Сериалът с българските шпиони в мъгливия Албион

 

Има един много свеж сериал - "Куци коне", британска шпионска кримка, която, ако ви влезе под кожата ще ви държи постоянно на ръба.

Неочаквани обрати, скрити тайни от миналото, флирт с времената на студената война - това е великолепна рецепта за пристрастяване...

Днес обаче имам чувството, че точно някой от сценаристите на "Куци коне" се е упражнявал в нахвърлянето на обвинения срещу българите, които бяха арестувани за шпионаж във Великобритания.

И адски ме кефи в какъв сериозен и бастунест тон ги поднасят българските медии все едно цялата тежест на правосъдието трябва да се стовари върху тези нещастни хора, пленени от абсолютно нелепа геополитическа ситуация.

Нека да четем заедно обвинението, защото на мен още на първото изречение ми идва нанагорно.

Нашите сънародници (двама мъже и една жена) "планирали да атакуват украински войници" в Щутгарт.

Сценаристът се е постарал обвинение да звучи като взето от сериал - в Щутгарт има американско военно съоръжение в което украински войници се обучават и нашите топ-шпиони, тези супермени на разузнаването, търсели начин да ги атакуват право там.

Нека да ви припомня - единият от тях е шофьор на линейка (това съдът не го е опровергал), другите двама са се занимавали със системи за наблюдение.

И, оказва се, тези хора изведнъж замислят да атакуват обучени бойци от Украйна. 

Уау.

Ако наистина са имали такъв план с тях трябва да се занимават здравните, а не съдебните власти.

Ситуацията става още по-яка.

Ако приемем, че другите обвинения са адекватни и единият от "шпионите" заедно с жената са снимали охранителните съоръжения на базата, камерите и инфрачервените сензори, това означава, че прекрасно обученият шофьор на линейка и неговите главорези са замисляли тази атака да стане в самата военна база.

Това е като филм за Джеймс Бонд, мама му стара.

Трима души проникват в базата и изколват доблестните украински евроатлантици...

Опитайте се да осмислите това. Подобна акция ще изглежда прекрасно на екран, ама така издиша, ако се замислите сериозно върху нея.

Руснаците са толкова зле, че разчитат на такива точно спящи клетки да им вършат работата. Петров и Боширов навремето поне ни бяха представяни като топ-шпиони, а тук ни продават телевизионен сериал или по-скоро ситком.

Пак тези трима топ-разузнавачи ходили и до Черна гора. Там се срещали с руска шпионка, която носела кодовото име "Червено врабче".

Ама вие сериозно ли бе, хора.

Тя се казва Червено врабче?

Точно като заглавието на филма "Red sparrow" от 2018 година, който по една случайност се занимава с ... руска шпионка.

Тук вече съвсем ме изгубиха.

И ми стана адски жал за тези хора във Великобритания, които са пленници на един абсурден процес и които ще бъдат принудени да се признават за виновни поне за част от тези престъпления, за да си намалят присъдите.

Това е сериал.

Ама залогът в него са истински хора...

 

Провалът

 

Деветият провал за избор на председател на НС вече не е куриоз. 

Не е и политическа екзотика. 

Това е симптом за заразно политическо заболяване, което е достигнало до сърцевината на българския парламентаризъм.

От години насам българското политическо инженерство произвежда единствено и само лидерски партии. 

Някой може ли да си представи ГЕРБ без Борисов, ИТН без Слави Трифонов, ДПС в двете си издания без Доган или Пеевски, "Възраждане" без Костадинов? 

Лидерската партия обаче е противоположна на демокрацията. 

Как една формация, която не познава свободата в себе си, може да гарантира демокрацията навън? 

В крайна сметка демократичният процес почива върху диалог и дискусия, а лидерските свръхформации са епично чужди на тази процедура.

Така стигаме до блокажа в парламента. 

Ние сме заложници на "лидерство" зад което не стоят личности, а само само хора с голямо его, които разсъждават за политиката в схеми, а не в идеи. 

Това убива големият смисъл на дискусията за бъдещето. 

Тя се оказва заложник на дребни сметчици и резултатът е тази голяма криза, която се превръща в цирк.

И, не, отговорът на този проблем не е в митичните нови проекти, които ще идват.

Защото голямото отблокиране ще дойде само, когато българският политически модел се отлепи от лидерските мании и започне да мисли за хората. 

Това е най-трудното упражнение и постоянният му провал навяват само "и студ, и мраз, и плач без надежда".

