Георги Гергов - раковият тумор на БСП

"Загубих 17 милиона, но съм със СДС". С такова заглавие мастит бизнесмен дава интервю за вестник "Марица" на 19 октомври 2000 година. Нека да ви припомня - тогава е пикът на костовата приватизация. Собственост за милиарди се разпродава за жълти стотинки, а кръгът на облагодателстваните е строго лимитиран и ограничен. Вероятно заради това същият бизнесмен не спира да се раздава в това мелодраматично интервю. "Аз не съм на страната на СДС. СДС е на моя страна. СДС подкрепя моите начинания, защото това им е програмата", казва още едрият капиталист. И за да е ясно на всички читатели, че той е хванал за печелившата страна на историята и ще се къпе в шампанско и хайвер оттук-нататък, решава да удари и последния изстрел: "Не е тайна, че съм привърженик на СДС. БСП е нещо, което е приключило".

През годините това интервю стана легендарно, почти митологично, заради това будните читатели вероятно се досещат кой е въпросният бизнесмен. Името му е Георги Гергов. Сетих се за неговото минало, защото тези дни маститят капиталист е любим герой на медиите. В последната му телевизионна изява пред Диана Найденова чух как Гергов вече в качеството си на прероден "социалист" говори за това как, ако той стане лидер на БСП партията веднага ще дойде на власт. Ще се върнем на този момент, но преди да стигнем до него трябва да отбележим как едрият бизнесмен прекара по-голямата част от интервюто, за да говори колко лош лидер е Корнелия Нинова. Тирадата му беше пълна с тюхкания и охкания - той й се предоверил, Корнелия Нинова разбивала БСП, тя нямало да бъде преизбрана за лидер...Всъщност това не е нещо ново. Гергов е влязъл в тази апокалиптична стилистика още от април 2017 година, когато соцлидерката го изрита от Изпълнителното бюро на партията. Точно тук е разковничето на целия проблем в БСП днес. Рядко съм виждал да бъдат правени толкова упорито грешни предположения за един политик, отколкото за Корнелия Нинова. Ще ви припомня набързо. В началото казваха, че тя става лидер, за да пусне обратно Георги Първанов и АБВ в партията. Нинова постъпи точно по обратния начин. Тя нарита Първанов и формацията и този смел ход й отвори пътя към победа на президенските избори. След това я обявиха за вестител на коалицията с ГЕРБ. Казваха, че тя само чака удобният момент в който да подаде ръка на Бойко Борисов и да направят голям политически съюз. Нинова направи точно обратното. Превърна БСП в мощна опозиционна сила и отказа всички съблазни с власт, постове и участие във властта. Точно тук някъде дерайлира напълно линията "Гергов". Вероятно той си е представял Нинова като марионетка, като удобна пешка, която може да премести на всяка линия на политическото пространство. И се оказа, че всичките му представи за света са напълно погрешни, сбъркани и доста налудничави. Да, Нинова получи помощ от Гергов, за да стане лидер, но още първите й действия в БСП показаха, че тя ще направи всичко възможно, за да пресече веднъж завинаги този феодален подход в левицата при който фигури като едрия бизнесмен раздават гласовете на своите делегати все едно са крепостни селяни. Заради това беше въведен прекият избор на лидер - основният инструмент да бъдат прекратени политическите зависимости и търгашество в редиците на БСП. Нещо повече Нинова прекрасно осъзна, че БСП ще бъде разнищена и разбита, ако си позволи да влезе в коалиция с ГЕРБ, защото това ще убие идейно партията и напълно ще я срине. Точно това Гергов вероятно никога не си е представял. И той си го призна, защото във въпросното интервю с Диана Найденов той не говори, че ако стане лидер БСП ще спечели изборите. О, не. Той казва, че "БСП ще дойде на власт, а с кой ще преценим в онзи момент".

