Реформатори на реформите: Цветан Цветанов и светкавиците на гербаджийския ум

Като гръм, като мълния, като светкавица на гербаджийски ум, като топовен изстрел в мозъка, като удар със скалпел по череп, като интелектуално торнадо ме порази едно откровение на Цветан Цветанов в парламента. При откриването на първата сесия на 44-ото Народно събрание заместник-председателят на ГЕРБ прочете текст като буфосинхронада, която се дави в измислици. Хората искали дясноцентристко управление. ГЕРБ щели да управляват прозрачно. Промяната била самоцел. И ред други мозъчни бомби. Но някъде в средата на текста си Цветанов достигна нови висоти. Като цел на партията си той обяви - "реформата на съдебната реформа."

Реформа на реформите. Arbeit macht frei. Преливане от пусто в празно. Видими резултати. Градим България. Реформираме реформите. Патриотизираме ги. С цветанцветановски лингвистичен тероризъм. Гербаджийски дзен. Дао-то на безумието.

Вън от шегата - убеден съм, че този път зам.-шефът на ГЕРБ каза истината. Фройд веднага щеше да се съгласи. Това класическа политика от прехода. Правим реформи. После се отказваме от тях. И почваме други. Животът протича между две реформи. И нито една от тях не носи светло бъдеще или спокоен живот. Тъкмо човек свикне с ритниците на едната реформа и зад ъгъла го дебне друга, още по-коварна, която още по-сериозно му бърка в джоба или в здравето.

В началото си помислих, че може би сънувам. Защото в рамките на моя кратък живот (добре де, кратък е за мен, злобари такива) съдебната реформа бе приключвана няколко пъти. Първо тържествено я приключиха СДС. Наритаха гадните комунисти. Напълните съдебната система с демократични кадри с пренаписани биографии. Послед реформираха реформата. Оказа се, че комунистите пак са виновни. Пак пречели. Умните и красивите оргазмираха по улиците как трябвало да има съдебна реформа, защото иначе трюфелите щели да им горчат постоянно. И се стигна до позата "исторически компромис". Реформираха реформата и новата реформа победи. Звучаха фанфари. Цецка Цачева по една телевизия обяви, че историята на практика спира, защото реформата е победила и историята няма накъде повече да се движи.

Сега се оказа, че трябва да реформираме и тази реформа. По същия начин по който ни обещаваха много доходи, а сега ще реформират и това си обещание. Всички обещания на коалицията ГЕРБ - ОП, талантливо кръстена ОПГ, са отложени за красивото и невъзможно бъдеще след 4 години. Ще живеем красиво, но утре, а днес потърпете, ако трябва да перефразираме един поет. И понеже тези 4 години просто няма как да се случат, защото управление създадено като карикатурен пъзел има немощни сили за продължителен живот. Заради това те нямат намерение да правят каквото й да е. Ще реформират реформите. Продавачи на топъл въздух. Доставчици на несбъднати сънища. Дилъри на нищоправене на малки парламентарни таблетки.

Ако напуснем лиричният стил можем да открием в думите на Цветанов концлагеристко статукво. Знаете как е било в онези фабрики за смърт - местиш камъните от единия край на ограда до другия. След това обратно. България, в този смисъл, прилича на политически концлагер. Защото страната е скована от безсмислените реформи. От реформите на всяка цена, които естествено водят до "реформа на реформа", налудният цикъл на нашата кофти самозатворена безкрайност. И понеже всичко това е имитативно, и понеже ГЕРБ е партия, която е лишена от собствен смисъл и прилича на амеба, която се движи от инстикти, а не от разум, тя си осигурява парламентарно бъдеще чрез безвремието на вечното статукво. Това е като ремонт на кола, който никога не свършва. Като строеж, който не може да бъде завършен. Като магистрала по която веднага се появяват дупки, защото нашите фирми са крали и с ушите си. И именно това ще ни даде новата коалиция. Тъпчене на едно място. Това е огромна кражба на историческо време, но кои сме ние, че да спорим с титанът Цветан Цветанов и с неговата философска школа на перманентната реформа.

Ето защо на Цветанов промяната му се виждала самоцелна. Защото промяната означава да напуснеш матрицата на тази безкрайно повтаряща се държава на олигархичните паяжини, десните лицемери и откровените крадци, за да потърсиш различен живот. Промяната означава да се раздешил със статуквото, да махнеш за сбогом на безкрайното реформиране и да се опиташ да откриеш в рамките на този един-единствен живот по-поносимо битие. Защото всичко останало е капан. Всичко останало е Цветан. Цветанов. Всичко останало е реформиране на реформите. И след това отначало. Не ви ли се повръща от това? 

