Кърджали не е Пекин във Виетнам

Кърджали има особено място в политическата история на България по време на несвършващия преход из пустинята на последните 27 години. Това е град, който задава тенденции, създава модели, предизвиква тежки страсти, мощни обществени сблъсъци и много често е бил огледало на всички български лудости и противоречия. Едва ли някой се сеща например, че през 1991 година депутат от Кърджали става Андрей Луканов. Тогава БСП все още е много масова партия и социалистите вкарват двама народни представители - другият е Минчо Минчев от ОКЗНИ. Три години по-късно, пак от Кърджали започва депутатската кариера на Георги Първанов, а заедно с него в парламента влиза и Калин Димитров. През 1995 година пък местните избори се превръщат във връхна точка на конфронтацията БСП - ДПС. Градът е обявен за място на "сталинградска битка", а политическото ожесточение стига до крайности. Първанов дава изборния резултат на съд, а ДПС отговарят, че БСП отдавна е трябвало да бъде забранена. Ироничното е, че само 6 години по-късно ДПС даде официална подкрепа на Първанов като кандидат за президент, а ръкостискането на Ахмед Доган и Георги Първанов стана историческо именно, защото зад него стои толкова взривоопасна история. Това беше процес, който никой не можеше да предвиди. Днешните ДС-конспиролози могат до утре да се опитват да напаснат всичко това в своята схема на тотална шизофрения, но за мен развитието на процеса е просто доказателство за изменчивия характер на българската политика. Спадове днес, върхове утре. И обратното. Обратното дори боли повече.

През 2005 година драмата на левицата придоби още по-големи измерения и то на кърджалийски фон. БСП прати иконата си Стефан Данаилов да се бори за гласовете на избирателите и той постигна забележителен резултат - над 17 хиляди души подкрепиха БСП. Коварната система "Д'онт" обаче удари като гилотина и ДПС взе всичките пет мандата от областта. След това бе създадена Тройната коалиция, местните хора възприеха това като тежко предателство към каузата, заради участието на ДПС в нея и така бе отворен фронта за появата на ГЕРБ на терена. 

Пробивът бе направен от Вежди Рашидов през 2009 година, който успя да се пребори за мандат. Това показа, че ГЕРБ са готови да опитат всяка схема, стига тя да им донесе политически висини. Успехът на Рашидов не бива да се подценява. Той разкърти монолитните политически телеса на ДПС. Същевременно като всеки успех той домъкна след себе си и своето проклятие. Вежди Рашидов стана министър на културата, а на неговото място депутат стана прословутата Цвета Караянчева, жената, която блесна с върховни географски знания като прати Пекин във Виетнам. Тя се закотви като древна галера в Народното събрание и стана незаобиколим фактор в ГЕРБ - любимка на Цветан Цветанов, полицейски стражар на групата, дори предводител на делегация на партията на Бойко Борисов на конгрес на партията на Ердоган в Истанбул. В Кърджали днес Караянчева е фигура, която предизвиква смесени реакции. Нейните протежета, назначени на топли държавни постове, биха я отбранявали със самоотвержеността на кадри на ИДИЛ, но в последния мандат, дори очарованите от управленската й магия местни започнаха да усещат, че при нея думите са в изобилие, а действията радикално отсъстват от хоризонта.

