Ново чудо или нов махмурлук да чакаме?

 

Моделът по който в политическата лаборатория се ражда проектът на Кирил Петков\Асен Василев е дотолкова вече познат и втръснал, че чак е страшно да гледаш как иначе нормални хора вече са загубили всякъв разсъдък и са заместили мозъците си с телевизионни екрани. Ако човек направи кратко пътуване във фейсбук-групата "Кирил Петков за премиер" ще види постове с почти ранно-библейски тон, където се говори за чудото, което всеки миг ще сполети България и за "Спасението"(написано точно така, с голяма буква), което идва по космическия път на двамата харвардски възпитаници. Тонът на патетиката е така засилен и сияен, че съвсем скоро очаквам свидетелски показания за това как двамата служебни министри са нахранили бедните с два хляба и три риби. Междувременно социологическата рулетка съвсем излезе от релси. Политолози и анализатори от всички поколения започнаха да се надпреварват кой първи ще предскаже истинският обхват на новото явление - захвърча прогнози от 300, 400, 500 хиляди гласа, които помитат като ято от скакалци всичко старо и загнило в политиката...

Всъщност нека ироничният тон да не ви заблуждава, съвсем не съм склонен да подценявам явлението "Кирил Петков и Асен Василев", нито пък съм склонен да се отнасям шеговито към двамата му основни носители. Те са симпатични, говорят добре, медиите ги обичат, а феновете им направо обожават. Това е голям потенциал за изстрелване по висините на управленския космос. А и винаги работи за тебе, ако лично американският президент ти прави поздрави. Шеговият тон дотук го усещате, защото съм скептик по природа и ми е трудно да съучаствам в масови сценки на колективна възхита. Това предпоставя една сериозна политическа самота, защото не бях от тези, които припадат по Симеон Сакскобургготски, които палят свещи на Иван Костов или умират от религиозно желание да пипнат мускула на Бойко Борисов. Но вън от шегата, смятам, че ще сбърка всеки, който не вземе партията на Кирил Петков на сериозно. След сериозния провал на т.нар. "партии на протеста", които се заплетоха в кабинетни интриги, взаимни обвинения, обеди и драми, в общественото очакване зейна огромен вакуум. Изчегъртването на Бойко Борисов беше отложено някъде за неопределеното бъдеще и така всички обърнаха поглед към младия министър на икономиката и неговите харизматични телевизионни прояви.

Преди да се опитаме да обобщим как ще се отрази всичко това на останалите участници в политическия процес обаче, нека да се опитаме да видим по-общата картина в страната. За това, че Кирил Петков има сериозни амбиции и гръб за развитие в политиката ми стана ясно след едно негово участие в голяма национална телевизия. Там той каза, че независимо, че е десен човек, просто не може да си представи как някой в страната може да взима доходи под линията на бедност. Десен, но със социален усет. Тази комбинация съвсем доскоро беше абсолютно невъзможна. Точно обратното - десните у нас бяха едни вкиснати чичковци дето все мърморят нещо срещу Русия, държавата или високите цени на "Виагра" (това последното е творческа измислица, ама звучи достатъчно достоверно). За тях беше абсолютно невъзможно да си представят десен човек със социална чувствителност. Кирил Петков в този смисъл се оказа нов представител на политическата фауна. Фигура, която разчупва политическите канони на прехода и вероятно заради това в един момент се оказа, че в неговото телевизионно движение рамо до рамо съжителстват градски десни и розово леви избиратели. И точно тук е време да спрем и да погледнем отвъд телевизионния образ. Защото появата на такова движение, точно в този миг е в състояние сериозно да преформатира политическото пространство, без някой да може да каже още отсега дали това е в добра или в лоша посока.