Защото моят стомах отдавна не издържа.

Трилърът с уседналостта и медийните писъци

Закон за уседналост. Медийни писъци. Правителствена паника. Посечен чиновник. Мистерия с "Дондуков" 2. Десни заплахи за самозапалване. Протестни призиви за импийчмънт. Махмурлийско осъзнаване, че импийчмънт всъщност означава вицепрезидентът да стане президент. Още медийни писъци. 

Общо-взето това е накратко сюжетът в който се е заплела българската публична среда в последната седмица, а всички знаем, че единственото колективно садо-мазохистично удоволствие, което ни е останало е да се давим в нашите собствени скандали. Всъщност като никога имаше възможност от една медийна истерия да се стигне до качествена дискусия за проблемите на българското изборно законодателство, но тя бе изпусната в мига в който спорът мина в партийна атака срещу президента Радев и така кресчендото уби смисъла.

Нека да припомним откъде тръгна всичко. На сайта на Министерството на правосъдието бяха пуснати за кратко промени в закона за българското гражданство, които предвиждаше въвеждането на уседналост за гласуването на парламентарни избори. Когато стана ясно това политическото напрежение се нажежи до червено. ГЕРБ усукаха въжето около шията на този проект с бърза позиция против закона и против това, че някой се опитва да лиши сънародниците ни в чужбина от право на глас. Гръмотевицата блесна силно. Служебната министърка на правосъдието Мария Павлова обяви, че уволнява началникът на дирекция "Съвет по законодателството" Любомир Талев, който пуснал проекта без да го съгласува. Талев тръгна по медиите да се зъби, че бил наследник на Кузман Шапкарев и Багряна, а това по мистичен начин трябвало да означава, че той е прав и невинен като девича сълза. Според неговите думи, казани след уволнението обаче, лично президентът Радев изискал тези поправки и те дошли направо от "Дондуков" 2 подготвени. Разбира се чрез подобно заявление се предизвиква жесток скандал, защото президентът няма право на законодателна инициатива и пускането на тази червена светлина веднага накара видни десни публицисти да почнат да се ужасяват мелодраматично от посегателството срещу Конституцията. В крайна сметка държавния глава излезе с изявление, че не е политик, който би наблюдавал безучастно как има външен натиск в нашите избори и по същество пое отговорност за идеята за уседналост. Но скандалът вече се въртеше като лавина из медиите. Някои дори заговориха за импийчмънт и в началото тази тема бе подета от цялата демократична общественост, която ентусиазирано взе на "ура" темата. После дойде махмурлукът на осъзнаването, че импийчмънт на Радев означава цялата власт в ръцете на Илияна Йотова. Тъжни дни за либералните съвести. Мрак и ужас.

Въпросът с Любомир Талев, уволненият чиновник от Министерството на правосъдието, също е отделен сюжет в тази политическа мистерия. Медиите и десните публицисти воглаве с Евгений Михайлов и Иво Инджев го изкараха някакъв светец, който почти сигурно ще ходи по водата. Дори кратко вглеждане в биографията му обаче разкрива съвсем друга истина, доста по-мрачна, банална и достатъчно интригантска. Например в предаване на бТВ "Лице в лице" от 22 януари 2016 година Любомир Талев директно си признава, че не е обикновен симпатизант, а член на ГЕРБ, както и на нещо, наречено Институт за дясна политика. Това с членството в ГЕРБ прекрасно може да се види от страничката на уволнения във фейсбук, където в периода на предизборната кампаниятга същия споделя яростни и пламенни статуси, пълни с любов към Бойко Борисов и украсени с хаштага "видими резултати". Нещо повече, за да не остане грам съмнения в политическите му пристрастия и романтични обвързаности, той споделя и статуси на самата Екатерина Захариева. Очевидно човекът е търсил начини да се отблагодари за назначението си в Министерството на правосъдието. И още една пикантна подробност, но пълна с политически заряд - по време на президентските избори Талев е яростен противник на всякакво гласуване в Турция, той често пише по тази тема, споделя, пени се, горещи се, за да защити имиджа си на консерватор. Казваме всичко това не, за да ровим в тъмното виртуално бельо, а просто, за да се види, че нямаме насреща си обикновен чиновник, а очевидно партийно назначение. Тоест Талев няма как да е безпристрастен свидетел на ситуацията, а със със сигурност играе за едната страна в тази драма. Това не е подсъдно, нито престъпно, но просто изяснява пламъкът в очите му, както и телевизионните уверения на Захариева, че ще го върне на работа, ако отново тя поеме Министерството на правосъдието. Съвсем логично е - калинката, която превърна скандала в медиен трилър е заслужила държавната си заплата. Но да не забряваме, че репликата на Иво Христов, че "десницата ще повряка" я знаем единствено от телевизионните проповеди на Талев, а те както изяснихме са силно партийни оцветени и кариеристично мотивирани. Нямаме срещу себе си безпристрастен свидетел, а протестър с политически амбиции, което силно снижава качеството на неговите показания, особено, когато са насочени срещу основния враг на ГЕРБ тези дни - ген. Радев. Ясно е, че връщането на Бойко Борисов във властта може да се осъществи чрез пълен конфликт с президентската институция и ето, чудодейно, се появи точното гербаджийче, което да разпали огъня, за да не може от пушека от него да се видят истинските очертания на картината и да се добие точно знание за мотивацията на президента, както и за това как е протекла тази среща на юридическите експерти. Но имаме всички основания да не вярваме напълно на версията на Талев, особено що се отнася до качването на закона на сайта. Младият гербер, ако наистина е символ на морала, едва ли би качил идеи, които така ненавижда, че цялото му същество се бунтува. В една или друга степен те трябва да са били в съзвучие с тайните пориви на душата му, както показва фб-историята му. Тоест от един момент нататък всички свидетелски показания стават съмнителни и тепърва ще изясняваме кой какво е казал, какви са били мотивите му и жертва на жестока репресия ли е Талев или просто бе посечен като част от мотора на голямата интрига. 

