Напук на всичко БСП се запази

 

И социолозите, и политолозите се провалиха със своите прогнози за печален край на социалистическата партия

 

"БСП не отлепя. БСП се закотвя на едни сравнително ниски нива". Този ироничен извод на социолога Кънчо Стойчев запомних от цялата телевизионна говорилня в нощта на изборите, която се превърна в истински разгул на безсмислието.

Нека да обърнем внимание на тази дума - "закотвям". В нея всъщност е заложена всеки истински анализ на това, което се случи със социалистическата партия.

Защото на тези избори не беше предвидено БСП да се закотвя. Всичко беше подготвено така, че БСП да се срине в пропастта и да падне на драматично ниски нива на доверие.

Всъщност това не е истинската дума. БСП се запази. БСП устоя. БСП показа

 

здрав корен и

политически смисъл

 

Нека да се върнем един месец назад, за да видим социологическите проучвания. Агенция след агенция прогнозираха резултат от около 7 на сто за БСП. Някои социолози се раздадоха докрай и говореха даже за около 6 на сто подкрепа. Телевизионни и фейсбук шамани почнаха да твърдят, че тези избори ще са бенифисният мач на БСП след който партията ще изчезне завинаги в блатото на историята и ще се освободи терена.

Нещо повече - специално за постигането на срива на терена беше пусната и левица-менте, съставена от призраците на миналото на БСП, които посветиха цялата си кампания на тиради срещу своята бивша партия. България беше залята от плакати и билбордове на "Левицата!". Всичко това беше част от спецоперацията срещу БСП - партията се срива и веднага идват "спасителите", които пращат БСП в отровната прегръдка на ментетата.

Но БСП се запази

И това е голямата изненада на изборната вечер.

Да, резултатът не е повод за празник или триумфиране. Няма как да предизвика някакво кипящо усещане за радост, но тези избори не бяха битка за победа, а за оцеляването на БСП. И в тази ситуация на яростна медийна атака левите избиратели извършиха едно тихо геройство - закотвиха своята партия. Показаха, че тя има изключително здрава основа на която може да се стъпи, за да се работи за нов растеж.

Всички искахме резултатът да е по-добър, но болезнената истина е, че на тези избори това нямаше как да се случи.

 

Те бяха битката

за оцеляване

 

те бяха изборите напук на политическите инженери и шамани. И тази задача беше изпълнена.

Как да постигнеш по-добър резултат, когато от началото на годината върху БСП бяха изсипани стотици политически интриги и пърфоманси. Нека да си припомним какво стана на конгреса. Той беше шанс БСП да покаже единство, да се сплоти около ярка социална програма и да тръгне много по-самоуверено към изборите.

В зала 3 на НДК обаче станахме свидетели на позорни сценки в които "социалисти" се опитваха да блокират трибуната, да скандират пред залата, да опитват всякакви маймунджулъци, за да привлекат вниманието на медиите и чуждестранните гости.

Да сте виждали друга партия да прави така? Нима в ГЕРБ нямат своите противоречия и проблеми, но те стоят заровени под земята, а пред медиите партията демонстрира патетично единство. Носформираната коалиция ПП и ДБ също се разтърси от проблеми и противоречия, но тяхната медийна паяжина набързо потопи темата, а на преден план поставиха усмихнатите снимки и триуфалисткото усещане, че победата ще е за тях. "Възраждане" също имат своите проблеми, но медийното присъствие на партията е гръмко и непоколебимо. За ДПС пък да не говорим. Там мъртвото спокойствие е основно правило.

И на този фон нека да видим БСП, която с години е подложена на безкрайна медийна екзекуция. Много хора направиха кариера от участията си в сутрешни блокове и патологичното си желание да изкарват мръсните ризи и да се правят на най-възвишените леви съвести.

Изправени пред криза с цените, пред разтърсваща инфлация, пред геополитическа буря и несигурност, българските граждани съвсем естествено търсят стабилност. И ако гледат телевизия могат ли да си кажат, че ще получат тази стабилност от БСП. От БСП, която постоянно е подложена на вътрешни гърчове, обвинения, скандали и политически драми? От БСП, която е вечният виновник за всички проблеми на България, а всякакви недомислия си правят упражнения с нея?