Основната теза на Караянчева е, че тя е най-видния местен опозиционер на ДПС, противопоставяла се местните обръчи, схеми и кръгове. Тук също има ирония. Караянчева по същество е като огледален образ на ДПС. Тя прави своите обръчи, своите кръгове. Противопоставя се чрез абсолютна имитация на противника. Толкова голяма имитация, че ако разменим тайните документи на едната и другата партия, вероятно никой няма да загрее за подмяната. Тази политическа подмяна изтощава климатът на Кърджали. Устатата гербаджийка не предлага реална промяна. Тя си представя същия модел, но вече с нейни хора. Вероятно заради това Караянчева е превърнала Кърджали в нещо като своя политическа губерния, където не дава друг да пристъпи. Мълвата твърди, че е тя е скръцнала със зъби и на Вежди Рашидов, забранявайки му да се доближава до земите, където той прониза ДПС. Парадоксалното е и друго. Караянчева е част от партията, която имаше цялата власт в страната в от 2009 до 2013 и след това от 2014 до 2016. Тоест, ако ГЕРБ наистина бяха реална опозиция на ДПС в района, то държавата отдавна можеше да се е справила с кръговете, обръчите и всички останали геометрични фигури, ако наистина имаха желание. Но това е сатанински танц и потаен флирт. ГЕРБ и ДПС често играят на война на светло, а на тъмно танцуват валса на коалицията. Това не е обвинение към ДПС - те са майстори на позиционните действия, формация, която знае как да извлече максималното от всяка политическа ситуация. При ГЕРБ обаче нещата не стоят така. При тях има радикално разминаване между красивите думи и реалните действия. Вероятно заради това в няколко особено показателни случая, като прословутият местен Пазар на производителите (люлка на много местни корупционни схеми) ГЕРБ и ДПС гласуваха заедно. Там, където обръчите се допират един до друг не следва взрив, а просто асимилация. Двата обръча стават един.

Политическият пейзаж в Кърджалийска област от една година насам обаче започна да се променя с бързи темпове. И причината за това стана появата на партията на прогонения от ДПС с гръм, трясък и дипломатически скандали Лютви Местан. Той създаде формация с многозначителното име ДОСТ и това доведе до сериозно напрежение сред електората на ДПС. Хората с право се ошашавиха, защото за първи път формация създава не човек от висшия ешелон на движението, а кадър, който дори беше негов лидер след оттеглянето на Доган. В този текст няма да се занимаваме с чуждите връзки, външните намеси и всички останали неща, които се говорят за конфликта ДПС - ДОСТ, но сме длъжни да отбележим, че сблъсъкът между двете партии се очертава да е интересен. Разбира се, ДОСТ имат своите налудничави решения. Никой не може да ме убеди, че привличането на Евгений Михайлов за листа на партията не е продукт на изгорели жички в главата. Хора като Танкиста са като подвижно минно поле. Въпрос на време е да отнесе всички със себе си. Той е майстор и на разделението, защото се храни именно с подобна отрова. ДОСТ искат или не ще трябва да понесат и неговата страховита тежест в край като Кърджали, който отдавна страда именно от опитите за пълно разделение, за тотално отчуждаване...

И най-накрая се завръщаме към началото на текста, защото трябва да кажем и няколко думи за БСП. БСП премина през своята Голгота, защото две години беше в будна кома, особено след целувката на Станишев и Местан в студената есен на 2013 година. Но в крайна сметка днес изтощената и изморена страна се нуждае от социална алтернатива, която да се опита да върне чувството за смисъл на живота тук и сега. Левицата отново се натовари с тежка задача - да отвоюва България от паралелната държава, която като вампир задушава съществуването на всички ни. И жертви на тази паралелна държава са българи, турци и всички останали граждани на държавата. Може би това е в основата на онова, което наричаме "етнически модел" - всички заедно се пържим в един казан и това, което кара хората още да не се отпуснат на дъното е кротката надежда, че все пак промяна може и да има, че бъдещето все още може да придобие светли краски. Заради това левицата влиза със самочувствие в битката за Кърджали. Една партия, която е първа е осъзнала, че трябва да се промени и то радикално, партия, която успя да привлече едни от най-мощните интелектуалци и да ги ангажира със своята кауза, няма повече причини за срам. Има нещо философско в усещането да си платил за грешките си и да знаеш, че повече нямаш право да ги допускаш, че твоята мисия оттук-нататък е в това да отстояваш докрай идеите си и да не допускаш някой да те отклони от пътя. Всъщност това е и офертата на БСП - вие, хората, поискахте промяната, ние сме тези, които можем да ви я доведем. В Кърджали добре знаят това - отварянето на Маказа стана благодарение на усилията на БСП. Водното огледало - превърнало се в символ на града също е заслуга на социалистите. Хората наказаха БСП, но само защото чакат от единствено от нея реална промяна. 

Днес, тя, промяната отново е тук. 

Само трябва да я поискаш.

Сезонът на канарчетата и политическият оргазъм

"Това е част от моето политическо тийнейжърство". 