След като опитахме да видим контурите на драмата, нека набързо да се опитаме и да бъдем обективни. Промени за уседналост не се правят по този начин. Това е тежък, мъчен разговор и няма как да стане или през Министерството на правосъдието. Президентът можеше да даде старт на този дебат чрез обръщение към нацията, а не да го прави постфактум. И това, че не го направи е грешка. Не смятам, че тази грешка е в разтърсващ вселената мащаб, най-малкото и заради това, че хората, които бяха на фронтовата линия и видяха пряко как Турция се меси в нашите избори нагло, арогантно, прицелено и цинично, са убедени, че нещо трябва да се направи, ако искаме България да я бъде. С други думи - Радев е уцелил посоката, а другото са технически детайли, които могат да бъдат прецизирани и пипнати. Има начини. Никой не иска да отнема на българите в чужбина правото на глас, но държавата на всяка цена трябва да реагира на външните намеси. Въпреки това обаче Радев трябва да е наясно, че неговата администрация се намира под микроскоп и такива маневри няма да му бъдат прощавани. Не че представляват грубо посегателство над законността, а защото в България ще има два центъра на власт, които са обречени на сблъсък. Нищо в околностите не дава знак, че е възможно мирно съвместно съжителство. ГЕРБ видяха малка пролука и нахлуха като танкова рота на чужда територия. И това е само началото. Очевидно е, че Цветан Цветанов и до днес съска от култовата реплика на Радев към предишния парламент, че им остава само една седмица работа.

Второ - Радев очевидно има проблем със служебното си правителство. То от ден номер 1 се държи странно и уби идеята за промяна в зародиш. Не беше нормално Огнян Герджиков да говори за надграждане, след това да признава, че е гласувал за Реформаторския блок. Вместо мотор на промяната той се превърна в цирков артист, който се опитва да изглежда елегантно, дори и когато не е свършил нищо, а е стоял на сцената само за украса. И отмяната на постановление номер 208 също мина през територията на скандала, защото да припомним премирът веднага пусна стенограмата от заседанието, за да покаже, че действа под натиск. А всъщност натиск няма. Цялата предизборна програма на Радев бе посветена на отмяната на това постановление. Но спирачката "Герджиков" президентът всъщност си я инсталира сам, тоест няма на кого да се сърди, когато нещата с диалога и комуникацията не вървят. В България вече никой никога няма да разполага с цялото политическо време. Хората искат промяната веднага и чакат моментални действия. Тоест Радев вече няма време да се учи, а трябва да се научи да действа. И ще е добре, ако едно от действията му е да ошамари през ръцете министър Ради Найденов, който така бързаше да похвали американците, че са бомбардирали Сирия, че сътвори налудничав текст. Защото Радев трябва да се притеснява, когато го атакуват ГЕРБ, но започнат ли да съскат избирателите му, тогава ще се види в проблем.

Защо България тормози жертви на "Ислямска държава"?

