как да реагира. Новият герой на опозицията се оказа художникът, офф, тази дума е съвсем неподходяща, хайде ще го наречем артистът Пьотр Павленски. Последната му акция заради която впоследствие беше арестуван бе, че изля бензин върху вратата на зданието на ФСБ на "Лубянка" и го подпали. И понеже в Русия е ужасна и тиранична диктатура, разбираш ли, където свободните духове стенат и биват тъпкани из вестниците дори се появиха възторжени статии, за да опишат безподобната естетика на Павленски и откриха в действията му висша политическа символика за това как той бил създал нов образ на входа към Ада и така нататък гоголозановщини...:)))) Нооо, нека да припомня за тези, които не знаят, че Павленски всъщност е много прочут с друга своя акция. През 2013 година същият величествен арт-творец си закова топките на Червения площад пред Кремъл. Да, закова ги като стой та гледай - в нета има снимки и който иска може да се наслади на това постмодерно изящество. Преди това пък си бе зашил устните, а при друга своя величествена акция си отряза ухото. И заради това се чудя на руските власти. Защо им е да го арестуват? Павленски е заплаха за самия себе си и това е ясно от много отдавна. Проблемът е в тези, които точат слюнки пред тази акция. Нелепо и кошмарно е да се използва един болен човек и да му се ръкопляска в опитите му да се самоубие зрелищно, за да получи поредната статия с постмодернистки тъпотии...

---------------------------------------------------

Видях, че и Венета Райкова е прописала романи и подобно на един приятел във ФБ тук и аз почвам да мисля за литературна кариера. Понеже съдбата и немилостивия Аллах ме сблъскъха напоследък с няколко продукта на снобския бг-чиклит вече горе-долу съм наясно със сюжета. Героинята е журналистка. Това е почти задължително. И, разбира се, тя не е от тези журналистки, които по цял ден бъхтят на тръстиката, редактират дописки докато ноктите им не се начупят, късат нерви за щяло и нещяло, трябва да търпят истерични началници и малоумни поръчки. Не, нашата героиня е журналистка, която ходи с минижуп, започва деня си в баровете по "Витошка", а го приключва на коктейл в луксозен ресторант и пише един път месечно по една дописка, която е толкова гениална, че веднага й искат да й дадат пореден "Пулицър". Добре, ама изведнъж журналистката започва да изпитва екзистенциална драма. Първоначално си мисли, че вътрешната й колизия се дължи на това, че не си е купила последния модел айфон и не си е коригирала бюста при доктор Енчев, но после разбира, че нещата са по-дълбоки. Тя се е влюбила в Принца! Принцът, разбира се, не е някакъв си там тъп и обикновен бачкатор, който е хронично недоплатен, гърчат го по 14 часа на работа, режат му от заплатата както си искат и никой не го пита дали има пари да си плати тока. Принцът е бизнесмен, който работи само един път месечно. Прилича на рокзвезда, има мускули като на холивудски актьор, свири на китара, ходи на фитнес постоянно, а междувременно прочита избраните съчинения на Кант без да му мигне окото. Следват едни воаяжи по екзотични страни, едни терзания на журналистката дали той наистина я обича или просто тя е поредната му бройка. Следват едни исторически реминисценции на които любовната история да добие псевдокултурен пласт. Краят е щастлив. Журналистката си хваща любовник, а любовта на живота й си намира млада секретарка. Хепиендът е сигурен. Сега чакам оферти от издателствата.

-----------------------------------------



Има нещо във фентъзи-разказа за ДС, който ни продават "умните, красивите и истеричните, което не мога да схвана. Значи според последният хит в техния мейнстрийм - книгата на Момчил Методиев и Мария Дерменджиева „Държавна сигурност – предимство по наследство“ в ДС е царял " пълен произвол и е нямало никакъв професионализъм". Хахаха, значи така - ДС е банда от тъпаци. Знаех си. Мария Дерменджиева дори твърди, че "тази примитивна и елементарна власт е леко простовата, лишена от цялата митология за някаква компетентност, за тънко изплетени заговори и интриги". Хохохохо, куките на социализма са пълни дебили. Хохохохо, ДС направо означава "дружина от селяни". Йеее...Ама после нещо ми прищрака и се зачудих - след като тия стари куки са били такава сбирщина от идиоти защо днес "най-умните и великолепно красивите" продължават да ни пробутват сюжета как ДС контролирала всичко, плетяла заговори и изобщо машинациите й край нямали. Само бг-десен може да съвмести тези две напълно изключващи се сюжетни линии в главата си. От една страна шепа прости селяци и неграмотници, а от друга - мрачни сиви постпреходни кардинали. На коя история да вярвам, мамка му? На коя? :)))))))

---------------------------------------

Лозанов трябваше да подаде оставка преди да се превърне в карикатура. Да си тръгнеш месец преди края на мандата си не е достойнство. Опит за изпиране на имидж е.

--------------------------------------

Къде блее бг-десницата? Путинистът Зукърбърг за пореден път пропусна да сложи бутон "комунистите са виновни". Без него как ние, членовете на ДСБ, ще се разграничаваме от другите селяни :))))))

-----------------------------------------

Eдна интересна европейска история, която свивам директно от стената на великият, неповторимият и смешния Лев Щарански. И така - всяка година в Женева се провежда среща за човешки права и демокрация. И преди да избършете сълза от очите си в знак на възхищение - тази година на този форум е била поканена украинката Полина Немировская. Тя е дръпнала жестока реч за това как от малка са я дискриминирали, а един път директор на училище в израз на сталинско мракобесие й забранил да се смее високо. Мъченица на демокрацията. Тази Немировска е интересен образ. На 2 май 2014 година, когато в Одеса крайнобесните представители на хунтата изгориха живи хора, тя написа прекрасен демократичен туит и показа колко е презпълнена с уважение към човешките права. Тя написа: "А ещё пошли вы нахуй со своей скорбью по ватникам, это не убийство, а естественный отбор...". Да живеят човешките права и тяхната украинска защитничка!

-------------------------------------

Титанът на мисълта, лордът на реформите, неофитът на опозицията, патриархът на антикомунизма, психодясната емблема Радан Кънев днес е величествен. На въпрос за доклада за КТБ той в изблик на емоционален катарзис споделя: "Изглеждам ли ви на човек, който е прочел 500 страници?". Хехехе, най-накрая го каза, братле. Така е - приличаш на човек, който уви не е прочел и една качествена страница през живота си. Едно време политическите разговори се водеха за това кой колко вагона с книги е прочел. Сега вече го мерим на страници. Много книги са изписани за глобалното затопляне, но ми се струва, че трябва да обърнем внимание и на глобалното затъпяване...)))))