Не се заблуждавайте - това не е никаква загадка. Гергов си представя една-единствена сила, която да го овласти и това е ГЕРБ. Всъщност днес пловдивският капиталист е троянският кон на ГЕРБ в БСП и дори слепците вече го виждат. Всеки път щом ГЕРБ ще окажат в затруднено положение и пуснат цялата медийно мозъкомелачка да гази опозицията, екземпляри като Гергов моментално се събуждат като спящи терористични клетки. Заради това е повече от показателно от какво започна последният скандал. От това, че Гергов публично обяви, че мерките на правителството за справяне с кризата са много добри. Това си е направо класов интерес. Нормално е един богаташ да харесва мерките, защото те са насочени основно към обслужването на този елитарен контингент. Само, че в качеството си на областен председател на БСП в Пловдив Гергов няма право на такива позиции без да ги е съгласувал със своите колеги и партия. Откъде например той разбра, че хората одобряват тези мерки? Защото е чел поръчковите социологически проучвания? Защото е душеприказчик на Борисов? Откъде точно? Не напразно много социалисти от цялата страна го приканиха да напусне партията щом се чувства толкова духовно близък с ГЕРБ и е сгрят от такава любов към техните мерки. Разбира се, напускането на БСП ще е политическо самоубийство за Гергов. Той е възможен като бизнесмен днес единствено в качеството си на "социалист", защото това е неговият бизнес. Да бъде котвата на шията на партията. Да бъде грозното петно на челото.

Всъщност покрай последната драма стана ясно, че покрай Гергов и градската организация на БСП в Пловдив се е превърнала в огромно блато и раков тумор. Антиселекцията на мастития капиталист доведе до там, че в Пловдив БСП отчита като успех щом остане на четвърто място. Всъщност именно тук се провалят всички претенции на Гергов за които медиите услужливо му дават трибуна. Казва, че БСП не печели успехи, че рейтингът й пада - нека да ни заслепи със своите големи победи на градско ниво. Само, че когато Гергов се яви като кандидат за кмет той остана пети. Това е автентичната оценка за неговата политика. Пловдивчани едва ли могат да забряват похожденията на бившия седесар и настоящ "бизнессоциалист". Понеже България живее от скандал до скандал понякога сме слепи за очевидното. Още от първия си миг на лидерския пост в БСП Корнелия Нинова стана обект на невиждани атаки, интриги и подмолно хищничество. И заради това веднага изниква естествения въпрос - защо тази жена е привиждана като постоянна заплаха за някого? Защо? Ако съберем само статусите на Антон Тодоров за нея вероятно можем да издадем малко томче моментално? Защото Нинова се опитва да прави нов тип политика. Тя избяга от паяжината на вечните договорки и задкулисно шушукане и първа формулира проблема с "паралелната държава", която е засмукала България. И паралелната държава в самата БСП реагира като ужилена. Паралелната държава в нейната върховна еманация ГЕРБ също. Точно заради това изобщо не съм съгласен със Сергей Станишев, който наскоро каза, че успех ще има този лидер на БСП, който я консолидира и спре личностните боричкания. Битката Нинова - Гергов по никакъв начин не е личностна. Това се два процеса. Единият се опитва да открие бъдеще за БСП и най-накрая да позволи на партията да диша спокойно, другият буквално смачква левицата в своята ненаситна алчност за власт и пари. Единият път позволява на БСП да застане достойно пред очите на хората, другият получава щедро 43 милиона за една дупка във Варна директно от ГЕРБ. Гергов днес е останка от едно виновно минало и процес, който БСП трябва да преодолее, ако иска да застане пред урните с чиста съвест. Приемането на хора без принципи, идеи и морал в нашите редици днес буквално избухва в лицата ни. Проблемът на Гергов обаче, че се е затворил в своя измислен свят, където неговите майордоми му градят изкуствена реалност, украсена с червени анцузи и постоянни метани. Докато Нинова, макар и подложена на огромни медийни екзекуции и престрелки, получи шанса да разчисти БСП от наносите на миналото и да остане в историята с този политически подвиг. А колкото до това кои са край Гергов - просто се заслушайте. Те сами започнаха да се подават на повърхността. Крилото на ГЕРБ в БСП се чувства заплашено и това е поводът за оптимизъм в мрачното начало на 2020 година. Оказа се, че БСП не е нещо от миналото. Нещо от миналото са едрите финансови олигарси, които си мислят, че светът и партията се върти край тях. Предстои им по трудния начин да научат, че всичко се промени...