Ако трябваше да снимаме филм от историята, която ще разкажем, вероятно щеше да наложи да търсим някакво кафкианско заглавие - сблъсъкът на един обикновен сириец с тежките бюрократични процедури в България, с политическото скудоумие на епохата и чудовищното безразличие на тези, които иначе твърдят, че са приятели. Това щеше да е психологическо-конспиративен трилър и вероятно публиката щеше ужасена да напусне киносалона, защото от един момент нататък сюжетът сериозно заприличва на пиеса от Бекет и човек губи логическите връзки, а след това даже да мисли за емиграция от това царство на блатистата и бездушна бюрокрация.

Това е историята на обикновения сириец Мунир Билал, който миналата година най-накрая не издържа на ситуацията в родната си страна и решава да емигрира в България. Мунир е от град Ал Баб, място, което от няколко години е терен на ожесточени боеве между Ислямска държава и Ал-Кайда от една страна и Сирийската арабска армия, тоест войниците на Башар Ал-Асад. Този февруари пък Ал-Баб бе взет под турски контрол, а пък Турция остави Сирийската свободна армия да се разпорежда там. ССА е формирование, което се състои от главорези и бандити, но това не пречи на Запада да ги нарича "умерена опозиция", израз, който блести със своята мерзост и лъжа. Но това е отделна тема - Ал Баб е възможно най-неподходящото място един човек да мисли за бъдеще, за семейството и да е спокоет за тях. Заради това заедно с още 25 души Мунир Билал бяга от там и пътищата на беглеца го довеждат до България. Ако е знаел какво го чака тук сигурно ще е щял да избяга с пълна скорост към друга страна.

Важно е да се отбележи, че Мунир не идва тук, за да чака помощи и някой да го гледа. Той е оправен човек и веднага си намира работа в сервиз. Двамата му синове, единият от които още няма 18 години също започват да работят, така че семейството не иска нищо друго от България освен да му позволят да остане тук. За целта сириецът трябва да подаде документи до Агенцията за бежанците и ДАНС. И тук той удря на камък и то жестоко, защото отказва да посочи в молбата си, че е преследван от режима на Асад. Мунир не е човек, който заема политическа позиция с този отказ, той просто не бяга от сирийското правителството, а от ордите на ИДИЛ и Ал-Кайда, които са наводнили родния му град. Неговият проблем е с тях, а не с Асад. И тук идва големият удар - оказва се, че това не е достатъчно на Агенцията на бежанците, а и на ДАНС. Те не искат да приемат Ислямска държава за заплаха, която да даде право на убежище. И заради това отказват да дадат право на убежище у нас на Мунир и неговото семейство. Останалите 25 души, които са избягали със сириеца от Ал-Баб очевидно са били по-хитри и гъвкави, защото до един пишат, че са жергви на режима на Асад и получават право да останат у нас. Което е явно изнудване от страна на българските институции, които дават убежище само срещу злепоставяне на официалната сирийска власт.

А междувременно Ислямска държава не спи. Братът на Мунир е убит от ИДИЛ в Ал-Баб само две седмици след като семейството се решава да даде интервю пред телевизия BiT, където разкрива на какви ужаси е подложен градът от ислямистите. Но за българските власти е по-важно да се говори срещу Асад. В момента Мунир обжалва решението за екстрадация. Това са три отделни дела - едно за него и за непълнолетния му син, едно за другото му, пораснало вече, дете и едно за жена му. Ангажимент да ги защитят поемат адвокати от Българския хелзинкски комитет. И тук следва другия удар. Адвокатите не се явяват на на нито едно от трите дела. На нито едно. Уж са поели ангажимент, но напълно го саботират. Семейството няма обяснение защо се е получило така. От БХК пък мълчат. Но очевидно политическата линия по този случай не съвпада с тяхната идеология. Виж, ако беше да се защитава жертва на Асад или пък някой потенциален терорист, тогава от Хелзинския комитет сигурно щяха да пратят по трима юристи. Сириецът Мунир Билал, жертва на Ислямска държава и Ал-Кайда, бежанец заради фанатични ислямисти, не им е интересен.