Асен Василев и Кирил Петков са повод за сериозно притеснение в средите на "Демократична България". Не ги гледайте какви статуси праскат и как във всяко второ интервю твърдят, че двамата министри са им естествени съюзници. Всъщност нов десен субект на политическата сцена може буквално да анхилира градското дясно. Защото техните избиратели са като кифли в мол в който има промоции - влече ги всичко ново, всичко лъскаво, всичко, което досега не е било използвано. Заради това в десницата "проектите" изгарят един след друг по-бързо и от свалянето на дрехите от стриптизьорка. Христо Иванов и компания прекрасно съзнават това и заради това в движение май ще променят тактиката. Новият момент е, че отчаяно ще се опитат да се закачат за Кирил Петков, да виснат върху неговия телевизионен авторитет като паразит, с надеждата, че все някой от тях ще оцелее в окото на бурята. Но е съвсем очевидно, че американското посолство си има нов фаворит, а точно десният избирател тези неща ги усеща точно като инстаграм-инфлуенсърка, която знае точно в кой момент да си пусне голите крака, за да не изгуби публика. Тоест пренареждането вече започна и то още преди бъдещият проект да е анонсиран официално. Интересен момент привнесе и едно изявление на президента Румен Радев, който посъветва новите двама партийни строители да разположат своето бъдещо творение на по-широка основа. И тук имаме поредната сензация - май времената на "десните" проекти започнаха да остават безнадеждно назад в историята. Днес ще сме свидетели как ни печелят умовете с национално-отговорни послания, широки политически плонжове и други ефектни номера.

Интересното в целият този спектакъл обаче е, че проектът на Кирил Петков и Асен Василев предизвика и турбуленция в левицата. Ако питате мен - съвсем основателно. Да, видях мнения на ъндърграунд-опозицията на Корнелия Нинова, които започнаха да се лигавят, че за първи път виждали десен проект да предизвиква вълнения в лява партия, но се опасявам, че точно това мнение е подло и нечестно. Всъщност голямото неизвестно в БСП беше дали случайно Румен Радев не стои зад този проект. И видни представители на левицата започнаха публично да задават този въпрос. Видях, че той не се хареса на много хора, но все още не смятам, че България е стигнала дотам, че обикновено питане да се приема като обявяване на война. БСП трябваше да получи отговор, защото иначе щеше да влезе в кампанията за президентските избори в много раздвоено състояние - от една страна тя е подкрепила Радев, а от друга няма представа дали той не е играе за различен отбор във вота. Няма партия по света, която да издържи подобно политическо напрежение. В началото на тази седмица Радев се опита да разсее съмненията. "Не съм аз човека, който ще предаде левите хора", обяви публично той. И честно казано позицията му предизвика въздишка на облекчение, защото, ако беше обратното левицата наистина щеше да се окаже в ситуация в която е заобградена отвсякъде. Въпреки това, убеден съм, опитите за раздор по темата няма да престанат по никакъв начин. Вестниците всеки ден са пълни с информации за емисари на новата партия, които наобикалят структурите на БСП, за да се опитват да късат живо месо. Не знам дали това е вярно, но е факт, че досега това е бил естествен процес - всяка нова формация се опитвала да се захрани с кадри на старите партии. Този път обаче БСП е нащрек. Поради една проста причина. Партията понесе достатъчно удари в последните четири години и вече има жестоки инстинкти за самосъхранение. Между другото точно те превърнаха БСП в единствената сила на здравия разум след вота на 11 юли. Когато формациите на протеста се отдадоха на канибализъм, само левицата знаеше какво ще последва и отчаяно се опита да го спре с диалогичност. Уви, не успя.