Заради това запазването на социалистическата партия е една от

 

изненадите на

изборната вечер

 

Убеден съм, че целият социологически батальон беше подготвен с опорните точки за края на БСП и за новия възход на "Левицата!". Това беше замисълът от самото начало. Кротката мъдрост на левия избирател провали тази схема.

Картината след изборите е доста безрадостна. Дори и повърхностния анализ показва, че всяка една партия в НС, без "Възраждане" губи гласове. Математическото уравнение ПП+ДБ взима по-малко, отколкото поотделно. При ДПС и при ГЕРБ има отлив. БСП има най-малка загуба на гласове. Пак да повторя - това не е повод за отваряне на шампанско, но пък е ясен знак към всички политически инженери, че номерата им вече не минават лесно.

При това този най-малък отлив дойде при жестоката преса точно срещу БСП. Всички знаят, че ресурсите на служебното правителство бяха впрегнати в заличаването на БСП - областни управители, държавни служители и кой ли още не. БСП беше подложена на безмилостен натиск, но тези, които го направиха наистина подценяват силата на левия избирател. В ситуация на криза той проявява най-голямата си стратегическа мъдрост. И наказа ментето, а не собствената си партия.

Защо БСП беше така атакувана?

Няколко основни причини. На първо място либералните медии се опитаха да поставят автентичната левица на колене, за да могат ПП/ДБ безпроблемно да се представят за истинската алтернатива на ГЕРБ. Това е политически абсурд. Тези, които едно време бяха под мускула на Борисов днес да твърдят, че са основните му противници. Но картината стана възможна заради постоянния социологически и медиен натиск към БСП.

БСП стана неудобна и заради мощната си социална програма, която винаги е най-добрия лакмус за това, че всички останали формации са под една или друга форма олигархични и не носят никаква реална промяна.

Не се опитвам да успокоя никого.

БСП има много проблеми за решаване, тепърва й предстои голямата битка за връщане на доверие, но фактът, че тя не беше заличена и срината е началото на някаква надежда. Защото, ако планът беше успял днес щяхме да гледаме как ментето-левица се пъчи от телевизионните екрани, а Мая Манолова припада от кандидат-президентски амбиции.

Нека да не се заблуждаме -

 

цялата политическа система

в България е в криза

 

Дали тя се дължи на постоянното инженерство или на дългите пипала на американското посолство е много трудно да се каже, но фактът е факт. България е изтормозена и издрана от вечни политически интриги и управления, които са затънали в безвремие и безперспективност.

Точно заради това на хоризонта изникват все по-измислени и телевизионни партии. Те са най-очевидният симптом за кризата. Кухите формации, които обезсърчиха всяка идея за промяна. Корпоративният вот, който постоянно вкарва безсмислия и политически чудовища в парламента. Атаката срещу единствената реална и автентична партия е атака срещу идеята за нормална България със силна социална насоченост.

И само си представете - колко "приятели" на БСП в последните три години преливаха гласове към всяко ново политическо чудо, колко "социалисти" помагаха на всяка нова партия, за да сложат собствената си на колене.

И като се замисля във вечерта на изборите всички тези са били много разочаровани. Убеден съм. Направиха всичко възможно да съсипят БСП.

Но БСП оцеля. БСП се запази.

И оттук-нататък може само да расте нагоре.

 

Машинен рекет

 

Секция в столично училище. Не чак толкова възрастна жена отказва да вземе картата за машината и плахо иска да й дадат хартиена бюлетина. Шефът на комисията бърчи потни устни и вежди: "Ама с машина е много по-лесно. Каква е тази хартия?".

Жената обаче с тиха упоритост иска хартията. 

Пъшкания, въздишки, цъкане с език. 

Най-накрая, след около 4-5 минути, мрънкане почитателят на машините дава неохотно хартиена бюлетина в ръцете на инатливата избирателка. Междувременно се е натрупала опашка. 