И, за да не мислите, че преувеличавам за БХК и терористите нека да ви припомня накратко ужасяващата случка с Ахмед Чатаев. Това е човекът, който организира един от най-кървавите терористични атентати в Турция на летище "Ататюрк" миналата година. Терорът тогава взе 45 жертви. Но се изясни и друго. През 2010 година Чатаев е бил задържан в България и изправен пред съд по искане на Русия да й бъде предаден за тероризъм. Тогава БХК си скъсват задниците от бачкане, за да спасят терориста. Те правят всичко възможно да отърват кожата на Чатаев и то въпреки съмненията, че задържаният е поддържал активни връзки с иракската групировка, отговорна за отвличането и обезглавяването на двамата български шофьори Ивайло Кепов и Георги Лазов в Ирак през 2004 година. В такива случаи БХК винаги е на линия. Мунир Билал обаче е обикновен човек, който иска спокоен живот и да не обременява биографията с лъжи. Напълно безинтересен за либералните съвести и вечно загрижените за правата на мигрантите. На тях Ислямска държава не им пречи, нито Ал-Кайда, ама пък иначе как знаят да се пенят за Асад. Ум да ви зайде.

Това е историята накратко. 

Изоставено от БХК семейството на Мунир Билал е заплашено с екстрадация от България само, защото не се вписа в политическия дневен ред на външната ни политика. И защото бездушните институции са готови да жертват четирима души без да им мигне окото. Къде точно е записано, че България приема само бежанци от Асад? Въз основа на коя директива, на кой закон, на кое разпореждане има такова изискване? Означава ли това, че България не приема ИДИЛ за реална заплаха? Това са много въпроси, които остават без отговор, защото бездушието на институциите остава все така кафкианско.

Историята на Мунир обаче може да получи още по-страховити измерения, ако човек види действията дори и на служебния кабинет на Огнян Герджиков. От Външно министерство миналата седмица побързаха да пуснат одобрителна позиция за американските бомбардировки в Сирия. Очевидно Ради Найденов е треперел да не би някой друг местен лакей да го изпревари в натягането пред американците. От текста на позицията можем да разберем, че във външната ни политика няма никаква промяна. Същият досаден слугинаж, същата нелепа превзетост, същото падане на колене без повод и повод.

Парадоксалното е, че в тази позиция първия абзац е в пряко противоречие с втория, но винаги се получава така в състезанието за най-добър лакей на месеца. В първия абзац България отбелязва атаката с ракети по военното летище в Шайрат, Сирия, военна база на силите на Асад. А във втория вече се отбелязва, че е необходимо най-бързо да се открият "виновниците за варварския акт" в град Хан Шейхун. Значи от една страна САЩ атакуват силите на Асад, а от друга тепърва ще установяваме кой е пуснал химическите оръжие. Ако не знаем виновника, но пък имаме нападение, не трябваше ли една наистина свободна и демократична държава остро да осъди агресията и намесата по този начин във вътрешните работи на една страна. Позицията на Външно е пълна с абсурди и противоречия, но нима това не е най-добрата диагноза на нашата страна? Абсурдът е автентично доказателство, че България на този етап не е в състояние да формира самостоятелна политика и да защити националните си интереси. Няма как да си като вентилатор и да можеш да изкажеш здравомислеща позиция, насочена срещу безцелното използване на сила от страна на САЩ и като начин за успокояване на вътрешнополитическото напрежение във Вашингтон. Ако България бе самостоятелна държава можеше поне да отбележи, че американската атака в този й вид подсилва ИДИЛ и Ал-Кайда или поне, най-малкото, че е в ярко противоречие с всички заявки на Доналд Тръмп като кандидат за президент.

Изобщо Сирия се оказва нещо като трън в нашата пета, постоянното доказателство, че България се контролира отвън и е марионетна държава. Един министър бе поканил сирийската опозиция на среща у нас, а няколко месеца по-късно като гръм от ясно небе ни дойде атентатът в Сарафово, ясно доказателство, че България не съществува във вакуум, а също може да бъде жертва на терор. Сега се оказа, че Асад продължава да ни е враг номер 1 и заради това един обикновен сириец и неговото семейство са подложени на невиждат бюрократичен тормоз. А с позицията на Външно тези дни България показва, че май ще мине още много време докато страната ни е в състояние да претендира, че е наистина независима.

Как "Америка за България" разобличи Поглед.инфо и ДУМА?

(иронични записки върху едно изследване за антидемократичната пропаганда)

Някаква фондацийка (Фондация за хуманитарни и социални изследвания, да не се бърка с Фондация за мастурбация през свободното време) с щедрата подкрепа на "Америка за България" направила изследване за възхода на антидемократичната пропаганда в България. Изследването е добре прицелено - то трябва да разтърси сърцата, душите и отделителния тракт на либералната интелигенция, особено тази, която пие от обед и сумти срещу Путин на половин работен ден. И какво чудо - изследването обхваща и две медии в които пише старият репортер - Поглед.инфо и ДУМА. А освен тези крепости на Сатаната били изследвани още и "Гласове", вестник "Русия днес", А-спекто", в. "Труд", в. "Уикенд" и агенция ПИК.