Оттук-нататък въпросът със съществуването на "Има такъв народ" също остава проблемно. Слави се изстреля до позициите на първа сила, защото обра енергията на протеста и я приватизира. Тази енергия обаче не е отишла никъде. Тя ще се оттегли от телевизионното шоу и ще прелее към новата партия, защото медиите създадоха на Петков успешен образ на "човек на изчегъртването". И всъщност точно по тази линия вероятно започна съпротивата на ИТН срещу Кирил Петков. Те се опитаха да стрелят по него в зародиш, но атаката им само като че ли го укрепи. Тоест - каквото и да си говорим пред очите ни предстои да видим новото чудо в неговото най-величаво медийно сияние. Проблемът обаче е друг. След всяко следващо чудо махмурлукът става все по-ужасяващ, все по-тежък, все по-мрачен и все по-гаден. Ако приемем Бойко Борисов като наказание за махмурлука от Симеон, а Кирил Петков като наказание за махмурлука на Борисов, то още отсега можем само да треперим какво ли ще ни се стовари върху главата, когато красивото време на медийното опиянение отмине.

 

За кого е заплаха партия на Кирил Петков?

 

Появата на всяко ново чудо на българската политическа сцена е предхождано от трескава медийна активност. На хоризонта още няма нищо освен прахоляк и надежди, но социолози, политолози и журналисти се надпреварват кой ще даде най-ярката хипотеза, който най-точно ще обрисува измамния контур на неясното бъдеще, кой първи ще влезе в ролята на телевизионен Оракул и ще разнищи невидимите нишки на колективното несъзнавано на българската надежда и тъмнината на задкулисните схеми и сценаристи. Ние днес се намираме в окото точно на тази буря. Всички предвкусват появата на политически субект на Кирил Петков и Асен Василев, всички чуват в далечината тропотът на тази конница, но никой не е в състояние да каже какво ще следва за България от целия този спектакъл. Просто в дългата и мъчителна история на прехода това е сериал, който е живян многократно и раните и който все повече навлиза в творческа безпомощност и заприличва на абсурдна бурлеска. Усещането за нещо ново обаче, дори и когато то не е дефинирано, нито пък реално, вече предизвиква съвсем конкретни политически реакции. И това е повече от нормално. Не мисля, че има политическа сила, която не наблюдава всички тези процеси с тревога и недоумение. След 4 април България се намира в толкова плачевно обществено състояние, че всеки политически лидер вероятно се буди, облян в студена пот с мисълта, че наказанието му идва и то ще е могъщо като цунами. Нека преди да кажем няколко думи за това какво можем да очакваме обаче да обобщим политическите реакции, които вече виждаме масово, защото това ще ни помогне да се ориентираме как и накъде би се променил политическият модел на страната и можем ли да си позволим дори и крехка надежда за всичко, което се случва.

Ако Кирил Петков и Асен Иванов се появят на политическата сцена, партията, която ще пострада най-тежко със сигурност е "Демократична България". Петков е един от учредителите на формацията на Христо Иванов "Да, България", но в тежка мистерия тънат причините за неговото оттегляне от там. Не е наша задача да ровим в мръсното мазе на една партия, но очевидно новият субект ще е проблем за старата десница. Такава е логиката на развитие на това пространство. Това са и едни и същи избиратели, които само с минаване на времето придобиха по-хипстърски вид и навици, но те са инфантилно влюбени в идеята за всичко ново и модерно. Заради това в дясното пространство проектите напоследък умират с все по-страшна скорост. Могъщото СДС се стопи до миниатюрен бастун на ГЕРБ, ДСБ се сви до размера на средноголям култ, "Синята коалиция" умря в гърчове, "Реформаторския блок" също потегли към гробищата, за да стигнем до днешната излъскана "Демократична България". В дясно сменят партиите, както кифлите сменят рокли за новите си снимки в Инстаграм. Абсолютно неизбежно е нова партия напълно да погълне всички избиратели на градската десница и да пенсионира преждевременно Христо Иванов. Вероятно заради това напоследък фейсбук-инфлуенсърите на ДБ са започнали да пишат мелодраматични есета и стонове за това как естественото място на Петков\Василев е в "Демократична България", как там ги очакват с отворени обятия и веган-мъфини, за да им отстъпят лидерски позиции и места в листите. Това е поведение на отчаяни хора, които обаче ясно осъзнават, че са обречени на пълна анхилация. Просто природата на българската десница е такава. До последно там няма да си признаят опасенията, защото още отсега ги е страх, че това ще им донесе само щети и поражения. "Има такъв народ" също ще пострадат сериозно, защото разочарованието от тях е страховито. В желанието им да постъпват все нестандартно и инатливо има нещо симпатично, но това не води до реални действия. Партията на Мая Манолова дори не я коментирам. Тя наистина ще бъде изтрита от политическата сцена, ако се появи този митичен нов субект.

