Страната на таксите

Ако перифразираме класиците на левицата, трябва да отбележим, че в България се е настанила тотална диктатура на таксите. Инстутициите - държавни и частни, алчно са се взрели в джобовете на българите и водят кръстоносен поход да извадят всеки лев оттам.
Според законовото определение такса е сума, която се събира, за да покрие разходите по извършване на една услуга. Банките днес прибират по 5 лева за превод на пари, а всъщност единственото, което трябва да направят, е да пратят един имейл. Златни имейли имат българските банки, щом си ги оценяват на по 5 лева. Потребителите отдавна се оплакват от този ценови тормоз, ама какво им пука на банките - шефовете им трябва да имат пари за огромни заплати и за пури от Куба.
В момента, в който поемеш дъх от банковия терор, върху теб се стоварва с цялата си сила държавата. Прясноизпеченият зам.-кмет на София Иван Сотиров вчера роди идеята, че столичани трябва да плащат такса "земетресение". Направи го да изглежда като загрижена идея, ама това не скри нейния доста фриволен характер. Защо тогава бяха призивите българите да застраховат имуществото си? Значи един път застраховка, втори път - данък на общината.
Човешкият живот в България тече от такса до такса и се измерва не с часовник, а с намаляване на дебелината на портфейла. В държавата на таксите е така. Само ти искат пари и на никого не му пука как живееш. Рано или късно със сигурност ще въведат закон, че всички заплати на хората направо ще бъдат разпределяни между различните институции за такси, вноски и данъци.

Блажени времена!

Тероризмът на клишетата и битката с призраци

(защо все ромите са ни виновни за нашите проблеми)

Един зловещ клип броди из нета. Аз го гледах в You tube и ми стана лошо.
Цялата му драматургия е натоварена в най-добрите традиции на нацизма.

Гори огън. Постепенно от мрака излиза фигурата на девойка с черни дрехи и хубави крака. На ръката си има превръзка с българския трикольор (само за протокола - точно тази девойка е нещо като експертка към НС на БСП по евроинтеграция, което прави присъствието й на нациподобното сборище доста трудно обяснимо или поне поставя твърде много въпроси). От мрака изпълзяват и други като нея - мъже и жени. Гледат мрачно и се нареждат като шпицкоманда пред огъня. Някои от тях са скръстили ръце и гледат злобно все едно виждат края на света.
На фона на драматична музика се появяват надписите: "Докога ще търпим? Докога ще мълчим".

Това е реклама за подготвян национален протест (за който се твърди, че е за "българската чест и достойноство") на 25 септември. Протестът носи уникалният надслов: "Не на циганския терор и инвазия".
Както всяка фашистка проява и тази е пълна с лъжи и заради това целта ми ще е да разобличим всички расистки клишета с които е изпълнен този клип. Защо обаче нещо такова свободно се върти из мрежата, за да заразява с нечистите си цели повече хора?
Кракът ми никога не би стъпил в радиус от 5 километра на митинг, който носи точно такъв надслов. Да обвиняваш цял етнос в терор е морално престъпление. Това е новият опит на фашизма в България да възкръсне и да получи трайна легитимация.

Заради това ми е криво, че девойка от БСП се е хванала на нацисткото сборище, ама за това малко по-късно.

Ще се опитам да формулирам една теза и се надявам, че има кой да я чуе и разбере.

България няма ромски проблем.

Когато говорим за циганите трябва ясно да разберем, че проблематиката не е етническа, а социална. Говорим за бедност в дикенсови размери, а всяка бедност, разбира се, носи и своите пороци. Да обвиняваш циганите в това, че цялата престъпност в страната произтича от тях е нелепо, невярно и е фашизъм. Не се заблуждавайте, че не е.
Убеден съм и в друго. 85 процента от престъпленията в България се извършват от българи. Защо никой никога не прави протест срещу българската престъпност, терор и инвазия? Не циганите окрадоха цялата държава, направиха сделки с дълга, държат заплатите ниски и топят фискалния резерв. Не си спомням за известна мутра циганин, организираната престъпност е основно от българи. Тогава откъде изведнъж ни натресоха идеята, че сме подложени на цигански терор?

Писна ми да срещам заглавия от типа: „Циганин нападна полицай”, защото никога не съм видял заглавие: „Българин посегна на ченге”. Омръзна ми да слушам закани срещу циганите по автобусите и се изморих да обяснявам, че омразата не само е път без изход, тя е път без изход, защото над него е пусната атомна бомба.

С ромите в България проблеми има, но организирането на расистки и неонацистки протести срещу тях изобщо не е начинът за решаването им. Ромската проблематика, пак ще повторя, е социална и паленето на огньове и речи с плюнки, че циганите са боклуци не само няма да решат въпроса, напротив - ще го тласнат към радикално влошаване.

Не знам защо организаторите на такава прояви, си мислят, че ответната страна няма уши, за да чуе и разбере хвърленият език на омразата. И кога езикът на омразата ще стане подсъден? Защото той може да нанася единствено рани, а не да лекува. Само, че расистите и нацистите не искат лечение, а искат кръв. Това е тайната мисия и цел на мероприятието.

В клипа се появява една многозначителна фраза - "българската чест и достойнство".

Терорът на клишетата е по-силен дори от истинския терор. Защото клишето е извинението да не мислиш. Всеки расизъм се крепи на клишетата, защото, ако тях ги нямаше и фашизмът щеше да е невъзможен.

Какво означава българска чест? Българско достойнство? Омразата към циганите ли ражда българската чест? Трябва ли да разбирам, че не съм достоен, защото не съм в състояние да мразя цял един етнос? Какво - това, че не харесвам фашистите веднага ли ме прави непригоден и недостоен българин?
И като сме на тази вълна има още две думи в нашия език, които ме изкарват от нерви - "българщина" и "обезбългаряване".
Трябва да се научим да мразим думите за които никой не е сигурен какво означават. Никога досега не съм чул смислено обяснение за това какво означава българщина? Защото обикновено ми се описват качества, които не са само патент на нашия народ, а на доста народи по света. Тоест можем да говорим, че има французщина или пък англичанщина, с тази разлика, че тези народи нямат точно такива думи. Когато някой тръгне да ми обяснява светът наоколо с думи като българщина веднага ставам подозрителен. Съветвам ви и вие да бъдете.

Другият любим мит на средностатистическия фашист и борец срещу ромския тероризъм и турския произвол е идеята за обезбългаряването. Това вече е експлозия на език на омразата, защото чертае непостижими за нормалния ум разделения в обществото. Един въпрос - турците у нас не са ли български граждани? За какво обезбългаряване говорим? Кой и кога е формулирал, че нашите сънародници с турски произход са нещо по-различно от българите? Дори по-опасни от българите? Кой и кога е формулирал идеята, че ромите не са български граждани, за да говорим за обезбългаряване? „Обезбългаряване” е поредният начин по който се опитват да вкарат разделителни линии в нацията ни, точно там, където ги няма. Аз не искам народът ми да бъде делен от шепа вманиачени расисти, които не знаят как да си обяснят света по друг начин освен чрез омразата, насилието и политическата истерия.

Ромите са най-голямата жертва на прехода. Те бяха и най-голямата жертва на тоталитарната власт. Винаги ми е харесвала една фраза на Румен Воденичаров от първите години на прехода (сега не знам дали би я повторил), че ромите са "наши братя-страдалци". Кризата първо се стовари върху ромите, лиши ги от шансове, доведе ги до средновековна бедност, заради липсата на загриженост гетата станаха огромни, а днес ние им приписваме и вината за терор и инвазия. За пореден път изкарваме жертвите виновници. Това напоследък се превръща в типичен български синдром.

