Политика без интриги е като Бойко Борисов в опозиция - скучна, протяжна и досадна

В прословутото слово "За ползата от плажното масло", което се приписва на Кърт Вонегът, но негов автор не е той, а колумнистката на "Чикаго Трибюн" Мери Шмич, има един покъртителен цитат:

"Приемете някои вечни истини. Цените ще се повишават. Политиците ще флиртуват с вас. Вие също ще остареете. И когато това стане ще си въобразявате, чи когато сте били млади, цените са били поносими, политиците благородни, а децата са уважавали възрастните".

Само на подобна омекотена меланхолия към прокълнатото историческо време на България отдавам невероятните дози от виртуално възмущение към цирковете, които Волен Сидеров устрои в първия незабравим ден на 42-ия парламент. Искам да ме разберете добре. Изобщо не за защитавам този политическо перко, чиято обществена опасност стана ясна още преди инцидентът пред джамията в София, в един полет на "Луфтханза", където той бе замерял стюардесата със сандвичи. Тогава му се размина, защото ГЕРБ го покриха, ама хайде сега да не ровим костите на тази история. Идеята ми, че българският парламент винаги е бил пълен с ексцентрични птици, страшни скандали и цял куп недоразумения.

Нека да припомня някои значими от тях. Паметливите репортери още си спомнят Иван Костов през 1991 година като финансов министър в кабинета на Димитър Попов. За да се скрие от репортерски въпроси тогава той започва да се крие зад фикуси като индианец в джунгла. А да припомняме ли и следващия парламент, някъде вече през 1993 година, когато депутатът Венцислав Димитров изби с юмрук очилата на падния малко преди това от власт Филип Димитров. Нека да ви припомня, че депутат в НС беше и Жорж Ганчев, с една група в която бе събрал полумутри, стари куки и обикновени луди. В същия парламент прословутият социалист доктор Илия Баташки седеше на парламентарните банки с червило в ръката, за да го размахва към Йордан Соколов (тогава шеф на НС) всеки път, когато онзи го погледне.

В България политиката и лудостта не само са флиртували помежду си, но имат сериозна връзка и сега нещата окончателно вървят към брак.

Вярно е, за разлика от другите звезди на психиатричния небосклон, Волен Сидеров се задържа на борда и вече трети парламент стряска народа и го кара да изпада в предположения дали изобщо пие някакви хапчета и как по дяволите е забил такова младо гадже като Деница Гаджева. Вярно е, сигурно уикендите във Франция по скъпи мотели размекват сърцата дори и на националистическите красавици, но някои въпроси все пак остават.

Пак на меланхолията към миналото отдавам и станалото напоследък модно мърморене: "Писна ни от компромати, интриги, слухове, искаме дебати за идеи, политики, визия". Този рефрен е много на мода в ГЕРБ. Интересно е да гледаш хора, които през целия си живот са прочели около 1,3 книги да твърдят, че се чувствали омерзени, омърсени, погнусени от кофти-кампанията. Те, разбираш ли, имали големи планове за Отечеството, ама им отнели правото да ги кажат.

Трябва да направим едно разграничение. Компромат и истина са две различни неща. Ако обявим, че Бойко Борисов е бил хванат с проститутка в централата на ГЕРБ и не приложим към това надлежен снимков материал - това е компромат. Ама да тръгнат СРС-ата в които Борисов търгува с влияние или пък да заловят 350 хиляди бюлетини "надтираж" - това е истина, независимо от медийните гърчове на герберския мозък.

Наблюдавайки обаче независимото пространство Фейсбук - аз така и не съм видял някой да сподели статия, която почива върху здрава идейна основа. Основно се котират именно тези интригантски политически статии, които са солта на политиката и възпаляват интерес в душата. И в това няма нищо лошо, независимо, че е политнекоректно да го кажа така в прав текст.

За 23 години преход България се отучи да разсъждава в идеи и визии, така че интригите станаха основен метод на действие, а политиката е онова, което се случва между тях. През 2009 година, когато ГЕРБ идваха на власт, не забелязах в тяхната кампания да изобилства от идеи и размишления. После за 3,5 години те така и не написаха една програма на правителството си, което поставя под голямо съмнение факта, че пичовете и сега са имали много какво да кажат. Те просто пискат, защото този път ги размазаха на тяхното поле - полето на интригата, в медиите, там, където те бяха най-голямата банда в квартала.

Аз не съм Макиавели и не ви описвам някаква възхвала на интригата като основен инструмент за политическо действие. Но дайте да не се правим на девици, в България позитивни кампании досега не е имало и не се очертава да има. Пардон, сбърках. Кампанията на Георги Първанов през 2006 година беше абсолютно позитивна. Тя бе толкова позитивна, че Първанов направи и невъзможното да придаде сила на своя конкурент от десницата Неделчо Беронов, за да пренебрегне напълно Волен Сидеров. Онова беше истински позитивна кампания, ама десните, гербаджиите, свободните деснеещи интелектуалци и до днес мърморят срещу нея. Защото позитивна кампания е възможна единствено в спокойна икономическа обстановка, при стабилни доходи на хората, при умерен обществен климат.

В окото на бурята от протести, монополи, олигархия и полицейщина, нито един човек не би чул идея. Да, същият този човек би изгубил 9 часа да обяснява, че той е за позитивизъм, че искал идеи за проблемите, а не нападки, но хвърлил настрани всеки вестник в който няма някоя интрижка, която да му грабне окото.

Просто политиката може да е интересна и без интриги. Ама интригите я правят екшън-ориентирана и човек заема страна не само с мозъка, но и със сърцето си. Политика без интриги е като Бойко Борисов в опозиция - нелеп и скучен костюмар, който вече чете предварително написани текстове.

С други думи днес в България няма нищо драматично ново. А, всъщност пак сбърках. Има нещо ново - надцаканите в изборите за първи път не искат да си признаят поражението. Ама дори и елементарната математиката е срещу тях. Разбира се, те могат да се изкарат жертви на всемирната гадост, на компроматната война, но срещу тях не бе приложено абсолютно нищо, което самите те не са ползвали. Това е все едно двама касапина да се обвиняват в липса на хуманизъм.

А и ме дразни тази изтрещяла нотка на фалшив морализъм, която срещам по много текстове. Че парламентът бил непредставителен, срам за обществото. Общото между тези мнения е, че идват обикновено от хора, чиито партии останаха зад борда. Значи така - ако вашите партии са вътре - парламентът е готин, ако ги няма - прилича на обществена тоалетна в община във фалит, така ли

Този двоен стандарт всъщност ни пречи да оценим положението рационално. България прилича на себе си от 2009 година, само, където е малко по-изтрещяла. Аз мисля, че това е абстиненция. Просто ГЕРБ свръхзадръстиха организма на обществото с отрови и сега всички, за да спасят душата си пищят за някаква чиста политика. Чиста политика може би има на небето. Тук политиката е това, което е - мръсна, нечестна, но понякога върши добри неща.

Което не означава, че не трябва да се борим за идеи. Точно обратното. Борбата за идеи става най-важното нещо на тази земя.

Но хайде да ми дадете от време на време да се позабавлявам с мъките на прекършените интриганти, а?

И признайте и пред вас - забавно е.

Как станах обединител и спасител на десницата?

Напоследък, който и вестник да отвори човек се чувства все едно е попаднал в гробище. Всички леят сълзи за някаква десница, която предала на избори дух, едни гръмотевични жалейки си пишат, валят коментари, закани, нови лидери. Очевидно обаче гробището на което е предала дух десницата е нещо като резерват за зомбита, защото в повечето некролози, които прочетох се долавяше една увереност, че десницата ще излезе от пръстта, ще се поотупа от червеите и пак щяла да тръгне на лов за избиратели. Аз обаче съм гледал по филмите и знам, че зомбитата не са обикновени ловци - те все търсят да хапнат малко мозък, ето защо с удивление започнах да чета тази сага от политически коментари и меланхолични четива и то с интерес с който не следя дори култовия сериал "Живите мъртви".

