Корнелия Нинова и големият ляв завой

 

Българският политически модел би довел всеки екстремен постмодернист до екстаз. Тук зад всяка партия е скрита загадка и в повечето случаи нито една не отговаря на името си. Връзките между политическите формации и реалните избиратели са напълно торпилирани, което от своя страна ражда конспиративното подозрение, че чертожниците на тази схема сякаш умишлено са я направили така, че България вечно да стои в ролята на най-големия лузър в Европа и гласовете на недоволство веднага да бъдат потопявани в блатото на пълното безсмислие. Ето как страната ни си имаше десница, фетишизираща битката с паметници и залагаща на патологичен антикомунизъм, но без никакви реални икономически идеи. Бяхме се сдобили и с левица, която беше толкова идеологически гъвкава, че въведе плоския данък без да й мигне окото. Всичко това поръсено с либерали, които трябва да пазят идеологията си в тайна от своите избиратели, защото, ако те (избирателите) чуят нейните икономически принципи ще хванат сопите и ще се самопразправят с тези, които им я рекламират. А най-накрая като естествен отходен продукт от цялата мизерия получихме и ГЕРБ, които твърдят, че са дясна партия, но истината е, че те са партия-хермафродит. Партия, която съществува около властта в името на консумацията на властта и за която идеите буквално не съществуват. Заради това Бойко Борисов не трябва да бъде обясняван с политически термини. Той е извънполитическа фигура, преяло с власт чудовище, което може да бъде ляво, дясно, центристко, само и само да продължи да обслужва корпоративната си паяжина.

Всичко това е само необходимият увод преди за започнем да пишем за това каква промяна се опитва да извърши Корнелия Нинова в БСП. За да можем да я разберем по-добре е необходимо да обрисуваме и целият апокалиптичен фон на който се случва тя, което обяснява и съпротивата срещу нея. Откакто през 2016 година Корнелия Нинова стана лидер на БСП войната срещу нея не е спирала за нито една секунда. В бойните действия имаше мигове на по-големи затишия, но така или иначе медийната спецоперация срещу нея тече от мига в който стана ясно, че в левицата на власт не е дошла някаква марионетка, а жена с визия за принципна промяна и идейна чистота. Не бих нарекъл Нинова - идеолог, но е факт, че по пътя на опита тя започна да трансформира БСП в партия, която да е максимално близка до красивите леви документи, които иначе произвежда. И вероятно точно в това се оказа проблема. Изведнъж БСП рязко започна да се отличава в един политически пейзаж, рязко раздран от полуистини, интриги, постоянни измами и политически предателства. Всъщност точно в това е голямата ирония на ситуацията. Тази, която обвиняваха за десничарка, за седесарка, която изкарваха троянски кон на Първанов в БСП, всъщност първа в историята на прехода направи драматичното усилие да накара БСП да стане автентична лява партия. Не само на думи, но и на дела. А този комплект включваше - яростно опозиционно поведение, въвеждането на строги правила и мандатност в БСП и разчистване на фигурите с олигархични зависимости, които бяха на път напълно да удавят левицата. Най-яркия пример за това стана изключването на Георги Гергов, което продължава да оттеква из медиите. Вероятно, защото никой не вярваше, че Нинова ще има енергията, силите и решимостта да го направи. Но един път свършено - това дело като лакмус освети нивото на лицемерието в БСП. Хора, които само допреди няколко години се палеха в дъли тиради срещу бизнессоциалистите, сега се хвърлиха на амбразурата да защитават пловдивския бизнесмен. Това е част от процеса на общото лицемерие, което Нинова прекрати в БСП.