Ще си позволя дори една теория на конспирацията. Според мен ромският проблем умишлено не се решава и забатачва, за да може обществото да си намира лесният виновник за страданията. Не, не са виновни овластените българи, които раздадоха предприятията на безценица, фалираха банките, унищожиха земеделието и посегнаха на природата, за страданията ни на всички са виновни бедните роми в гетата с техните схлупени къщи и много деца. Подмяната е очевидна, радикална и е умишлена.

Ромите са част от български народ и имат права като всички нас. Само че какво отношение получават те - гета, безработица, мизерия, скинарчета, "Атака" и още цяла плеяда фашаги. Ромите са страдалци, но за разлика от нас страданието ги е направило единни. Затова много расисти нямат шанс и слава богу.

Чудно ми е дали организаторите на протеста са наясно какво точно искат. Какво означава да си срещу ромския терор и инвазия? Как предлагаш да бъде решен този въпрос? Да построим концлагери? Да депортираме масово ромите, за да ребългаризираме прекрасното си отечество? Да ги продадем на черния пазар за органи? С полицейско насилие?

Убеден съм, че в главата на всички, които отидат на такъв протест ще се въртят само такива мисли. Не ги слушайте какво приказват – те ще си мислят за това. Ако не мислеха така нямаше да формулират исканията си по толкова гневен начин. И именно тук попадат в собствения си капан.

Защото бързи решения в сферата на бедността няма. Там всичко трябва да се мисли, стъпка по стъпка, да се пробва, нещата стават постепенно. Не са измислени радикални мерки. Нещата не се случват от днес за утре. И никога няма да се случат, ако не признаем едно нещо – че ромите са хора като нас, наши съграждани, равни на нас, достойни като нас, с грешки като нас, възвисени като нас, с мечти като нас.

Нещата са толкова просто като се освободим от терора на клишетата и „очевидните” истини. И все пак ситуацията е ужасна.

Ужасът идва оттам, че като прогледнем през мъглата от клишета, ще видим, че тази битка е само срещу призраците, които съществуват в нечии глави. Ама тези призраци не умират и не умират...

И най-накрая – няколко думи за експертката на БСП, която се появява в клипа. Няма да й казваме името засега. Разбрах, че неин близък приятел е бил убит от роми. Питам – това извинение ли е да отидеш при фашистите и братски да се прегърнеш с тях. Защо на всяко друго убийство не се вдига митинг? Защо, когато българин убие българин не пишем за „българския терор”? Защо, когато препили фашизирани футболни хулигани се нахвърлят върху роми има хора, които тържествуват?

Няма кауза на този свят, която да оправдава заставането пред огън и фашистки поглед в очите. Може би това девойче трябва да се попита – а социалистка ли съм аз наистина? Тъжна работа.

Нека да го кажем просто. България е свръхзаситена от омраза. Няма нужда от пореден камък в блатото и възкресяване на нечистите сили. Ромите не са враг. Те са част от нас.

И се нуждаят единствено от добро отношение и държавна политика. Нищо повече. Толкова малко...

Или пък толкова много...

Ама си струва.

Фейсбук мисли, част 2

Водката е най-уникалното изобретение на нашия народ. Това не е просто силна напитка сред ред други. Това е националност, бих казал - народност. Това е, което ни обединява и пази от окончателен разпад". Из разсъжденията на Генерала от филма "Особености на руския национален риболов". :)))

Време е радикална модернизация на литературата. Литературата се нужда от "фейсбукизация". Ето няколко примера: "О, Музо, възпей оня гибелен статус на Ахила Пелеев". Или пък: "О, неразумний юзъре, поради что се срамиш статус да пуснеш?". А защо не и "О, Шипка, три дни младите дружини как статуси пишат...". Ех, тази Нобелова награда, какво ли не прави човек за нея..:))))

Май тези дни ще се потя върху "Речник на политическите обиди", вдъхновен от светлия пример на Божо Димитров ("шибан народ, лилипут"). Според мен може да се отиде още една крачка напред в по този величествен път. Ето няколко обиди, които могат да бъдат използвани за в бъдеще: хормонясала хлебарка, психоцървул, некропедофил (с това ще се избие рибата), шмульо, пръндиплюндик и много други! Мислете творчески! :)))

Култов лаф от нета: "Как се наричат жените без силикон в бюста? Био-жени". Хахаха, това звучи като добър повод за тост: "Да пием за биожените по чаша биоракия и да се надяваме, че биомозъците ни няма да залитнат към технологиите! Да живее биологията! :)))))

Медиите нищо не разбират! Чета по агенциите, че в Белгия ще стерилизират всички котки, защото в страната имало над един милион екземпляра. "Досегашните кампании не ни помогнаха, затова трябва да предприемем нещо драстично", казал експерт. Хаха, а истината е, че всъщност котките са предложили до края на 2016 г всички белгийци да бъдат стерилизирани, защото досегашните кампании не са помогнали....:))))

Нещо се случи с мен. Аллах ме наказа. Вместо махмурлук ми прати философски мисли и речник. Цяла сутрин говоря като младият Кант, но на екстази. Не мога да се отърва от думи като "иманентно", "дискурс" и "категорически императив" и "обективен идеализъм", "онтология" и други дивотии. Сега остава само да си пусна мустаци, да започна да гледам злобно и да навиквам народа, за да заприличам на истински философ...:))))

Човек трябва да е щастлив. Независимо какво го прави такъв - две бири или роман от Достоевски. Вселената принадлежи на щастливите хора и това е научно доказан факт. С други думи, май френдс, време е да зарeжем илюзиите за страдание и изцяло да се потопим в щастието. Каса бира трябва да стигне за първата доза щастие, хахаха. За останалите - звънете на Бил Гейтс....:))))

Не знам дали ще мога да ви обясня колко е хубаво човек да е на 19 години! През целият август ще чувствам на толкова. И изобщо не съжалявам, че август свършва. Защото през септември планирам да се чуствам на 15 година. Подмладяването е величествен процес, трябва да ми завиждате...:)))

След драматичен размисъл върху света стигнах до следния извод: повече хора са изчезнали в бразилските триъгълници, отколото в Бермудския. Да се хванем на бас? :))))

Alexander Simov ‎: Долу олигархията! Мулатки за всички! :)))

‎"Само едно прави човека човек: знанието за социалното неравенство". Александър Блок

Хрумна ми невероятно заглавие за роман - комерсиално, пикантно и четивно като заглавие на жълт вестник - "Свирка без край". Смятам да го посветя на интелектуалните пътешествия на млад интелектуалец, разкъсван от терзания дали да напише есе за Куелю или да отиде да си купи рокля....:)))) Всъщност не се сещам за друга роля на интелигенцията по нашите земи. Така че мога да оставя романа само до заглавието...:)

Случайно налетях на следната мисъл в нета: "Не е в природата на политиката да се избират най-добрите. Най-добрите не искат да управляват себеподобните си". Пфууу, ужасно е точно по този начин да научиш, че не си сред най-добрите...:))) Ама пък дайте ми малко власт, тогава ще си говорим кой е най-добър...:)) Очевидно сега е часът на малкото сталинче в мен...:P

‎5 ползи за България от глобалното затопляне: 1. Стара Загора ще стане приморски град! А така и аз ще мога да се уредя с имот край морето. 2. От морската вода ще вадим цацата направо пържена! 3. Дрехите постепенно ще станат излишни!. 4. Жените ще заприличат на мулатки! 5. В тропическия климат да си мързелив е предимство! :)))