Хората гледат спектакъла и се чудят какво става. 

Двама души след жената също искат да гласуват на хартия. Спектакълът е абсолютно същия. Свиване на вежди, протестни стонове и силна рекламна кампания да се застане пред машината...

Този епизод не е изключение. Доста хора споделиха точно такова преживяване и из други софийски секции. А подобна реакция е грубо нарушение на избирателния кодекс. Той предвижда възможност за избор и всякаква реакция по избора на хората е недопустимо вмешателство в процеса на гласуване.

Връщането на възможността да се гласува на хартия не беше конспирация, нито някаква случайна приумица, а опит да бъдат върнати хората пред урните. Ясно е, че след смъртоносния водовъртеж от пет парламентарни избора в рамките на две години повечето избиратели са изтощени, смазани и ядосани, но и дори и двама да поискат да гласуват на хартия, те трябваше да имат тази възможност.

Но няма как да не направи впечатление и то за пореден път яростта с която се посреща възможността за гласуване на хартия от определени жълтопаветни среди. Човек дори и да не иска ще започне да се замисля, че в крайна сметка нещо в тази любов към машините е съмнително. И всичко това няма нищо общо с честността и прозрачността, а май е свързано с кодовете, които един бивш премиер използваше като разменна монета за всичко.

Опитът да бъдат отказани хората от хартията е достатъчно неприятен, както и постоянното натъртване на това, че тези които искат да гласуват на хартия са някакви селяни, които съучастват на статуквото. След всичко, което стана в последните години май трябва да предефинираме какво е това статукво и да кажем, че то има най-голяма полза от машините, защото те разбъркаха целия политически модел така, че още не можем да излезем от тази каша. 

На 2 април обаче май все пак направихме лека крачка напред.

 

Тихият сблъсък в медийното пространство

 

Медиите много често скрупульозно са наричани „четвъртата власт“ и това клише остана завинаги запечатано в колективното несъзнавано на човечеството. В епохата на социалните мрежи, дигитализиращият се свят и пълния разпад на политически стойности обаче, нека да не се заблуждаваме, медиите най-често са власт номер 1. Целият обществен живот се подчинява изцяло на дневния ред на средствата за масова информация. Това е някакъв вид медиен авторитаризъм, който е толкова очевиден, че често остава невидим като обясняваме процесите край нас. Медиите отдавна не са наблюдател, а активен участник в политиката. Толкова е простичко.

Войната в Украйна оголи този процес напълно. 

Големите медии станаха част от партията на войната и безмилостно започнаха да атакуват постоянно съзнанията на своите зрители и читатели. Този процес има и своите български измерения, които можем да открием моментално, ако сменим гледната точка. Нека да оставим политиката малко встрани и да видим какво се случва в медийното пространство и как се промени то в последните две години.

Основната турбуленция, която раздира медийната ситуация у нас е кризата на големите телевизии. Нека да не се заблуждаваме, ако не са риалити-програмите, забавните шоута и всякакви други начини за задържане на аудитория, нито една от мейнстрийм телевизиите няма да успее да се задържи над водата. И кризата, която ги тормози като венерическо заболяване си личи най-вече в политическите  предавания. Едни и същи лица, наречени незнайно защо „анализатори“, от сутрин до вечер раздуват едни и същи локуми, скандални със своята едностранчивост, скука и банализми.

Проблемът е, че големите телевизии вече имат доста силна конкуренция в лицето на подкастите, които се появиха като феномен. Там също е пълно с дежурни тъпотии, но тези, които трупат аудитория и коментари, определено се отличават. И точно тук можем да видим основната разлика.

Подкастите са на силно конкурентен пазар. Борбата за аудитория е безмилостна и всеки един от водещите се бори, за да привлече вниманието на зрителите. И това си личи в подбора на гости. Няма да видите гледан подкаст, който да е поканил Соломон Паси като анализатор. Или пък Елена Поптодорова, която да ни обяснява за дружбата между САЩ и България. Няма подкастър, който да покани Тодор Тагарев с неговите вечни прогнози, че Русия утре губи войната, а Украйна ще се разшири чак до Екатеринбург.