Написано на хартия това звучи прекрасно и ясно. Истината е, че осъществяването на тази реформа на практика се оказа изключително труден, болезнен и дълъг процес. На всеки един етап от провеждането й срещу Нинова се водеше патологична вътрешна война, която не признаваше никакви принципи и приличие. БСП удобно се бе вписала в статуквото и макар и недолюбвана буквално не пречеше на никого. Нинова извади левицата от тази зона на комфорт и беше съвсем естествено медийният ад да се изсипе над главата й. Едва ли някой може да посочи друг период от прехода в който политически лидер да е бил атакуван така подло, нечестно и последователно. Което от друга страна е знак за успех на реформата - БСП се отличи, БСП показа идейна здравина, БСП в продължение на години беше единствената опозиционна партия, а и досега е единствената формация, която нито за един момент не колаборира с ГЕРБ. Това може да си проличи и по резултати. В една страна в състояние на свободно падане, с похитени медии и подчинен бизнес, БСП бавно, но упорито не е спирала да повишава своите резултати. Първо на парламентарните, след това на европейските, а най-накрая и на местните избори. Реформата на Нинова никога не е обещавала чудеса, а само автентичност и последователност.

За бавната и неумолима промяна в БСП можем да съдим не само по медийната бомбардировка, но и по продължаващите вътрешни противоречия. Промяната е поетична, но винаги води след себе си хора, които не се съгласни с нея. Точно това раздираше БСП до тези избори. Мнозина не само не приеха, но и не спряха да се борят с всеки опит за промяна на БСП. И тези вътрешни войни можеха да са краят на партията, ако не беше един дребен, но незаобиколим факт. Всъщност започвайки своята реформа Нинова проумя, че номенклатурните мускули не струват нищо, ако партията е на твоя страна, ако мнозинството от хората те подкрепят. Ето как БСП стана поле не само на политически, но дори и на исторически страсти.

Днес променената БСП е изправена пред историческото предизвикателство да покаже, че е различна от другите и, че е по-добра от тях. И само забележете - всички, които не спираха да пречат, които не престанаха в нито един момент да работят срещу собствената си партия, сега пак са от грешната страна на историята, защото повечето си представят вече как левицата губи изборите. Все едно това ще е някакъв реванш за тях. А междувременно измислиха и стотици сюжети с които да забиват нож в гърба на партия. Какво ли не чух през това време? Любимият ми от тях, разбира се, е че Нинова искала след изборите да се коалира с ГЕРБ. И това всъщност е продукт на политическата лаборатория на статуквото, която всячески се опитва да си прибере обратно БСП в кошарата и надеждата за различен живот завинаги да изчезне от погледа на българите. Но истината е, че дали на тези или на следващите избори левицата ще тържествува, защото когато човек види мрачния пейзаж наоколо и какви политически орки бягат по терена, БСП наистина се превърща в автентична лява партия, която е способна да им се опълчи на всички, които си мсилят, че промяната е невъзможна. "Знаеш ли", каза ми наскоро един човек, "аз винаги съм бил социалист, но постоянно ми се налагаше да преглъщам определени неща, постоянно трябваше да правя компромиси със съвестта си и това ме влудавяше. В последно време не преглъщам. Нито правя компромиси. Прекрасно е". Завидях на човек за изказа, защото многократно съм си мислел същото. 

А това винаги е повод за празник в политиката.

 

За кожата на един президентски син

 

 

Преди да започнем - два примера. Единият е литературен, а другият обществен.

В романа "Кръстникът" на Марио Пузо много детайлно е описано как мафиотските кланове воюват един с друг. Когато конфликтът стане неизбежен и напрежението заискри в криминалния въздух, бойците на отделната фамилия си вземат отделен апартамент под наем и започват да живеят там. Наричат го "да излезеш на дюшеци". Всичко това не е военен ритуал, а е воденото от разбирането, че семействата са неприкосновенни. Когато се воюва - воюват мъжете. Децата и жените не са виновни с нищо. Пузо е достатъчно навътре в кодекса на Коза Ностра, така че това, което е описал не са празни приказки. Италианските мафиоти считат семействата за свещенни.

Вторият пример е от реалния живот. По времето на дългото президенстване на Франсоа Митеран цялата френска преса знае, че той има незаконна дъщеря. Това е публична и обществена тайна. Въпреки това нито един път този коз не е ваден срещу него. Да, времената са били по-невинни. Да, днес градусът на истерията е с пъти по-висок. Да, натискът за сензационна информация в наши дни е непоносим, а публиката е разглезена, въпреки това си струва да припомним този момент. Защото френската преса се води от разбирането, че Митеран трябва да бъде държан отговорен за действията си като политик и има право на личен и неприкосновен живот. Не знам дали някой е способен на такъв възглед днес, заради това да въздъхнем меланхолично и да помълчим малко за идиличното минало.