След като си изпираствах пореден филм с Анджелина Джоли се чувствам задължен да повторя един свой извод за нея. Нейната сила се крие в погледа. Да, в погледа! В погледът й има обещания. Много обещания. Само с един поглед тази жена успява да ти обещае повече от политик в размножителен, пардон в предизборен период...С други думи - човек заради едното обещание на Анджелина живее...:)))

Направих кротка философска революция в неделя вечер. Спомних си мисълта на Ницше: "Когато надникнеш в бездната, бездната също надниква в теб" и я отхвърлих. Вместо това измислих нов лаф: "Когато отпиеш от бирата, бирата също отпива от теб". Всъщност бирата не отпива от теб, а се трупа върху шкембето ти... Така, че пфууу, майната й на философията. Аз ще продължа да си гледам "Спасители на плажа"...:)))

И аз подобно на един американски комик се питам - защо никога няма позитивни дрога новини. Като например: "Надрусан с ЛСД младеж от "Надежда" разбра, че розовите слонове съществуват, къпят се с облаците и се пързалят по дъгата. Той установи, че светът е балонче от дъвката на Бог и радостно осъзна, че Бог си пада по правенето на балони. "Квооо?", обобщи премиерът, помолен за коментар на видението". Хахаха.

Събота - ден на зомби-маратон! Успях да изгледам три филма със зомбита - в единия те атакуваха лунапарк, в другия дори слушаха рок-музика, а в третия не помня какво правиха, защото изглеждаха потресаващо. Та, защо ми допадат филмите със зомбита? Намирам успокоение във факта, че животът е купон, но пък след купона има и величествено афтърпарти....:)))

Ако и на Южния полюс е такава жега, сигурно пингвините обикалят Антарктида по бански на лалета и правят залагания, кога точно сред ледовете ще изникнат първите палми...:)))) Дали можем да броим това за плюс на глобалното затопляне - че целият свят ще тръгне по бански? Според мен, да. Да живее жегата! :))

Четох откровението на една аптекарка, че ако съдим по най-продаваните лекарства, то нацията "гъбясва и психясва". Хаха, това все пак издава качество на живот: гъбясват най-вече купонджиите, а кой ли не психясва в тази глобализация! Другите болести вероятно народът лекува със силата на мисълта си и с високоградусов първак. Това поддържа здравното фън-шуи на нацията. И бъдещето със сигурност ще е наше...:)))

Винаги съм се чудил как ли се чувстват черните котки на петък 13-ти - дали това им е нещо като национален празник, който празнуват с много цаца и разлят валериан (нали от това се напиваха котките?). Когато ти си ходещо суеверие вероятно поводите за празник не са чак толкова много. Бедните котета - нека да стоят далече от пътя ми, но иначе да са живи и здрави. И много валериан в останалите дни от годината...:)

Нееее, не мога да не споделя тази мисъл, взета гореща-гореща от книгата "Безотечественик" на Кърт Вонегът: "За вас не знам, но аз изповядвам някаква безразборна религия. Членувам в несвещена дезорганизация, тип орден. Наричаме се "Нашата пресвета Дева на постоянното изумление". Великоо. Направо изумително! :)))

Установих, че съм супергерой. Хаха. Всеки супергерой си има сила. Спайдърмен хвърля паяжини. Супермен лети. Батман си има джаджи и готина кола. Мълнията се движи със скоростта на надрусан с екстази ягуар. Пък доктор Манхатън използва радиацията за купон. Хаха, е аз съм Унищожителя на ментови бонбони - като хвърля поглед към някой "тик-так", той рано или късно изчезва. Удивително. Кога ли ще направят комикс за мене?

Два чипса, една ледена бира, "Шрек 3" без звук, политически метъл песни и обиколка наум из Карибските острови, където пясъците са бели, а шезлонгите винаги празни. Комбинация вредна за тялото и ума, но пък такаааа полезна за душата.... :)))) Аллах специално е мислил за душата, иначе нямаше да ни даде конституционното право да мечтаем...:))))

‎"Препоръчително е да бъдеш оптимист. Защото, знаете ли, песимистът и оптимистът умират по един и същ начин. Но живеят различно". Шимон Перес (eхх, как искам и български политик някой път да сподели толкова свеж лаф)...:)))

Днес се чувствам пълен с революционна енергия все едно съм величествена комбинация от Карл Маркс, подлютен с две дози Троцки, плюс Илич Рамирес, наричен Чакала, няколко капки Пол Пот плюс екстракт от гневна Наоми Кембъл. С други думи - всявам респект в редакцията и се чуствам като Ленин на 8 ноември 1917 година! Удивително усещане! Пожелавам го на всички...:))))

Трудно е да бъдеш сериозен. Трябваше да направя един дълъг преход през смрачаващата се София, за да си хвана трамвая. Нощ - идеално време за романтични размисли и философски терзания. А пък аз през цялото време си мислех за извънземни кораби, комикс-герои и мис "Август" на корицата на "Плейбой". Дааа, добре, че бъдещето на света не е в мои ръце - светът никога нямаше да излезе от пубертета. :)

Заглавие в 24 часа: "По един нов милионер на всеки три дни". Ухааа!! България - фабрика за милионери! Кога ли успяхме да се превърнем в такъв капиталистически рай? А и, мама му стара, никога няма да схвана един номер. Богаташите опищяха света, че е криза, а пък те се облажиха най-много от нея...Щом на три дни се ражда нов милионер, значи ако почакам 15-тини години, джакпотът може и до мен да стигне...Хахахах!

От Орлов мост до кротката ми квартира в Подуене има точно 37 улични лампи! Как го разбрах ли? Един таксиджия ми го каза. Сподели, че човек търсел начини да се бори с нощната скука. Той броял лампите по тротоарите. Изпълних се с уважение към него. Когато човек изпитва влечение към светлината - това си е повод за радост. Времената са тъмни, ама добре, че има броячи на светлини...

Любимото ми редакционно време: вестникът вече готов виси на стената, колегите шумно се разотиват и проклинат идеята, че през август трябва да се работи, а аз нарцистично се отдавам на размисли за създателя на думи в себе си. Хаххаа. Май това е пристрастяващото в журналистиката - усещането, че светът зависи от теб. Велико чуство! Невярно, но пък толкова готинооооо...:)))

"Един човек с убеждения е равен на деветдесет и девет, които имат само интерес". Джон Стюарт Мил.

‎:Никой никога не бива да подценява еволюцията. Тя е велика, макар и бавна. Били са й необходими 1 милион години да сътвори такова женско дупе, ама как само се е справила!". Адски свежа реплика от тъпа американска комедия, която се излъгах да си дръпна. Винаги е радостно когато янки възхвалява еволюцията. Защото, ако тръгнем да съотнасяме дупетата към религията - ще излезе, че еротоманията е треснала и висшите сили :)

Един път през живота си реших да постъпя правилно: вместо снощи да остана да пия, реших да се оттегля, да почета кротко и да заспя малко преди полунощ! На сутринта, а и цял ден след това, се чувствах така все едно са ме разглобили, а после сглобили, но неправилно. Пфуу! Изводът - като започнете да живеете порочно - живейте порочно. Тялото потънало в порок органически отхвърля невинните начини на живот. Хахах! :)))

Комодор Гагашев - това звучи като рядък вид папагал, израснал край атомна електроцентрала, който има закачено буренце с ром под човката и пеещ по квартални кръчми в половината пристанища по света....Какво ли щяхме да правим без комодори у нас? Кой ли щеше да ни забавлява? :)))

Неделя...Дъждовно. Едно ми е такова безстатустно. Има статус - има проблем, няма статус - няма проблем...:))))) Значи в неделя съм човек без проблеми! :)))

И така, моя милост зачезва на вътрешноредакционен семинар в проклетата Банкя. Опасността да пукна от скука в следващите два дни е твърде реална и разчитам единствено мислите за бъдещия триумф на брюнетките и тяхната абсолютна власт да ме спасяват... Ако видите обаче, че твърде дълго ме няма тъдява, моля ви информирайте боговете на ФБ - нека да ме издирят из земите на скуката и да ме спасят :) Алелуя!