--------------------------------------------

Получих рекламна листовка от магазини "Берьозка". Явен знак, че Петата колона на Мордор ме плаши с убийство :))) Искат да ме удавят в бонбони

---------------------------------------------

Как са искали да Го убият??? Като му пратят да прочете друга книга освен " Винету" ли? :)))
---------------------------------------------------



Случайно попаднах на няколко обяви за работа и там ми направи впечатление нещо, което е ужасно дразнещо и показва колко кръчмарска е по-голямата част от това, което минава за бизнес в България. Навсякъде от кандидатите искат, освен автобиография, да напишат и "очакван размер на заплатата". Ама защо бе, братче? Защо трябва да ви пука колко очаква кандидата? Вие напишете на колко оценявате този пост, пък нека той да си прецени дали да се хваща на хорото. Но, не, защото това е организацията на бг-бизнеса - ако можем да прецакаме този, който е в нужда, това е върховната бизнес-стратегия. Кокошкарска работа, ако ме питате мен. Но натрапчивото срещане на това изискване прилича на някакъв бизнессюрреализъм. И защо, по дяволите, ако питате какви очаквания за заплата има кандидата, никога не го питате какви очаквания има за бюстовете на бъдещите си колежки, а? :))))))))))))

-------------------------------------------

Честно казано, не мога да разбера какво й е историческото на сделката с Великобритания, която бе сключена. Великобритания получава много права и никакви отговорности. Компромисът с Камерън е твърде голям, за да бъде обявен за исторически. Това не е компромис, а прострелване в крака. Сега разбирам колко беше прав Давид Черни в онази своя инсталация "Ентропа", която успя да възмути толкова много хора из целия континент. Ние тук покрай нашето собствено възмущение пропуснахме да забележим, че гаврата с Великобритания, която Черни си направи беше най-голяма. Великобритания просто отсъстваше..

----------------------------------------------

По повод на снимката с метлата, видеовръзките с чистачките и всички други действия на Суперпремиера, искам да ви припомня, че актьорската професия отдавна е слабост на Бойко Борисов, а не се дължи единствено на другарството му по чашка с Христо Мутафчиев. Още през твърде далечната 2008 година, когато беше само кмет на София, ББ се появи като герой в сериала "Забранена любов", където игра самия себе си. Там главната героиня, една смахната софийска буржоазка го попита палаво: "Нали ще ми кажеш, ако решиш да се кандидатираш за премиер?", а той й отвърна, че като реши щял първо на нея да каже. Което е логично де - разбира се, че първо ще сподели с богатите си приятелчета на които е нацвъкал концесии. От тогава обаче съм наясно, че Суперпремиера прибягва до актьорската игра, когато реалността го изпоти. Точно така игра "високо кръвно" в дните преди да го свалят от власт. Сега очевидно са дошли времената да играем закрилник на онеправданите, разваляч на обществени поръчки, Суперпремиера с вълнуващо социално лустро. Страх ме е само да не вземе да влезе твърде много в образ. Богатите му приятелчета го искат за президент. Няма да го избират за патриарх, а!

---------------------------------------------------

Моето приятелство с Умберто Еко започна с книгата "Името на розата". Тя ме изуми. Няма да твърдя, че това е най-добрата книга, която съм чел, защото не е. Но определено е една от най-ерудитските. Смазващо ерудитска. Дълго време дори изпитвах съмнения, че Еко я е писал от почти божествена позиция - "ето, хлебарки, да ви покажа колко много знам и да ви разкажа как вие никога няма да знаете толкова много". Почти хванах мускулна треска от постоянно прелистване на книгата към бележките отзад...Вероятно никога повече нямаше да отворя книга от Еко, ако не бях попаднал след това на "Махалото на Фуко". Там ерудитът пак присъстваше, но книгата бе облагородена от толкова свежо чувство за хумор, от такава готина гавра с теорията на конспирациите, че и до днес се хиля само като се сетя за нея. Разбира се, това не е чувството за хумор на Тери Пратчет, иронията на Еко е много по-остра, на моменти дори като чук, който ти смазва черепа. След това се амбицирах да прочета и останалите му романи. И не съжалявам. Беше едно велико пътешествие. Завиждам на поколенията след нас, които тепърва ще го четат. Няма да им е скучно. Както вероятно на него никога приживе не му е било.


-------------------------------------------------


От Плевнелиев разбрах, че Левски ни бил завещал да сме достойни европейци, да сме търсели път в Европа, а "не невъзможни баланси със страни на Изток от нас"...О, да, Левски направо е родоначалник на ЕС, а скоро ще се окаже, че е казал "И Жан-Клод Юнкер да слушате..." и е имал татуировка на Ангела Меркел. "Пътят на Левски може да бъде извървян само от политици с морал", продължи Плевнелиев. И това го казва човека заради който за поредна година слагат металодетектори край паметника, защото го е страх да се яви пред автентичното отношение на народа си...

-----------------------------------------------

Понеже днес виждам много цитати от Левски държа да уточня едно. Левски никога, ама никога, никога не е произнасял думите: "Който ни освободи, той ще ни пороби"...И е много готино да ги видя цитирани от хора, които иначе все много държат на фактите и достоверността. Обичам иронията в петък следобед.

------------------------------------------

"Като говорим за провал и отделяне от Румъния, искам да подчертая, че отделянето не е на хартия, то не е в доклади, то не е в думите на Юнкер, то е в доходите, в работните места". Радан Кънев. Изненада! Напълно споделям тези мисли. Има само един мъничък проблем - посочете ми колко пъти ДСБ са излизали с план за увеличаване на доходите или с програма за повече заетост в България. Или пък трябва да повярвам, че боядисването на паметници по мистичен начин пълни хладилниците на хората?

-----------------------------------------------


Точно преди три години (не 50, нито 100) на тази дата беше кулуминацията на зимните протести. Никога няма да забравя 19 февруари 2013 година. Вечерта при паметника на Левски в името на защитата на кожата на Плевнелиев трябваше да се минава през метални детектори, защото президентът пазеше лоши спомени как бе принуден да слезе от една платформа няколко дни преди това. Съвсем заслужено тогава заглушиха речта му с освирквания - тези с високите сметки и ниските заплати трудно ще повярват, че един милионер мисли за тях. На следващият ден, вече беше 20-ти, след като една седмица се бе крил в Правителствена болница с диагноза "високо кръвно", Борисов изтърча в парламента, дръпна тежка налудничава реч за това, че има заговор за неговото убийство, предвождан от Ахмед Доган и след това подаде оставката на кабинета. Именно месеците между края на февруари и датата на предсрочните избори считам за най-свободното време, което България е преживявала в своя дълъг, мъчителен и десен преход. Вероятно така са се чувствали руснаците след февруарската революция през 1917 година. На всеки ъгъл се обмисляше бъдещето на България, всеки обсъждаше грандиозни идеи за бъдещето, всеки вярваше, че оттук-нататък животът вече ще стане по-хубав...А после умните и красивите върнаха Бойко Борисов на власт. Сега парламентарната им представителство подкрепи кабинета на своя бащица, въпреки, че уж бяха излезли в опозиция. Толкова по въпроса кой се изгаври с надеждите за промяна...