Тези дни един скандал изплува на първите страници на много медии. Според тяхната информация синът на президента Румен Радев Георги Радев е бил на шумен купон в столичен хостел. Партито така излязло от контрол, че се наложило да се намеси полиция, а синът на държавния глава е бил задържан и отведен в управление на МВР. След това пък станало така, че никой от семейството не се явил да освободи детето и се наложило за него да свидетелстват неговите приятели. На медиите в България толкова им трябва, за да раздухат балона моментално. В драмата се намеси и здравния министър Костадин Ангелов, който беше използван, за да придаде допълнително живот на тази драма.

Ситуацията веднага беше използвана като повод за яростна и невъздържана атака срещу Радев. Подозирам, че държавният глава е свикнал. Това не е първата гадост, която му стоварват върху главата, а най-вероятно няма и да е последната. Тази вероятно е по-болезнена, защото не се отнася лично до него, а до неговия син. Още повече, че така и не стана ясно дали наистина детето на Радев е намесено в този скандал, защото от президенството отрекофа. Така че цялата история може да се окаже един огромен медиен балон. Една не много странна инсинуация. Абе, направо медиен тероризъм. Заради това оттук-нататък като пиша така, че синът на президента е извършил нещо, моля да имате предвид, че това е само една хипотеза, тоест не го твърдя със сигурност. В България твърде често медийната пушилка няма нищо общо с реалността.

Но ако приемем, че историята е вярна ми се иска да обърнем винмание на истинската жертва - момчето. Мнозина сега ще се хванат за палците от бяс и ще насочат гневно пръст към мен - как мога да оправдавам хулигана, "ето го гадния комунист веднага пише защитна пледоария за глезеното момченце". Ами, не е точно така. Проблемът е друг. Момчето е сгрешило. Извършило е нарушение. Полицията го е санкционирала. Само по себе си това вече е достатъчно голямо наказание. Но тук като проклятие се намесва цялата изкуствено раздухана публичност. Цялото това вампирско медийно внимание към случая. Наясно колко тежко, драматично и подтискащо може да бъде цялото това внимание. С какво е виновен синът? Сбъркал е, наказан е. Защо в името на това да бъде уязвен бащата трябва да бъде тормозено момчето и да бъде прекарвано през целия този врящ ад от дописки, злостни коментари, язвителни определения и гадни думи. Антон Тодоров дори го нарече "перекенде". Това е някаква абсолютно сюрреалистична злоба и страст и то към един тийнейджър, който наистина е сбъркал, но в никакъв случай не можем да кажем, че извършил нещо шокиращо, гадно или отвратително. Кой не е бил бунтар на млади години? Кой не се е бунтувал срещу правилата? Дори и да приемем, че президентът е легитимна политическа мишена, то синът му не е. По никакъв начин. И точно тук идва отвратителното усещане за погазването на всякакви морални правила. Задушаващото разбиране, че са преминати всякакви граници, че България за пореден път се дава в блатото на демонична война без никакви правила.

Защото дори и Румен Радев може да бъде мишена за критика, но в качеството си на политик. Като родител по никакъв начин не е наша работа да му даваме оценка. Нека безгрешните да хвърлят първия камък. Нека съвършените родители да говорят, но всички останали просто трябва да замълчат. Аз напълно подкрепям мнението, че политиците трябва да отговарят на много по-висок морален аршин от всички останали, но заслужават своя лична сфера в която никой да не припълзява с мръсни ръце и потно от предвкусването за сензация лице.