‎"Махмурлукът е толкова трудно поносим, че изобщо не си позволявам да изтрезнявам". Васил Сотиров.

Нещо започвам да се губя сред метафоричността на новия корпоративен език. Имало специалист по "Човешки ресурси". Майко мила - хората като ресурс, ето ти пример за езиков империализъм. Едно време поне му викаха неутрално - "личен състав". Пропагандата стана пиар, момчето за всичко - офис-астистент, нищонеправенето се нарича мениджмънт. Дори обикновената свирка стана фелацио. Пфуу, ходи че се ориентирай...:)))

Една история за силата на визията. Можеш да напишеш нещо като Достоевски - никой няма да го види. Ама днес една колежка е пуснала моя снимка с тениската на Че Гевара до дописка "Жените харесват мъже в червено" и се оказа, че половината свят ме е видял...:)))) Хаххаа, очевидно е - аз и Брад Пит в червено - това сме новите икони на сексапила...:))))

Реших да седна и да напиша учебник по радикална и ексцентрична постмодерна политология. И ще започна учебника си с един основен извод, който ме осени докато блеех в пространството: "Сексуалната революция е продължение на Октомврийската, но с други средства и без дрехи..." Дааа, ясно е къде ще отида Нобеловата награда тази година...:))))

Размисли от плажа

6. Лятното четене край вълните

Плажовете са вторият по големина храм на книгите в позната ни част от вселената. Първият, разбира се, са библиотеките. Библиотеките обаче са нещо като катедрали на четенето – величествени, внушителни, карат душата да изпада в тишина, да се отдава тихо на книгите и да не смущава покоят на натрупаното накуп знание.

Плажовете са light-вариант на библиотеките.

Под слънцето, бриза, чадърите хората обикновено четат. Никога не съм чул някой да мъкне „Светът като воля и представа” на Шопенхауер на плажа, разбира се, но все пак удивено можеш да видиш, че почиващите все пак си носят книги и им обръщат внимание.

Трябва да уважаваме това лятно интелектуално усилие. Все пак в останалия свят го забелязваме все по-рядко. Ободрително е да знаеш, че в миговете на почивка хората се връщат към книгите и дори намират начин да им се радват. След като цяла плеяда свръхзагрижени интелектуалци ни проглушиха ушите с упадъка на поколенията, ние можем да им отвърнем оптимистично – отидете поне един път на плаж. После ще си говорим.

И така, време е да вкараме главен герой в този текст и нарцистично това ще бъда аз. На втория или третия ден след като се усетих, че хората четат, реших да обърна внимание на книгите им. Сега ще синтезирам летните се наблюдения върху литературните вкусове на народа, но, моля ви, нито за миг не ми вярвайте. Слънцето беше силно, имаше полуголи рускини, може пък да съм си изфантазирал всичко и сега чрез писането да пожелая да потвърдя своята халюцинация.

Плажовете в България са нелепо отражение на вестникарската версия за това кои точно книги са бестселъри. И съответно нашествието на Дан Браун беше пълно и приличаше на изненадваща атака на Ал-Кайда. Видях поне 10 души да четат масонската му конспирология, наречена „Изгубеният символ”, още толкова да се потят над „Шифърът на Леонардо”, а някакви единични екземпляри от летни читатели нагъваха яко първите нелепи опити за писане – „Шестото клеймо” и „Цифрова крепост”. По дяволите, видях дори една холандка (смятам, че е холандка заради странното струпване на съгласни в думите) да чете Браун на нейния си език.

В началото литературно се разгневих. Реших, че ще се прибера в стаята си, ще си пусна компютъра и ще напиша кратка фетва, наречена „Дан Браун ще ври в ада!”. Аз никога няма да успея да се оправя от ужаса, който изпитах при четенето на „Шифърът на Леонардо”. Мисля, че три часа дъвкане на талашит биха се отразили доста по-качествено на развитието на мозъка ми от това книжле.

По пътя обаче, облагороден от гледката на полуголи жени, жестокостта ми се сломи и демократично реших да отдам заслуженото на усилието да се чете. В крайна сметка на плажовете никой не тръгва да мисли за спасение на света (аз съм изключение и вероятно ще трябва да почна да пия някакви хапчета). Дубравка Угрешич, една велика хърватка, също беше следила цикълът на плажното четене. В своите наблюдения тя споделяше, че един-единствен път е забелязвала аномалия при плажното четене – в средата на 80-те години, когато на някакъв плаж в утопичната и изчезнала страна Югославия, всички четяли „Името на розата”.

Една огромна част от жените-читателки бяха заложили на убийствената зараза на чиклита. В книжарниците винаги съм отбягвал сектора с тези шарени книжки, дори един път предложих на една продавачка да раздават противорадиационни костюми на тези, които само трябва да преминат оттам. Сега на плажа се нагледах на заглавия като: „Секс и диаманти”, „Особености на мъжкия лов”, „Мъжеядката”, „Дневниците на Кари Брадшоу” (ако има ад за съпрузи – в него винаги дават „Сексът и градът”) и книга, чието заглавие ме хвърли във възвишено размишление за природата на света – „Ако вибраторите имаха очи”. Парадоксът поставен в последното заглавие се загнезди в главата ми и дори две бири не успяха да го изгонят от там. После реших, че последното нещо, което ми трябва да знам е какво точно вижда един вибратор, но вероятно ще остана самичък в това си разбиране.

Тези с трилърите (предимно мъже) ги разбирам повече. От един средностатистически трилър можеш да извадиш поне 2-3 яки лафа, които да се опиташ да приложиш пред противоположния пол. Да не говорим, че напрегната атмосфера на трилър по уникален начин се съчетава със лъчистото безвремие на плажа. Човек си почива, слуша вълните, писъците на чайките, а на страниците на книгата някое брадясало, честно, грубовато ченге, но със златна душа установява окончателната справедливост в света. Или пък го спасява. Винаги е добре някой да свърши черната работа вместо теб, а ти проста да прочетеш за това. Ето каква е магията на литературата.

Разбира се, на всеки плаж ще се намери и по някой интелектуалец, който да навира на останалите тежкият си интелект и комплексите си от детството. Тези обикновено мъкнат някоя тежка и брутална книга, която никак не се вписва в лежерния пейзаж. В моя случай видях някакъв перко, който сигурно се правеше на интелектуален мислител от световна величина да развява книгата на Айн Райнд „Изворът”. Честно ви казвам – не съм убеден, че този образ прочете дори и две страници от тази книга, ама я бе поставил така, че всички да видят какво чете.

Ако ми дадат избор между Дан Браун и Айн Ранд – веднага бих грабнал „Шифърът на Леонардо”.

Едва ли на този свят може да има друг толкова заблуден човек като тази вещица, която с упоритостта на маниак се опита да възпали мозъците на цяло едно поколение, че капитализмът е най-висшето благо на човечеството. Влюбена в собствените си дивотии и пропагандирана като висш интелектуалец, Ранд може да бъде сравнена с цялата литература на соцреализма, само че с обратен знак. Същото скучно писане. Клише до клише.