-----------------------------------------

Охохо! Ще пия една водка в чест на Валенса. Според българското психодясно вече имало и добри ченгета. Вижте колко малко е необходимо на лудите да напаснат шизофренията си към реалността :)))

-----------------------------------------------

И сега какво - Лех Валенса се оказа агент! Егати, един ден в историята ще пише, че демокрацията в Източна Европа е щяла да бъде невъзможна без тайните ченгета :)))))

---------------------------------------------


Съвсем леко тролнах едно събитие, наречено "Споразумението за свободна търговия между ЕС и Украйна" и установих, че Украйна няма кьорав приятел у нас. Ти им говориш за Украйна, а те само Русия, Русия, Русия, Русия, Русия...:)))) С такива приятели на тия пичове от хунтата верно не им трябват врагове
-----------------------------------------


Ще доживея ли някога десничар да поиска освен разсекретяване на доклада за КТБ, разсекретяване и на стенограмата на срещата при президента по темата. Половината истина е всъщност лъжа. Истината си струва, когато е цяла. Нека да видим кой искаше банкови ваканции, кой как се е държал там, кой какви позиции е защитавал...Че да не се окаже като с милиона на ДСБ в КТБ - тия, които най-много викат днес всъщност тогава да са имали други позиции...

------------------------------------------

Всеки път като видя представител на Реформаторския блок или пък техен гласоподавател (които системно със своето гласуване са ни натрисали политически инфекции, зарази и венерически болести, но след това те все са невинни, огорчени и потресени) да пищят какъв злодей и гангстер е Бойко Борисов ми идва да му фрасна един чембер и да го питам: "След като е злодей, пиле шарено, защо гласувахте за коалиция с него, защо му галехте мускула и го облизвахте със сладострастни възклицания как ГЕРБ се е променила като партия, как Бойко Борисов вече е друг, различен, стабилен, предвидим?". Някои хора си мислят, че чрез ярост могат да заличат вините на миналото, което е сравнимо с това проститутка да си сложи нов грим и да смята, че вече биографията й е различна. И е много важно да помним кои клекнаха на Борисов, защото тяхната битка всъщност не е за принципи, а за политически пазари. Тия пет пари не дават за нещо различно извън егото си. И съм убеден, че пак биха подложили гръбнак, ако историческите обстоятелства го наложат...

-------------------------------------

Аз съм фен на Бърни Сандърс. Той е моят човек в САЩ. Но, честно да ви кажа, кефи ме това, че Доналд Тръмп се държи като камикадзе, извадил е картечницата и праска по черепите на Републиканската партия. Например - той срита Джеб Буш (който бе считан за фаворит, но сега се движи пети или шести в предварителните избори) като обяви, че Джордж Буш е излъгал за оръжията за масово поразяване в Ирак. О, да, това целият свят го знае. Тази лъжа и до днес демонично виси над Близкия изток, но в САЩ е тема обект на омерта. Политическият елит е оплетен от недомлъвки по темата, от празни погледи и разсеяни движения в пространство. А Тръмп го прасна като бомба и сигурно в семейство Буш е имало една цяла безсънна нощ. И, да, знам, не е признак на бон-тон да харасваш лудия с пушка, който върви през града и отстрелва всички, но това е по-силно от мен. Сандърс би могъл да поправи Америка, а Тръмп ще я съсипе с апокалиптичен стил. Защо да не си пожелая второто, това прави ли ме лош човек?

---------------------------------------

Интересна новина - Саудитска Арабия била дислоцирала бойни самолети в турската военновъздушна база в Инджирлик или поне така съобщава "Франс-прес". Официалният мотив звучи вълнуващо поетично - засилване на операциите срещу терористите от ИДИЛ. Ама да, разбира се, как ли не се сетих! Пфууу. И Турция, и нейният последен съюзник на тази земя Саудитска Арабия са известни със своята изящна демократичност, политически хуманизъм, евроатлантическа осанка и безкрайна топлота и заради това те искат да помогнат на изстрадалия сирийски народ като го отърват от терористите. Вярно е, това са терористи, които те създадоха, хахахахаха, но кой ти гледа подробности в този развълнуван свят:))))
Вън от шегата, защото темата е сериозна, не разбирам едно фундаментално противоречие в позицията за Сирия на тези, които слюноотделят радостно при идеята, че Турция може да прати войски в битката за Алепо. Да си на страната на Турция означава да си на страната на Саудитска Арабия. Защото да вярваш, че точно тези двете страни ще установят свобода и демокрация в Сирия е като да вярваш, че феята на зъбчетата съществува и носи торба пълна с парички. Аз заради това се настройвам подозрително всеки път, когато някой спомене Турция, Сирия и демокрация в едно изречение. Защото ясно осъзнавам, че ми продават поредната доза лепкав захарен памук за идиоти...

--------------------------------------------

В "Дневник" чета някакъв компилиран анализ за политическата ситуация в Испания, който носи апокалиптичното заглавие: "Испанските социалисти рискуват много в търсене на лява коалиция". Текстът е написан с идеята да се набие канчето на испанските социалисти и да ги накара да се откажат от търсенето на принципна лява коалиция и да направят безпринципна коалиция с десницата. Защото очевидно това изисква политическия мейнстрийм.
Но най-яко е защо лява коалиция е опасна за Испания. Какво се канят да направят тия човеконенавистнически левичари. Ами ето какво - готвят се да отворят вратите на ада: "Както социалистите, така и "Подемос" искат да отменят реформите на пазара на труда, да увеличат минималната заплата и да въведат данъчни и социални политики...". Пфуу, ебахти изродите - искат да увеличат парите на хората, да им дадат глътка въздух. Чудовища! Истински изверги.

--------------------------------------------

От снощи съм се замислил тежко за психодясното така беснее за кандидатурата на Ирина Бокова за ООН. Идеята, че това е автентично антикомунистическо отричане е смешна и недостоверна, понеже част от най-яростните раздавачи на къчове всъщност са деца на хардноменклатурата от едно време и значи може да говорим повече за завист, отколкото за отричане. После в един момент ми светна. Дори номинацията на Бокова, а какво остава за нейното избиране, е светъл знак, че светът пет пари не дава за зомби-битката им с комунизма и за тяхната ежедневна истерия, сравнима с тази на шизофреник, оставен самичък в тъмна стая. На главата си да застанат, вените да си срежат - тяхната карикатурна кауза не интересува абсолютно никой. Светът се усложнява всяка минута, геополитическите баланси изтрещяват, но все пак никой не мръсне нашия доморасъл антикомунизъм. И това е голямата драматургия. Тези, които си мислеха, че комуникират със света всъщност се оказаха в ролята на кварталните пиянки. Тези, които се изживяваха като говорители на Европа се оказаха в ролята на местния луд, който върви и си говори сам. Както се казва - всички паметници в България да надраскат, те просто толкова си могат. Защото не са нашият прозорец навън, а нашата котва, която ни влачи към тинята на дъното. А и нещо друго. За 25 години не си спомням психодясното да е било ангажирано в поне една позитивна кауза "за". Политиката на изкривеното лице, патетиката на вечната ярост от тяхна страна дотолкова се е изтъркало, че чакам следващата им кауза да е: "Да изтръгнем очите и езиците на тези, които са живели при комунизма, за да не може никой да разказва за онези времена" :)))))))