Изобщо в цялата тази ситуация Румен Радев се очертава като основния враг на някаква невидима черна машина, която кипи от бяс и злост. Само в последните две седмици срещу него бяха активирани двама бивши президенти. Единият от тях Росен Плевнелиев отдавна има статута на карикатура и всяко негово явяване допълнително затвърждава този шаржов имидж. Неочаквана беше появята на Георги Първанов в качеството си на маша на ГЕРБ обаче. Но никога не е късно човек да стане за истински резил. Първанов даде едно доста нелицеприятно и интригантско интервю срещу Радев с което не само не го разобличи, но и на практика доказа, че старото и новото статукво се обединяват в общ фронт срещу този, който иска да разруши техния политически комфорт. И скандалът с неговия син вече беше последната капка, която да очертае какво се случва в България. Тези дни четох един доста яростен и патетичен текст какви лицемери били тези, които защитавали президента, а търпели всякакви тролски акции срещу Бойко Борисов. Това обаче не е текст в защита на Радев. Но е факт, че едва ли някой заслужава да види как медиите разпиляват и разкъсват сина му, за да го уязвят. Как държавата се превръща във филиал на клюкарска агенция, за да унизи един свой противник.

Авторите на този спектакъл обаче си правят сметката без кръчмар. Злобата в политиката е мощно гориво за път напред, но един момент нататък тя става твърде ясен знак за слабост. И в случая ни се разкрива точно това - медиите са похитени, бизнесът е под кубинка, ГЕРБ си имат мнозинство в парламента, като тумор са пуснали пипалата в местната власт и въпреки това се оказа, че фигурата на един президент се оказва незаобиколима пречка. Значи нещо в тяхната позиция е гнило, просмукано от слабост и дефекти. Защото всеки българин би намерил сили да прости на един политик заради това, че е имал слабости като родител. Трудно е да простиш на тези, които направиха така, че пациенти да умират пред болниците, а бизнеси да умират, защото помощите за тях само по телевизията, а в реалността до тях нищо не стига. И колкото и медийни пиратки да гръмнат, това няма как да бъде скрито. В този смисъл желая на Георги Радев сили да издържи на медийната пиротехника. Но атаката срещу него не е лична. 

Просто баща му ги плаши.

 

Въпросът-капан: "С кого ще управлявате?

 

Медиите много обичат един въпрос с който редовно изправят пред стената представителите на опозицията и ги разстрелват драматично. Обичайно този въпрос се задава с ироничен цинизъм, но има мигове в които се изстрелва с мелодраматичен трагизъм. Въпросът търпи вариации, оцветени от емоционалната аура на съответния журналист, но неговата изначална същност гласи: "Ама с кого ще се коалирате, ако спечелите изборите?". На управляващите подобно питане не се отправя. За тях сякаш изначално е ясно, че когото й да си вземат управлението им ще е неземно, прекрасно и с поглед от прозореца на джипа (откъдето, както научихме тези дни от Николай Нанков светът се виждал по различен начин). Никой не притеснява ГЕРБ и за полутайната им управленска афера с ДПС, която лъсва в ключови мигове. Както казах - всяка скрита малка мръсна коалицийка на Бойко Борисов се приема благосклонно и мълчаливо. За сметка на това опозицията може да бъде ритана по кокалчета, инквизирана отново и отново с този въпрос, за да могат да разберат българските избиратели какви наглеци се опитват да оспорят четвъртия мандат на Премиера с джипката.

Вън от шегата, разбира се, въпросът е логичен и ще опитаме да му дадем отговор в рамките на този текст, доколкото ни позволяват силите. Но преди това ще се опитам да го оспоря, поне за малко. Въпросът с кого ще се коалирате е смислен, важен, значим и ключов в нормална политическа среда, с демократичен дух и ясни правила. В политическа среда в която партиите не пазят в тайна своите програми като депутат от мнозинството любовницата си. Защото се предполага, че бъдещият съюз ще се сключи на базата на общи принципи, сходна визия за промяна, съвпадение на идеи в ключови сфери и възможно постигане на компромис в други. Това е автентичният вариант на политически съюз. Всичко останало би било сенчеста договорка по разпределението на власт, садомазохистичен спектакъл в който една партия, за да начеше управленската си краста, буквално се отказва от идеите си и плюе в лицата на своите избиратели. Примерът с патриотите е пред очите на всички. От бойната команда, която влезе в парламента с яростна анти-ГЕРБ реторика днес е останала една дружинка от дресирани пуделчета, които смятат да проведат новия си опит за парламента изцяло под знамето на темата "Македония", защото просто няма какво да отчетат. Много биене по гърдите, но печатът "държанки на Бойко Борисов" вече ясно личи по челата им.