На този свят няма нищо по-нещастно от човек, посветил се на задачата да даде морално оправдание на злото, което ни се втълпява като висше благо. Ранд е луда, а пък нашествието й на българския книжен пазар може да се обясни само с яко спонсориране на книгите й, защото съм убеден, че в цяла България нейните читатели по всяка вероятно са около 150 души. Само един бърз факт за нея. Ранд е една от големите доносници по времето на макартизма. Тя свидетелства пред комисията на този параноик и дори пише списък с правила за това как Холивуд да избягва комунистическата пропаганда. Убеден съм, че тази жена през целия си живот е била расистка и заради това като гледам как нещастни представители на българската десница се опитват да пишат възторжени есета за нея, ми е толкова смешно, че няма накъде повече...

Както и да е. Това е кратък миг на политическо отклонение. Все пак трябва да поздравим и този читател.

И най-накрая на този разказ се появявам самия аз. Аз имам литературен порок, който никога не угасвал в мен. Това е фантастиката. Аз стигам до крайност в отхвърлянето на некачествена литература, но пък съм изчел толкова бездарни фантастики, защото обичам да странствам сред планети и да си мечтая за други галактики. Не стреляйте по мен, обичам звездите. Някой ден специално ще напиша колко много фантастика съм изчел по плажовете. Как съм пренебрегвал вълните (не мога да плувам много, но пък адски обичам да съм във водата), за да си дочета някоя страница или пък да почна нова книга. Тогава като вдигна глава към слънцето заканително си представям звездолети в синьото небе и се опиянавам от идеята, че един хората ще стигнат до там. Какво да се прави – аз съм хахо. Обаче пък не страдам от този факт. С годините дори свикнах да се харесвам в тази литературна форма. Просто живея два сантиметра настрани от реалността и никога не съм сигурен дали движещите се звезди в нощното небе не са летящи чинии. Това е другата магия на литературата. Магията на читателя и разширеното въображение. Въображение, което не признава галактиките, а иска цялата вселена.

И докато седях под слънцето и се възхищавах на плажната романтика на четенето изведнъж получих нещо като сатори. Беше или сатори или слънчев удар, но пък кой ли може да каже разликата. Озарих се мистично и разбрах защо харесвам четенето на брега на морето.

Може би – и това е мистиката на лятото – четящите на плажа хора поддържат равновесието във вселената. Те са основната сила, която крепи звездите да не изгаснат и кометите да не се приземят завинаги.

Четящите на плажа са част от голяма история, но без тях тя щеше да бъде скучна, а светът протяжен и безинтересен. Те вадят сенките от мрака и осъществяват магията по поддържането на синевата на небето и яркостта на слънцето. Хората четат и светът не изчезва.

Помислете сега, ако не бях се нагълтал с литература щеше ли да ми хрумне толкова готина теория за света?

Размисли от плажа

5. Плажната революция

Боговете на капитализма яростно мразят всяка форма на ваканция. Хората в отпуск преоткриват естественото си състояние – мързел, слънце и никакъв труд. Отпуската е мащабно отричане на два милиона години еволюция и на петстотин години капитализъм.

На плажа това си личи най-много. Хората колективно мързелуват, поднасят кожата си като дар на най-големия опипвач на земята – слънцето, четат си кротко книги, вестници и списания и никого не му пука за разни корпоративни мании, неопазарни идеологеми, геополитически перспективи и други шашави капиталистически дивотии. На плажа човекът може да бъде сам себе си – мързелив, полугол и в състояние на необяснимо щастие и душевен възторг.

Точно поради тази причина капиталистите са окупирали цялата предплажна инфраструктура – за да не дават нито миг покой на почиващия пролетариат. Наместили са се като настъпваща армия с цялата си артилерия от магазинчета, сувенирчета, сандвичарници, барове, манекенки и много други бойни пособия. Заели са стратегически позиции, за да не позволят лятното безвремие да нахлуе в истинския живот, защото – те поне са разбрали това – лятото и радостта в душите могат да взривят всяка пазарна икономика по света.

И битката се води непрестанно. Капиталистите са заели и самият плаж. Те отчаяно искат да превърнат всяка отпуска единствено в даване на пари. Плащай си за чадър, плащай си за шезлонг, плащай си за гледката, плащай си, че дишаш. Плащай си, че зяпаш циците на рускините. Плащай, че изобщо си дошъл на морето. Това не е обикновена алчност. Това е война.

Аллах ни е дал морето абсолютно безплатно. В безграничната си мъдрост и летен екстаз, той е направил така, че всички да сме равни и голи на плажа. А пък ние поставихме цена на даровете му, което освен, че е богохулство, си е началото на лятната война на капитализма срещу човечеството.

Човекът е човек, когато е на път, бе възкликнал възторжено навремето младият гений Пеньо Пенев. Не е бил прав.

Човекът е човек, когато е във ваканция. Когато стои под летните лъчи на слънцето и в душата му се ражда красивото като крак на фотомодел прозрение, че затъпяващия труд е най-гадното оръжие на капиталистите срещу състоянието на постоянно щастие. Не знам дали човек се нуждае от всички комерсиални екстри с които го заливат на плажовете (пак ще повторя – правят го нарочно, война е), наясно обаче съм с друго – в идеалния свят никой труд не би имал задължителна форма, а парите щяха да бъдат нещо като кошмар на сюрреалист в тежък махмурлук.

Хората са естествени и откровени по плажовете на света. Не крият нищо и пак се чувстват добре. Налягали по хавлии, далече от новините, далече от истериите, а светът – противно на това, което ни говорят – продължава да си съществува. Може да се окаже един ден, че икономиката, политиката, парламентите, всичко това е особено форма на халюцинация. Матрица, в която постоянно ни включват, за да не бъдем щастливи. Война е, а тя не познава милост. Капиталистите биха се опитали да продадат всичко на този свят и курортите по земята го доказват. Но никой не може да ти продаде щастието. До него стигаш сам. И обикновено не ти трябва много – плаж, гола рускиня и усещането, че е невъзможно животът да свърши.

Щастието е в основата на революцията. Щастливите хора искат да останат винаги такива. Хаха.

И така – битката вече се води. Атаката е могъща, но пък Те (ах, тези коварни Те) знаят защо я водят. Защото един ден революцията ще започне от плажовете. Хората там рано или късно ще се запитат защо пък да не изкарат един цял живот във ваканция. Нима това ще е нещо лошо?

И ще потърсят гадовете, които са превърнали живота им в постомодерна технологична робия. Ще бъдат красиви дни – полуголите хора срещу онези, които направиха света гадно място.

В тези дни ще е много важно да си във ваканция.

Да си почиваш.

Да си на плажа.

Да си под лъчите на слънцето.

Защото така ще участваш в революцията!

(Тези размисли ми хрумнаха на плажа на Слънчев бряг, някъде през лятото, ерата на глобалното затопляне, Вечността)

БСП и котката на Шрьодингер

Защо левицата упорито не иска да внесе вот на недоверие



От половин година насам на всяка пресконференция на БСП се поставя един въпрос – „Ще искате ли вот на недоверие?”. Вместо категоричен отговор обаче обикновено журналистите получаваха разтегливо увъртане все едно говорим за квантова физика, а не за политика. Без да се изкушавам да поглеждам в Гугъл (а само от натрупаният речник по време на пресконференции) веднага мога да ви дам трите варианта за отговор на питането:


„Вотът на недоверие е силен инструмент, но трябва да се прилага, когато му дойде времето”


„Вотът на недоверие не е самоцел, а сериозен въпрос и не можем да се отнасяме лековато към него”


„Да, ще има вот на недоверие. Но все още не е ясно кога”



Нека да бъдем честни. По-мизерно, гадно, налудничаво, неориентирано, дебелашко и цинично управление никога не сме имали. ГЕРБ е триумф на българската вяра в чудото, което се оказва обаче поредният кошмар. Този кабинет е като сутрешен махмурлук – не минава от нищо и ти се струва, че краят на света е настъпил. Ако има правителство, което заслужава да не си поеме дъх от вотове на недоверие, това е именно правителството на Бойко Борисов (а самият премиер гордо се оприличи като видение от страшен сън). Да, той е точно такова. А на българите вече им писна от страшни сънища и неясни закани към околния свят.