С тази мистична фраза обясни тези дни Слави Бинев своето минало като електрон от патриотичното пространство. Електрон, разбира се, шумен, настъпателен, медиен, със свой собствен план и с големи амбиции. Нека да припомним - през 2007 година Бинев бе избран за евродепутат от "Атака", тогава най-кресливата патриотично-опозиционна формация. Факт е, че самият Бинев никога не си е позволявал националистически екзалтации, но това не попречи на Волен Сидеров през 2009 година отново да го сложи в листата за ЕП и Бинев пак стана евродепутат. През 2011 година обаче той напусна "Атака", за да създаде своя собствена партия - ГОРД, което ще рече Гражданско обединение за реална демокрация, с други думи "дай да набутаме там някакви думи, за да ни се получи готина абревиатурата". Тъкмо човек да си помисли, че бизнесменът е осъществил политическият оргазъм на своя живот и съдбата отново показва, че прилича на ситуационен ситком. През 2014 година стана ясно, че Бинев е напуснал ГОРД, за да се присъедини към редиците на НФСБ. Електронът тоест продължава да блуждае с пулсации, но неизменно се придържа към патриотичното пространство и националистическия вектор. Като част от НФСБ Бинев успя да доплува до 43-ото Народно събрание и дори успя да стане симпатичен за кратко като разгневи "умните и красиви", когато бе направен опит той да оглави Комисията по култура.

Ето защо като студен душ на всички, които са имали търпението да следят кариерата на Бинев подейства новината, че опитният националист, медийният патриотар ще поведе листа на ДПС. Това за политическото тийнейджърство всъщност бе произведено като обяснение за внезапния му лупинг. Националистът Бинев бил тийнейджър, а очеидно зрелият Бинев не е видял друга партия за себе си освен ДПС. Нещо повече - експатриотът обяви, че ДПС е най-патриотичният избор, който някога е правил. Смело твърдение. Поетично. Но, опасявам се, салто морталето на Бинев се нуждае от съвестно обяснение, а не само от емоционални изблици. Слави Бинев в ДПС - това е все едно дългокракраката изкусителка в някоя сапунена опера внезапно да се окаже мъж. Домакините сигурно биха приели това развитие на нещата, но щяха да изискват логично обяснение, което да запуши дупките в разказа. Тоест Бинев дължи отговор пред себе си, а и пред четиримата си фена, кога точно е осъзнал ДПС като своя съдба. Дали, когато през 2014 година твърдеше, че основната цел и смисъл на патриотите е да изведат Движението извън властта, той тайно в сърцето си е бил фен на техните идеи? Дали, когато се опияняваше от изказите срещу ролята на ДПС в българската политика, той тайно е събирал речите на Доган, за да ги чете нощем на спокойствие и да си води записки в личния дневник? В една телевизия на Бинев му припомниха, че е наричал ДПС "търбух на триглава змия", но той обяви и това за гърч на един юноша бледен, неориентиран за широкия свят, непознал висшата мъдрост на зрелостта.

Опасявам се обаче, че хората от форумите и социалните мрежи никак не приеха тезата за "тийнейджърството". Защото внезапните лупинги като този на Бинев всъщност безотказно доказват на хората у нас, че политиката се е превърнала в схема. Че водещи са не идеите и убежденията, не дори емоциите и страстите, а задкулисните сделки, потайните трансферни схеми, нечистоплътните интереси. С други думи Бинев вместо да литне в нови висоти ритуално се простреля в коляното и оттук-нататък ще кърви до пълното си отплуване от политическата сцена. За много други хора ДПС би бил шанс за ново начало, но на Слави Бинев във всеки един момент ще му бъде напомняно за миналото. Изречените думи имат свойството да не се разтварят в пространството, а да плуват като призраци наоколо и да напомнят за себе си.