Гневът на тулупите

В края на миналата седмица най-накрая се чу една добра новина в настръхналия от изненада и вируси малък свят на България - започва облекчаването на мерките. Най-напред Министерството на здравеопазването разкара досадната заповед за задължителното носене на маски навсякъде. Ако трябва да бъдем честни именно с въвеждането на това правило властта за първи път си счупи зъбите и усети наистина яростна съпротива. Първо, самите лекари така и не постигнаха консенсус полезно ли е това или не, и второ Министерството на здравеопазването я въведе веднъж без да отчете елементарния факт, че в България все още маските са дефицит и стока, която всички търсят, но никой не предлага. Когато две седмици по-късно маски вече имаше то заповедта беше дискредитирана и това е една от причините доста хора така и да не се сдобият с този атрибут. Този танц "стъпка напред - две стъпки назад" не беше просто политическа екзотика, а показа нагледно, че в страната се е формирало огромно количество от хора, които разглеждат мерките като посегателство срещу техния живот, свободи и икономическа независимост. Точно заради това Бойко Борисов побърза да обяви и останалите мерки - отварянето на парковете, възможността за разходки в планините, отварянето на ресторантите, които имат тераси, изобщо започването на една бавна нормализация на ежедневното битие. В този текст няма да се спираме защо, как и по какъв начин Борисов обяви тези мерки. Неговият политически подход заслужава отделно изследване, както и яростта му към "тулупите", които спели до обед, а след това имали наглостта да пишат въпроси във фейсбук. Тук ще обърнем внимание на един друг обществен процес, който започна да гнои много преди това, но след разхлабването на мерките придоби огромни размери. Оказа се, че дори разхлабването на карантината е в състояние да раздели българското общество по един драматичен начин. Това се забелязваше още преди това с нарастващата политизация на чисто научния дебат между проф. Венцеслав Мутафчийски и доц. Атанас Мангъров. С либерализацията на живота обаче този спор напусна научното поле и медиите и се прехвърли в социалните мрежи с неистовата ярост на торнадо.

Първата група с християнско дръзновение, мисионерски патос, патетични клетви и късане на ризи тръгна да говори за върховната святост на живота. И как изолацията не е ограничение, а спасение. Трудно да ми е да изброя всички драматични монолози, които срещнах, но представителите на това течение бяха доста колоритни и в обидите си към Мангъров. Те вече го наричат доктор Смърт (а според някои от тях митичният доктор Кеворкян е като пионерче в сравнение с българския си двойник), доктор Менгеле, масов убиец, касапин, социален дарвинист, психопат, канибал, Хитлер и какво ли още не. Именно тази група посрещна разхлабването на мерките като знак за наближаващ апокалипсис. Изчетох десетки прогнози как само след около две седмици ще бъдем като в епизод от "Живите мъртви" - трупове ще се търкалят по улиците, а остатъците от нас ще бродят по пустите пролетни булеварди, за да търсят спасителя ген. Мутафчийски и със сълзи на очи да му се молят да стане едновременно президент и патриарх на страната. Там се наблюдава и друг интересен парадокс - колкото по-малко са жертвите, толкова повече тази групичка се изпълва с убеденост, че изолацията е единственото състояние на живот, което вече е възможно. И нещо повече - в последните дни тази група се изпълни с убеденост, че загиналите лекари са жертва на всички онези, които се разхождат навън. Видях определения като "убийци" за всеки, който е решил да глътне малко въздух.