По-сложна, комплексна и оплетена е позицията на БСП по отношение на новата евентуална партия. Дълго време левицата предпочиташе да не вижда, че се оформя процес по партийно строителство. Тази тема обаче я засяга пряко по отношение на едно-единствено нещо - стои ли Румен Радев зад този проект или не. Тоест - с очите си виждаме появата на партия на Кирил Петков и Асен Василев или те са само аватари на президента? В този текст смятам да избягаме по-надалеч от елементарната интрига и опитите за водене на перманентна война. Но въпросите, които долетяха първо от заместник-председателя на ПГ на БСП Георги Свиленски имат своето основание. Той не е подпалвал конфликт с Радев, а просто попита за неговото мнение. Точно в края на миналата седмица в темата се включи и лидерката на БСП Корнелия Нинова, която призова министрите да решават проблемите на страната, а не да се занимават с партийно строителство. Тук вече навлизаме в много мрачна и блатиста територия, защото всеки опит за обективен анализ по темата се посреща много остро и запалянковски. БСП обаче не може да си позволи да остави нещата неизговорени, защото неяснотата може напълно да обърка резултата от президентските избори. Ако приемем, че Румен Радев в момента стои зад проекта на Петков, това поставя левицата в абсурдна ситуация - тя го е подкрепила за втори мандат, а той ще е играе за друга партия. Не мисля, че има политическа формация по този свят, която може да си позволи да пребивава дълго в такава политическа шизофрения. Повод за притеснения на БСП даде и изявлението на служебния премиер Стефан Янев, че той лично би гласувал за проект на Кирил Петков. Левицата, която изобщо не беше пощадена от конфликти в изминалите четири години и вероятно заради натрупания опит в новата ситуация след 4 април изглеждаше като монолит на здравия разум и истинската стабилност, обаче трудно поставя тази тема пред себе си, защото в нея винаги се намират хора, които искат да стопят всеки критичен дебат. Това затруднява и без това получилата доста удари БСП да бъде наясно със ситуацията. Понесоха се и информации, че емисари на новата партия вече обикалят и червени структури, за да ги канят да се присъединят. В такъв момент е нормално въпроси да има. И питайки никой не се опитва да започне война с "Дондуков" 2, но е нормално предизборно съмненията да получат отговор.

Аз лично смятам, че БСП няма стратегически интерес да влиза в конфронтация с президента. Радев доказа своите качества, доказа своята сила като политик и успя да се превърне в мощен източник на надежда за много голяма част от българските граждани. Но тя наистина трябва да знае какви са бъдещите планове на Радев, за да не позволи да стане хранителна среда за новият политически субект, а знаем, че има достатъчно хора отвътре, които доброволно биха отворили портите на крепостта, само и само, за да прецакат Корнелия Нинова. Заради това в лявото пространство предстоят интересни процеси. Според мен Кирил Петков и Асен Василев обаче могат да бъдат полезни в едно нещо. Ако те претопят десницата и ако отворят запушените канали за диалог между лявото и дясното у нас. В такъв случай, дори и зад тях да стоят геополитически интереси и схеми, това няма значение. Българският преход създаде една парадоксална ситуация в която левите и десните си начертаха такива червени линии, че това позволи да бял свят да дойдат партии-чудовища като ГЕРБ, които се оказват трайни като мутирали плевели. Тоест във всичко, което се случва има и положителен изход. Но българската съдба е такава, че, за да се стигне до щастливия край винаги се минава през много шум, скандали, драми, объркани пътища и неясни фигури. И като гледам този път точно това развитие няма да ни подмине...