На тази избори синдромът "Бинев" се оказа нещо като заразна болест, която покоси като СПИН не една и две биографии. Разбира се, най-мощно оттекна новината, че Евгений Михайлов, човекът, който се прочу с танковата касета, гледаният от 6 души филм "Сезонът на канарчетата" и честото скърцане със зъби в телевизионните студиа, става водач на листата на ДОСТ В 24-ти МИР в София. Информацията попари психодясното. Няколко часа те не знаеха как да реагират, а след това се стовариха като отмъстителен легион върху стената на Канарчето във фейсбук. Аз също си направих труда да мина през взривната зона там. Оказа се, че Михайлов се е опитвал да подготви своята публика за сензацията. Ден преди да стане ясен неговият трансфер, той е написал един мнозначителен стаус как БСП е абсолютното зло, ГЕРБ били нерешителни, другите десни партии били смешни и единствено и само ДОСТ можел да "наруши сценария". Между другото още преди да я ясен мащаба на трагедията много хора се опитаха да го попитат дали си е пил хапчетата, но авторът на мракобесни есета и негледаеми филми бе предпочел да потъне в тишина.

Ден по-късно Канарчето реши да приеме участие в една телевизия, за да обясни своя избор. Зареден с пуканки седнах да гледам, защото бях убеден, че шоуто ще е епично. Останах разочарован. Михайлов предпочете да мънка, да се оплита в самоизвинения, в самозащити. Старият талибан бе изчезнал, а на негово място се бе появил един сумтящ чичо, който не би бил в състояние да вдъхнови дори и близките си да заплашат със самозапалване, ако не спре вноса на руска водка.

Изгледах потока на съзнанието на Михайлов, но издържах единствено дотам, докъдето той нарече Местан "убеден антикомунист". Повтори го няколко пъти, за да затвърди усещането за политическа близост между него и лидера на ДОСТ. Дори спомена, че Местан не бил от слугите на ДС, които създали ДПС в началото на прехода, тоест бил освободен о тази зависимост. Конспирацията е следната - автентичните дисиденти сред българските мюсюлмани били държани в затвора до юни 1990 година, за да може да Движението да бъде създадено под контрола на службите.

Само преди три години обаче, в началото на 2014, Танкиста е бил на съвсем друг акъл. На 15 февруари тогава той пише краткото си антрефиле: "Агент Павел и агент Сава опасно преиграват...". Няма да ви го цитирам тезисно, можете да си го намерите, но за агент Павел там са използвани следните фрази: "Слугата на господарите си от преди 1989 година", "упражни лепкавата си демагогия"...

В този свой текст Канарчето е абсолютно убеден, че Местан е сред "подставените лица-агенти на ДС", които са направили партията, която "до ден днешен слугува на БКП/БСП и Кремъл".

Това вече е политическа шизофрения. Танкиста от 2014 година е остра опозиция на Канарчето от 2017 година.

Нормално е да приемем правото на един човек да се промени, да се развие, да преоткрие света по нов начин, но това напълно отпада като опция, когато говорим за Михайлов. Той направи кариера именно като отказа да признае на хората правото да се са променили. Издигна се с поведението на политически инквизитор, който със сумтене държи отговорни хората за миналото отново и отново. Тоест Танкиста ни дължи отговор кога точно е бил истински - през 2014 година или през 2017. И кой, кой, кой го е накарал да влезе в ДОСТ и да стане политически агент на Ердоган.

Смятам, че ГЕРБ също дължат мнение по темата. С години Михайлов беше политически брокер на Бойко Борисов, негов агент за влияние в психодесните среди и ГЕРБ ни дължат отговор за невидимите връзки между тях и Местан/Ердоган. Защото грешката на Танкиста е, че поразкъса паяжината на политическата мистерия и очерта едно плашещо задкулисие, където си личат чужди влияния и наши местни лудости. Антикомунизмът се оказа една маска за политическа корупция и нечистоплътни продавачи на национални интереси. Защото единственият сценарий, който ДОСТ може да наруши е този за запазване на териториалната цялост на страната. Достатъчно е човек да прочете поне малко материали от турската преса, за да се смрази от тоталната подкрепа за ДОСТ и от преките връзки между България и Косово. Но на този терен Танкиста изобщо не поиска да се появи. Не стана ясно и как така се съчетават евроатлантическите ценности с ердогановите репресии. Антикомунистът Михайлов се оказа една политическа черна дупка в която потъва всеки смисъл, всяка истина, всяка идея.