 

Баща на годината

 

Наскоро САЩ замразиха "стратегическото си партньорство" с Грузия, а сред мотивите за това, освен смазването на протестите, можем да прочетем възвишеното откровение как основата на партньорството между двете страни било: върховенството на закона, дрън-дрън, дрън-дрън, дрън-дрън и борба с корупцията.

Отнасяме се иронично към тази американска интерпретация за света, защото от САЩ дойде величествена новина. 

Джо Байдън (американците поетично наричат своя държавен глава в последните месеци от мандата му "куца патка") помилва сина си. 

Въпреки че беше обещал да не го прави. 

Хънтър Байдън очакваше своята присъда, а баща му на изпроводяк реши да го спаси. 

Това ли е върховенството на закона? 

Това ли е борба с корупцията? 

Американските дипломати по цял свят дрънкат като проповедници на висшия морал, а собствената им система е загнила зловещо и произвежда точно такива политически ексцесии. 

Нали се сещате какво щяха да кажат американците, ако президент на друга държава направи същото? 

Бащата на годината Джо Байдън обаче излъга цялото си общество, уреди привилегия за семейството си и ще си отиде с почести и слава. Както се пошегува някой - дядото май се оказа не чак толкова дементен, колкото даваше вид.

Но именно контрастът между блатото във вътрешната политика на САЩ и безкрайните тиради на американската дипломация разрушава американската визия за света. 

Куците патки в тяхната политика винаги се оказват не на страната на държавата, а на личните си интереси.

 

Eвроатлантическият бай Ганьо Николай Ненчев и безсрамието на либералната общност

 

Българската политическа криза е сериозен източник на депресия за всеки случаен зрител, който гледа от самото начало този спектакъл и вече е загубил надежда, че сценката ще свърши някога. Общественият живот у нас в последните четири години влудяващо прилича на сюрреалистичния роман на Борис Виан "Сърца за изтръгване" в който се описва едно село в което селяни постоянно изхвърлят своя срам в реката. Така е и у нас - чувството за срам е изчезнало, а това помага политическото театро да се повтаря все по-брутално и брутално като изчерпан холивудски франчайз, който от един момент нататък разчита само на спецефекти, а не на реален сценарий. Заради това разговорът за бъдещето за пореден път беше отложен и разтворен в един безконечен парламентарен тромб, който запуши възможността за какъвто й да разговори за пореден път. Тоест политически анализи в България отдавна не работят. Може би само психотерапевт би успял да долови всички дълбочини на цунамито, което ни залива с ужасяващо постоянство.

Заради това ще посветим този текст на един друг казус, но, уви, пак директно свързан с изхвърленият на боклука срам. Става дума за временно изпълняващия длъжността посланик в Украйна Николай Ненчев, бивш министър на отбраната, прочул се като единственият човек на този пост в историята на прехода, който назначи проститутка в държавната администрация. За изпращането на Ненчев в Киев не научихме по обичайните начини. О, не. Съобщи ни го от екрана на една телевизия предводителят на евроатлантическите талибани Соломон Паси, неясно в какво си качество. Новината веднага предизвика земетресение, защото единственото нещо с което бе запомнен Ненчев като министър е потресаващата му некадърност и опитът да врътне своя собствена далавера с ремонта на българските самолети. Именно кадровите безумия на Ненчев принудиха през 2016 година тогавашния шеф на ВВС ген. Румен Радев да напусне армията с едно много силно писмо и обръщение и да влезе в политиката. Заради това беше повече от очевидно, че настоящия президент Румен Радев няма да съгласува официално кандидатурата на Ненчев за посланик. Служебното правителство обаче заобиколи закона и прати бившия министър само като и.д. посланик. Ненчев, който от самото начало обича да се самоопределя като рицар от светлина, неуморно воюващ с Кремъл и Путин, замина за Киев под аплодисментите на евроатлантическата общност. Какъв политически герой пращаме на Украйна в нейната битка със световното зло...

Преди два месеца обаче тази идилия приключи скоротечно. В медиите се прокрадна информация, че до Външно министерство са пратени няколко сигнала от украинки, които работят в българското посолство в Киев, за поведението на Ненчев спрямо тях. В тези сигнали са описани поразителни неща. Ненчев, този супергерой от сияние, обвинявал украинците в посолството, че са путинисти, защото не са на фронта да се бият. Тази тема е ярка негова фиксация, така че едва ли има човек, който да е изпитал съмнение, че посочените данни са верни. Ненчев обаче не спирал дотук - той започнал да предлага на украинките в посолството да ги води на баня, на ресторанти, да си стават "по-близки". И се оказва, че това не е единичен случай, а начин на поведение.