-----------------------------------------

Не тъгувайте, психодесни! Верно номинацията за ООН вече е заета, но пък наскоро ръководната длъжност в Ислямска държава се оваканти...:))

-----------------------------------------

Интересен факт - терминът "шиити" идва от арабската дума за партия. Шиитите - това са партийците в Близкия изток. Следователно сунитите са Протестната мрежа на ислямския свят :)))

----------------------------------------

Случих на жена. Колко мъже на въпроса "Какво правиш?" получават отговор "лайквам трупове на ИДИЛ" :))))

-----------------------------------------

Вдъхнових се от Слави, Марешки и цялата демократична общност, която вижда в техните референдуми начин да се оправи България и заради това аз стартирам моята инициатива за референдум. Само чрез него може да поправим дефектите на политическата система и системното повишаване на киселините в стомасите на две трети от българите. И така, братя и сестри, ето моето предложение за въпроси:

1. Одобрявате ли президентът на България да бъде блондинка?

2. Трябва ли педикюристките да имат по-голямо мажоритарно представителство в парламента?

3. Мислите ли, че тоалетните в държавните институции трябва да бъдат боядисвани в неутрален цвят?

4. Кое смятате, че е по-ефективното лечение за камъни в бъбреците - чай от мечо грозде или хирургическа намеса?

5. Колко дълга трябва да е полата на председателката на Народното събрание?

Отговорите на тези въпроси ще уцелят олигархията в сърцето и от устата й ще потече кървава пяна, защото сме улучили проблемите право в черепа. Ако този референдум се проведе това не само ще промени политическата система, но вече всички депутати ще бъдат ангели, Делян Пеевски ще се запише в манастир, РБ ще почне да си пие хапчетата, а прокурорите нощем ще работят и като социални работници. Няма ли такъв референдум - олигархията ще тържествува! :))))))

--------------------------------------

Охх, сега разбирам колко е важно човек да запазва политическата си невинност поне един ден в седмицата. И чак сега като самолет в небостъргач се сблъсках челно с телевизионните обяснения в любов към премиера на Илияна Беновска. Добре, че не бях закусвал, защото се опасявам, че щях да върна всичко на майката-природа. Не е нормално, просто не е нормално да живееш в страна, където между журналистиката и проституцията да не може да бъде направена разлика или, ако бъде направена, тя ще е в полза на проституцията. Не е нормално да излезе един човек, да застане в героична поза, да се направи на отхвърлен дисидент, а след това страстно да се обясни в любов на Бойко Борисов? Дори и хормонална буря да бушува в душата си, дори и чувствата ти да кипят като в сапунен сериал, дори и да усещаш, че не можеш да продължиш да живееш, ако Боко не ти е премиер, то, по дяволите, самият факт, че принадлежиш към журналистиката, трябва да те спре да се държиш по този слугински начин. След Беновска как изобщо можеш да кажеш с гордост "аз съм журналист"? По дяволите, след такава любовна тирада вече ще твърдя, че съм всичко друго - боклуджия, крадец, мошеник само и само някой да ме свърже с това горещо обожание на властта, което минава рамките на приличието и завършва в тъмните територии на садо-мазо порното...


-------------------------------------
"Абсентът е афродизиак за егото". Граф Дракула

---------------------------------------

Виждам как дясното се е запенило срещу премиера и не спира да ми е смешно. Точно преди една година всички се бяха спотаили като протестъри на държавна служба и пишеха праскаха статуси колко е готино това, че кабинетът на ГЕРБ и Реформаторския блок взима заем от 16 милиарда. Сега изведнъж Борисов им е черен, грозен, дебилен, смешен селяк. А ДСБ са невинни като млада девственица. Все едно никога не са подписвали съвместен документ с Делян Пеевски, хохохохохо. Та мисълта ми е - един ден Борисов наистина ще лежи в затвора. Звездите ми го говорят. Но, убеден съм, половината ДСБ ще лежи заедно с него. Това политическо приятелство трябва да им излезе през носа. Всеки съучаствал на ГЕРБ просто не заслужава друга съдба!

--------------------------------------------------

Вижте сега какво е пропаганда. В момента се води ожестчена битка за сирийския град Алепо. Армията на Асад вече е превзела няколко квартала и дава жега на "умерената опозиция", която май е на път да отнесе голям бой. И точно тогава по БНТ дават сълзлив репортаж за бежанците, които са по турската граница и мнението на някакъв турски управник, че ако Русия и Асад не спрат атаката, бежанската вълна пак щяла да се усили...Брех, да му се не види - как пък тия турци все знаят кога бежанците пак ще нахлуят в Европа...

-----------------------------------------------


И сега какво - оказа се, че Лозан Панов е звънял на премиера в деня в който огласи онова за есемесите. Безсмъртната жажда на българската душа да си има своя рицар от светлина отново бе унищожена. Или значи така е било замислено :)))))

----------------------------------------------

Медийната ситуация у нас е величествена. Прочетете репортажите от срещата на Борисов с българи в Англия в медиите на "умните и красивите". Няма да намерите нито една думичка за това, че студент от Кеймбридж пита Борисов защо бави номинацията на Бокова. Ама нито една думичка. Голямо нещо е свободната, качествена и извисена журналистика! Медиите на Пеевски си имат своя уродлив двойник.

--------------------------------------------------


Грант на стойност 129 400 лева е получил бившият министър на външните работи Николай Младенов, за да се "бори с остатъците от комунизма в България". Ехааа, това борец срещу комунизма вярно вече си става добре платена професия. Нещо като директор на водопад. Строител на замъци от въздух, защото по тези земи, уви, комунизъм отдавна не е забелязван. Точно защото това е толкова сладка и блажена длъжност, натискането за нея е толкова голямо. И фабриката работи на пълни обороти. 26 години са минали от началото на прехода, а сега борците срещу комунизма са повече от всякога. По време на самия комунизъм обаче такива брутално отсъстваха. И понеже в тоя сектор има страшно много кинти, бъдете убедени, комунизмът никога няма да умре. Тия винаги ще виждат заплаха от него, защото иначе ще им се наложи да работят. И правя обоснованото предположение, че след 300 години все още ще има паразити на свободна практика, които ще твърдят, че комунизмът им е виновен и се борят с него. Тази новина обаче трябва да ви подскаже друго - антикомунизмът в България не е идеалистично занимание. Това е добре платена професия и платена любов. И се питайте всеки антикомунист колко ли е взел за пръскането на слюнки. Което ми напомня - днес и Протестна мрежа е излязла с декларация срещу комунизма. Напълно безплатно, разбира се. Нима вярвате, че тия момчета и момичета са алчни грантаджии?