Запознах се обстойно с изводите от изследването и ви уверявам, че такова миш-маш шоу отдавна не е дебютирало по земите български. Всеки почитател на екстремната комедия е длъжен да прочете части от него, защото ще съжалява, ако го пропусне.

Самото изследване съвсем величаво било направено с компютърна програма. Тоест търсили ключови думи. И така открили нещо, което ги разтърсило - те идентифицирали, ето тук ще цитираме "широк диапазон на опорните точки на пропагандата" и често повтаряни изрази, като "соросоид", "чужди агенти", "толерастия", "олигархични структури" и още над 50 синонима, с които се назовават защитаващите принципите на либералната демокрация". Знаех си, че тия са тънкообидни, ама чак толкова никой не подозираше.

И така - авторите на изследването, които мразят всички теории на конспирациите и са чисти като сълза, невинни като монахини и необременени като гимназистки, са родили върховна теория на конспирацията - всички тези медии са дирижирани от Кремъл. От кого друг впрочем? Разбира се, че зад тях стои Чудовището, който им дърпа конците с кървави пръсти. И така - тези коварни медии рязко увеличили количеството на антидемократичната пропаганда у нас. Като "А-спекто" и "Русия днес" били геополитически пропагандатори, а останалите медии използвали пропагандата за вътрешнополитически цели.

Разбира се, изследването се дъни в своята най-важна част. Неговите автори напълно се оплитат в паяжината на обяснението какво точно е "антидемократична пропаганда". Те се опитват да скалъпят някакво наукообразно обяснение, но това, което те изкарват пропаганда всъщност много често е автентична политическа критика на действителността. Заради това въпреки социологическите напъни - основата на изследването им е абсолютно прогнила. Ето защо аз няма да влизам в капана, за да споря научно с тях. Това е псевднонаука. Fake science. Възнамерявам да се придържам към жанра на ироничния скепсис, защото кой може да вземе насериозно изследване, което започва с логото на "Америка за България" и техният уникален лозунг: "Американският оптимизъм среща българския потенциал".

И така - какво точно е "антидемократична пропаганда" според стипендиантите на зловещата фондация. Бас държа, че няма да познаете. Значи антидемократично е да твърдиш, че има световен "злодей-кукловод". Тоест всеки, който критикува САЩ е антидемократ и путинистка марионетка. Също така - ако дискредитираш политическия елит, това също е част от хибридния сценарий. Разбирай - всяка дума срещу Бойко Борисов е антидемократична, а пък, ако кажеш нещо срещу великото НАТО - направо влизаш в редиците на кремълските батальони. Ако пък, недай си боже, си написал нещо срещу Росен Плевнелиев - веднага подлежиш на санкция от СС-батальоните на единствената правилна и велика либрална мисъл.

Колко е красиво. Политическата дискусия се разглежда като хибридна война. Комсомолците на "Америка за България" са седнали и са решили да изкарат хибридни всички медии, които не харесват и всички медии, които са срещу политическото статукво. Всяка идея за промяна е продукт на Кремъл. Всеки порив за различна политика е вдъхновен от Путин. Всяка гражданска енергия, която не произлиза от "умните и красиви" посетители на луксозните столични ресторанти, е проруска.

Ето ви пример. Буквален извод от доклада, който няма да пипап по никакъв начин. "Дума,  Гласове  и  Поглед-инфо във  вътрешнополитически  план през 2016  г. поддържат опозиционно поведение - най-често Архи-Злодеи при тях са Бойко Борисов и правителството на ГЕРБ". Казах ви - според авторите на доклада - щом си срещу Борисов значи си хибридчик. Опозиционното поведение е приравнено с пропагандата. Това може да го измисли единствено мозък, затлъстял от грантове.

Понеже съм наясно и какви ежедневни усилия хвърля главният редактор на "Поглед.инфо" Румен Петков да държи своята аудитория информирана и да се старае да я зарежда с различни гледни точки, понякога и със скандални такива, не мога да не го похваля с постигнатия успех.

А обрисуването на "Поглед" в доклада предизвика умиление в мен. "Доминираща тема в Поглед", казват хранениците на "Америка за България", "е провалът на Западния свят. И тук, както във всички медии, тържеството на Русия се очертава не като критика на местните политически актьори, а като контрапункт на Западния свят". Човек направо не подозира какви хора познава. След такова грандиозно описание човек очаква Румен Петков като минимум да получи орден от Путин, виличка в Подмосковието и да бъде произведен в генерал от хибридния фронт.