Всъщност ценното на тези избори май ще е точно това. Трансферният сезон махна маските и показа грозната и черна истина за настоящето. Сезонът на канарчетата се оказа люта зима с елементи на психическо бедствие. 

Но поне преминем ли през нея ще знаем, че вече наистина сме видели всичко. 

Пропагандната битка на феновете на турското робство

Само няколко дни преди Трети март, денят в който България празнува своето Освобождение от турско робство, Освобождение станало възможно единствено и само заради Русия, издателство "Абагар" реши да пусне на пазара нова книга - „Писма от България през 1877 г.” от Евгений Утин. В рекламните съобщения за изданието то се рекламира със следната фраза на автора на предговора Георги Данаилов "Книгата на Утин не е преведена на български най-вероятно защото не се е понравила достатъчно нито на българите, нито на руските военни среди". След като ни е въвел по този начин болезнено в текста, Данаилов отприщва целият мътен поток на вътрешните си фобии - Утин бил безпощадно критичен към мотивите на руснаците за войната, написал раздиращи редове за корупцията в армията, описвал безпощадно "безотговорно неподготвените руски генерали и офицери" и показвал как "освободителите" се отнасяли грубо и надменно към българите. Изобщо предговор написан така, че да накара Иво Инджев моментално да зареже поредната статия срещу Путин и да търчи към книжарницата похотливо да се сдобие с поне една бройка от книгата, а Илиян Василев да забели очи в тих емоционален оргазъм.

Не казвам нищо лошо за конкретната книга. Тя трябва да бъде прочетена. Винаги е добре човек да се запознае и с различно мнение, защото историята никога не е чисто бяла или демонично черна. Както казваше Кундера - от гледна точка на бъдещето историята винаги ни изглежда логична и подредена, но пропускаме да видим, че за съвременниците пътят напред е тънел в мъгла, същата тази мъгла, която покрива нашето собствено бъдеще. Но ме дразни страстта с която една определена група у нас постоянно се опитва да опръска с кал и мръсотия най-светлата дата в нашата история. И издаването на подобна книга преди 3 март не е просто интелектуална игра, не е търсачество на истината или опит за по-цялостно осмисляне на събитията, а е продукт на гнусна пропагандна война, която не е спирала да се води от 27 години насам, но която навлезе в своя налудничав етап от 2013 година насам. Идеята е 3 март напълно да бъде обезсмилен като дата, за да може при първия удобен случай, този празник напълно да бъде заличен от паметта ни.

Книгата на Утин можеше да бъде поднесена на публиката по всяко друго време, ама нечистоплътните господари на амнезията много държат тя да се появи навръх годишнината, за да може за пореден път да се опита да отрови благодарността и почитта, която над 85 процента от хората изпитват към Русия. И в тази война не се подбират средства, не се спазва благоприличие, а се погазват всички морални правила. Всичко се използва като повод за атака. В случая изравянето на някакъв забравен текст, поднесен ни като някакво необходимо историческо лакомство. Убеден съм, че освен книгата на Утин има стотици непреведени трудове за Руско-Турската война, които я показват в съвсем друга светлина, които осветляват забравени факти, но по съвсем друг начин. Не чакайте някога да ги преведат. Идеолозите нямат нужда от разширяване на гледните точки, това е ритник по паметта и нищо повече. Подозирам, че и самият автор, въпреки цялата му критичност към неговата държава, едва ли би одобрил подобна долнопробна употреба на неговата книга.

Нямам намерение да влизам в защита на руските действия у нас. Знам само едно - един окупатор, както се опитват да ги изкарат, не създава институции и не гради държавност. А руснаците са направили за нас точно това. Освен свобода, те са ни дали държава. Помогнали са ни да я изградим и после са са си тръгнали. Това е безценния дар на руския народ към неговите братя. Защото тези, които искат просто колония не тръгват да градят банки или министерства. Не помагат за изграждането на армия. Точно обратното - колонизаторите изсмукват институциите, подчиняват елитите, смазват армията, защото нямат нужда от независими хора. Погледнете последните 27 години и вижте какво се случи. След това се върнете в дните след 1878 година. Контрастът е смазващ. 