---------------------------------------------------

Иво Инджев е велик. Новата му статия почва с гръмовержен патос и ритник в челюстите: "Някой може ли да цитира поне едно руско изявление, дори и неофициално, дори и в руска медия, в което към България да се предявява претенция по въпроса за корупцията". Да, бе, тия гадни рашки как пък един път не ни набиха канчето за тая проклета корупция, как един път не превишиха дипломатическите си правомощия и не ни се набъркаха във вътрешните работи да ни дават акъл...Пфуу, лузъри! От друга страна пък - ако дори веднъж го направят нали не се съмнявате, че такива като Инджев първи ще подбелят очни ябълки и ще почнат да пръскат слюнки, че хибридната война срещу България в е ход...То заради това лудите са велики. Собствената им реалност е така непробиваема, че дори най-тежките хапчета не помагат

------------------------------------------------

Величествена психотична мисъл на "политолога" Стефан Попов, получил яка трибуна в "Дневник": "Установяването на съд за "военни престъпления" е нелепо за България, тъй като тя не е въвлечена във военни действия, а да съдиш правителство и парламент само за присъединяването към Оста е много съмнителна пропозиция, много...". Йееее, това е все едно да кажеш - да съдиш някой, защото е бил комендант на концлагер, а пък той, бедния, лично не е участвал в убийствата е изключително съмнителна пропозиция...
А пък после твърдят, че атаката срещу Народния съд не било опит да се легитимира прохитлеристката позиция на властта. Просто дай трибуна на психарите - те сами ще намерят начин да се обесят

------------------------------------------

Снощи по БНТ са излъчили филма "Домът на терора" на режисьора Стойчо Шишков. Днес виждам, че психодясното изживява множествен оргазъм от тази творба, която е едностранчива като консерватор, малко преди да бъде спипан в публичен дом. Според нея терорът започва на 9 септември 1944 година, а в годините преди това счупените челюсти, побоищата, мъченията с електричество са били просто нормална демократична практика и знак за хуманизъм на българския фашизъм. Ноо, попаднах в един сайт на биографията на режисьора Шишков и тя ме порази, въпреки, че съм кален боец в сблъсъка с върховното и цинично лицемерие. Днешния разгромител на комунистите Шишков, оказва се, има интересна творческа биография. Бисер в нейната корона е работата му в култовия сериал "На всеки километър". Yep, май френдс, днешният антикомунист е участник в един от върховете на телевизионната комунистическа митология, която за ужас на бесните десни и до днес се гледа, ама яко. Никой никога няма да напише автентична история на българския преход, ако не изрисува именно този процес. Най-безгръбначните, най-кариеристичните, най-надъханите, най-яростните кандидат за членове на БКП, които стъпваха върху трупове, доноси и мръсотия след 10 ноември станаха най-репресираните, най-мрънкащите, най-изобличаващите, най-гръмогласните антикомунисти. Точно заради това антикомунистическата лига у нас се състои от 1000 души, 995 от които, ако палачинката се обърне ще почнат да твърдят, че дори в най-мрачните мигове на пазарното робство, те тайно в мазетата си са чели книгите на Маркс и не се спирали да вярват в светлото комунистическо бъдеще...:))

---------------------------------------------

По телевизията дават репортаж за панихидата за жертвите на комунизма в "Св. Александър Невски". На нея с леко преувеличение присъстват около 11 души, двама от които са Симеон Сакскобургготски и съпругата му. А сега иди да вярваш на тия дето цял ден леят сълзи за жертвите, а се стискат поне по една свещ да им запалят...

--------------------------------------------------

...А междувременно вчера във Варна тихомълком, тайно и позорно са премахнали грамадата от камъни в памет на Пламен Горанов. Така де - новата стара власт не иска да й се напомня за онзи, който се жертва само, защото повече не можеше да им търпи мазните мутри. Сега същите мутри се върнаха на власт и не искат да им тръгват киселини със спомен за онези дни...




Tuesday, March 08, 2016

Забранете Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев!




Преди три или четири години, още преди психодясното у нас да изпълзи като зомби от меката пръст и да потърси нови доказателства, че е живо, гледах едно легендарно участие на американския комик Бил Мар при Джей Лено. Мар, който е невероятно цапнат в устата, има изключително дар слово и може да ражда бисери, които режат като стъкло, падащо от небостъргач. Та разсъждавайки за това как Републиканската партия е преминала от крайно дясно направо в лудницата, Мар обяви, че признак за това е как тяхната политика може да ражда само безсмислени, нищо не означаващи каузи, които те истеризират до самия възможен край. Комикът дори прогнозира, че следващите битки на републиканците няма да са за икономиката, работните места, външната политика или доходите, ами ще си измислят все по-мелодраматични битки като "да поставим лика на Роналд Рейгън на банкнотата от 1 долар" или "нека да не правим секс в коледната нощ". Публиката посрещна с много смях прогнозите на комика, но се опасявам, че неговата диагноза за републиканците всъщност е диагноза за всяка една партия по света, която дотолкова е скъсала връзките с проблемите на хората, че съществува като някакъв политически призрак, който реагира единствено на крайни стимули.
Сетих се за тази история след като прочетох новина за поредната реформаторска медийна бомба, този път продукт на вече станалите професионални бомбаджии Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев. Очевидно това е карнавалният отряд на психодясното, тримата конници на травматичния антикомунизъм, теменужките на посткостовизма. Тези тримцата предлагат закон, който да предвижда затвор за комунистическа пропаганда. И, да, става още по-готино. Триото Славов, Димитров, Андреев искат поругаването на знамето и химна на Европейския съюз да се наказва с лишаване от свобода до 3 години или с глоба до 3000 лева.

Ето как се отговаря на хибридната война! С ритник в лицето на комунягите! Всякаква антиевропейска сволоч - да гние в затвора! Гордите бг-демократи няма да допуснат някакви си комунистически гадове да си развяват коня по жълтите павета, запазената марка на умните и красивите!
Ето как ще оправим България. Всеки, който е заловен с петолъчка трябва да бъде арестуван на място и да бъде пратен в изолатор, където ден след ден да гледа избрани речи на Жан-Клод Юнкер, Кристалина Георгиева и Иво Инджев. Като тръгнем да преследваме потайните комунисти, които искат равенство, справедливост и доходи държавата най-накрая ще може да си отдъхне от това вечно комунистическо иго, което предизвиква перманентен махмурлук в реформаторската душа.
Само не разбрах това за комунистическата проганда и със задна дата ли ще важи, защото тогава цялото психодясно трябва да бъде арестувано на място. Понеже всички знаем, че биографиите им са пълни с кариеризъм по време на тоталитарното минало и с лизане на не едно и две началнически бюра.
А пък това за поругаване на знамето на ЕС е много яко. Толкова поезия в един закон рядко се е случвала някога. В България, която се фука, че е последният остров на еврооптимизма, се въвеждат драконовски мерки, за да си подсигурят някакви политически еднодневки, последният си източник на легитимност. Пълна пародия! Можеш да изгориш знамето на България без последствия, но гавра с флага на ЕС, о, нее, как може. Изобщо тоя фетишъзъм към знамената, който се развива в бг-десницата е интересен от психиатрична гледна точка, но просто не знам къде ще завърши.