 

 

 

Новият комикс-герой на българската политика

 

Не знам дали сте забелязали, но политическият живот в България винаги се е развивал по логиката на комиксовото кино. Политическият модел с цялата му карикатурност постоянно стига до безизходни ситуации в които нищо не помръдва, отчаянието става зловещо и постапокалиптично и точно тогава медиите ни сервират Супергероя. Този, който ще дойде като ходи по водата и с един замах ще поправи всички несправедливости и ще стане отмъстител от името на всички. Върховният политически герой. Колективното несъзнавано на обществения ум. Въплащението на надеждата и политическата страст. И, разбира се, точно този, който само няколко години по-късно ще мразим с инфернална страст и ще го причисляваме към всички Суперзлодеи, които са обезчестявали страната и нашите души.

Казано така всичко звучи преувеличено и хипертрофирано, но всъщност точно така комиксът се оказва отражение на реалността - той я уголемява, доизмисля, пародира, но в крайна сметка грабва сърцата на публиката. И само се замислете с какво постоянно ни сервират героите в нашата реалност на несвършващия преход. От Иван Костов насам през винаги живеем в сюжет в който следващия Спасител загрява край тъч линията. Костов потъна в канализацията на историята, за да бъде сменен от Царя, а след като Царя се изхаби на хоризонта се появи Бойко Борисов, който на свой ред трябваше да бъде изчегъртан от друг свой астрален близнак Слави Трифонов. И така си живеем в нашата самозатворена комиксова реалност без да се вижда изход или поне надежда за по-различен и смислен живот. Нещо в модела на образите обаче закуца, защото Трифонов и "Има такъв народ" твърде бързо отмиляха на широката публика, но комиксовата политика вече беше готова със замяна. Така на политическият хоризонт изгря звездата на икономическия министър в служебното правителство Кирил Петков. Преди да кажем няколко думи за него обаче и за това дали ще го видим като партиен лидер ми се иска да направим едно уточнение. Прочетох много вълнуващи анализи за това защо Петков не е добър министър, както и много смислени мнения защо той всъщност си е свършил прекрасно работата. Опасявам се обаче, че нито един от тези анализи не върши работа, защото образът на Петков не беше насаден на полето на логиката, а на емоцията. А това това е фентъзи-територия в която правилата, логиката и разума не важат. Там има само фенове и злодеи. Тези, които мразят Петков няма да чуят нито аргумент за това защо той е добър, както и тези, които го обожават никога не биха приели доказателствата, че той е канадски гражданин дори и лично премиера на Канада да им го съобщи. Тоест, когато говорим за "Кирил Петков" в този текст няма да визираме реалния човек, а ще говорим за събирателния образ, който трупа политическа сила, който акумулира енергия и му трябва само едно наметало, за да полети в сумрачните небеса на София в късното лято.