Но въпреки това винаги се намират осквернители, които искат да ни накарат да забравим. Да забравим не само пролятата кръв, но и дарът на държавността. Това са неизплатими подаръци. И единственото с което можем да ги почетем са памет и благодарност. Толкова малко, но и толкова много. Защото от блатото винаги ще изплуват някакви незадоволени потомци на Киряк Стефчов, които с долна радост се нахвърлят по автентичния спомен. Не мога да се отърва от усещането, че това са хора, които сякаш дълбоко съжаляват, че сме се освободили от турско робство. Май в Османската империя те щяха да се чувстват най-добре, щяха да бъдат най-верните лакеи на султана. И както се пошегува един приятел - не искат да честват 3 март, пфуу, ами да честват 1396 година тогава...

В романата "451 градуса по Фаренхайт" Рей Бредбъри беше описал едно плашещо бъдеще, където пожарникарите горят книги. Имам чувството, че някакви сенки на тези пожарникари днес като кърлежи са се впили в нашето общество и използват всеки случай в опита си да унищожават мозъчни клетки. И заради това за тях най-важната битка е тази срещу паметта за 3 март.

Сигнал за тази война сигурно бе даден още през 2012 година от тогавашното недоразумение на "Дондуков" 2 Росен Плевнелиев, който в речта си за 3 март нито един път не спомена Русия. Вместо смисъл словото му тогава изобилстваше от кухи еврократични клишета, които деформират реалността с нечувана жестокост. В онзи негов текст Паисий и възрожденците ни бяха изкарани едва ли не първите радетели за Европейски съюз и евроатлантически ценности.

Тази война продължава с нови форми и жестокост. Подозирам, че един ден тя ще стигне до логичния си край - авторски колектив ще напише книга в която ще се твърди, че не руснаците, а Първи американски флот е освободил България, а лично Роналд Рейгън е разпоредил подписването на Сан-Стефанския мирен договор...

Въпреки това смятам да приключим с оптимизъм. Подозирам, че на подобни "издатели" и "исторически доброжелатели" никак не им е леко. От 27 години се прави опит за подмяна на историята, а те винаги удрят на камък. Този народ се оказа упорит, инатлив, тих, но съпротивляващ се. В противен случай работата отдавна щеше да е свършена. Само при споменаването на Русия трябваше гневни тълпи да излизат на протест при улицата, а ако се каже "Путин" четири доброволчески отряда да се сформират незабавно и със салове да ходят да освобождават Крим от лапите на тиранина. Нищо такова не следва обаче. Това, което наричаме "русофилия" се предава с кръвта, дори и когато младите поколения нямат откъде да получат автентична и качествена информация за тази велика страна. Валентин Вацев ми е разказвал как негови студенти почват да го гледат намръщено, ако случайно каже нещо срещу Русия. А това са поколенията израснали без руски език, без достъп до руската култура, без да могат дори да прочетат нещо за политическата ситуация там, но все пак тяхната кръв, произход и интуиция им показва къде е истината. Ето защо на 3 март миналата година над 100 хиляди души се качиха на Шипка. Напук на сутрешните блокове, напук на съскащите негодници, напук на издателите на странни книги, напук на мракобесните психодесни шамани. И те го направиха, защото им писна някой друг все да им сочи грешния път и да ги убеждава, че скокът в бездната ще им донесе вечен живот. България, оказа се, има силна имунна система срещу историческите безумци.

Как да не празнуваш 3 март с искрено удоволствие тогава?

Грандиозната лъжа на госпожа Измама (Цвета Караянчева)

Преди няколко дни аз и водачката на листата на ГЕРБ в Кърджали госпожа Цвета Караянчева, известна като най-великият географ на отечеството, проведохме доста скандален дебат в бТВ. Не съм наясно какво е чула публиката от него заради неимоверните усилия на опонентката ми да докаже на електората си, че може да взима горно "до" като младия Лучано Павароти, но аз лично се впечатлих само от една нейна декларация. В пристъп на медийно вдъхновение и очарователна патетика госпожата обяви, че единствено и само ГЕРБ са алтернатива на ДПС в Кърджали, а съветниците от нейната партия никога, ама никога не са гласували заедно с хората на Доган. Попитах я - "А какво ще кажете за случая с Пазара на производителите, една от големите корупционни схеми в града, нима вашите съветници не са гласували заедно с ДПС?". В отговор Караянчева изхърка мелодраматично, забели зеници, учести дишането си и ме обяви за "уникален лъжец". Това, оказа се, е защитна тактика. Госпожа Караянчева се оказа изпечен майстор на лъжата, дори и когато с апломб твърди обратното.