Забелязвате ли обаче каква е дефиницията на малоумната десница у нас. Тия се занимават само с мракобесни каузи. На един му пречат паметниците и иска да ги боядисва и премахва. На друг му пречи комунистическата символика и обикаля като клошар града да гледа по коя сграда е оцеляло нещо. На тия тримата конници на шизофренията сега всички комунисти колективно им пречат и най-демократично искат да ги вкарват в затворите. Така де - защо да вкарваме там крадците, мошениците и олигарсите. Най-големият проблем на страната са младежите, които рисуват сърпове и чукове! В затвора такива гниди, които пречат на икономическият растеж.
Как един път не видяхме десен да предложи някаква стратегия за откриване на работни места например, или за повишаване на доходите, или за икономическо развитие. Нашата десница е като наркоман, който се е пристрастил към най-некачествените дроги и ръцете й всеки път треперят като остане без тях. Заради това тя системно ражда такива политически недоразумения като Славов/Димитров/Андреев, които са готови на непредставимото само и само да избягат от истинските теми на един политик.
Те не могат да приемат, че в съзнанието на човечеството комунизъм и фашизъм никога няма да бъдат еднакви термини. Просто няма как. Вечният човешки стремеж за различен свят не може да бъде убит със закони или пък хвърлен в затвора, за да може психодясното да стои в своето блато и да пуска мехурчета радостно, че е свършило тъмната си мисия.
И е крайно време да признаем и една друга икономическа истина. С хвърлянето на хора, които носят тениски с Че Гевара в затвора България не само няма да дръпне напред, ами ще се срине в пламъка на своето пълно безумие. Виж, ако се приеме закон за вкарването на Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев в затвора, тогава отечествено рязко ще отлепи от дъното. Понеже нали знаете - като махнеш паразита от тялото, то се съвзема и се изпълва с порив за нов живот. Така че, законодатели помислете върху идеята ми. Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев в затвора. Звучи като поезия. Тоест те би трябвало да го оценят положително...


Monday, March 07, 2016

Смазочното масло на демокрацията




В България има една удивителна политическа аксиома. Когато на власт дойдат тези, които най-силно крещят, че ще преборят корупцията, то по време на тяхното управлението корупцията винаги скача.
Нещо подобно ни разкриват данните на "Алфа Рисърч", които показват, че над 60 на сто от хората са убедени, че корупцията расте. Това не е субективно усещане, а реалистично описание на околната действителност. Дори и хардкор-феновете на ГЕРБ и Реформаторския блок са изложени на всекидневния блокаж на институциите, на абсолютното безвремие на "стабилността" в което е потопена България и са наясно, единствено корупцията раздвижва ръждясалите държавни механизми, захабени от дълга неупотреба.

В култовият италиански сериал "Октопод" един от мафиотите произнасяше великата реплика, че "корупцията е смазочното масло на демокрацията". Ако това беше вярно обаче българската демокрация вече трябваше да процъфтява, защото е смазвана така все едно върху нея се излива водопад.
Когато на власт у нас дойдат най-крякащите борци с корупцията тогава обикновения избирател трябва да изпада в ужас. Защото този вот ще му излезе през носа под формата на подкупи. Градим България, нали така беше. Колко му е да замениш градим с грабим.
Кой ли ще се усети?


Wednesday, March 02, 2016

Като заговорят за пиар...




В българската политика вече има едно основно правило. Когато някой заговори за пиар, е ясно, че ще се крадат много пари. Ама наистина повече, отколкото можете да си представите. И това ще става под благовидната форма на даване на поръчки за пълни безсмислици, вдигане на медиен шум за поредна глупост и всички останали екстри на пропагандното внушение, че тази власт работи в полза на хората. Докато всъщност единствените на плюс са банковите сметки на елита.
Заради това всички политически аларми на всеки избирател трябва да запищят тревожно, когато срещне информацията, че вицепремиерката Меглена Кунева издействала 2 млн. лв. без ДДС за пиар. Срещу тази сума България щяла да получи "реклама и за анализи на борбата с корупцията и българското председателство на ЕС през 2018 г." С други думи, нещо като захарен памук - уж е тука, а всъщност го няма. 

България постоянно произвежда стратегии и анализи. Индустрия няма, но виж, анализи колкото искаш. Винаги има някакъв документ, който предстои да се създаде и който ни се рекламира като политическото чудо, което още от утре ще въведе нов ред в държавата. Някой трябва да си направи труда да събере всички пари, които са пръснати за експерти и пиар. Сумата вероятно ще е потресаваща. Но това е любимото гърне с мед на властта, защото пиарът е като дим - никой не може да го хване. Ироничното е, че такива пари за пиар отделя второто правителство на Бойко Борисов, особено като припомним как първият му кабинет през ден плюеше по Станишев, че бил дал пари за пиар на австриеца Хохегер.
Но сега времената са други. Сега Кунева неотложно се нуждае от тези 2 милиона без ДДС за реклама и пиар, защото без тях сигурно България ще рухне. А и два милиона сайта да направиш, три милиона експерти да наемеш, това няма как да скрие политическата безпомощност. 
Пиарът може да е ефектен грим, но няма как да скрие некадърността. 


Как Гого Лозанов се превърна в Ким Ир СЕМ?




Има някаква удивителна трансформация, която се случва с десните интелектуалци в мига в който за разнообразие смръкнат от дрогата на властта. Тогава от четенето на Бодрияр нищо не остава в главата, гръмките идеи за свобода биват захвърлени на бунището за радиоактивни отпадъци, а папионките се превръщат в камшици, за да станат кафкианска метафора за страховит процес. В България нищо не разрушава един човек повече от  полета към поднебесните етажи на управлението, понеже, за да може да се издигне дотам човек трябва да се откаже от целия си багаж, който го е правил различен, а някога може би и смислен.
На мен Георги Лозанов ми е бил преподавател във Факултета по журналистика в СУ "Св. Климент Охридски" и никога не съм подозирал, че леко отвеяният доцент, който неизменно държи цигара в ръката си докато се опитва да обясни как точно мислите на Чоран се съотнасят към разцъфващият медиен свят у нас. Никога не съм си мислил, че много години по-късно от ореола на интелектуалеца няма да е останало нищо, а самият Лозанов ще се окаже един властолюбив цензор, вечната Амбър на медийната регулация, един човек надъхан не само политически, но очевидно обсебен от идеята да стои на държавна службица, дори и ако за целта му се наложи да гази всичко онова, което е проповядвал като принципи в ранните си години. Човек никога не очаква един десен интелектуалец да се превърне в политическо чудовище, но винаги трябва да има наум, че водопадът от красиви приказки често е маска, която крие такъв инстинкт за власт, че е страшно, когато той бъде оголен.