Когато се бориш за зрители каниш съвършено различни хора. И виждаме кои са истинските звезди на политическите подкастове – проф. Иво Христов, Валентин Вацев, проф. Нако Стефанов, Николай Марков, Пламен Пасков и други. Оставяме настрани какво мислите за тези хора и техните анализи, но е факт, че те са любимци на аудиторията и привличат много зрители, дори и в малка държава като България. Заради това битката за тях е люта.

Същевременно нито един от посочените няма да го видите като чест гост в големите телевизии. Там е запазената територия на „експерти“, които вероятно са писнали и на собствените си семейства. Защото любимците на подкастърите ги гледат дори и техните противници, които по никакъв начин не приемат идеите и тезите им.

И в крайна сметка това е целта на истинската журналистика. Тя трябва да ти даде материал за мислене, да те накара да постоянно да защитаваш пред себе си собствените си възгледи, да те възпита да наблюдаваш света критично и да виждаш онези невидими процеси без които нито едно обяснение няма да е адекватно и смислено.

В големите медии, истинското радикално крило на партията на войната, царува съвсем друг тип осмисляне на нещата.  Не напразно там целенасочено всяка различна гледна точка към световните процеси беше напълно изтласкана и остракирана. И заради това по външнополитическите теми в големите медии реално дебати не съществуват. Само в България може да се случи следната екзотична и парадоксална ситуация – в едно телевизионно студио да има четирима души, които споделят абсолютно едно и също мнение и единствената битка между тях е кой ще го изрази по-радикално.

Това разминаване между големите медии и желанията на аудиторията не случаен процес. То е допълнителен симптом на политическото безвремие и криза в която се дави България отново и отново в последните три години. Защото публиката не получава това, което иска, а това, което големите медии сметнат, че е необходимо да получи. И нека да не се заблуждаваме. Това не е комерсиален интерес. Това си е чиста идеология. Идеологическо промиване на мозъка на населението.

Не напразно точно от големите медии започна апологията на „едната гледна точка“. Това е разбирането, че в един конфликт няма как да има две страни. А в случая с Украйна това означава, че всяка жертва от страна на Киев е със статут на ангел, а избиваните с години жители на Донбас са кръгла нула и не съществуват в историята.

Всъщност проблемът с големите медии става все по-остър, защото в последната година стана съвсем очевидно и по кои големи теми се мълчи. Например – миналата седмица Франция беше разтърсена от невиждани социални протести, бунт срещу пенсионната реформа, предложена от Еманюел Макрон. Най-големите телевизии буквално не отразиха тази тема. Това беше черна дупка, тъмно петно в информационното покритие.

Една истинска медия не би спестила тази новина. Може да не й даде подобаващо място, но в името на интегритета на журналистиката подобно събитие трябва да бъде осветлено. Но медиите отдавна вече не съществуват на територията на журналистиката. Те са политически инструмент и заради това губят зрители и доверие. Бумът на подкастовете ясно го демонстрира. На всичкото отгоре аудиторията на новата независима журналистика има страхотни сетива да отсее зърното от плявата и да пропусне покрай себе си всички онези измислени герои, които си направиха подкасти единствено и само да се кланят на геополитическото статукво. Защото зрителят в интернет е недоволен и търсещ и най-много мрази политическите плазмодии, които от години са склонни да му обясняват целия свят с комунистите, ДС и непълната ни интеграция с НАТО.

Предизборната кампания у нас допълнително даде видимост на целия този процес.  И това си пролича по „големите“ дебати организирани от системните медии на статуквото. Единственият реален сблъсък в тях беше в отношението между войната и мира, но пък там генералната линия нямаше как да бъде нарушена. В момента в който телевизионна водеща сълзливо обяви, че имаме страна „жертва“, веднага става ясно, че целта е да бъдат ударени всички, които настояват за мир и твърдят, че България няма място в една чужда за нея война, която разсича болезнено националния дух и може като киселина да прогори крехкия мир, възцарил се у нас.