Но да се върнем на темата. Не е минала още една седмица от смъртта на описваната Десница и вече се появиха толкова кандидат-спасители, че на човек му става трудно да ги следи. Единият щял да възстановява десницата в интернет. Очевидно пичът си мисли, че като прасне два статуса ще спечели куп гласоподаватели. Друг се канеше да гони всички стари муцуни, без да отчита риска, че когато Зомбито възкръсне от пръстта, може да не разпознае своите собствени и да започне да яде от тях. Трети жалостиво хлипа, че бил млад, богат, интелигентен, пък си нямал представителство и бил маргинал, а това се отразило на половия му живот, защото като нямал Десница и сексуалното му битие сериозно го закъсало.

Изобщо след много четене, реших, че в тая работа с десницата има някаква далавера и реших в никакъв случай да не изпускам модните тенденции. В помощ на моята партийна и спасителна страст се появи факта, че гимнастичката Илияна Раева също обяви, че щяла да прави партия и то с дясна насоченост.

Охоооо, казах си аз, този път няма да оставя другите да си правят купона без мене. В края на краищата щом ще призоваваме Зомбито от пръстта, искам да имам билет за първия ред, подходящо количество пуканки и поне две моторни резачки, за да видя дали наистина ще възкръсне от пръстта и какво ще ни каже - има ли задгробен политически живот и как се живее без субсидия там.

И така. Тук ще ви представя моята декларация за спасяване и възстановяване на Десницата.

Госпожи и господа, уважаеми реститути и сноби на свободна практика,

когато десницата пукна, аз бях на три бири и заради това съм пропуснал този миг. Може би следващия път като умира аз все пак ще съм в съзнание и ще мога да реагирам навреме, но сега така съм пропуснал това събитие, че ето на - даже не искам да си връщам спомените, защото може да се окаже, че дамата, която съм ухажвал в пияно състояние е била Люба Кулезич, а това ще ми нанесе трайни политически увреждания и биологически и душевни спазми..

Но както и да е. Обявявам тържествено, че от този миг сформирам "Комитет за спасение на Дясното, за обръсване на Едвин Сугарев, в защита на теменужките на Иван Костов и за събиране на пари платен достъп на Института за пазарна икономика до сайтът "Horny teenage girls". Така де - малко порно няма да им навреди на тези пичове. Поне ще се научат да бъдат по-лабави в анализите си, а да не лаят като заклети девственици, които не са виждали женски гърди. Този комитет има за задача да изпълни ритуала по възкресяването на трупа на Десницата и също така отправя официален призив за отваряне на стриптийз-клуб на "Раковска 134", понеже тази сграда и без това се използва нефункционално.

Нашата вяра в безсмъртието на десницата е ненакърнена. Защото десницата умря, но милионите, които сви от народа са все още в нашите сметки. С тази декларация призовавам съдържателите на милионите да отпуснат малко от тях, че в тази криза как се съживява зомби без кинти. Или си мислите, че те политическите вуду-ритуали без пари стават, а?

Днес, особено след като разделим наново милионите, е време пак да се погрижим Дясното да живне като стар ерген след "Виагра". Ние сме загрижени, че 55 български гражданина се чувстват непредставени в парламента, защото те реват като за 500, а това ни изпълва с либертарианско самочувствие за държавна субсидия.

Може да сме 55, ама пишем статуси като за 500 и следователно имаме право да си мечтаем за новата десница, която ще възкръсне и ще ни озари с нови министерски кресла.

Но каква десница сме, ако не бръкнем в раната. Ние трябва да отговорим на най-болезните проблеми на обществото. Трябва да назовем кипящата истина и морала, на които винаги сме били носители. Ние и само ние винаги сме били най-точните диагностици на кризите, нашите анализи са изумявали със своята точност, а зрението ни за реалните проблеми е изумявало световната политология.

Ето защо нашата програма е в съзвучие с най-големите проблеми на обществото:

1. Незабавно преобоядисване на Марс от червен в син. Безогледният комунизъм на вселената не може да бъде търпян повече

2. Създаване на сайт, където костовистки на средна възраст да се събличат в знак на протест срещу политиката на Путин за унищожение на молюските в Северно море

3. Написването на книга "Мое дясно 2" от десни интелектуалци в която да се обясни, че дискурсивно погледното, постмодерно предположено и структуралистки доказано е, че всички, които не са осъзнали колко велик е Костов, как е божествена осанката Му, а от погледа Му струи блага дясна светлина, са идиоти, дебили, комунисти, комплексари, маниаци, тъпанари...

4. Издигането на паметник на брадата на Едвин Сугарев пред кварталната кръчма в "Красно село", където бардът на конспирацията написа най-възвишените си писма и, където на ракийка и салатка направи най-важните си гладни стачки.

5. Създаването на комитет за спасение на жертвите на Путин - всички получили слънчев удар от гледката на голи рускини по Черноморието.

6. Държавно финансиране на издаването на книгите на Айн Ранд и принуждаването на младите ученици да четат пасажи от "Атлас сви рамене" (който смята, че заглавието е "Атлас повдигна рамене" - да ходи да учи английски). Което от тези малолетни комунистчета се пречупи и поиска да чете приказки - да си ходи в Северна Корея.

7. За Иван Костов казахме ли нещо? Костов е велик. Велик. Велииииик! Теменужките му са девето чудо на Драгалевци.

8. Организиране на поклонения пред местата на първите приватизации на десницата. Хор от млади ученици ще пее: "Приватизацийо, какво без тебе бяхме".

9. Организираните костовистки пак трябва да си късат тениските в знак на протест, че по някое радио са пуснали три секунди от руска песен - знак, че петата колона на Москва протяга кокалестите си пръсти към нашата държава.

10. Ежедневни беседи за реститути на тема: "Защо никой наем не е прекалено висок".

Лозунг: "Времето е наше. Щото го приватизирахме с РМД".

Партиен химн: "А ние тримата с Костов пием кафе". Подходяща песен в която може да се сложат имената на членовете на цялата партия.

Ето как аз допринесох за спасението на десницата. Очаквам благодарност, възторг, място в депутатска листа, аудиенция при теменужките на Костов и снимки на млади костовистки без дрехи, ако са останали такава.

Да живее Десницата! 

Пръстта е слаба да спре жаждата за нови милиони!

Защо бъдещо програмно правителство не е подмяна на вота

Медийният тероризъм придобива нови форми. По някакво стечение на обстоятелствата аз успях да избегна новата атака срещу колективния български разум, сътворена от Люба Кулезич по Нова телевизия, но стоновете на десетки наранени души из Фейсбук ми показаха мащаба на терористичния акт. Кулезич, която очевидно се чувства като духовен сиамски близнак на Цветан Цветанов и го гледа в ефир като гимназистка плакат на бойгрупа на стената си (влажно, страстно, с някаква смесица между сълзливост, интелектуална меланхолия и порнографско желание). При Кулезич само в рамките на последните й две предавания се изредиха до един всички птеродактили на прехода, останките от миналото, които не могат да разсъждават за света в друго освен конспирации. Това издава безсилие и безнадеждност. Все едно не гледаш телевизионно предаване, мама му стара, ами четеш потънала в прах стихосбирка на символист, само, където тук вместо прилагателни като "лунносребърни", "рубиненоутомителни" срещаш единствено и само - "интрига", "конспирация", "подмяна", "ДС", "активно мероприятие". Бла, бла...

Нека да оставим настрани терзанията Цветанов, неговите последни опити да се спаси от затвора, който го чака в бъдещето, а да се концентрираме върху новата любима теза на последните остатъци от ГЕРБ. Че случващото се сега е някаква подмяна на вота и победителят (ГЕРБ) трябвало да състави кабинет.

Ще се опитам да обясня защо от моя гледна точка подобен аргумент е безумен. Първо - никой не е забранил на ГЕРБ да направят опит да съставят правителство. Тук обаче има мъничък проблем. Понеже схемата на Борисов и Цветанов с костинбродските бюлетини не успя, тяхната партия получи 97 депутати. Ни повече, ни по-малко. По мое скромно мнение поне 20 от тях са с фалшиви гласове, но това е отделна тема, голяма като бюста на последната мис "Плеймейт".