От политическите сили днес единствено и само БСП има ясна програма върху която работи от три години насам и постоянно допълва с нови идеи и предложения. Тя е пред очите на всички, всеки, който се интересува може да я прочете и да разбере възгледите на социалистите за промяната на страната и разграждането на корпоративната паяжина на ГЕРБ. Друга политическа сила програма не е извадила. Патриотите скимтят националистически, защото само това им остана. ГЕРБ няма смисъл да пишат каквото й да е, защото в крайна сметка правят единствено това, което му скимне на Бойко Борисов. ДПС търси начини да се шмугне във властта със сложни думи и заклинания, а "Воля" освен телевизионни скандали и цинизъм няма какво да предложи. Същото е положението и в извънпарламентарния сектор. "Демократична България" си знаят единственото темата "правосъдие" (в която няма нищо лошо, но добре да разширят малко хоризонта), партията на Мая Маналова прави добри политически пируети, но също няма нищо черно на бяло. А Слави Трифонов дори и не искам да коментирам. Тези дни много българи станаха свидетели на един негов разговор със Сашо Диков, където шоуменът се държа като пъпчасял тийнейджър. От разговора стана ясно, че Слави Трифонов е неговата партия просто не знаят какво искат, нито имат някакви реални идеи за развитие на страната. Чухме много претенции за различие, но нито една от тях не беше подплътена с нещо реално.

При такава ситуация е просто абсурдно да сега за бъдеща коалиция. Това е въпрос без отговор, защото първо трябва да мине върховното изпитание - парламентарните избори, които този път на всичкото отгоре ще се провеждат и в ситуация на пандемия. Едва след като видим коя партия колко е получила можем да обсъждаме идеята за това какви коалиции са възможни и кои ще са полезни за държавата. И, разбира се, точно от това се възползват някои вечни истерици, които започват да вещаят съюз на БСП и ГЕРБ като единствен отговор на тази ситуация. Това е подла, гадна и изключително мръснишка манипулация. Нарочно слагам експресивни прилагателни. Защото в повечето случаи идва от хора, които в предишни времена с удоволствие биха набутали БСП под мускула на Бойко Борисов. Всъщност една от нещата, които БСП може с гордост да покаже на този вот е, че тя е единствената партия, която беше безотказна опозиция на Борисов. Въпреки медийния тероризъм върху нея, външното отглеждане на вътрешна опозиция, безкрайните опити за разделение, разклащане и изкушение с власт. Няма друга партия, която да може да каже същото. И във времената, когато дори на слепите стана ясно, че ГЕРБ е синоним на катастрофа, а това не могат да го скрият дори и розовите очила на медиите, именно това ще бъде оценявано от избирателите. Именно заради това е важно дори и партиите, които нямат програми или се затрудняват да извадят такива, да обявят основната си червена линия. Приемат ли вида на България след 11 години ГЕРБ или ще участват в промяната? Ето това ще бъде основният разговор по време на кампанията и спрямо него ще можем да си говорим за коалиции и управления. Всичко останало към настоящия момент е просто импровизация, опит да се внуши на българите, че изборите ще бъдат така заплетени, оспорвани и драматични, че нищо не е ясно. С други думи - изберете старото зло, изберете познатите вампири, че не се знае какво може да дойде. И, да, никой не може да прогнозира бъдещето, особено след като се намираме в непредвидима ситуация, но според мен този вот има много ясна алтернатива. Тя е толкова очевидна, че дразни достатъчно на брой хора. Няма безкраен избор. Изборът е между БСП и ГЕРБ. Всеки глас даден встрани от БСП е глас за ГЕРБ. Изборът е очевиден. Шанс за промяна или безвремието на спарените чорапи и безкрайното дрънкане на едни и същи простотии. Та, едва след като пушилката слегне, едва след като се види как са гласували българите, ще може да си говорим за формулата на управлението. Дотогава това е просто холивудски пушек и е достатъчно безинтересен за всички, които чакат изборите, за да участват в промяната.