Всъщност разминаването в медийния свят е разминаването и в политическите процеси. Тези, които още са в състояние да гълтат телевизионни буламачи сигурно намират мотивация да гласуват. Но интернет-дисидентите стават все повече и тяхната протестна позиция надделява. Големите медии са в състояние да задържат аудитория само с шоу и риалитита, но рано или късно идва онзи черен и гневен народ, който ръмжи, че не вижда своите проблеми и не се разпознава в медийното огледало. Все повече хора започнаха да схващат, че системните медии не отразяват техния живот. А са дуло на пистолет, насочено в слепоочието им. Интересно е как ще свърши всичко това…

 

Единствената реална промяна

 

Тази предизборна кампания, твърдят телевизионните врачки, полуинтелектуалните шамани и редовните посетители на сутрешни блокове, била вяла, изтощена и безидейна. Партиите се надпреварвали с емоции, а не с идеи, залагали на показността, а не на съдържанието...

В тези констатации има известна истина. Но тя се дължи на факта, че истинският залог на предизборната надпревара беше скрит от българския народ. Кампанията ни бе представена като някакъв сблъсък на отбора на добрите с отбора на лошите. ПП/ДБ са супергероите на промяната, които водят люта битка с Бойко Борисов и неговият батальон на злото.

Това е холивудска пушилка. Пълна лъжа. Защото реалният сблъсък, който интересува хората и засяга тяхното бъдеще, е мирът срещу войната. От тази гледна точка ГЕРБ, ПП, ДБ, ДПС са една и съща партия. Когато трябваше да се гласува военна помощ за Украйна - те бяха в коалиция. Когато трябваше да даваме пари за още самолети на хартия - те бяха в коалиция. Те са в коалиция и в надпреварата кой най-много ще превие гръбнак пред американското посолство и ще заслужи прозвището "най-вярната геполитическа болонка".

Големите медии обаче са част от коалицията на войната и скриха този гръмокипящ конфликт.

Забелязахте ли и нещо друго.

От първият ден на кампанията БСП отново е основен обект на атака. По всяка телевизия се изредиха какви ли не "експерти" и "анализатори", за да обясняват как левицата е в криза, как БСП потъва към дъното и няма да се съвземе.

Последните социологически проучвания показват точно обратното. Да, БСП не е в най-добрата си форма, но кампанията е мобилизирала левите хора и ги е накарала да осъзнаят колко е важен този исторически миг.

Причините за тази мобилизация са две. Първо: БСП единствена има реални послания в това състезание. Социалистите, дори и в най-бурните парламенти, не се отказаха да предлагат социални решения и да ги прокарват. Нека да припомним - след 42 предложение, точно ден преди предишното Народно събрание да остане в историята, минималната работна заплата беше увеличена. Изцяло заслуга на БСП. Защото социалната политика не се случва от само себе си, а е продукт на упорита битка и огромни парламентарни усилия.

Всъщност точно в това е запазената марка на БСП. Останалите партии само говорят, БСП върши нещата на практика. Това е съдбата на българските социалисти - върху техните плещи пада отговорността за това някой да помисли за хората, за техните доходи, за техния по-спокоен живот.

Три години политически експерименти май ясно доказаха. Промяната няма да дойде от някой чудотворец. Нагледахме са на такива и още сърбаме отровата на техните провали.

България се нуждае от сериозна лява политика, от цялостен комплекс от мерки, които да спасят хората, задъхващи се от високите цени и постоянната несигурност.

Заради това е неудобна БСП. Защото нейното присъствие на политическия терен е ясен знак, че България не е напълно подчинена на олигархичните интереси.

БСП започна промяната в себе си. Тя беше болезнена, но е единственият сертификат за истинско качество. Заради това фалшификатите вляво нямат никакъв шанс. Хората се научиха да ги разпознават.

Заради всичко това - номер 1 и успех за България.