Сигналите успешно потънаха в медийното блато, защото българските политически интриги успяват моментално да отклонят погледа от всичко значимо. Миналата седмица обаче една от жените, които са подписали сигнала Олга Хвостенко се появи с лицето си, за да свидетелства за самозабравянето на един полудипломат и полуполитик като Ненчев. Хвостенко не е единствената жертва - и други украинки са били нападани с неприлични предложения,  покани за пиене на водка и обвинения, че не помагат достатъчно на своята държава и армия.

Благодарение на смелостта на тази жена обаче ние като общество получихме истинска възможност да видим истинското лице на българския евроатлантизъм и на раздраните остатъци от външна политика на България. Сигналите срещу Ненчев обаче дават достатъчно поле за реакция. И аз като пълен наивник и все още мърдащ романтик няколко дни чаках да видя реакци. Поне едно изречение, което да се появи от лагера на добрите сили, за да демонстрират, че са последователни и приниципни, а не са някаква политическа биомаса, която реагира само на властови стимули и турско кафе.

Очаквах яростна декларация от ПП.

Исках "Да, България" да реагира остро.

Мислех, си, че ДСБ ще се възмути и с остър писък ще поиска отзоваването на Ненчев.

Представях си какъв моралистичен бяс ще обземе всички виртуални инфлуенсъри на психодясното, които са майстори на тежките статуси, гневни есета и мелодраматични хлипания.

Не се появи обаче нито една буквичка по темата.

Нито една.

Замълчаха големите съвести.

Замълчаха онези, които които обичайно стенат "Нито една повече".

Големите защитници на жените се покриха в миша дупка и не показаха с нищо, че са чули за този скандал и са на страната на жертвите, а не на политическите насилници.

Оказа се, че психодесницата е в състояние да разпише позволение на Ненчев да се държи като сексуален хищник без никакво угризение...

Това е много по-лошо отколкото да си ваксиниран противник на ваксините. Или е практически абсолютно същото. Яростният им морален патос веднага бива захвърлен в мазето щом някой от техните пристъпи червените им линии. Е, всъщност това е характерно и за парламентарното им поведение - управляваха с Пеевски и го инжектираха с власт, а сега пишат декларации за санитарен кордон срещу него. Как да не са радваш на такива хора, които са оперирани от срам, а лицемерието е основната им жизнена функция.

Ненчев обаче е метафора и за тяхното отношение към Украйна. Ако чуете най-пискливите гласове на психодясното ще се удивите на безкрайния украински патриотизъм, който се лее от словата им. Същевременно никой от тях не си задава въпроса за цената на войната, за поредните жертви на Украйна, за умората, емоционалното изтощение и политическото отчаяние на обикновените украинци. Много е лесно да блъскаш чужда армия да стои постоянно на фронта и да обвиняваш всеки глас за мир в путинизъм. Но истината е, че това не любов към истинската страна, а към някакво идеологическо въображение в главите им. Нима Ненчев не прави същото - вместо да е наясно с трагедията на украинците и да се съобрази, че едва ли има семейство без човек на фронта, той почва да ги громи като комсомолски секретар, а когато се изтощи от викане, ги кани да му правят интимна компания. В друга страна дори и намек за подобно действие от страна на "дипломат" би било сигнал за неговото незабавно уволнение. В България Външно отговоря, че "разследва" случая. Но най-лошото е, че когато поведението на Ненчев бъде изобличено, а то ще бъде изобличено, нито един от задкулисните карикатури, които го овластиха, няма да се извини. Нито на Украйна, нито на България. Но ще си имаме поредният осквернен евроатлантик, който демонстрира, че евроатлантическите ценности са само една тъпа измислица, защото досега не съм видял някой от най-кресливите да е в съзвучие с тях.

Ако в България наистина имаше приятели на Украйна, те отдавна щяха да са поискали главата на Ненчев, защото той  ходещо отрицание на цялата им кауза. Колко украинки трябва да се оплачат, за да обърне някой внимание? Колко още хора трябва да започнат да говорят, за да си види, че България за пореден път е пратила в ключова точка на света един политически лилипут, който си представя властта като начин да подчини красиви украинки на своите похотливи желания. 

Ето това си имаме като държава, която отдавна е изхвърлила своя срам в реката. 

Тя произвежда николайненчевци със страшна скорост. 

И може би трябва да се радваме на смелите украински жени. 

Те вдигнаха завесата. 

У нас иначе още щяха да го носят на ръце, докато той ги пощипва тайно и се хили като новопокръстен евроатлантически бай Ганьо.