С 97 депутати трудно ще съставиш кабинет. Не стигат за мнозинство. Ама хич. Точно тук се намесват страничните дефекти на ГЕРБ, ако те бяха истинска партия, а не въплащение на лидерско его, сега можеха да търсят начини да преговарят, да правят програма, да търсят подкрепа за бъдещ техен кабинет. Но никой не иска да говори с ГЕРБ. Нещо повече - те дори не са показали програма, а и най-вероятно не правят такава. Прослувутата формула на Бойко Борисов от предизборните клипове "връщане на ДДС за три дни и работа, работа, работа" уви е твърде постна, особено за човек, който се самообяви за най-големия експерт от всички премиери досега.

Фактът, че ГЕРБ изобщо не сядат да правят програма, говори за това, че дори самите те вече не вярват, че могат да направят кабинет. Те търсят да направят някоя интрижка, някой последен номер, но е очевидно, че са лишени от идеи и дори не си правят труда да го скрият.

Ако хората, които смятат, че програмен кабинет на Орешарски ще е подмяна на вота, наистина са възмутени, би трябвало да висят ден и нощ пред централата на ГЕРБ с плакати, коти питат Най-големия експерт защо не прави програма и не обявява приоритети. Нали другото е подмяна на вота? Нали победителят трябвало да направи кабинет? Ами хайде да го направи де! Какво чака?

При това Бойко Борисов има сравнително лесен начин да излезе от блатото в което сам се е натикал. Ако наистина е държавникът за който намеква в своите плачливи проповеди Кулезич, той би се дръпнал назад, би направил болезнена и остра програма за социалните проблеми, би предложил състав на истински програмен кабинет, а когато БСП, ДПС и "Атака" го отхвърлят и предложат своя, тогава ще има начин да мине достойно в опозиция (ако не е в затвора междувременно) с възгласа, че той е предложил същото, но просто съдбата не е била на негова страна. За да направи подобно нещо обаче Борисов трябва да преглътне егото си, да разработи реални идеи и наистина да адресира правилно грешките на своите управление. Това е мисия невъзможна. Ето как личната характеропатия понякога върви срещу политическата кариера на един човек.

След това по конституция право да формира кабинет има втората сила в НС, в случая това е БСП. Ако БСП успее да създаде ясна програма и да осигури подкрепа на такъв кабинет, това не само не е подмяна на вота, ами е съвсем конституционно действие, каквото и да говорят дежурните по интриги герберски платени драскачи. Това е нормална парламентарна практика и нещо повече - в едно общество с изострено напрежение като българското, най-големият проблем вече не да спечелиш изборите, а да си осигуриш спокойствие след тях. ГЕРБ няма да успеят да постигнат това, но сега се опитват поне да минират и всеки следващ кабинет. Ето това тяхно действие обаче може да бъде окачествено като подмяна на вота.

Както беше подмяна на вота да обещаеш заплата от 1000 лева, а после да замразиш доходите. Точно това направиха ГЕРБ през 2009 година. Днес да откриеш тяхната предизборна програма от онези размирни дни е приключение по-трудно от обиколките на Индиана Джоунс из тропическите джунгли. Тя е старателно изтрита от сайта им, но някои от нас още пазят отделни фрагменти от нея - там ясно е записано, че хората на Борисов обещават средна заплата 1000 лева и то буквално за една година.

Подмяна на вота е да обещаеш сигурност, а да гарантираш полицейщина. Точно за подмяната на вотове е най-добре ГЕРБ да не си отварят устата, защото тяхната политическа кариера е историята на една огромна подмяна. Подмяна на всичко.

Разбира се, много хора са гласували за БСП и никога не са си представяли, че БСП може да сътрудничи под някаква форма с "Атака", но пък на този етап да се твърди, че това е подмяна е не само силно, все още е безумно. Ние нито сме видели управленската формула на бъдещия програмен кабинет, нито сме наясно със състава на министрите (гарантирам ви, че 99 процента от имената, които четете по вестниците са пълна лъжа), нито знаем как ще се осъществи един такъв бъдещ кабинет, за да можем още отсега да твърдим, че всичко е една огромна лъжа.

От моя гледна точка кабинет на ГЕРБ с 97 депутата би бил върховна измама, защото те не могат да направят днес дори най-елементарното - да си осигурят подкрепя. Те са изолирани като болен от шарка, под политическа карантина и за първи път в своята политическа история именно техните собствени думи и действие се обръщат срещу тях.

Колкото и да се опитват медийните врачки и птеродактили да ги извадят от това положение, няма да се получи. Народът гласува интересно. Не надари ГЕРБ с пълна победа, не даде поводи и на останалите партии за особено самочувствие. Но пък с гласа си поне ясно даде да се разбере, че превес имат партиите, които са склонни да мислят поне в някакви идеи, а не "работа, работа, работа", защото разбраха, че при ГЕРБ "работа" обикновено означава - бачкай сега със замразени доходи, ама заплата може и да не получиш.

В този смисъл подмяна в това да намериш някаква формула за управление не само не е подмяна, това е единственият път за временно успокояване на страстите. Иронично е, че днес програмното правителство започва да изглежда като единственият спасителен път, но в ситуация в която никой не вярва в партиите, трябва да се мине и през него, за да видим какво ни чака в края му.

Знаете ли, може би птеродактилите заради това са толкова злобни напоследък. Може би виждат, че тяхната епоха е свършила безвъзвратно и заради това летят със злобни крясъци из медийния ефир.

Просто не знаят какво друго да правят с дните си.

Защото вече са безполезни.

България се нуждае не от премиер, а от екзорсист

Когато Харизмата се пропука със зловеща ирония като айсберг поразен от глобалното затопляне, изведнъж сякаш погледът ми се прочисти от цялата мътилка на последните 4 години. Те бяха толкова истерични, просташки, бездуховни и улични, че цяла България просто живееше подменен живот.

Вместо политически смисъл - сутрешни блокове.

Вместо реално управление - любовни интервюта по вестниците.

Вместо програма - налудничави идеи.

Вместо доходи - абсолютен рекет.

Вместо политика - постоянен карнавал.

Вместо свобода - полицейска кубинка.

Вместо парламент - психиатрия на безгласните.

Вместо стратегия - вицове от премиера.

Вместо институции - клан по интереси и бонуси.

Вместо кабинет - сбирщина от клоуни.

Вместо социална политика - абсолютни подигравки.

Вместо общество - един безкраен Аз.

Сега, когато всичко това вече изглежда смешно и отвратително, едва сега можем да си дадем в колко извратен вариант на политика сме живели. Политика без стратегия. Нещо като в амебно състояние - единствено реакция на отделни събития, без да можем да си дадем сметка за цялото. А цялото е, че Бойко Борисов и неговите клонинги превърнаха България в истеричо и безкултурно място.

Подобно принизяване на езика и нравите може да има пагубни последици за всеки здрав разум. Защото той, разумът, трябва да бъде ценен и възвеличаван, понеже в миговете в които го няма една страна започна да живее едноклетъчен живот, приклещена между ужасната бедност, олигархичната надменност и интелектуалното блато на един премиер.

Всичко, което виждаме днес от Бойко Борисов издава неговата природа. Той е като апап, притиснат до стената. Заради това са тези тиради, интриги, опити за коварни планове, изтъркани лафове, безумни по замисъл и изпълнение идеи. Той просто иска да оцелее, защото вече осъзнава, че неговият край е изключително близо. И тук говорим за политически край, нека биологически да продължи да си съществува, защото той заслужава да види, че България не може дълго да прилича на виц от Банкя.

Последното нещо, което се чу, макар и непотвърдено е, че Борисов е предложил на Меглена Кунева да направи кабинет, даже изцяло с нейни хора, а пък неговата група щяла да го подкрепи. Не знам дали това е вярно или не, но звучи като нещо, което определено би направил. Той търси начини да оцелее, да си извоюва още малко политическо време, защото знае, че ако не го направи като едното нищо ще прекара старините си в затвора, изкупителна жертва на всичките 23 години безкраен хаос.