Според мен поява на партия около Кирил Петков не само е възможна, но е и практически неизбежна. Младият симпатичен икономист натрупа неочаквана популярност, превърна се в една от иконите на изчегъртването на ГЕРБ, а и демонстрира политически възгледи, които доскоро не бяха възможни в България. Аз лично най-много се впечатлих на едно негово изявление, че независимо от факта, че той е с десни убеждения, не може да си представи как в България ще има хора, които живеят със средства, които са под линията на бедност у нас. Така всъщност той се оказа един от мощните фактори идеята на БСП за актуализацията на пенсиите да стане една от централните теми на политическия дебат. Пак ще ви повторя - такава  комбинация "десен човек, но със социална чувствителност" беше абсолютна невъзможна у нас доскоро. Тук се смяташе, че ако един политик е десен, той трябва да презира държавата, да не обелва дума за социална политика и да сумти от сутрин до вечер за антикомунизъм. Кирил Петков взриви този образ и с удивление виждаме днес, че той си спечели и доста фенове в лявото политическо пространство. Именно това разчупване на старите разграничения накара много хора да вярват, че "Кирил Петков" е инженерен проект. Нека да приемем тази хипотеза за момент. Всъщност, дайте да не се лъжем, в нея има логика. Днешното градско дясно поради своите ментални, психологически и психиатрични причини е ограничено. То никога няма да може да вдигне резултат над 15 процента, да не говорим, че "Демократична България" има всички отличителни черти на регионална партия. Ако видите нейните резултати ще разберете, че тя ги дължи основно на трите големи градове у нас. Тоест в този си вид "десницата" е обречена винаги да бъде в миманса и никога да не бъде в състояние да зададе реално политическия дневен ред или поне да не може да го прави всеки път, когато поиска. "Демократична България" има стъклен таван, който не може да пробие.

Ако приемем обаче, че Кирил Петков създаде партия тя може да разбие този стъклен таван. Пред нас ще се оформи политически субект, който може да вземе гласовете не само на градските хипстъри и вегани, но и на леви хора, както и на такива с изявена центристка нагласа. При добро разиграване на картите подобна политическа формация лесно може да влезе в топ 3 на политическите субекти, което я прави точно на една ръка от властта, нещо, което ДБ в момента може само да сънува.

Тоест, който и да е замислил новия Супергерой, неговата поява на сцената буквално ще занули "Демократична България" и ще я изчегърта почти до основи. Приемам, че сектата на Костов ще си остане непоклатима. В този свят най-трудно е да разбиеш атома, нали така? Самият Петков е бил част от "Да, България", но самият факт, че в момента не се е разбързал да се връща там е ясен знак, че плановете му за съвсем други. Левицата, която едва ли ще бъде засегната със същата сила от такъв субект обаче също има защо да се притеснява. Защото меката периферия на левицата, която напълно беше изядена при последните два избора, няма да се върне при нея. Изобщо говорим за сериозно преформатиране на политическото пространство, което и без това тези дни вече прелива от партии с все по-дълги имена.

Нека пак да повторя - тук говорим за емоционалната политическа проекция на Кирил Петков в която са намесени много неща. Ступорът на политическата система, която два пъти не може да направи правителство, самовзривяването на партиите на протеста, желанието Борисов да си получи заслуженето. Това, че "новите партии" се изпокараха като в селска кръчма и блокираха работата по изясняване на наследството на Борисов, също налива бензин във фантазията за нова партия. А, където има пазар и търсене, рано или късно политическият продукт ще се появи. И не е задължително той да се нарича "Кирил Петков", винаги ще се намери симпатичен момък с ярка биография, макар и със съмнително гражданство, който да свърши работата.

Всъщност може би това е основния проблем на българската политика днес. С изключение на БСП (и тук със скърцене на зъби, псувни, проклятия, ярост и стонове, дори и най-големите хейтъри ще признаят това) други партии на политическия хоризонт у нас просто не съществуват. В България живеем в комикс и партиите възникват по определи поводи и съвсем за кратко. Скоростта с която се изяждат нови и нови фигури е потресаваща, но логиката на комикса изисква постоянен приток на нови герои, защото иначе публиката бързо губи интерес. Днес виждаме как изгрява звездата на Кирил Петков и си спомняме как само допреди няколко месеца в същото положение беше Слави Трифонов. Дори "Капитал" тръгна до го носи на ръце и да го облива с неочаквани комплименти. Сетих се това тези дни докато четях един потрет на Петков в същото издание. Абсолютно същият розов вятър и политически феромони. Няма лошо. Любовта е тържествен момент в човешкото битие. Но в комиксовата политика тя трае съвсем кратко. След това започва трудното. 

Добре е "Кирил Петков" да го знае...