А какво да кажем за ДУМА? Оказа се, че лявата мисъл сама по себе си пречи на авторите на тежки доклади и ги нервира извънредно много.  ДУМА носи греха на "Поглед" - осмелява се да търси контурите на различен свят. Как смеят тия гадни комуняги-пропагандатори?

Вън от шегата - Оруел ряпа да яде. Пред нас изникват контурите на Министерството на истината. Нищо по-малко от това. Произвеждането на доклади като този е скрит вопъл за цензура. Защото имено анализаторски кръжоци като тези произвеждат твърдения като това на Деян Кюранов (един от авторите в доклада) преди две години, че всички, които не мислят в съзвучие с държавната геополитическа линия, трябва да бъдат таксувани като национални предатели и съответно изолирани в наказателни институции. Същото е и тук - всички медии вън от "Фактор", "Медиапул", "Дневник" и "КлубЗет" очевидно трябва да бъдат забранени, стъпкани, остракирани, а авторите в тях хвърлени в затвора, за да си мислят друг път ще разпространяват ли антидемократична пропаганда и ще се съмняват ли във величавата световна роля на САЩ.

Фейк-науката достига пик обаче, когато авторите правят абсолютно налудното обяснение, че възходът на тези теми се движил спрямо Кремълския календар. С какво го доказват - ами че темата за Русия много се засилила след Майдана в Украйна. Уважаеми дами и господа, в науката има един принцип, който се нарича "бръсначът на Окам". Той изхожда от идеята, че когато има множество теории, трябва да се избере най-простата. Като приложим "бръсначът" става съвсем ясно, че няма как статиите за Русия да не скочат много, когато събитията в Киев осветлиха наново проблемите в постсъветското пространство. Много е ефектно да търсим дългата ръка на Кремъл в този журналистически процес, но по пътя на тази логика, то дори и описанието на лошото време в София може да мине за антиинституционална критика, тоест за хибридна война.

Опитът да се забрани търсенето на алтернатива, на различен възглед за света, на друга гледна точка и това да е представено като защита на либералната демокрация, е комедиен. 

Много ме кефи, когато борците срещу фалшиви новини сами се превръщат в грандиозна фалшива новина. Когато антиконспираторите станат буйстващи конспиратори. Когато либералните демократи показват истинската си същност на коменданти в концлагер.

Искам да поздравя всички медии, обхванати от изследването. Щом дразните точно тези, значи вършите полезна работа.

Не съм съгласен с линията на някои от тях, но колективно те разобличават най-големите лицемери в нашето общество. 

А това е сериозен повод за гордост. 

БСП не кляка пред кубинките и магнолиите

Това, че Борисов предлага на Корнелия Нинова председателското място в НС не е жест, а капан,  елементарен трик и инфантилен номер. Това е опит лидерът на опозицията да бъде напълно заглушен и запратен насред административните плаващи пясъци на неясните компромиси и отговорности.

Всъщност Борисов отчаяно се опитва да се разтовари от отговорност. Май е дошъл момента в който сладкия вкус на победата се превърнал в киселата горчилка на осъзнатата реалност. Обаче БСП не е на тезгяха за покупко-продажба. Акциите на БСП не се търгуват на борсата. За БСП гласуваха близо милион души, които си представят България без Бойко Борисов и неговите обичайни номерца, заеми и шмекерии. Заради това господинът е свободен да си опитва номерцата някъде другаде. Борисов обаче прилича на удавник, който иска да повлече всички със себе си към дъното...Това е ефектът "ГЕРБ" - всички трябва да са еднакво окаляни.

Всъщност искам да припомня нещо. Знам, че БСП е обичайният виновник за страшно много виртуален народ, но нито през 2014 година, нито през 2017 година БСП клекна на ГЕРБ. За разликата от много други. Които клякаха и целува кубинките и магнолиите.

През 2014 година фронтът го удържа Михаил Миков, сега го удържа Корнелия Нинова. И отказът за колаборация с ГЕРБ изобщо не труден. Това е идеен и политически отказ. А и на да не забряваме в какво се превърнаха тези, които се гушнаха с Борисов. 

Техните политически трупове вече се носят в бурните извънпарламентарни води и са на път да изпаднат напълно от историята... 

Шизофреник ли е писал позицията на Външно за Сирия?