Убеден съм и в друго. Бойко Борисов ще вреди докрай. Той няма да може да понесе мисълта, че нещата могат да се случват без него. Той ще иска да доказва отново и отново на света, че държавата зависи от него, извира от него, че държавата това е той. И всичко описано пак е страничен ефект на четирите години перманентна идиотщина в които живяхме. Време, което срина и малкото останали стойности. Време, което ни потопи в калта от която няма да можем да се измъкнем с години.

Заради това ви казвам, че следващия премиер ще трябва да човек с мистични способности. България се нуждае не от премиер, а от екзорсист, който трябва да измъкне демона от обществените телеса и завинаги да го прогони обратно в ада. Необходима е нова ментална революция, защото почнахме лесно да приемаме извратеното за нормално. И всичко това стана толкова бързо. Просто бяхме обсебени от политически демон.

Да знаете и друго. Аз няма да заставам в нелепата поза на всезнаещ скептик и да твърдя, че всичко, което става не е интересно, понеже видите ли олигархията се отказвала от Борисов и заради това го унищожавала. Ние можем да обясним много неща с олигархията - бедността, трайното отвращение от политиката, сриването на идеята за свобода. Но олигархията няма как да насади такъв демон в общественото съзнание - просто Борисов беше въплащение на злия дух, който го има у всеки един от нас. Духът на това, че сложните неща имат лесни отговори и, че театралните пози могат да заместят истинското управление.

Но точно поради тази причина никога не съм изпитвал дори и минута колебание. Борисов трябва да си ходи. Трябва да бъде прогонен. Трябва да бъде екзорсизиран (този глагол сега си го измислих, но ще го патентовам) завинаги, понеже вече навреди повече от достатъчно.

И заради това лично аз приемам всяка идея за управление в която ГЕРБ отсъства. Може би това управление няма да трае дълго. Може и да не е успешно. Може и да не успее да си изпълни задачите. Но ще е по-добро от всичко, което ГЕРБ направи с държавата.

България много обича да гледа детайлчетата, "това дребното какво е?", "ами това малкото как ще го направят", но това е част от имплантираната ни жълтина. Понякога именно този поглед ни пречи да видим важното, истинското, значимото - като например, че държавата трябва да почне от нулата, защото ако диктатурата на калинките не бъде пометена като от лавина от министерствата, баналният ад на интригите и жълтините никога няма спре.

Наясно съм, че съвременната рационална епоха не ражда политически магове и обществени екзорсисти. Демони прави колкото искаш, но виж вълшебниците са изключителна рядкост. Заради това аз не разчитам на никакво чудо, нито имам някакви свръхочаквания, аз просто искам да видя хора, които говорят правилен български език, които говорят с идеи, а не с интриги и, които правят нещо, за да успокоят бликналата като гейзер лудост в България.

Ако не стане това, ГЕРБ пак няма да се върнат на власт, бъдете уверени, но от дъното на блатото все ще изплува някое ново чудовище с много очи, което пак ще иска властта, за да може да я упражнява по психиатричен начин.

И смятам, че това, което става в момента е най-полезното нещо - необходим е санитарен кордон около ГЕРБ. Десницата в България изчезна, защото заигра с тях и ги подкрепяше. Това е партия-вампир, която знае как да живее само вреден живот. Ако я подържите малко в изолация ще съска, вие, интриганства, подмята и стене, но най-накрая ще бъде пречупена. Поне така става във филмите, когато екзорсистите си свършат качествено работата.

Така че на следващият премиер не му подарявайте конституцията. Той най-вероятно ще е знае. Но пък отчаяно ще се нужда от учебник по битка с демони. Както и от учебник за битка с тези, които ще изгубят стотици тонове мастило да ни убеждават, че демоните са били ангели.

Такива винаги има.

Но пък кой ли вече им обръща внимание...

Изборният карнавал в центъра на Балканите

Като гледах какви страсти се развихрят около предсрочните избори на 12 май главата ми беше пълна само с музика от филми на Кустурица. Единствено циганската музика може да изрази тази политическа емоция – истерична смес от кресчендо, крясъци и мистерия.

Тези дни се опитах да синтезирам накратко всичко, което се случи в един текст, но мисля, че не успях.  Сюжетът стана толкова сюрреалистичен и объркан, че ако чужденец го прочете, най-вероятно ще помисли, че авторът е бил дрогиран. Особеният привкус на фатална лудост идва най-вече от арогантното поведение на ГЕРБ – единствената партия в психиатричната история на прехода, чиято основна функция е да произвежда лъжи и вербално насилие.

Този демон на ниското чело и на безкултурието така е наложен вече в България, че страната ни се нуждае не от премиер, а от екзорсист (тази идея смятам да я развия в отделен текст). Заради това тук съм събрал политическите статуси от последната седмица. Не съм убеден, че само след година и аз ще си спомням за какво съм ги написал, но събрани така те станаха остросюжетно четиво. Виртуално отражение на обществената лудост.

Или просто малко карнавална музика от центъра на Балканите.

Само, където карнавалът е политически.

Представители на "Берое" днес били на гости на Боко Б. и му казали, че купата на отбора е и негова. Гледах снимки на които експремиерът стои и гледа благо като му ги казват. Прави ли ви впечатление - при него ходят основно футболисти и свинари и никой друг. Да вземем най-накрая да го направим треньор на националния отбор по футбол, та белким се укротяса...Въпреки, че от друга страна като гледаме как управляваше България скоро ще кара националите да му дават по 40 процента от заплатите си и ще назначи финансов директор на отбора, който ще твърди, че е грехота футболистите да се пенсионират на 35 и ще ги кара да играят поне до 73 години...:)))

-----------------------------------------------

От гражданската авиация на китната държава Свазиленд тези дни издадоха заповед, която забранява на вещиците да летят по-високо от 150 м. Питам аз - имат ли право така тези свазилендски комунисти да ограничават правото на движение на Люба Кулезич, а? :)))

-----------------------------------------------

За Тодор Живков навремето казваха, че бил полулегален преди 9 септември - той се криел, ама никой не го търсел. По аналогия можем да наречем Б. Борисов - полупремиер - той иска да управлява, ама никой не му дава :))))))

----------------------------------------------

ГЕРБ най-накрая видяха какво е критична журналистика и неудобни въпроси. Не мисля, че им хареса...

----------------------------------------------

"За разлика от моя разпит, разпитът на Корнелия Нинова мина тихо...". Бойко Борисов. Какъв разпит бе, бате? Нали беше само разговор на по кафе...:))

-------------------------------------------------

Ааааааааааааааааааааааааааааа! Това е феномен! Политическа екзотика! Абсолютен уникум! За първи път в политическата история на човечеството партия, която е спечелила изборите иска тяхното касиране! Култово!

----------------------------------------------------------

Eгати ти държавника е Б.Б. - за него циганите, необразованите, бедните - не са хора, защото не гласуват за ГЕРБ. Също така за хора не бяха признати селяните, жителите на малките градове, половината области. В погледа на Боко - това очевидно е негоден материал...

-----------------------------------------------------------------

ВСС (конструиран по мисъл и дело Цветаново) прие декларация с която осъди атаките на Цветанов срещу прокуратурата. Йес! Цветанов заслужава да преживее и това. Как ли да го кръстим, как ли? "Отмъщението на манафите" например :)))))

---------------------------------------------------------

I (сърчице) България! Само тук победителят от изборите се крие като Бин Ладен в Тора Бора, вторият реди кабинет, а третият и четвъртият се мразят, но все пак биха участвали в правителство. Само тук главният прокурор е телевизионна звезда, президентът е комедиант на свободна практика, а професор Юлиян Вучков основен глас на народа. Каквото й да ви говорят - купон е. Как беше - "Я другой такой страны не знаю, Где так вольно дышит человек". Е, разбира се, свободно си дишаме само ние. Американските рокзвезди - видя се - като подишат малко от нашия въздух стават кекави. Йеее :)))))

-----------------------------------------------------------------------------

Какво ли трябва да означава за една държава, когато пресконференция на прокуратурата става най-гледаното политическо шоу? Аз лично съм за това със закон да се задължи прокуратурата да дава поне по една пресконференция дневно...:)))))))

-----------------------------------------------------------------------

Коя ли е прокурорката с очилата? Изведнъж започнах да гледам на правото романтично...:)))))

P.S Прокурорката се оказа Ася Петрова, любимката на Цветанов....Да естетиката понякога ни води и до полето на врага

-----------------------------------------------------------

Ако Борисов беше биологически вид, който подлежи на натрупване на знания щеше да разбере как драмата между него и Цацаров е урок за въпиющата, направо трансцеденталната нужда от демокрация и демократично мислене.