На този фон обаче единственият смислен въпрос, който ми идва е – защо БСП не вкарва вот на недоверие, а стои като философ край брега на реката с надеждата трупът на кабинета рано или късно сам да премине край нея. Защо, по дяволите, защо?
Където и да хванеш това правителство то просто е като учебник за гафове – от счетоводителския фашизъм на Симеон Дянков, пардон на Брад Пит, до Господарката на здравната реформа Анна-Мария Борисова (видях, че народът вече я нарича Анна-Мария Бойкова, хаха). Пътьом можем да си поговорим за поредният опит да прецакат хората с пенсионна реформа, която успешно ще подсигури това, че в страната няма да има жив пенсионер, през фанатично и неясно бляскащия поглед на Трайчо Трайков и газовите му балони, през мистър Рейтинг и постоянно извращаващите се полицейски акции. Теми за вот на недоверие да искаш. А БСП мълчи.
Защо? Защо? Защо?


Вотът на недоверие е силен опозиционен инструмент, дори и когато предварително е ясно, че парламентарната математика няма да излезе. Той дава възможност на опозицията да развие политическите си позиции, да отправи обвиненията си към властта и да разчита хората да разпознаят собственото си недоволство в нейните аргументи. Най-малкото – вотът на недоверие принуждава властта да дава обяснения за действията си, а виждаме, че последното нещо, което иска Бойко Борисов е да обяснява своите налудничави позиции. В този смисъл вотът на недоверие може да бъде ефективен начин да го притиснат до стената и да го накарат поне за няколко часа да прояви сериозност и да се заинтересува от кабинета, който води.
Правителството вече една година ръководи страната, а общественото недоволство кипи все повече. Видях хора, които се проклинат, че изобщо са гласували за ГЕРБ, чух седесари почти да съжаляват за кабинета на тройната коалиция, тоест не само е дошло времето за вот на недоверие – такъв трябваше отдавна да има.


Защо мълчи БСП?
Част от причините са ясни на всеки, който поне за миг е чел последните изявления на Сергей Станишев и 15-те души край него, които играят спектакъла „Единство на партията”. БСП е затворена в собствената си лоша реалност и почти няма досег до проблемите на обикновените хора. Там, където пък БСП е наясно с проблемите, самите обикновени хора не искат да имат нищо общо с левицата. Тоест БСП не можа и няма да може скоро да стане изразител на общественото недоволство. Върхушката на партията си позволи да смята, че от само себе си ще бъде презаредена с политическо доверие и социологически рейтинги, ама се видя, че това е самоубийствена халюцинация.


БСП се самоизолира на територията на наркоманския оптимизъм, че нещата сами ще се наредят, а лидерът й започна с някаква дива злост да повтаря едно и също, едно и също, сякаш да натрие носовете на хората, че не са гласували за него. И накрая – (знам, че тука ще има много спорове) – БСП в момента изобщо не е лява партия, а псевдоидеологическите опити на част от ръководството да защитават водената от тях политика прекрасно ме забавляваха докато бях в отпуска.


Понеже темата „вот на недоверие” е много важна ми се иска специално да се спра на една друга причина. Тя също не е нова, но пък БСП отдавна е в това състояние и повечето неща отдавна сме си ги говорили.
Левицата не поиска досега вот на недоверие, защото попадна в собствения си капан. Това е капанът на статуквото. Още преди катастрофата на изборите, Станишев много пъти бе предупреждаван да не залага изцяло на Министерския си съвет докато определя водачите. Да не се затваря в кръга от близките му физиономии и да се опита (поне малко) да заложи на истински популярните имена в БСП. Той си позволи аристократично да пренебрегне това, а пък и защо му беше да слуша хората, нали израелските му пиари му внушаваха, че е незаменим млад реформатор и автор на тежки книги за бъдещето на левицата.
Резултатът – БСП се оказа в парламента с 40 депутати, повечето от които са натоварени с тежките вини на миналото. Тук не говорим за това дали те са наистина виновни или не, а за факта, че хората ги смятат за виновни. Обществените настроения са такива и който не ги следва все едно играе на руска рулетка.
Драматичната равносметка е, че с изключение на пет или шест души, по-голямата част от депутатите не могат да бъдат изразители на никакво недоволство, заради собственото си минало. Как ли един Асен Гагаузов ще стане да обвинява Росен Плевнелиев? Нали ще го изядат с парцалите! Независимо дали е виновен или не. Примерът може да бъде продължен.


Това е капанът на статуквото. Липсата на промяна води до липса на позиции, до невъзможност за провеждане на политика, до парламентарен ступор. С тези депутати БСП няма очи да поиска вот на недоверие, защото повечето парламентаристи от левицата просто вече не могат да бъдат носители на нови идеи. Тези, които можеха, които имаха енергията и обществената популярност, грижливо бяха изведени от политиката и натикани в ъгъла. И днес нещата допълнително заприличват на кошмар – управляват ни идиоти, ама опозицията не може да направи нищо. Нищичко. Може би все пак Бойко Борисов беше прав като каза, че е явление от страшен сън.
Пропусна само да спомене, че е явление от страшен сън в невиждан опозиционен комфорт.


В близките дни левицата може би ще се организира и ще се опита немощно да заяви присъствие в обществения живот като организира нещо като вот на недоверие. Вече е късно. А и няма кой да говори от нейно име. Станишев фалира морално, министрите му трябва да отидат да се скрият, партийното ръководство на БСП бе така увлечено от идеята да манипулира конгреси, че изобщо забрави другата политика, а Младежкото обединение се обажда само, когато измисли оставката на кого още да поиска. Тъжно, унило и все едно няма въздух за дишане.

Мъчно ми е за БСП, честно ви казвам. Не съм свикнал да виждам партията си да се гърчи като риба на сухо, само, защото бе предадена от своя лидер и хората край него. Отказът на Станишев да се махне ни доведе до чудовищната слабост да не можем да поискаме един проклет вот на недоверие. Да загубим бойните си инстинкти. Какво говоря – левицата е изгубила и парламентарните си инстинкти, защото няколко пъти щяха да обърнат решения на ГЕРБ, ако БСП-депутатите си правеха труда да ходят на работа...


Капанът е голям. И не знам дали има измъкване. Иска ми се да има.


Големият физик Ервин Шрьодингер навремето си направи един мисловен експеримент. В него е замесена една котка и една кутия, чийто механизъм е настроен така, че има вероятност 50 на 50 да изпусне отровен газ. Поставяме котката в кутията, но не сме наясно дали тя е жива или мъртва, докато не проверим дали газът е бил пуснат. От гледна точка на физиката – тя е жива и мъртва едновременно.
БСП е като котката на Шрьодингер, само, че нито е жива, нито мъртва. Тя е в някакво неясно състояние. Нещо като нищо друго на света. Мисля, че е крайно време на това да бъде сложен край. БСП трябва да се промени. Трябва да избере живота. Трябва да покаже, че съществува. Толкова е простичко. И толкова сложно. Защото да избереш живота пред смъртта изглежда логично, но БСП избра комата си. Тъпо е да си влюбен в своята болест. Винаги е най-добре да си жив.