Вече без ирония можем да кажем, че вместо да пее литании за ген. Мутафчийски тази групичка можеше да си даде сметка, че ежедневната медийна инквизиция на брифингите и броенето на трупове не само не успокоява хората, а започва да вреди на идеята за каквато й да е карантина. Не можеш да продаваш страх 24 часа на ден по телевизора, особено, когато от друга страна се хвалиш, че мерките са проработили и числата в България съвсем не са като в другите страни. Ето това доведе до края на брифингите и до оттеглянето на Мутафчийски в сенките. Съвсем не е диванната армия, която би станала много страховита, ако напусне домовете си и и тръгне по улиците. А колкото до медиците много ми се иска вместо някой да бичува разхождащите си да отиде и да попита защо лекарите дълго време нямаха маски и защитни облекла, защо и досега продължават да излизат такива информации. Та кой е по-виновен за болните - този, който е излязъл да разходи детето си или този, който не си е свършил работата, за да защити медиците.

Другата група с циничен блясък в очите и с патетиката на жреци на Кали настояваха всички мерки да паднат веднага, на мига, хората да излязат по улиците, да изпълнят заведенията и който оцелее в края на месеца значи е доказал своето превъзходство. Специално за тях възникна и удивителния глагол "намангървам се". Не знам дали това е социален дарвинизъм, или е някаква евгеническа страст, но е факт, че представителите на групата също са достатъчно гръмогласни и дисидентски настроени и общо взето не отстъпват от своите позиции.

И тук можем да се намесим сериозно, за да подчертаем, че в самото начало карантинните мерки бяха напълно наложителни. Вирусът беше нов, никой не го познаваше в детайли, никой не беше наясно с него. Щеше да е политическо самоубийство и обществена подлост да не се вземат мерки за неговото ограничаване. И това е въпрос на политика, а не на вирусология. Когато имаш уплашени хора и малко научно знание трябва да предприемеш изолацията и не можеш да си играеш на руска рулетка. Вярно е, че Мангъров обикаля всички медии, за да обяснява, че няма как да избягаме от вируса и всеки ще го прекара, но когато здравната ти система е в руини, това просто не е опция.

Разказваме всичко това, за да видим как политизацията на един научен спор за пореден път ни изправи пред основната невъзможност в българското общество - да постигнем минимален консенсус. А според мен всяка от двете спорещи страни има какво да предложи и да приеме от отсрещната страна.

Междувременно хората, които не участват в яростни виртуални битки и политически спорове изпълниха отново градските улици и сега всички чакаме да видим какъв ще е ефекта от това. Ще се разрази ли болестта като пролетна буря или все пак източноевропейския ген наистина е упорит и не се дава на никакви вируси, пък били те и модерни и нови. И така ще минат следващите две седмици - в очакване какво ще стане. Ще тръгнем към абсолютната свобода или ще се върнем отново към маските, изолацията, изпразнените паркове и самотните нощни булеварди.

Всъщност, ако питате мен в цялата ситуация има един основен извод и правителството се провали точно в него. Карантината е двустранен процес. От една страна е да накараш хората да си стоят по домовете, но от друга е да им осигуриш спокойствието да го направят. Как да е спокоен останалият без работа човек, който дори няма шанс да започне нещо ново, защото никой не наема? Как да мислят за здравето си хора, които са обезпокоени с какви пари ще изкара семейството им следващия месец? Всъщност в последните дни преди либерализацията хората бяха масово навън, защото от един момент нататък икономическото положение стана по-страшно от болестта. Не можеш да изправиш един човек пред избора - здравето или работата, защото това уравнение наистина е от две части. И фактът, че за разлика от цяла Европа тук хората не получиха пари на ръка, а само "безлихвени заеми" беше част от проблема. Гневът на Бойко Борисов на неделния брифинг няма как да реши този проблем. Тулупите всъщност са гневни, защото не получиха икономическа помощ в този процес. И заради това вдигането на гири и четенето на конско просто нямаше как да помогне.

Така че освобождаването на мерките не слага край на никакъв процес. Всеки, който е излизал навън и е говорил с хората е наясно, че голямата развръзка предстои и тя ще е изненадваща за абсолютно всички, особено за тези, които се друсат със социологически проучвания и медиен комфорт и си позволяват лукса да повярват на собствената си пропаганда.