Първо: Цацаров той сам си го избра. Красиво е, твоята собствена марионетка да развие самостоен живот и да те подкоси, точно, когато си мислил, че си наредил държавата по свой образ и подобие. Ако изборът на главен прокурор бе станал наистина демократично, днес нямаше Б.Б да хленчи и да се оплаква.

Второ: "Достойни прокурори" пишат анонимка в защита на Борисов, но без да представят нито един документ, който да доказва тезата им. WTF? Откога Цветанов се изживява като достоен прокурор? И какво се случи с въображението на величавия автор на поетични операции като "Дупетата"?

Трето: Именно тоталитарната психика в момента работи срещу ГЕРБ. Те отчаяно се опитват да отговорят на интригите с интриги. А това е все едно да затъваш в плаващи пясъци и колкото повече затъваш толкова по-неприлични звуци да издаваш :))

--------------------------------------------------

Аааа, присъствах на жесток политически разговор в трамвая към Подуяне. Трима подпийнали, но държащи се прилично кадъра се качиха и започнаха усилен спор къде ли е в момента Бойко Борисов. Единият от тях (очевидно комунистът в компанията) предположи, че той се сврял в толкова цинично място, че обикновено сериозните вестници слагат сериозни многоточия вместо да го изписват. Другият (най-вероятно фенът на Б.Б) се засегна от това обосновано предположение и разви цяла теория за това, че сега Той не спи, а мисли върху състав на ново правителство. Първият възрази срещу тази хипотеза и предположи, че Борисов не само е на циничното място описано по-напред, ами най-вероятно прави такива неща върху Цветанов, че дори по еротичните канали ги цензурира. Фенът на Боко отвърна с псувня на това и страстите се нагнетиха все едно е предизборна кампания. Тогава се намеси третият (тези, които взимат думата трети все са центристи, мамка им) спомена, че тяхната спирка идва и кръчмата ги чака. Това мистериозно угаси силата на спора. Тримата слязоха от трамвая пак като приятели...:)))))

--------------------------------------------------------

Simovnews, ексклузивно: ГЕРБ са готови с кабинет на инат. Само тук вижте състава на кабинета, както и голи снимки на пиарката на централата им.

ГЕРБ били готови с кабинет на инат. Единствено Simovnews се добра до състава на новия кабинет:

Бойко Борисов - премиер, дежурен по кухня, килия 123

Цветан Цветанов - министър на културата и СРС-ата, отговорник за труда на наряда, килия 124

Искра Фидосова - министър по прането на затворническите униформи, килия 125

Лиляна Павлова - министър по ежедневните разходки на чист въздух, килия 126

Останалата част от кабинета все още се намираше в съдебна зала и заради това вашият репортер не успя да разбере разпределението на другите ресори :)))))

---------------------------------------------------------------

Не мога да разбера интелектуалната депресия, която лъха от всеки втори десебарски блогър. Останаха вън от парламента и изведнъж все едно светът за тях свърши, обявиха българите за идиоти, изживяват се като мъченици на вселенската простотия, навикват всички, които не приемат страданието им за адекватно. Аз пък смятам, че хроничното кисело настроение и депресия, която лъхаше от ДСБ в последните три години е причаната да бъдат наказани. Хей, животът е достатъчно тежък за хората, че да трябва да гледат политици, които приличат на траурни агенти и на властелини на размахания пръст. Десницата бе наказана, защото постоянно навикваше народа. Хайде, аман! :)))

-----------------------------------------------------------

Някакви кандидат-депутатки с къси поли се мотаят из НДК. Скука, ярост, безвремие...Малко оптимизъм навява факта, че даже милиционерите са се изпокрили. Навън народната любов пали огньове и вика. Еееех, не познавам друга такава страна, където човек може да си полудява кротко :))

-------------------------------------------------------------

Не се отчайвайте. Шоуто трябва да продължи. Тази вечер Бареков като изпадне в абстиненция може да заплаши да се самозапали пред НДК :))) Утре Борисов може да влезе в клиника. Цветанов пък може да реши да дари един от апартаментите си на сираци...:))) Не ме слушайте какво пиша - аз просто тъгувам. Още поне няколко месеца ще трябва да търпя ГЕРБ - това ме изпълва с лепкав ужас

-------------------------------------------------------------

ГЕРБ са първа политическа сила. 2 извода:

1. Свиквайте да ядете асфалт, защото това ще е единственото нещо, което ще видите в близко време...

2. Аз пак съм сред моралните победители. Ама поне един път искам да взема медал, пфууу

-----------------------------------------------------------

Чета едно мнение на Мишо Константинов, който глобално (вероятно математиката го е изпълнила с геополитическо самочувствие) обяснява случващото се в България с опит да се отслаби Южния фронт на НАТО, разбирай - гадните руснаци, Москва, лично Путин и неговата дългобедра секретарка, както и Алла Пугачова са организирали политическия хаос тук. Ето това никога няма да спре да ме забавлява. Докато ГЕРБ не виждат собствените си грешки, а само дългата ръка на Москва са обречени вечно да катастрофират. Да не говорим, че ако има чужда атака срещу тях, съдейки от атаката на Цацаров към управлението, много по-вероятно е невидимата ръка да е в райета и звезди, понеже дори и на янките най-вероятно им е писнало да имат тук съюзник, чиято твърдост за решения трае само колкото мача Челси - Манчестър Юнайтед...:))))

--------------------------------------------------------------

Лелееееее, ама хората днес четат! Ченето ми падна като видях, че в блога имам 900 четения на последната ми статия! Аллах акбар - очевидно времената са революционни. И не, не се възгордявам, нито се хваля - просто ви говоря, че във времената на политически хаос, народът е готов да чете дори и простотии, ама да чете..:)))

-------------------------------------------------------------

Към Бойко Борисов, един безсмъртен цитат: "Мирише ми на командировка в Софийския Централен Затвор… От мен един съвет: килия 213, вторият етаж, южното крило. При бай Ставри… познавам го лично… Човекът е строг! Но справедлив. Много обича майтапите. Вие сте млад, ще излезете запазен" :)))))))

---------------------------------------------------------------------------

Този път гласувах с такъв кеф, че за малко щях да помоля комисията да ми дадат да гласувам още веднъж...Сега разбирам изборните туристи - че то си е живо удоволствие да гласуваш по няколко пъти, бе! :)))))))

-----------------------------------------------------------------

Версията на виртуалните гербаджии, че едва ли не опозицията сама е влязла в печатницата на общински съветник от ГЕРБ, за да отпечата 350 хиляди бюлетини е вълнуваща със своя шизофренен романтизъм, но яко намирисва на отчаяние и страх. Това е все едно убиецът спипан на местопрестъплението да твърди, че няма как да е той, понеже е твърде очевиден като заподозрян...ГЕРБ биха всички рекорди по лудост.

------------------------------------------------------------

350 хиляди фалшиви бюлетини?!!! ГЕРБ вярно са в паника, мамка им! Май в деня на изборите трябва да арестуват Цветан Цветанов. Така е честно, както казваха бТВ, нали? :))

-------------------------------------------------------------

"Ако наистина Бог е слово, то хората са просто сън на думите". Попаднах на това свое откровение в един свой стар текст и завистливо си казах, че май е имало период (преди около 300 крушовици и 1000 сутрешни телевизионни блока) в който съм имал някакви заченки на ум и интелект. Ама това е България - еволюцията тече в обратна посока. Раждаш се умен, а най-накрая завършваш почти в приматно състояние, тоест в същество подобно на Николай Бареков в тв-студио...:))))

Осъзнай се класово!