Дали БСП скоро ще разбере това?

Време е за ново предателство

Предателството има зловеща слава. Литературата е пълна с поразяващи сетивата произведения, които яростно го заклеймяват и го класират сред най-долните прояви на човешкия характер. В историята на всяка една държава предателите са част от позорния списък и учени от всички поколения са принудени с пот на челото и моралистичен блясък в очите да обясняват на подрастващите, че тези хора не са показател за националния характер, а само нещо като политическо и социално изключение. В политическият речник пък думата „предател” придобива още по-глобално омерзително значение. Упрявляващи и опозиция навсякъде по света се дебнат като участници в риалити-шоу, за да се обвиняват в предателства и пак в предателства. Трудно е да защитиш предателството на този фон.

И все пак нека да опитаме.

Предателството стои в основата на социалния прогрес. Без него той щеше да е невъзможен и удивително трудно постижим. Историята се зарежда с нови идеи единствено от предателствата с които е изпълнена. Това е единственият начин за радикално обновление, освежаване на политическият климат и обновяване на обществената атмосфера. Разбира се, не става дума за национално, а за класово предателство.
От пръв поглед си личи, че най-големите реформатори в историята, хората, които възпламениха нови идеи и маркираха цялото развитие на човечеството до един са предатели на своите класи. Те тръгват срещу тях, срещу ценностите в които са възпитавани, срещу авторитети, оспорват правилата, държат се като модерни хулигани, но в крайна сметка успяват да дадат нов тласък на мисленето на много хора.
Процесът е съвсем естествен. Идеята за обществена реформа може да възникне в мисленето единствено на образован човек, който вече не може да търпи налаганите клишета и начини на мислене. Всичкорадикали в историята са имали избор пред себе си - живот на разглезени богаташи или техният собствен бунт, тяхното класово предателство. Повечето от тях са избрали предателството и слава богу - без това светът щеше да е много по-мрачно място...
Предателите са описани още в митологията. Есхил вкарва трайно в човешкото мислене образът на Прометей. Титанът, който краде огъня от боговете, за да го даде на хората. Казано с модерен речник- чисто класово предателство. Той предпочита хората, които стоят неизмеримо по-ниско от него пред полубожествения си живот. Това е изборът на бунтаря, човекът, който разтърсва основите на целия свят. Хората с огън могат да придобият нов живот, по-близо до боговете. Класовото предателство на един бог става метафора за много други след това.

Новите Прометеевци

Да вземем и друг пример. Една от най-великите фигури на своето време - Джордано Бруно. Той е бил младеж с блестяща кариера. Още като съвсем млад монах на него се е гледало като бъдещо светилно. Бруно става фаворит на не един и двама крале. Идеите му започват да вълнуват хората. Достатъчно е било само миг на нерешителност, само миг на колебание и днес щяхме да знаем за него като за поредният автор на скучни схоластични текстове. Вместо това обаче Бруно се опълчва на своето обкръжение. Решава да отстоява истината, както я вижда. Бяга из цяла Европа. Навсякъде го приемат, но никой не иска истината, а иска авторитета му, за да го използват като оръжие. Той обаче е последователен и не отстъпва от разбиранията си. Отстоява идеите си и плаща с живота си. От гледна точка на своето време и обкръжение, Бруно е един предател. Класов предател. Но без неговите действия днес познанията ни за света щяха да са много по-малки, а вероятно и щяха да бъдат постигнати по-трудно.
Примерите могат да бъдат продължени. Сред социалистите-утописти блести името на Робърт Оуен. Човекът, който е казал блестящата фраза: "В миналото са се натрупали материали и средства в изобилие, така че човешката раса да се храни, да се облича, да има покрив над главите си, да се обучава, да се образова, да се забавлява и да управлява в непрекъснат прогресивен просперитет, без войни, конфликти или конкуренция между нациите и индивидите." Думите са изречени през 1857 година. Парадоксалното е, че идват от един наследник на богаташи, човек с невероятно материално положение. Ако беше избрал класовата си съдба Оуен може би щеше да влезе в историята като поредният богат индустриалец, който не си знае парите.
Вместо това обаче уелсецът става родоначалник на кооперативното движение в цял свят. Той е първият, който въпзламенява тези идеи. Типичен класов предател, но велик човек.
От бизнес гледна точка експериментът на Оуен е провал, но обогатява света с ново знание, нови идеи и нови цели. Можем да наречем това "ефектът на Прометей" - предаваш класата си като разпространяваш знание, което да е достъпно за много повече хора.
В редицата на класовите предатели няма как да изтървем Карл Маркс, когото Жак Атали нарече "световният дух". Основоположникът на съвременните леви идеи не е роден в бедност и мизерия, въпреки, че съзнателният му избор да избяга от своята класа го обрича след това дълги години на подобен живот. Роден в семейството на преуспяващ адвокат, чиято професия и просперитет е можел да вземе, Маркс избира трънливото и болезнено поприще на философията, а оттам и на радикално преустройство на околния свят. Ставайки „световен дух” (Атали го нарича така, защото през целия си живот Маркс не спира да се вълнува от политическите проблеми във всяка част на човечеството), великият германец изменя на своята класа, която никога не е искала нищо друго освен запазване на статуквото и продължително натрупване на печалби. Маркс се опълчва срещу тях с основното кредо на своята философия – човекът заслужава доверие. Но идеята не е да правим анализ на марксизма, а да проследим пътя на класовия предател, който променя света...

Сива мъгла

Днес левицата се промени. Тя се влюби в богатите. Избра лукса пред състраданието и възпита цяло едно поколение политици, които никога не са помирисвали фабрика, а основната им представа за събитие е елитен благотворителен бал.

И дефицитът на класово предателство веднага се усети.

Няма кой да разчупи системата. Да постави под въпрос истините на статуквото. Да се опълчи и разруши налаганите пропагандно (сега му викат пиар) ценности. Да събори клишетата. Да даде нов живот на старите истини.

А левицата не може да живее без промяна. Левите партии имат задача да бъдат машина за атака на статуквото. Те обаче започнаха да го произвеждат. Станаха част от обикновения политически пейзаж и никой не иска да предаде богатството си, да плюе на лукса и да тръгне да развива света. По-удобно е в големите кабинети пред скъпите компютри.

Съвременното статукво си свърши добре работата. Тo поиска и се подсигури срещу съществуването на класови предатели, които биха гo предизвикали на политическа битка. То си купи достатъчно съвести и си напазарува два милиона извинения. Сега живеем в някаква нелепа версия на „Параграф 22” – в свят в който едно обяснение води до друго, то до трето, а третото до първото. Езикът се изтощи, политическите анализи не работят, полититологическите схеми не работят, социологическите проучвания се приемат със смях, обществото забоксува на едно място. В такава атмосфера политиката се превръща само в ненужен лист хартия. Политиците стават като шоумени. Вицовете подменят идеиете, а китайската стена около богатите се увеличава от ден на ден. Те става по-богати и не дават пет пари за бедните. Звучи елементарно, но пък всеки може ясно да го види. Ето защо ни трябва предател. Предателите са разрушители на статукво.

Можем да помечтаем за това кой ли ще е следващият предател. Дали побеснял от гняв брокер от Уолстрийт на който му е писнало системно да обира хората и да им предлага фалшиво бъдеще срещу тотално обирджийство. Или човек от средния мениджмънт на някоя корпорация, опоскала половината свят с цел да докара балансите си до 600 процента печалба годишно. Или университетски преподавател, сляпо вярвал, че цялото знание, което е погълнал не е индоктринирано от разни схеми и нелепи разбирания за света.