Страсти, интриги и кръвопролития в бойкоборисовата България

Спомням си колко бях запленен като тийнейджър от романа "Аз, Клавдий" на Робърт Грейвс. Хипнотичната атмосфера от политически интриги, морален разврат, ценностно разложение и усещането за обреченост буквално хващаше за сърцето и превръщаше книгата в реална машина на времето, която те стоварва в Римската империя, за да опише всички онези процеси, които водят до възкачването на Калигула на престола и ужасяващите последствия от това. Още си спомням прекрасното описание на англичанина на това как от един момент нататък никой не смее да противоречи на изперкалия император, всички се съгласяват с неговите капризи, всички мълчат, когато той праща войските да секат морските вълни или прави коня си сенатор. Това е част от деградацията на епохата, която Грейвс описва така майсторски, че те кара отново и отново да се връщаш към нея и с удивление да виждаш как никакви уроци от миналото не са били научени, а историята обича да се повтаря съвсем по марксистки - като фарс, като виц, като черен анекдот, като бурлеска и комедийно шоу.

Пиша всичко това, защото последните изяви на Бойко Борисов и сие започват зловещо да ми напомнят дните на Римската империя от времето на Калигула. В края на миналата седмица министър-председателят съвсем внезапно отмени всички пресконференции на Националния оперативен щаб. Това беше анонсирано от шефката на правителствения пресцентър, която набързо скастри журналистите, че вече няма да отговаря на въпроси. Ръководителят на НОЩ ген. Венцеслав Мутафчийски дори не получи правото да се яви пред медиите и сам да обяви това. И съвсем естествено карантираният народ, който от месец и половина живее в извънредно положение веднага започна с политическите коментари. Всички видяха картина в нейната барокова светлина - Борисов изгаря поредният бушон, който е вдигнал, за да предпазва рейтинга си във времената на буря. В момента в който ежедневните брифинги бяха напълно осъзнати от хората не като начин за информиране, а като изтънчена медийна инквизиция, която се повтаря няколко пъти на ден, Борисов реши да спре цирка и да заличи всички следи. Само че това се обърна срещу него. Цяла събота коментарите на спряха. И това доведе Борисов до ярост. Наложи се в неделя специално да си организира брифинг на който изригна с толкова много "мъдрости" и откровения, че някои от тях завинаги ще останат в колективната памет на страната. Премиерът избълва думи на гняв срещу "тулупите", които спели до обед, а след това имали наглостта да задават въпроси. И всичко това беше подсладено с новината, че мерките се разхлабват и България постепенно минава на по-лек режим. Всъщност целият гняв, целият медиен драматизъм, всички изгорени бушони, политически страсти и журналистически есета така и не отчетоха един важен факт - карантината в България съвсем не беше такъв успех, какъвто го изкарват. Защото мерките за социална изолация са двустранни. От една страна наложените ограничения за излизане, но от друга, а тя дори е по-важна, стоят икономическите мерки за подкрепа на населението в тези кризисни мигове. Тук Борисов, а не ген. Мутафчийски се издъни напълно и безвъзвратно. От един момент нататък министър-председателят се превърна в основен дилър на страх, за да прикрие факта, че правителството му не предлага никакъв реален спасителен пакет на хората. Армията от безработни драматично се увеличи, много бизнеси фалираха и изобщо няма да се появят на пазара, независимо от разхлабените мерки, отчаянието на оставените без препитание закипя гневно и поради замирането на политическите процеси то се изрази в тотално недоверие в карантинните мерки. Точно заради това беше гневен Бойко Борисов. Всъщност от десетина дни насам всички виждат, че премиера няма ясен план за излизането от това положение. Отсъстват реални идеи, а разхлабването на мерките идва, защото доверието в тях беше напълно разрушено. Днес виждаме, че много верни трубадури се опитват да намерят обяснение на тези процеси - като виновници за тях съответно се посочват Китай, Путин, Мангъров и, разбира се, "диванната армия", която постоянно пуска конспиративни теории. А истината е много по-прозаична и болезнена. Проблемът беше в самото правителство, което така и не успя да зададе ясни критерии за това какво трябва да се спазва - носете маски, не носете маски, спираме всички влизащи от чужбина, после разхлабваме режима. Като добавим и липсата на реална помощ за работещите всичко това се превърна в смъртоносен коктейл "Молотов", който много бързо стигна до ръба на взрива. Точно заради това разхлабването беше замислено като операция по изпускане на напрежението, а не като реален план за навлизане в по-нормален живот. Не напразно на своята неделна пресконференция Борисов няколко пъти посочи, че ако нещо стане, отново ще затегне положението. Което със сигурност показва едно - разхлабването е замислено като откупуване на политическо време и заради това то се отнася основно за отварянето на парковете, ресторантите с тераси, басейните. Идеята е да пусне хората навън, та да престанат да го притесняват с въпроси, съмнения, теории и недоверие.