Но преди да се впуснем в тази дебри нека да кажем няколко думи за самия Пазар на производителите и защо той произвежда толкова гръмокипящи страсти в Кърджали. Дружеството "Пазар на производителите" възниква официално през 2004 година като изцяло общинска собственост. Идеята звучи благородно - производителите директно да могат да предлагат стоката си на населението. С годините обаче корупционната мъгла около дружеството се сгъстява - то се приближава до ръба на фалита, а търговците масово обвиняват служителите му в нечистоплътни действия, раздаване на апетитни терени на приближени и много други. Драмите около пазара стават толкова големи, че от години насам са в дневния ред на Кърджали.

И тук вече тръгваме по дирите на ГЕРБ, дири, които госпожа Караянчева се опита да замете с телевизионен фалцет и изрепетирана истерия. През април 2012 година ГЕРБ бодряшки влизат в медиите със сензационното заглавие - "ГЕРБ дава на съд кмета на Кърджали". В дописката помпозно се обяснява, че хората на Бойко Борисов смятат, че Хасан Азис води дружеството към умишлен фалит.

Само месец по-късно обаче, на 30 май 2012 година, ГЕРБ се оказват "златният пръст" на мнозинството в Общинския съвет в Кърджали и гласуват заедно с ДПС за нов Съвет на директорите на дружеството. Без техните гласове то просто е нямало как да мине. По дяволите, дори част от съветниците от ДПС гласуват "въздържал се", но ГЕРБ са твърдо "за". Величествено "за". От заканите за съд до пълното превиване на гръбнак са минали малко повече от 30 дни. Можем само да предположим какви бълбукащи процеси са се развили на тъмно и зад кулисите. Но ГЕРБ се оказват вярна патерица в решителен миг за продължаване на корупционната мъгла. И това са представителите на партия, която иначе кресливо претендира да бъде "алтернативата на ДПС". Хитър номер. Но фалцетно-фалшив като медийно стенание на Караянчева.

Драмата обаче има продължение. 

Защото темата не слиза от дневния ред на Кърджали. Корупционните съмнения и мъгли продължават с пълна пара и сила. И така се стига до 2016 година, месец април, когато ГЕРБ и ДПС отново влизат в комбина, за да гласуват "актуализираната програма за финансова стабилизация" на дружеството, която предвижда разпродаване на негови активи, а всички знаем какво на практика означава това. ГЕРБ гласуват заедно с ДПС. Как стигат до единодушие по тема, която е пълна с толкова корупция, само те си знаят. Нашата роля тук е да посочим фактите и да не оставим те да бъдат заглушени от телевизионните писъци.

Защото госпожа Караянчева реши, че не е достатъчно да излъже от голям екран. Защитната лъжа продължи тези дни на страниците на вестник "Галерия", където в неин постен и патетичен текст, темата за "Пазара на производителите" е определена като "опорна точка". Уви госпожа Караянчева борави с думите като певецът Джорджано с музиката. Защото тук не говорим за опорна точка, а за конкретен факт. Неопровержим. Незаобиколим.

Той не може да бъде разбит с фалцет, крясък или крякане. ГЕРБ са патерица на ДПС в ключови сделки. Поправете ме, ако греша, но откога притежателите на "златния пръст" могат да бъдат наречени алтернатива? Те са алтернатива точно толкова, колкото Пекин е във Виетнам. Просто човек трябва да броди в паяжината от лъжи на ГЕРБ с огнепръскачка в ръката, за да може един път завинаги тази измама, която си е повярвала, да бъде приключена веднъж завинаги. Хванах само едно изречение на Караянчева от нашия дебат и то се окажа опашата лъжа. 

Ами ако реша да се захвана и с другите....:)