Миналата седмица се случи нещо, което като че ли противоречи на всичко написано по-горе. Стана чудото! Георги Лозанов хвърли оставка от поста председател на СЕМ, точно месец преди да му се наложи така или иначе да направи това, защото мандатът му изтича. Официалният му мотив за оттегляне е неукорим - отказът да подпише решение за създаването на телевизия "ПИК". Лозанов дори написа дълго писмо (наречено "волеизлияние"), за да обясни причините за решението, а част от медиите започнаха да му изграждат образа на мъченик и светец, който всеки момент ще почне да ходи по водите на езерото "Ариана". Няма да се занимаваме с мотивите за напускане, те са свещенно право на всеки човек, но във властовата биография на Лозанов има твърде много черни дупки, които не трябва да забравяме. Патетиката на един жест, интелектуалното позьорство на конкретния политически миг не бива да бъдат като хапче за амнезия за всичко онова, което конкретният персонаж е скофтил в медийната ситуация и нас и сега се опитва да се избяга от местопрестъплението с измити ръце и изпрана биография.
Георги Лозанов за първи път влиза във властта през 1997 година. Времето е бурно. На власт са дошли неговите хора от СДС, които точно в онзи исторически миг предвиждаха, че властта им ще трае минимум до 2020 година, защото нямаше причини цялостната приватизация на историческото време в тяхна полза да не се осъществи. Тогава на Лозанов му предлагат място в Националния съвет за радио и телевизия, една институция, която толкова много се опорочи в опитите си да стане фабрика за пълзяща синя цензура, че някъде в началото на новия век се наложи тя да бъде преименувана. Разбира се, за това помогна и екипът на Слави Трифонов, станал една от първите жертви на "регулацията", разбирана по седесарски, че те измислиха названието НеСеРеТе, което като бомба накара дори интелектуалците с папионки да се почувстват зле. Освен това НеСеРеТе остана в медийната история на България като мракобесната организация, която подпечата пълния контрол на Иван Костов върху медиите. Те наложиха позабравената Лили Попова за шеф на БНТ и изправиха радиото пред криза като се опитаха да настанят Иван Бориславов за шеф на БНР. Тогава журналистите се вдигнаха на протест, а на властта й се наложи спешно да замита следи. Именно от онзи период датира едно философско изявление на Лозанов, който попитан какво ще реши НеСеРете този път по отношение на радиото, отговори: "И аз чакам с интерес да видя какво ще е нашето решение". Дори и Пол Рикьор нямаше да е в състояние така палаво и постмодерно да обобщи идеята, че регулаторите чакат да им бъдат спуснати решения отгоре.
Междувременно обаче Лозанов се развихри и политически. Той се превърна в основен говорител на това Ефир 2 да бъде приватизиран, защото му миришел на социализъм, а авторът на книгата "Мое дясно" има нежен стомашен тракт и единствено ароматът на капитализъм му понася добре. Важно е да се отбележи това, защото днес Лозанов се опитва да играе ролята на защитник на обществения и държавен интерес, което по никакъв начин не се вписва в биографията му на отдаден приватизатор преди. Изобщо, ако човек проследи неговата властов биография ще види, че тя е удивително непоследователна, лъкатушеща като мисълта на философ на три ракии, но пък за сметка на това винаги даваща си сметка кои са силните на деня и как може да се възползва от тях. Защото, това вече трябва да го признаем, Лозанов е успял да научи в детайли изкуството за оцеляване в политическата джунгла. След това отново и отново преподавателят по култорология намираше начин да се впише във властовите конфигурации, да бъде удобен и на всяка следваща власт, да предложи интелектуално-политическа индулгенция на всички. При управлението на ГЕРБ пък най-накрая съдбата му се усмихна - той стана шеф на регулатора и 6 години изкара като несменяем началник, коойто вади от ръкава си един малък трик. Лозанов така и не изкара пълен мандат. Предпочиташе да ги прекъсва преди да свършат, така че в бюрократичните анали да няма запис, че той има дори и един пълен. Този път бе приложена същата хватка, което подсказва, че нейният автор си оставя вратичка за завръщане, защото наркотикът на властта е проникнал до всяка клетка от тялото му. Това е смайващото при Лозанов - контрастът между претенциите за интелектуалност и властова алчност. Между идеята, че е радетел за свобода на словото и полицейският ботуш с който се опита да смаже единствено смислено предаване в БНР.
Между другото Лозанов ще остане в историята именно със своята битка с "Деконструкция" и с това как неговите машинации успяха да я свалят от ефир. И ако можем да открием все пак нещо симпатично в неговата битка срещу "ПИК", то опитът на Лозанов да приравни "ПИК" и "Деконструкция", както и мракобесното му изявление, че одобрява свалянето на предаването от ефира на БНР разбива на пух и прав високоинтелектуалните претенции. Всъщност, ако можем да намерим някаква аналогия на "ПИК" в обществения живот, това ще е самия Лозанов. Неговото одиозно поведение през цялото време беше като заглавие с крещящи букви. Опитите му да се превърне в Ким Ир Сен (ироничният му прякор бе Ким Ир СЕМ) по властово дълголетие начело на регулатора също издава една естествена жълтения на поведението и напомня на скандална снимка, пусната в употреба, за да очерни или оклевети някого.

Напускайки председателското място в СЕМ Лозанов не напразно заговори за "Деконструкция". Колкото и да чистиш местопрестъплението след себе си там винаги остават следи. Битката с различното мнение завинаги остава знак за това как папионката започна да възприема себе си като идеологически борец срещу всички, които не мислят като него. Не напразно в неговото "волеизявление" той протестира срещу това, че леви интелектуалци го нарекли "лице на полицейщината", защото прекрасно осъзнава, че това ще му остане като прякор завинаги. Лозанов дължи много отговори, но в пяната на общественото разделение, страхувам се, че никой няма да ги потърси от него. Например - как така душата му на борец за плурализъм търпи безкрайното шествие на полудесни анализатори по телевизиите, които могат да приспят и галопиращ кон, а го издразни едно от малкото островчета на критично ляво мислене в ефира. Да не би пък случайно авторът на "Мое дясно" да е толкова тесногръд и не постмодерен, че да не може да приеме да има някаква друга позиция, друго гледище за света, различна визия за България?
Навремето властта се принуди да закрие НеСеРеТе и да го трансформира в съвсем друга форма, защото стана ясно, че докато у нас бушуват партийните ветрове регулацията е другото име на цензурата. Лозанов изправи и СЕМ пред същата съдба или поне отключи достатъчно интригантска атмосфера в този орган, за да не е ясно неговото бъдеще. Защото след като осъществи реална цензура на практика, интелектуалецът отвори възможност СЕМ да стане фабрика за налагане на политическо господство в БНТ и БНР. Знаем, че президентът назначи Бетина Жотева за член на СЕМ и сега, ако парламентарната квота бъде попълнена с протестърски кадри, то на хоризонта съвсем сериозно се очертава възможност Ивет Добромирова да стане шеф на БНР. Тогава вече визията на Лозанов за медиите май ще е осъществена в пълната си форма, защото там никога повече няма да има място не само за различно мислене, а дори и за една буква несъгласие.
Един ден фигурата на Лозанов сигурно ще отприщва много анализи на тема "Съдбата на постпреходния интелектуалец в България, заклещен в примката на собственото си лицемерие", но в окото на бурята днес е необходимо да признаем - именно фигури като Лозанов разрушиха нормалната медийна среда. И с действията и с бездействията си. Защото тяхното упорито втренчване в пъпа им, тяхната интелектуална парализа или фиксация единствено в темата за безкрайното минало, доведе до всички медийни демони с които днес не можем да се саморазправим. Лозанов трябваше да подаде оставка преди да се превърне в карикатура на самия себе си. Но вече е твърде късно. 
Уморените папионки стават за смях, нали?