Мислех си, че Росен Плевнелиев е историческото и политическото дъно на българската история. След това видях позицията на Външно министерство за американските удари в Сирия и осъзнах, че прочутия израз на Юрий Борисов "дъното е само философска категория" е абсолютната истина Тоест дъно няма. Историята може да бъде процес на безкрайно пропадане в сенките. Дъното в този случай е вид надежда. Но неосъществима такава. Дъно наистина няма. И Ради Найденов и творението на неговия екип го доказват по безспорен начин. Те са съчинили нещо, което можем да разглеждаме като апотеоз на лакейската мисъл, слугински политически екстаз на безумието. Четях и се срамувах. Не е нормално България отново и отново да се дави в едно и също блато, а някои даже да изпитват наслаждение от това.

Нека първо да споделя нещо. Позицията е изградена върху едно чудовищно противоречие. То е толкова голямо и очевидно, че се зачудих как изобщо подобен текст е бил пуснат за публичен живот.

Във втория абзац първото изречение гласи следното:

"В допълнение към изразената на 6 април от МВнР позиция, подчертаваме, че България приема въздушните удари на въоръжените сили на САЩ по летище на сирийските ВВС като част от усилията за решаване на проблема с химическите оръжия в Сирия, чието използване категорично трябва да бъде прекратено".

Значи така - бомбардировките са висш начин за правосъдие. Величествено. Стреляме по Асад, защото тази гадина е използвала химически оръжия, за да тормози собствената си държава. Понеже ракетите бяха пуснати по военното летище Шайрат, което се държи от силите на правителството. Значи Асад е с презумция за виновност.

След това обаче от упор ни застрелва следващото твърдение на Външно:

"Още веднъж подчертаваме необходимостта от възможно най-бързо разкриване и наказване на виновниците за варварския акт, извършен на 4 април т.г. в град Хан Шейхун".

Момент. 

Какво?

Значи не знаем кой е и трябва да се установи, но въпреки това праскаме бомбите със самочувствието на световен жандарм? Така ли ще се осъществява справедливостта оттук-нататък - бомбардираме, а след това питаме кой е. Това ли ще е новата норма на международните отношения. Външно хем приветства ударите срещу Асад, хем казва, че не е ясно кой е извършителят на злодеянието. Тоест нашата дипломация подпечатва едно пълно лицемерие. Съучаства в една огромна подлост. Одобрява използването на сила, което вероятно е било направено, за се потушат американски вътрешнополитически напрежения.

Вероятно халюцинирам, но една нормална позиция на нашето министерство можеше да гласи, че действията на Тръмп са в пряко противоречие с всичките му въшнополитически заявки в предизборната му кампания, а и като президент. Че Америка си позволява да извършва действия, които иначе много, ама много не одобрява, ако бъдат сторени от друга държава. Че използването на сила по този начин не само не води към успокояване на обстановката, но показва грубо незачитане на утвърдени световни норми. Но няма да дочакам нищо подобно.

А най-накрая следва изречение, което ми разби сърцето:

"България подкрепя всички международни усилия, насочени към постигането на мир и намиране на политическо решение в Сирия".

Сигурно полудявам. Две изречения по-горе горещо се приветстват военни действия и удари, а след това изведнъж се изпада в лиричен пацифизъм. Тази позиция или е писана от шизофреник в който се борят три личности или продукт на пълно умопомрачение. България одобрява бомбардировките и мира едновременно. Величествено. Направо да настръхне човек.

Не ми е ясно колко време е било мъдрувано по тази позиция, но за мен тя е политически, а дипломатически нищожна. В нея се прави заявка за вечно лакейство, но по никакъв начин не е изразена автентична национална позиция. Не ми е ясно откъде-накъде Външно министерство се изявява като говорител на България, при условие, че текстът им би бил отхвърлен с презрение и възмущение от 90 процента от този народ.

И дайте да си кажем честно нещо.

Американците не са много добри в осигуряването на доказателства за оръжия за масово поразяване. През 2003 година година Колин Пауъл дръпна една предълга реч в ООН, която бе придружена от сателитни снимки и някакви прахчета в колби. Идеята на изказването беше, че американското разузнаване разполага с "неопровержими доказателства", че Ирак има оръжия за масово поразяване. Въз основа на тези данни САЩ окупира Ирак, но така и не намери ОМП. Издирваха ги с години, ама удариха на камък. Всичко се оказа една огромна лъжа. Грандиозна измама. 13 години по-късно Пауъл нарече това свое изказване "голям провал на разузнаването". Не съм далеч, че данните от разследването пак ще докажат същото и за Сирия. Още отсега настръхвам каква ли позиция ще извади тогава нашето Външно.

Дъно няма.

Тоест очакванията са ми големи...