В своята песен "Осъзнай се класово" групата "Уикеда" навремето сякаш предсказа политическият ступор в страната:

Искам да кажа това, което не знам;

да променя това, което е непроменимо.

Така било е, така ще бъде.

Щом пък е така, отивам в гората за гъби.

Трудно е да решиш да не отидеш за гъби, когато виждаш какви спорове се водят в Общинския съвет в София. Представителите на катастрофиралата десница вчера решиха, че най-големият проблем на столицата е наличието на улица "Класова борба". В опиянението срещу тази уличка зам.-шефът на СОС Вили Лилков нарече социалистите "долни комунистически агитатори".

Какво нещо е историческото време! 

Все едно София няма други проблеми - "Топлофикация" и нейния терор върху хората, грабителската концесия за вода, бездомните кучета, безразличната администрация, та се оказа, че "Класова борба" е най-големият препъни камък на прогреса.

Какво ли толкова има в това кратко словосъчетание, че тормози психиката на случайните десничари, намърдали се на топлите общински постове?

Проблемът на България винаги е, че тя води борба не срещу проблемите, а срещу метафорите. Работата на един зам-шеф на СОС не е да се бори с имената на улиците, а да се интересува как живеят столичани, поддържат ли се зелените площи, има ли достатъчно места в детските градини. Всичко останало е бял шум и политическа истерия.

И къде точно е "долната комунистическа агитация" в това да не искаш да се сменя името на една улица, която носи названието на процес, който в момента тресе целият свят.

За ужас на Вили Лилков, след годините на големия геополитически сън, днес хората се осъзнават класово и някои от тях - о, долни комунисти, искат да водят борба за правата си. Дали пък това не смущава съня на хората от Столична община. Че един път като се осъзнаят класово хората вече ще престанат да ходят за гъби и отново ще излязат по улицата, за да потърсят не само сметка за виновното минало, но и за отвратителното настояще.

Улица "Класова борба" трябва да стои като вечен спомен за това какво ги чака самозабравените управници. 

Краят на българската "традиционна" десница

(гледната точка на един ляв маргинал)

Изобщо не възнамерявам да спазвам политкоректни и съчувстващи клишета в този текст. Нямам намерение жалостиво да хлипам, че нито една политическа система не е съвършена без силно дясно, защото реалностите много често показват точно обратното. Не възнамерявам да спазвам максимата, че за ударените не трябва да се говори, нито пък да се подчинявам на етикецията, която десните никога не са спазвали, да бъдеш толерантен към противника. Десните винаги са били най-нетолерантните хора в тази страна и заради това резултатът от последните избори е израз на неочаквана справедливост, на почти трансцедентален знак, който поправя една аномалия, просъществувала 23 години.

Краят на десницата е логичен, справедлив, закономерен и предвидим. Българската десница има леви корени, а човек каквото и да прави и да струва, никога не може да избяга от своя ген. Трябва ли да ви припомням първите програми на СДС, където целта им е да борят за "социализъм с човешко лице". Те, десните, възникнаха като партия на промяната, но не и на реставрацията. А не промениха нищо. Просто бръкнаха в историята и извадиха от там всички чудовища на миналото, всички призраци, които все още мърдаха и сътвориха от България това, което тя е днес.

Само за посветени. Нито искам, нито съм в състояние да отрека вината на левицата за състоянието на България сега. Но това не е текст, посветен на БСП, а на десните. А разликата между БСП и "традиционната" десница днес е, че в крайна сметка БСП все пак е направила нещо правилно, защото все още може и се преборва за доверието на хората, а десните изчезнаха в блатото, въпреки, че все още пускат по някое друго балонче от дъното.

На 10 ноември България можеше да бъде съвсем друга страна, ако десницата не бе поела по своя път на безумието, който приключи на 12 май 2013 година. В тази десница от първите дни на прехода се бяха събрали неосъществени кариеристи от тоталитарно време, амбициозни апаратчици с комплекс за малоценност, хора, които смениха боята си буквално за едно нощ, за да се събудят злобни, бесни и в състояние на безкраен театрален антикомунизъм. Те толкова викаха и се драха, че в крайна сметка постигнаха обратната цел. Може клишетата на антикомунизма да се повтарят масово, но пък за сметка на това хората протестно започнаха да изпадат в меланхолия по миналото, нещо, което от първите дни бе присъда за цялата политическа система на прехода, за всички партии на прехода, които останаха в 1991 година, за да не могат никога да излязат от там.

Постепенно десницата се разви, трансформира не само в политически, но и икономически механизъм и стана обществено чудовище, което и до днес е останало в колективното несъзнавано на хората с общественото презрение към Иван Костов. В последните си думи към своите активисти той се ожали, че бил превърнат в гръмоотвод за омразата. Нееее, той сам се превърна в тотем на омразата като отказа да признае, че това, което до днес нарича "реформи" всъщност потопи страната в още по-голяма бедност. Костов закрепи България след виденовото управление, но на каква цена? Той осигури стабилност с цената на бедност. Той осъществи властта си с цената на абсолютното отслабване на държавата. СДС по негово време стана мощен агрегат за корупция и фабрика за лъжливи думи. И заради това най-дразнещото за страничния наблюдател е способността на неговата секта и до днес да вярва в халюцинациите за Костов, а не в реалния Костов.

БСП се спаси от този демон, защото бе партия с вътрешна демокрация, нещо, което Костов никога не позвали в своята формация. Той я превърна в църква и така завинаги я уби за политиката.

Да обясня и нещо друго. Сега ви се струва (тук се обръщам към случайните читатели, а не към вдъхновените костовисти), че са си отишли някакви много мащабни партии поради една оптическа медийна особеност. Просто ДСБ и СДС в последните 4 години бяха свръхпредставени в медиите, особено като отчетем реалното ниво на тяхното вляние. Това е така, защото една голяма част от средното поколение журналисти (за разлика от всички останали професионални прослойки) са костовисти. Което в медийния случай означава, че бленуват за една десница, която никога не я имало, нито някога ще съществува. Тези хора са започнали професионалния си път като журналисти в началото на прехода и е естествено да не искат да се разделят с идеите на младостта си и с неосъществените политически пориви на същата тази младост. Народът казва "довиждане" на "традиционната" десница от 2001 година насам и то последователно, вот след вот, но романтичната природа на медиите, а и на журналистите така и не им позволи да приемат болезнената истина.

Това "реформаторско" дясно никога не го е имало.

"Синята" идея умря някъде, когато Костов окончателно превърна приватизацията в инструмент за създаване на новата олигархия.

Лъвчето се пенсионира отдавна, но очевидно заради десните идеи за пенсионна реформа така и не успя да получи пенсия навреме. А и дори да я беше взело - през 2000 година щяха да му я отрежат наполовина.

СДС/ДСБ престанаха да бъдат имена символи още в началото на този век. А се покриха с вечно презрение, когато последователно някога пъти гласуваха "за" кабинета на Бойко Борисов. Коя е тази "традиционна" десница другаде, която би гласувала за нещо, което после нарича с язвителното прилагателно "популистко". Именно този узаконен принцип на двойния стандарт прецака невъзможното българско дясно и го обви с тази мъгла на забравата и омразата.

Тъпо е, разбира се, да искаме от десните да разбират днес това. Те и без това останаха малко и е добре да останат насаме с тъгата си. Заради това ги призовавам да не четат този текст. Не искам думите ми да са танц върху гроба, а просто осмисляне на политическата реалност за свободни хора. Поради много причини, а това ще го повторя няколко пъти в течение на този текст, "традиционните" десни са най-несвободните хора в тази страна, защото никога не си позволят кипящото и освобождаващо съмнение в тяхното лидерство.