Tuesday, March 01, 2016

Николай Ненчев – министърът на оргиите





"Николай Ненчев е демократ, подготвен за битката с Русия. Има силна воля и идеологическа чистота в представата си за българския национален интерес". Тези романтични въздишки можем да открием в позиция на реформаторското БЗНС, посветена на техния началник Николай Ненчев и станала обществено достояние миналата година. В останалата част от текста можем да открием още по-розови сцени в които Ненчев е издигнат в ранг на политически ангел, рицар със сърце от светлина, евроатлантически страж пред портите на Европа, който бди в бурята да не би батальон от руски блондинки да нахлуе в ЕС и да почне да си прави голи селфита с Жан-Клод Юнкер. В същия текст се изказва дори и голямата вероятност Владимир Путин да не може да се храни добре на закуска, защото страхът му от Ненчев е така безкрайно голям, че е готов публично да се разкае за хибридната война и да си купи от първата книжарница книга за величавата история на българската десница през годините. 

Още тогава, още, когато този розов роман във вид на политическа декларация се появи будната обществена съвест трябваше да заподозре, че в министъра на отбраната има някаква слабост по тънката част, че обича да го ласкаят устно (веднага си спрете мръсните подсъзнания, хибридчици такива!), оралните възторзи (предупредих ви за подсъзнанията, путинисти подозрителни!) и политическото порно (тук ви позволявам да бъдете цинични). Самият факт, че един от най-слабите министри в кабинета на Борисов, чийто рейтинг удивително се колебае между 2 и 3 процента е стегнал партията си да ражда розов роман след розов роман в негова подкрепа, ясно издава, че от ден номер 1 реформаторското БЗНС знае, че техният кадър е абсолютна издънка. Олигархичното медийно блато на Прокопиев и присъдружните сайто на "Америка за България" се опитаха да поизлъскат имиджа на евроатлантическия селянин, да го наредят в редицата на активните борци срещу въображаемата руска заплаха, да го направят близък до сърцата на протестъри и сноби, но уви и това драматично политическо усилие се пречупи от нелепата фигура на Ненчев, който като политически началник на армията няма нито едно, ама нито едно правилно решение. Освен, че предаде небето за пазене от чужди сили, земеделецът се забърка в някаква странна сделка за МиГ-овете с Полша, за която така и не стана ясно дали е изгодна и колко точно комисионни са били разпределени по веригата. Лично за мен кръст на неговото министерстване окончателно постави едно решение, което остана леко встрани от вниманието на медиите, защото на пръв поглед изглежда дребно, но ясно показва разрушителните умения на Ненчев и абсолютната липса на елементарна социална съпричастност. Ненчев намали дневния порцион на курсантите от военните училища от 10.30 лева на 8,17. Да решаваш финансовите проблеми на армията като намаляваш храната на тези, които един ден трябва да защитават държавата - ето това се нарича истински десен подход за армията. Евроатлантизъм до лудост.

Пестелив по отношение на храната на курсантите, министърът на отбраната прояви съвсем други бохемски качества в раздаването на постове. За шеф на политическия си кабинет земеделецът назначи палавата актриса Валерия Кардашевска. Бонвиван по природа Ненчев очевидно е искал да бъде сигурен, че край него ще има кадър с дълги крака, който да го консултира в късните нощи по стратегията за националната сигурност на отечеството и за предстоящата битка с Кремъл. Слабостта на министъра към нежния пол си пролича и по друго негово решение заради, което е разкостван сериозно от медиите - назначаването на Росица Русева за шеф на дружеството "Снабдяване и търговия" на МО. Наскоро стана ясно, че на същата дама няколко пъти е отказван достъп до класифицирана информация, защото има три регистрации за проституция. Новината взриви нета. Дори тръгнаха описания на оргии в кабинета на министъра, картина с която няма да се съгласим, защото вярваме в евроатлантическата светлина на Ненчев и разчитаме, че оргиите са били осъществявани поне в хотел. Иначе - оргия в кабинет в МО би била твърде истинска метафора за състоянието в което земеделецът потопи отбраната.
Преди да бъде изнесена истински под светлините на медиите обаче Русева всъщност предизика скандал още в началото на 2015 година. "Роса Боса" както бил нейният прякор
била разрешила на частна охранителна фирма достъп до сървърите и до личните кодове за програмата, с която дружеството работи. Най-тревожното е това, че добър ИТ-специалист би могъл чрез този достъп да влезе в информационните масиви на МО и на МВР. Изобщо слабостта към дългокраки експертки вече излиза през носа на Ненчев и един ден неговото министерстване ще трябва да влезе в учебници като наръчник за това как не се управлява.
Докато еротичното управление на МО се е вихрело с пълна сила, министерството бе напълнено и със земеделски калинки, цяла орда от изгладнели за власт политически скакалци и заради това отбраната е минирана от скандали, продукт на николайненчевщината.
На всички обвинения и атаки към него министърът отговори по най-баналният начин. Заплаши със съд и кресливо обяви, че вярва в българското правосъдие. Не знам дали това няма да му го броят за гаф в Реформаторския блок, които ден и нощ крещят неистово за реформа в съдебната система. Но истеричната реакция издава, че няма дим без огън.

Ненчев е невероятен продукт на своето време. Човек без никакви качества, но с материални възможности, той си купи не само партия, но и участие във властта. И, когато се появи в управлението въздухът там не само го замъгли, но и го накара да се държи като гимназист, опитал бира за първи път. Резултатът е кошмарен. В момента военното ръководство на армията едва ли има и грам доверие към цивилния министър, защото те са наясно, че той предпочита компанията на шефката на своя кабинет и гукането на собствената му партия как трябва да ходи да се бие с Путин, отколкото да обърне внимание на решаването на конкретни проблеми. Точно заради това Ненчев се опита да повиши своята цена като заложи на баналната евроатлантическа лексика и да се опише като воин от хибридното бойно поле, който е заложил живота си в името на просперитета на България. Но не му въри и не му върви - тъкмо почнаха да го възславят в декларации и статии, и ето изплуваха подводните мини, които той сам си заложи и днес Ненчев прилича повече на карикатура, отколкото на реален управленец. 
Дано поне оргиите да са си стрували, защото този няма да бъде запомнен с нищо друго...