Като отделен мрачен детайл точно по това време дойде и новината, че две лекарки от Сливен и от София са починали от коварната болест, което даде терен на придворните медии да почнат да бичуват народа, че със своето мрънкане, тръшкане и простотии е довел до тяхната смърт. Което, разбира се, е перверзна морална гавра. Всъщност, ако човек се зарови в смъртта на лекарките ще види още по-драматични провали на правителството и то точно в медицинската сфера, която трябваше да е консенсусното поле за разбирателство. Лекарката в Сливен е била тествана за корона-вирус само ден преди да почине, а нейни колеги започнаха да разказват как са работили без маски, без защитни облекла. До медиите започнаха да стигат и скандалите за парите, които бяха отпуснати за медиците, които се борят с вируса и как цялото лекарско съсловие настръхна заради несправедливото им разпределение. Изобщо станахме свидетели на пробиви в медийната пропаганда и заради това разхлабването на мерките няма да купи политическо време на властта. Защото тя е безпомощно да ни каже какво ще правим оттук-нататък - как ще се спасяваме хората, как ще спасяваме работата им, как ще се развива страната и накъде. И заради това медийните инквизитори в момента търсят нови форми да ни изкарат виновни. 

Бъдете убедени.

Кастовата прослойка на недосегаемите в България

Убийството на Милен Цветков, което стана навръх Великден, наистина разтресе, потресе и буквално ужаси българското общество. Моля да бъда разбран правилно. Използвам думата "убийство" не, за да предполагам умисъл, конспирация или сговор, а просто няма как по друг начин да бъде окачествено това, че едно младо богаташче се качва в луксозния си джип надрусан с четири вида екзотични дроги и буквално помита на червен светофар един от най-интересните и смислени гласове в българската журналистика. Кадрите от инцидента обиколиха социалните мрежи - младият лумпен дори не прави елементарен опит да намали, той се врязва като талибан в колата на Милен Цветков и не му оставя никакъв шанс да се спаси. А най-ужасното идва след това, защото според свидетелските показания на очевидци - единият от колата тръгва да бяга от мястото на инцидента (по-късно се оказва, че това е синът на депутата Лъчезар Иванов), а шофьорът дори не се опитва да види какво е състоянието на жертвата. Изобщо цяла поредица от символни действия, които взети заедно ни показват една изключително мрачна картина за днешна България. Вероятно заради това цялата случка бръкна в душите на хората все едно ги удари мощен електрически ток.

Пред очите си видяхме как поколението на злодеите на прехода вече се е възпроизвело и е възпитало достойно поколение. Потресаващото в историята е как едно отроче на богаташи вече е закърмено с усещането за пълна недосегаемост в своя свръхлуксозен джип. Богаташчето се друса, след това кара, а подобно нещо е възможно само, ако си наясно, че ще ти се размине. И хайде да не се лъжем - на такива като него постоянно им се разминава. Полицията си затваря очите, съдебната система не действа, политическите елити им се мазнят. Те дори могат да убиват безнаказано, защото винаги ще се намери услужлив адвокат и още по-услужлив съдия, които да ги отърват и от най-тежкия проблем. Те са господарите на тази държава, въшливи с кинти, влияние, имоти. Нагли, безцеремонни, цинични, самоуверени, жестоки. Самозабравени до абсюлотна крайност. И видими в най-показните си и отвратителни мигове. Като случката от преди 2 години, когато отрочето на Цоло Вутов пръсна 40 хиляди долара за елитно шампанско в луксозния курорт Куршвел докато караше местен оркестър да му свири пошлата чалга-песен "Шушана". Страшно е да си го кажем, но можете ли да си представите какво щеше да се случи с разглезеното мамино синче, ако той не беше имал малшанса да убие Милен Цветков, а някой съвсем обикновен човек. Щеше да се пошуми малко около историята, но въпрос на време щеше да бъде въпреки дрогата, въпреки бягствата от местопрестъплението всички да бъдат отървани от наказания. И това не е предложение на голо поле. Нали преди време прокурорски син буквално помете двама души. Оттогава делото се точи до безкрай, а майката на едната от жертвите не дочака справедливост. Тя почина без да види убиецът на сина си наказан.