Класовите предатели са необходими, за да прогонят сивата мъгла на въобразения край на историята и политическите идеи. Всъщност тяхната липса е сравнима с митологична трагедия. Какво щеше да се случи, ако Прометей не бе занесъл огъня на хората?

Защото, и това е другата лъжа на околния свят, класите също са си тук. Опитаха се да ни накарат да ги забравим, подхвърлиха ни лъжите за това, че капитализмът перфектно балансира възможностите на човека и неговата способност да печели, а вместо класи ни дадоха трудно разбираемото понятие „социална стратификация”.

Левицата не може да изкара безкрайно дълго в сюрреалистичното състояние в което се намира днес. Ценностите й се осъществиха някъде, но бяха присвоени, а нови така и не се появиха. Левицата заприлича на черупка на древно мекотело захвърлена на морския бряг. Напомня за своето минало съществуване, но без ясна пътека към бъдещето.

Няма как. Тук ни е необходимо предателство. Трябва да се появи предателят и да ни обясни по нов начин света, да ни накара да мислим по нов начин. В предателството е нашето спасение.

Иронично нали?

Последният полет на гларуса

В една красива песен от протяжната меланхолия на социалистическото минало се пееше за желанието да останеш край морския бряг.
"Оставаме, оставаме и нищо че е есен, оставаме, оставамееее и нищо, че брегът е пуст", с късащ сърцето глас извиваше Маргарита Хранова. И на човек не му остава друго, освен да се поддаде на тази вълнуваща емоция, да захвърли грижите в другия живот и да си остане завинаги в света на морето. При чадърите, ветровете и облаците, бели като в сън. Там, където винаги ще си спомняш за вечното лято, емоциите, жълтия пясък и синята вода...
Стоп! Точно тук е време да сложим край на романтичното бленуване. Нека да поемем отрезвяващия дъх на истината и да погледнем реалността. Какво оставане наесен край морето? Край българското море сигурно са построени повече хотели, отколкото в Ню Йорк. Величественият прах от постоянните строежи красиво се е примесил с морския вятър, което действа просълзяващо на очите, но от всичко друго, само не и от романтика. Пренаселените плажове създават омагьосващото усещане за клаустрофобия, а безбожно надутите цени подсказват, че някои очевидно искат да поемат към рая на капитализма по скоростна магистрала.
Изобщо - от всички спокойни соцекстри на Черноморието най-дълго оцеля великата професия на професионалните гларуси. Спасителите с латинотен, които от години са сериозен магнит за чуждестранни и родни туристки, които искат да разнообразят лятото си с бърза авантюра. Сега обаче и на това бе сложен край. Тези дни в Бургас съвсем официално забраниха на спасителите да флиртуват с курортистките. Всичко това бе направено с цел те да се съсредоточат изцяло в основните си задължения, а не да се разсейват в измислянето на нови комплименти, които да допълнят легендите за черноморските "гларуси".
Това ли ще спаси сезона обаче? "Гларусът" се оказа неочаквано неизтребим соцтипаж. Дори ветровете на пазарната икономика не успяха да го издухат от плажовете на морето. Сега административната мощ бе впрегната, за да изкорени традиционния български флирт между палава девойка и почернял спасител. Къде е тук справедливостта? Къде е романтиката? Къде е "оставаме, оставамеее и нищо, че брегът е пуст"?
Да си заплашен с уволнение заради това, че извършваш мисията си на гларус, е недопустимо. В крайна сметка това е високопатриотична отговорност. Затънали сме до гуша в модерно объркания свят, но пък все още можем да извадим коз пред западния свят - мускулестите спасители, които са като мотор за икономиката, защото осигуряват постоянен приток на жени от тази далечна Европа.
Сега вече с официална заповед приземиха "гларусите" на плажовете, сезонът ще потече скучно и на никого няма да му е до песни. Ще има вятър, пълен с прах, презастроени плажове, много народ и никаква романтика. На никого няма да му е до песни и всички ще тънат в тишина по плажовете на глобалното затопляне.
Един ден със заповед ще се наложи да върнем гларусите.

Чуйте ми думата!

Атанасов - президент!

Във фейсбук се появи група, която подкрепя Иво Атанасов за кандидат-президент. Последният брой на в. "168 часа" отдели на този факт голям материал.
Почна се! Крайно време беше. И ние, като истински патриоти и представители на автентичното ляво, не можем да мълчим. С две ръце подкрепяме тази кандидатура. Виж, ако Първанов можеше да се кандидатира за трети мандат, щеше да ни е по-трудно. Сигурно щяхме да подкрепим Иво само с едната ръка.
Аргументи - колкото искате. Човекът е маратонец. Цели двайсет години беше в голямата политика, въпреки че е умен, мислещ, ярък, остроумен и некорумпиран. Статиите му са истински, оценките му са точни, не цепи басма на никого, присъствието му се забелязва, а и хората много го харесват. Как да не го подкрепиш?
Ако обаче на Иво наистина му мине през главата да се бори за тази номинация, той трябва коренно да промени поведението си.
Първо - светкавично да се сдобри със Станишев. За да изглеждат нещата логични, те трябва да бъдат обяснени. Иво спира да иска оставката на председателя на БСП, като заявява, че всъщност истинска алтернатива така и не се е появила и че е безотговорно да сваляш някой, ако вместо него предлагаш само питанки и вакуум. Подчертава солидно, че подаването на оставка е бягство от отговорност и нещата се нареждат.
Защо беше изваден от политиката? Трябва да се подразбере, че това не е отстрелване, а стратегически ход - на истинския политик му трябва да погледне за известно време нещата отстрани, отгоре и отвсякъде, ако атакува нещо много голямо.
Второ - Иво трябва да престане да говори толкова ясно и разбрано. Яснотата е враг на номинациите. С яснота се печелят врагове. С яснота, опазил ни Бог, се говорят истини, пък истината и политиката си подхождат като папийонка и мрежест потник.
Трето - да не вземе да се изтърве да каже нещо срещу ДПС. Или пък срещу всичките коалиционни партньори, бъдещи, настоящи и минали. Сакън!
Четвърто - както е приятел с всички, които играят Еврофутбол, трябва да измисли нещо, което да гали ухото на ловджиите, рибарите, младите майки, ромите, власите, гагаузите, безработните, средните предприемачи, олигарсите, набожните, атеистите, интелектуалците на свободна практика, американците, руснаците, гейовете и владиците.
Пето - на всяка цена веднага да спре да пише разбираемо. Хубаво е да научи фрази като "продължаване на реформите", "липсва ни национална стратегия", "да отстояваме евроатлантическите ценности", "курс към единство" и много други, които ще докажат, че кандидатът е овладял до съвършенство политическите пируети и скоковете в дълбокото.
Шесто - да приема съвети за икономическото развитие на страната само от Института по пазарна икономика или от организации, които са доказали упоритост в битката срещу социалната защита на гражданите.
Седмо - Иво трябва да развие в себе си вкус към луксозните костюми, скъпите вина, ултрамодерните коли, за да може да бъде чест гост на клюкарските страници. Стига сме робували на сиромахомилските клишета.
Това са седем основни препоръки, за да може кандидатурата на Иво Атанасов да добие медийно-политическа дълбочина и искрящ светски блясък. Вероятно ще се появят някакви зли езици, които ще го съветват да не ни слуша, но предупреждаваме - това ще бъде голяма стратегическа грешка.
Сега е времето за действия!

(текстът е писан съвместно с моя колега Юрий Борисов под псевдонима братя Ружеви)