Когато хората почнаха да наказват десните на избори, десницата реагира по най-глупави начин - почна да мрази народа. Мога да ви извадя десетки примери за явна агресия от страна на костовистите спрямо хората. Те очакваха автоматична любов 24 часа в денонощието нон-стоп. А получаваха само все по-миниатюрни и миниатюрни резултати.

В годините на прехода много чувах от десните как те искаха от левицата покаяние за миналото. Аз смятам, че левицата се покая. Каквото и да съскат днес виртуалните костовисти левицата се покая. Десницата обаче никога не го направи. Тя беше кариеристична и озлобена и смяташе, че е абонирана за политическа вечност. И никога не каза дори една дума за извинение. Поне едно кротко "съжалявам" за всички експерименти, които струпа на главата на обикновените хора. Десницата ги бичуваше и заливаше с клишета, че не искат да бъдат отговорни за собствения си живот, докато с държавни поръчки създаваше милионери и клиентелистки кръгове, които после първи я предадоха.

И заради това ви казвам - една политическа система спокойно може да съществува без десница. Латинска Америка го доказва. Там десните партии платиха за своите безумия с цената на това, че изчезнаха напълно. В Латинска Америка днес опозиция на социалистите са социалдемократите и обратно.

И се чудя дали не е възможно и България един ден да получи такъв модел, защото диагнозата на традиционната десница е една "непотребност".

Да не говорим за нейните опити да си имплантира идеология. Спомням си немощният идеен опит на Костов да зарази СДС с християндемокрацията, въпреки, че самия той говореше за "седемте божи гряха". После младото поколение костовисти преоткри Айн Райнд, а нейната философия завинаги унищожи връзката "традиционна десница - народ". Апологията на егоизма в една бедна страна е като да си стреляш в слепоочието. Днес виждаме резултатите - изтощен народ, бедна държава, сринати институции. Докато десницата не признае своята вина за това, тя ще стои в своето кротко ъгълче от 2, 5 процента и ще проклина света на висок глас.

Защо написах това ли?

Както костовистите имат право да хленчат в десетки есета, които прочетох, че те са млади, интелигентни, богати, пък си нямат политическо представителство и били маргинали, така и аз имам право на обратната емоция. Отбелязвам с радост краят на една политическа перверзия, на една обществена аномалия, на един самовъобразен театър. И, от мен да го знаете, радостта е по-адекватно чувство от меланхолията и тъгата. Гневът е по-адекватно чувство дори.

Ако в БСП бе станало такова нещо - хората щяха да са тъжни, но много повече гневни. Щяха да искат сметка от ръководството си, щяха да негодуват.

Десницата обаче понеже е несвободна и е в плен на езически политически тотеми изпадна в някакав старчески маразъм и почна да лее сълзи.

И именно тези сълзи не й позволиха да забележи друго.

Никой не дава пет пари за нейния крах.

Дописките за СДС и ДСБ по електронните агенции се четат по стотина пъти. Така де - животът и без това е тежък, че да се налага постоянно да слушаш хленчене и анализи със стиснати от ярост устни.

Сбогом, традиционна десницо!

Никой няма да си спомня за теб.

Последното убежище на отчаяните

Изборите отговориха на много въпроси. Унищожиха партии-емблеми на прехода, покосиха формации с его, огромно като връх Еверест и раздадоха отрезвяваща политическа справедливост. Вотът обаче постави и нови въпроси на които трябва да отговорим, ако искаме да разберем дали сме се събудили в различна държава или продължаваме да пребиваваме в баналния ад на преходната политика.

БСП успя да удвои своите резултати като депутатски места и е единствената партия, която може да се похвали с покачване на резултат. В отровната атмосфера на постоянни интриги и инженирани скандали, това е постижение, което не може да се отмине с лека ръка.

Вторият голям печеливш обаче, трябва да го признаем, са националистическите партии. "Атака" възкръсна от политическата пепел и спечели 7,31 %. За малко в парламента щеше да влезе и Националният фронт на спасение на България, която остана съвсем малко под фаталната черта от 4 на сто. Общо двете формации имат близо 10 на сто от гласовете, което ги превръща в незаобиколим, но все още неразбран фактор в нашето общество.

Баналното либерално клише е, че ударените от прехода хора били намирали убежище в национализма. Тези същите хора искали отмъщение за проваления си живот и заради това се групирали около лидери, които им обещавали точно това. Обяснението е така поетично невярно, че все едно идва от друга вселена. Национализмът не е може да се обясни рационално, да не говорим за това, че не той е водещия мотив за гласуване за формации от типа "Атака" и НФСБ.

Хората са отчаяни от социалното неравенство, което насади това, което минава за "преход" у нас. Гласуването за "Атака" или НФСБ е техният начин да искат различен тип социална политика или мислене, защото националистическите формации иззеха социалната риторика на крайната левица.

Във времената, когато българската икономика загива, олигархията си създава партийни проекти, а доскорошния премиер твърдеше, че е прост, израз на вътрешен бунт е да потърсиш някакъв смисъл в историята, където твоята държава не изглежда разкапана и лесна, а силна, горда, могъща и истинска. Българският национализъм може да бъде много агресивен, но в голямата си част той е една меланхолия по загубената в историческото блато красива страна, която не е разглеждала гражданите си като бреме.

Заради това националистическият вот не трябва да бъде подценяван, а внимателно изследван. "Атака" и НФСБ стават трайна част от политическия пейзаж, а възходът им на тези избори поставя мистерията за тяхното съществуване. Те са последният пристан на най-отчаяните, които искат романтично да избягат от нелепостта на сегашното битие. Гласуването за подобни партии е протестен вот не само срещу статуквото, но и срещу удобните либерални клишета, с които се опитваха да обясняват живота ни и да узаконят неравенството и несправедливостта.

Това е политическа позиция, която не бива да се подценява.

20 радикални извода за парламентарния вот

1. ГЕРБ съвсем не са толкова силна партия. ГЕРБ това е политически театър. Пози преди смисъла. Комикс вместо идеи. В момента в който усетиха върху себе си истински и реален натиск (а хайде да не се лъжем - това е солта на политиката, сладостна и отровна) се превиха като овощно дръвче пред буря. И когато се разпукаха се видя, че това не е единен организъм.

2. ГЕРБ обаче сътвориха мини-чудо. Успяха да вземат най-много гласове, защото хората в България са впечатлителни, а това шоу на СРС-ата, колела и сутрешни блокове просто не се изпуска. Проблемът дойде, че останалите партии не искат да имат нищо общо с шоумените. Това е все едно бегачът да докрета до края на някой маратон, но да издъхне малко след като скъса лентата с гърди, защото няма кой една бутилка с вода да му подаде.

Високомерието и скандалите убиха ГЕРБ в мига на тяхната победа. Защото опциите им за съставяне на кабинет са така миниатюрни, крехки и непродължителни, че вероятно Бойко Борисов е вдигнал отново тайно кръвно. ГЕРБ просто бяха прецакани от самите себе си. Опасно е да останеш сам в политиката, особено, когато вече нямаш сили да бъдеш първи.

3. БСП трябва да престане да твърди, че 780 000 хиляди гласа са "традиционни" за нея. Това го чухме като фраза на изборите. Не е така. БСП има потенциал за огромен вот, който обаче напоследък все не успява да реализира. Причините за това са много - те могат да бъдат тема на отделна дискусия. Но основната от тях е, че в мига в който трябва наистина да предложи и защити радикална промяна, БСП все се стряска от някакви исторически сенки и се дръпва обратно в полунеолибералния мрак. А това дразни. Хората няма доверие на социалистически партии, които не искат да бъдат радикални. Поне в социалната политика.

За останалите причини - друг път.

4. БСП сбърка в кампанията само в едно. Сигналът за подслушванията, който се доказа беше уникална възможност за удар срещу ГЕРБ. Но да се разчита единствено и само на него разводни истинските проблеми. В друга държава темата за подслушванията наистина щеше да бъде с летален край за противника, но говорим за една изтормозена, бедна, нещастна и хейтърска страна като България. Хората не могат да си платят сметките за тока. Събират пари за хляб. Не знаят как ще купят учебници на децата си. Заради това вместо да се занимава само с подслушванията БСП трябваше да им покаже как ще намерят пари, за да си платят сметките за тока. Смятам, че левицата има някои отговори на тези проблеми. Чел съм програмата. Тя е добра. Трябваше да се фукат с нея.