Тази атмосфера вече хваща за гърлото, тя ни разкрива до какви драматични бездни може да пропадне една държава, когато богатите й хора всъщност не са политически държанки на властта, част от един самозабравен елит, който започва да губи човешки образ и качества. Опасявам се обаче, че не можем да спрем разказът за съвременна България само дотук. Защото чух как премиерът Бойко Борисов буквално коментира трагедията с Милен Цветков. Той беше буквално пълен със съжаление: "Безспорно много тежък, гаден ... Каквото и да кажеш за този инцидент е лошо. Бог да го прости". А след това добави, че трябва да се увеличат наказанията на хора, които шофират след като са използвали наркотици. Оставям на съвестта на медиите това, че никой не го попита как така само преди три-четири месеца негови депутати, начело с фамозния отказвач от сина си Лъчезар Иванов предлагаха намаляването на такива наказания. В случая друго е по-важното и интересно. Това, което богатият малък лумпен направи с Милен Цветков, Бойко Борисов го извърши с българския парламентаризъм и демокрация. Беше повече от цинично в деня в който премиера заповяда на неговите депутати да се не явяват в зала и така да провалят изслушването му, той да се възмущава от поведението на друсаните шофьори на пътя. Той трябваше да се яви в Народното събрание, за да каже има ли някаква пътна карта за изход от ситуацията, какво се прави за облекчаването на положението на хората, но той избра да се вреже като луксозен джип в парламентарната демокрация. Единият лумпен уби журналист, другият буквално убива българската демокрация.

Това са двете лица на един и същи процес. Една самозабравена каста е похитила политическите и икономическите върхове на България и убива, подобно на тумор всички опити за нормален живот. И това не е случаен процес. Това е логичен завършек на безвремието в което попаднахме преди 10 години и още ни можем да излезем от него. Бойко Борисов няма нужда от демокрацията. За него е с пъти по-добре да управлява през пресконференции, пред очите на дежурните по любов медии, които биха приели дори твърдението, че лично Господ го е натоварил с мисията да запази българския народ. Най-вероятно това е станало и в личен разговор, нали така?

Всъщност погазването на институции е равносилно с това да хвърляш безбожни пари за шампанско. След 30 години безвремие днес България лъсва като една държава с буквално кастово делене. На върха са изкачили няколко кюстюмари, които стоят над закона и не зачитат обикновените хора. И всяка трагична история ни го доказва със стоманена тежест.

Видях, че някои известни политически ренегати и фурнаджийски лопати с истерични плюнки се възмущават, когато някой дори и с половин буква спомене, че Милен Цветков е станал жертва на политическо убийство. Дори и това убийство да не е планирано и зад него да не стои подготвена конспирация, то е политическо по своята същност. Защото разглезени богати наркоманчета с още по-разглезени от държавата бащи са естественият завършек на бойкоборисовщината. Тя ги отгледа като свое ГМО. Тя ги захрани и обгрижи с чувството за безнаказаност. Тя си затваряше очите пред тях, защото те са любимото й дете. Тоест властта изобщо не е без вина. Вината й е огромна, защото тя създаде тази секта от недосагаеми, тя я възкачи, а те й се отблагодаряваха като гласуват за Бойко Борисов. Така порочният цикъл на самозатворената реалност хлопна като врата на килия. 

Ето тази атмосфера уби Милен Цветков.