5. Бедните части от България гласуваха за БСП. Това е огромна отговорност. Когато всичко е мрачно, хората гласуват за левицата. Това е повече от урок, това трябва да бъде изсечено с букви от огън пред "Позитано".

6. Преходът в България свърши. Просто Иван Костов остана извън парламента. Това е епохално и радостно събитие. Просто десницата в нейния иванкостовски вид е като птеродактил докретал по случайност до епохата на интернет. Всеки клонинг на подобно отношение към света ще е обречен да взима по около 2 процента и да хленчи, че българите са идиоти, защото не гласуват за него.

7. Десницата в България загуби, защото е високомерна, депресивна, мрачна и непокаяла се. Тя така и не поиска да си признае, че водената от нея политика захвърли България в бедност, а това, което нарича "реформи" беше като газова камера в концлагер. След като си съсипал живота на толкова много хора, след като си бил основен инженер на българската олигархия е пълна перверзия да се сърдиш на хората и да ги навикваш вместо да се разкаеш пред тях. Десницата никога не се покая. Тя приличаше на луд в усмирителна риза (какво бяха резултати от по 4-5 процента, ако не опит за предупреждение), който се е самообявил за Наполеон. Именно липсата на покаяние това до изостряне на страстите в самата десница и до нейното ритуално изборно самоубийство. Но България заслужава добрата новина, че Костов вече го няма. Напускането му няма да реши проблемите на България, но поне пред очите ще просветне. Винаги е добре, когато едно чудовище на прехода реши да се оттегли в своята бърлога.

8. Десницата свърши и защото мрази хората. След като народът порази с липсата на бюлеттини нейното крехко тяло се начетох на статуси, статии и вопли колко са тъпи хората. Не хората не са тъпи, тъпи сте вие, че ги мразите. Вие не им вярвате, постоянно им размахвате камшик, изживявате се като начетен и богоизбран елит, който трябва да води стадото докато си делка комисионни, а се чудите, че не гласуват за вас.

9. Не се ли кефите, че Кунева остана извън парламента. Хайде, признайте си. Всички се кефим.

10. Кунева сметна, че победата й е в кърпа вързана. Сега след големия разгром вече се вижда, че нейната партия яко е кеширала на социолози, за да я вкарват като фаворит в проучванията. Мисля си, че движение "България на гражданите" просто повярва в лъжата, която само си бе съчинило. Това е проклятието на модерната епоха. Усилена от медиите дори твоята собствена фантазия започва да звучи така красиво, че неусетно падаш в собствения си капан.

11. Партиите на протеста се провалиха. Вероятно, защото не им достигна кураж и въображение да останат вън от Народното събрание поне за този мандат и да бъдат уличен пост на гражданския контрол върху властта. Те постигнаха една победа - промениха речника на политиците и поставиха важни проблеми. Но можеха да бъдат повече от това - можеха да бъдат реална сила с право на глас. Сега сигурно пак ще ги търсят, но никой няма да ги взима насериозно. А протестната вълна не е замряла, тя кипи в политическия мрак, просто следващото социално цунами ще се случи с различни водачи.

12. Не мога да разбера неприемането на идеята за "програмно правителство". Самият аз не съм наясно какво е това, а историята показва, че предишните опити за такъв кабинет не са свършвали добре. Но то и предишните опити за еднопартийни кабинети също фалираха, а пък все още говорим за тях като за "поемане на отговорност". В ситуация на дива обществена нетърпимост, на озлобление, жълти интриги и непоносимост, програмното правителство може да бъде поне временно болкоуспокоително. Разбира се, твърде голяма част от народа е непредставена в парламента, за да може един такъв кабинет да бъде много ефективен, но все пак очевидно това е един от малкото пътища за изход от кризата. А тази криза вече не е само социална, това е криза на идеите. Защото всички могат да описват проблемите, ама са малко тези, които имат рецепти за справянето с тях.

13. Още няколко месеца истерия и, опасявам се, планът "Сидеров" ще остане единственото възможно нещо на масата. Едно общество в лудост винаги намира начин да гласува за луд. Толкова е ясно. Дори и когато лудият се държи все едно току-що е прочел "Капиталът" на Маркс. "Атака" буквално възкръсна от пръстта и сега Волен Сидеров пак е озарен от месиански блясък, но вероятно голяма част от електората, който гласува за него го прави, защото иска някой, който говори радикално за социалните проблеми и тяхното решаване. Не мога да кажа дали Сидеров ще бъде част от управлението, но ми се иска останалите партии да не му подаряват толкова лесно отчаяни хора.

14. Поне 2 социологически агенции (МБМД и НЦИОМ) се провалиха мощно в изследвания си за този вот. Това задълбочава кризата на доверие, която също тормози обществото ни. Вече никой не вярва на социолози. Просто, защото някои представители на тази професия я приравниха с тази на врачките - оглеждат клиента, преценяват портфейла му и гадаят въз основа на тези странични фактори.

15. Малките партии получиха жесток урок. Някои от тях направиха модерни и смислени кампании, но се видя, че самички не могат да прескочат бариерата. Ако знаеха как да говорят помежду си, как да надмогнат голямото си его, може би сега някои от тях щяха да са в парламента. Българинът обича да гласува за нови партии, но самите те трябва също да изминат своя път на учене, ако искат да имат бъдеще.

16. Една огромна част от обществото май изобщо не се чувства представена в политиката. Или не й пука изобщо, или вече не вярва, че политиката е начин нещо да се промени в добра посока. Само, че този непукизъм наистина обслужва несъзнателно олигархични интереси, защото интересът на една олигархия винаги е хората да са апатични и вяли. Разбира се, ако този процес продължава, той неизбежно ще взриви отвътре политическата система, защото изборите минават, а терорът на банки, кредити, монополи продължава да тормози всички със своята желязна пета. Ниската активност е тревожна, защото е симптом за това, че болестта може да се окаже много по-тежка.

17. Вбесих се, много се вбесих на хората, които в чужбина са гласували за Бойко Борисов. Хей, мама ви стара, като сте му такива фенове елате да живеете тука, за да видите какви ги върши вашият любимец. Много е удобно да си висиш в дъждовния Лондон, да си гласувал за Бойко Борисов и от там да гледаш как управлява. В името на спасението на душата си на гласоподавател всеки е длъжен да се сблъска с последиците от собствения си вот, а не безмозъчно да ми натриса на мен управленец под чият власт ще живея аз, а не той.

18. Като гледам как се разпадна проектът на Кунева, как РЗС на Яне Янев се удави в храчки, интриги и отрова, освен радост изпитах и тревога. Защото сега си мисля, че на сцената пак ще се появи нещо подобно - нещо жълго и интриггантско, което да служи за мюре за политически наивници. Не знам дали зад тези проекти стои непременно някакво Задкулисие (свивам тази дума от Николай Слатински), но именно такива проекти са един от начините обществото да бъде държано в психологически терор от полуистини. А полуистината е бичът на модерната епоха. Както и образованите, които са прочели по 5-6 книги и смятат, че те са достатъчни да обяснят света.

19. Хората не са тъпи. Мисля, че са отчаяни. Заради това гласуват шантово. От отчаян човек не можеш да очакваш рационална мисъл. Нито пък можеш да му се сърдиш. Трябва да се научиш да го разбираш и търпиш. Тези избори са един труден урок по смирение за самия мен. Защото първоначалната ми реакция, а и доста от текстовете ми са посветени на това, че онези, другите, са идиоти. Най-вероятно не са. Просто все още не мога да ги разбера.

20. Аз очаквах разнороден парламент, пъстър като опашка на папагал. Вместо това влязоха само 4 партии и то нито една нова. Ако наистина някой е искал смяна на системата, очевидно това не става по парламентарен път.

Революцията му е майката, май френдс!